28.ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА
Право на парично обещетение за безработица имат лицата, които са подлежали /да са внасяли или да подлежат да внасят/ на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването, а също отговарят и на 3 допълнителни условия :
1. имат регистрация като безработни в съответната дирекция – Бюро по труда + декларации + заповед за прекратяване на трудово правоотношение + документ за стаж + справка от осигурителя за размера на осигурителния доход при прекратяване на трудово правоотношение;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране – при регистрацията се попълва декларация за това;
3. не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 КСО - същото.
За тези категории лица от 01.01.2004г. отпада изискването ежемесечно да декларират пред ТП на НОИ, че са регистрирани като безработни в дирекцията – Бюро по труда.
Парично обещетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. /до 31.12.2003г. – се отпускаше от Бюро по труда/.
Начало на парично обещетение за безработица - от датата на прекратяване на осигуряването /на трудовото правоотношение/, ако заявлението е подадено в 3 месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини парично обещетение се изплаща за съответния период намален със закъснението.
Безработното лице с придобито право на парично обещетение за безработица е длъжно да представи ежемесечно в дирекция Бюро по труда писмена декларация, която да заявява, че търси активно работа и че е на разположение на Бюрото по труда да започне работа, когато Бюрото по труда му предложи подходяща такава. Лице, което активно търси работа е всяко лице, което не е отказало срещи с работодател, организирани от Дирекция Бюро по труда или самостоятелно е посещавало работодател за постъпване на работа. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и полът, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.
Размерът на паричното обещетение за безработица на безработните лица е 60% от получения средно месечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР от времето преди да стане безработно и не може да бъде по-малък от минимума и по-голям от максималния размер на обезщетението. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО. Паричните обещетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. 2008 г. – от 100 до 200 лв.
Правото на парично обещетение за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж, а именно:
1. при осигурителен стаж до 3 години – парично обещетение за 4 месеца;
2. при осигурителен стаж от 3 до 5 години – за 6 месеца;
3. при осигурителен стаж от 5 до 10 години – за 8 месеца;
4. при осигурителен стаж от 10 до 15 години – за 9 месеца;
5. при осигурителен стаж от 15 до 20 години – за 10 месеца;
6. при осигурителен стаж от 20 до 25 години – за 11 месеца;
7. при осигурителен стