Царски период. Република. Архаично и предкласическо право
1) Римската република
>> Според преданията, достигнали до наши дни, Рим е основан в 753 г. пр.н.е., но римската държава е създадена чрез приписваната на римския рекс Сервий Тулий реформа, която била извършена през VI в. пр.н.е. В края на същия век (509 г.пр.н.е.) е била създадена Римската република. Реформата на Сервий Тулий се свежда до това, че цялото мъжко население на Рим било разделено на 5 класа според притежаваното от всекиму имущество. В пърия клас били включени най-богатите (с богатство над 100 000 аса) - те имали 18 центурии конници и 80 центурии пехотници. Останалите четири класа, които имали съответно 75 000, 50 000, 25 000 и 12 000 аса богатство, разполагали общо с 90 центурии. Следователно мнозинството в народното събрание имали най-богатите.
Основно в политическите събития през този период е борбата между патриции (членовете на най-старите римски родове) и плебеи (чужденци, привлечени от възможностите, които им предоставял Рим). Тази борба била преди всичко борба за земя, по-късно преминала в такава за политически права на плебса, завършила с победа за същия.
>> Законът на Дванадесетте таблици
По това време била създадена първата кодификация на римското право - законът на Дванадесетте таблици (451-450 г.пр.Хр.). Те били създадени от една комисия, състояща се от десетима членове (decem viri legibus scribundis). До нас са достигнали само цитати от тях в съчиненията на римски писатели, които вероятно с времето са претърпели и промени. Подреждането им в дванадесет раздела според числото на дванадесетте таблици, което правят съвременните романисти, е до голяма степен хипотетично. В Дванадестте таблици били фиксирани преди всичко обичайноправни разпоредби с гражданскоправно, наказателно и процесуалноправно естество.
>> По време на ранната република в Рим съществуват три вида народни събрания:
- народно събрание по комиции (comitia curiata) - най-древното, в упадък; пред него са се извършвали най-древните завещания и осиновявания;
- народно събрание по центурии (comitia centuriata) - в него се е събирал въоръженият римски народ, избирали се консули, претори, военни трибуни с консулска власт, гласуване на закони;
- народно събрание по триби (comitia tributa) - трибите са били административни поделения на римската територия, събиране с граждански характер.
>> Други органи на управление
По време на ранната република са били изградени най-важните магистратури, които са били заемани от представители на горните прослойки на римското общество. Върховната власт е била в ръцете на двама
- консули, избирани за една година. Всеки от двамата е имал правото да налага вето над другия. Младши колега на консулите е бил
- преторът, който е организирал съдебните процеси.
- Квесторите са били магистрати от по-нисък ранг, управляващи държавното съкровище.
- Цензорите (двама) са изготвяли списъците с римските граждани при преброяване.
- Сенатът - в него са участвали представителите на римския нобилитет (патриции и представители на най-изтъкнатите плебейски фамилии), най-вече бивши магистраи. Сенатът е решавал най-важните политически въпроси на римската държава.
Плебейският трибун е изборен представител на плебса, който е можел да упражнява вето по отношение на действията на магистратите с изключение на доктатора.
- Плебейското събрание (concilium plebis) - неговите решения (плебисцитите) са били задължителни за всички римски граждани и са имали силата на закон.
>> За римското право от този период (архаическо) може да се заключи, че е било твърде елементарно, отличаващо се със своя формализъм и символика, запазило е някои следи от предшестващия римската държава родовообщинен строй.
2) Римската късна република и предкласическото римско право
Вторият етап от развитието на римското право (предкласическо) обхваща времето от III в. пр.н.е. до I в. от новата ера. Периодите от развитието на римската държава не съвпадат с тези на правото, тъй като то се изменя по-трудно от организацията на държавата. Така републиканският период на римската държава е обхващал времето от 509 г.пр.н.е. до смъртта на Август - 10 г.пр.н.е.
По времето на предкласическия период на римското право Рим, който е успял да стане господар на Италийския полустров, завладява постепенно голяма част от Средиземноморския басейн и се превръща в световна империя. Големите завоевания на римската държава поставят проблема за управлението на завладените земи, за усъвършенстване на римското право и за пригаждането му към изискванията на усложнения икономическо обмен и на променения обществен бит. Включените земи са били подложени на различен политически режим. Този на италийските земи се отличавал от режима на земите, намиращи се извън Италийския полуостров. Италийските земи са били две категории - римска земя (ager romanus) и съюзнически земи. В категорията римска земя била включена не само земята на града Рим, а също и земите на т.нар. муниципии (на общините, загубили политическата си самостоятелност, но чието население е прието в числото на римските съюзници). Както муниципиите, така и колониите са се ползвали с известно самоуправление, но по принцип са подчинени направо на римските магистрати. По отношение на земите на съюзниците е имало друг режим - те са имали широка автономия, имало свое право, своя територия и управление, а Рим се е намесвал по изключение. Отношенията на Рим със съюзниците се определяли със съюзнически договори (foedera), по силата на които съюзниците са били длъжни да дават военна помощ на Рим:
- foedera aequa - договори, при които формално се запазва суверенитета;
- foedera iniqua - договори, при които се губи суверенитета.
Земите извън Италийския полуостров са билиподчинени на различен режим. Получили са името провинции, управлявани от един губернатор - римски магистрат, изпращан в съответната провинция. Първоначално е изпращан един консул или претор, а след това един проконсул/пропретор. Провинциите трябвало да плащат ежегоден данък - stipendium, tributum. Този режим с времето е претърпял малки промени, но не е преодолян напълно.
Въпреки развитието и увеличаването на римските магистратури, републиканското държавно устройство на Рим трудно се пригажда към голямото разширение на териториите. В крайна сметка противоречието между републиканското устройство и изикванията, които е поставяло огромното разширение на римската територия, е довело до сътресения в римския политически живот до създаването на Принципата.
>> Що се касае до римското частно право, процесът преминава по-леко и успешно. Несъвършенствата на системата на архаичното право са преодоляни с помощта на правотворческата дейност на претора, който е организирал съдебните процеси, както и чрез възприемането на международния обмен. Създава се гъвкава съдебна процедура, формуларната процедура. Чрез изработването на преторското право и чрез санкционирането на установеното при международния обмен право на народите, е било изградено правото на късната Римска република - предкласическото римско право.
Кратък очерк на Архаичния период (753-367 г.пр.н.е.)
754-753 г.пр.Хр. - основава се град-държава, наречена Рим;
VII в.пр.Хр. - експанзия на етруските в Лациум;
VI в.пр.Хр. - територията на градската община е разделена на 4 градски и 16 селски триби; полага се началото на териториална административна организация; овладяване на Средна Италия и Кампания от етруските;
538 г.пр.Хр. - етруските побеждават гърците в битката при Алалия;
510 г.пр.Хр. - спред Варон е изгонен последният цар Тарквиний Горди и е основана републиката; край на етруското господство в Рим;
509 г.пр.Хр. - първи мирен договор между Рим и Картаген;
506 г.пр.Хр. - центуриатна реформа на Севрий Тулий; реорганизация на армията и публичната власт чрез 5 класи граждани, разделени според имуществен ценз; изготвяне на първата патрициано-плебейска конституция; съдебната власт е в ръцете на жреците на Юпитер;
494 г.пр.Хр. - начало на социалните борби в полиса;
493 г.пр.Хр. - чрез "свещените закони" се създават институциите плебейски трибун, трибутни плебейски събрания, едилската магистратура и десетчленните съдийски колегии;
451-450 г.пр.Хр. - десетчленна законодателна колегия създава Закона на XII-те таблици;
449 г.пр.Хр. - закони на консулите Валерий и Хораций за провокацията (правото на осъдения на смърт да моли за помилване римския народ);
445 г.пр.Хр. - плебисцит на Канулей разрешава законен брак между патриции и плебеи при наличие на специална брачна правоспособност;
443 г.пр.Хр. - създава се цензурата като патрицианска магистратура.
понеделник, ноември 16, 2009
Основни периоди в развитието на римската юриспруденция
Основни периоди в развитието на римската юриспруденция
Римското частно право, създадено от обичая, едиктите, закона, сенатусконсултите и императорските конституции, представлява съвкупност от абстрактно формулирани правни норми. Даже казуистичните норми на най-древното римско право не могли да бъдат формулирани без използването на известни абстракции, колкото и несъвършени и често пъти наивни да са били те.
Абстрактно формулираните норми не обхващат житейските отношения във всичките им конкретни проявления и многообразие. Тук именно се проявява правотворческата роля на римската юриспруденция, която трябвало да прилага нормите на римското право към конкретните случаи на живота. Във връзка с тази роля трябва да се изтъкне, че римската юриспруденция разкрива една характерна особеност: докато днешната юриспруденция се изгражда чрез решенията и съдебните актове на различните съдилища, същата в Рим е творческото дело на римските юристи, консултациите на юристите по повод отделни юридически казуси. За да се разбере същността на римската юриспруденция, трябва да се вземе предвид, че разрешаването на граждански спорове в Рим се извършвало от заклети съдии - частни лица, които обикновено не са имали юридическа подготовка. Римският граждански процес бил един организиран от държавата арбитраж. Заради това както страните, така и самите заклети съдии прибягвали до услугите на юристи, като търсели техните съвети и помощ. Едва през времето на Домината гражданските процеси били предоставени на съдии-чиновници, но по това време римската юриспруденция била вече в пълен упадък.
В най-дълбока древност тълкувателите на правните норми в Рим били жреците. Към тях са се обръщали желаещите да сключат някакъв правен акт или да водят процес, за да получат помощ и упътване. Съдействието на жреците в тези случаи било абсолютно необходимо понеже тяхното изкуство да тълкуват и прилагат правните норми било тайно и недостъпно за обикновените граждани. Но според преданието 200 години след създаването на Републиката, монополът на жреците в областта на правоприлагането бил ликвидиран. В края на IV в. преди Хр. някой си Гней Флавий (секретар на върховния понтифейс Апий Клавдий) публикувал сборник от искови формули, които станали достъпни до частните лица.
От началото на III в. пр.н.е. насетне юриспруденцията преминала в ръцете на светските юристи. Както жреците, те също принадлежали към най-висшата прослойка, най-често от тази на сенаторите и т.нар. конници. Когато редактирали в писмена форма правните актове на гражданите (cavere), и при насочването на гражданите при воденето на гражданските процеси (agere) и давали съвети за конкретните граждански казуси (respondere), те изхождали от разбиранията на своята класа.
Дейността на юристите по даване на съвети по конкретни юридичекси казуси и спорове (respondere) е най-важната. Такива съвети са търсели и заклетите съдии, съдебните магистрати, претори, курулни едили, губернатори, а юристите са давали своите знания безплатно. Печелили са почести, политическо влияние и възможност да бъдат избирани в числото на римските магистрати. Най-древните юристи тълкували буквално и строго формалистично подлежащите на приложение правни норми. И понеже не могли да отидат по-далеч от буквалния текст на правната норма, те не могли да намерят друг път освен този - новите отношения и обслужващите тия отношения правни актове, да ги вместват в старите шаблони, в закостенелите формули на древното формалистично право.
Тези примитивни методи на най-древните римски юристи не могли да обслужват задоволително нуждите на римското общество по времето, когато Рим достигнал разцвета на своята стопанска и политическа история - времето на предкласическото и класическото римско право. Голямото разширяване на държавната територия, натрупването на големи богатства и разрастването на търговския стокообмен предизвикали значително усложняване на имуществените отношения в Римската империя. От друга страна, при непрекъснатото засилване на робовладелската експлоатация класовите противоречия между робовладелци и роби се изострили, явили се различия между различните групировки на робовладелците - най-вече между нобилитета (поземлената аристокрация) и конниците (представителите на търговския лихварски капитал). При тази усложнена обстановка се наложило да се проявява по-голяма гъвкавост при разрешаване на споровете. Буквалното тълкуване на правните норми вече не било задоволително в много случаи. Налагало се да се прибегне към по-съвършени, по-изтънчени методи на тълкуване. Видният представител на класическата римска юриспруденция Целз формулирал новите разбирания на римските юристи в тази област по следния начин:
"Да знаеш законите, това не означава да владееш техните думи, но тяхната сила и власт".
За да овладеят "силата на властта на законите", римските юристи от епохата на предкласическото и класическото право прибягвали както до граматическо, така и до логическо тълкуване на правните норми.
могат да се споменат и двете форми на логическо тълкуване :
argumentum a fortiori - при дадената от закона възможност да се направи нещо повече може да се заключи, че е възможно да се извърши и нещо по малко.
argumentum a contrario - хипотеза обратна на предвидвната в закона. Ако закона забранява извършването на определени действия при определени условия, то при липсата на тези условия действията могат да се извършват.
прилагане на закона по аналогия : юристът разрешавал случая, като прилагал една норма, отнасяща се за друг случай, който обаче по признаците си се покривал с първия.
Римското частно право, създадено от обичая, едиктите, закона, сенатусконсултите и императорските конституции, представлява съвкупност от абстрактно формулирани правни норми. Даже казуистичните норми на най-древното римско право не могли да бъдат формулирани без използването на известни абстракции, колкото и несъвършени и често пъти наивни да са били те.
Абстрактно формулираните норми не обхващат житейските отношения във всичките им конкретни проявления и многообразие. Тук именно се проявява правотворческата роля на римската юриспруденция, която трябвало да прилага нормите на римското право към конкретните случаи на живота. Във връзка с тази роля трябва да се изтъкне, че римската юриспруденция разкрива една характерна особеност: докато днешната юриспруденция се изгражда чрез решенията и съдебните актове на различните съдилища, същата в Рим е творческото дело на римските юристи, консултациите на юристите по повод отделни юридически казуси. За да се разбере същността на римската юриспруденция, трябва да се вземе предвид, че разрешаването на граждански спорове в Рим се извършвало от заклети съдии - частни лица, които обикновено не са имали юридическа подготовка. Римският граждански процес бил един организиран от държавата арбитраж. Заради това както страните, така и самите заклети съдии прибягвали до услугите на юристи, като търсели техните съвети и помощ. Едва през времето на Домината гражданските процеси били предоставени на съдии-чиновници, но по това време римската юриспруденция била вече в пълен упадък.
В най-дълбока древност тълкувателите на правните норми в Рим били жреците. Към тях са се обръщали желаещите да сключат някакъв правен акт или да водят процес, за да получат помощ и упътване. Съдействието на жреците в тези случаи било абсолютно необходимо понеже тяхното изкуство да тълкуват и прилагат правните норми било тайно и недостъпно за обикновените граждани. Но според преданието 200 години след създаването на Републиката, монополът на жреците в областта на правоприлагането бил ликвидиран. В края на IV в. преди Хр. някой си Гней Флавий (секретар на върховния понтифейс Апий Клавдий) публикувал сборник от искови формули, които станали достъпни до частните лица.
От началото на III в. пр.н.е. насетне юриспруденцията преминала в ръцете на светските юристи. Както жреците, те също принадлежали към най-висшата прослойка, най-често от тази на сенаторите и т.нар. конници. Когато редактирали в писмена форма правните актове на гражданите (cavere), и при насочването на гражданите при воденето на гражданските процеси (agere) и давали съвети за конкретните граждански казуси (respondere), те изхождали от разбиранията на своята класа.
Дейността на юристите по даване на съвети по конкретни юридичекси казуси и спорове (respondere) е най-важната. Такива съвети са търсели и заклетите съдии, съдебните магистрати, претори, курулни едили, губернатори, а юристите са давали своите знания безплатно. Печелили са почести, политическо влияние и възможност да бъдат избирани в числото на римските магистрати. Най-древните юристи тълкували буквално и строго формалистично подлежащите на приложение правни норми. И понеже не могли да отидат по-далеч от буквалния текст на правната норма, те не могли да намерят друг път освен този - новите отношения и обслужващите тия отношения правни актове, да ги вместват в старите шаблони, в закостенелите формули на древното формалистично право.
Тези примитивни методи на най-древните римски юристи не могли да обслужват задоволително нуждите на римското общество по времето, когато Рим достигнал разцвета на своята стопанска и политическа история - времето на предкласическото и класическото римско право. Голямото разширяване на държавната територия, натрупването на големи богатства и разрастването на търговския стокообмен предизвикали значително усложняване на имуществените отношения в Римската империя. От друга страна, при непрекъснатото засилване на робовладелската експлоатация класовите противоречия между робовладелци и роби се изострили, явили се различия между различните групировки на робовладелците - най-вече между нобилитета (поземлената аристокрация) и конниците (представителите на търговския лихварски капитал). При тази усложнена обстановка се наложило да се проявява по-голяма гъвкавост при разрешаване на споровете. Буквалното тълкуване на правните норми вече не било задоволително в много случаи. Налагало се да се прибегне към по-съвършени, по-изтънчени методи на тълкуване. Видният представител на класическата римска юриспруденция Целз формулирал новите разбирания на римските юристи в тази област по следния начин:
"Да знаеш законите, това не означава да владееш техните думи, но тяхната сила и власт".
За да овладеят "силата на властта на законите", римските юристи от епохата на предкласическото и класическото право прибягвали както до граматическо, така и до логическо тълкуване на правните норми.
могат да се споменат и двете форми на логическо тълкуване :
argumentum a fortiori - при дадената от закона възможност да се направи нещо повече може да се заключи, че е възможно да се извърши и нещо по малко.
argumentum a contrario - хипотеза обратна на предвидвната в закона. Ако закона забранява извършването на определени действия при определени условия, то при липсата на тези условия действията могат да се извършват.
прилагане на закона по аналогия : юристът разрешавал случая, като прилагал една норма, отнасяща се за друг случай, който обаче по признаците си се покривал с първия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)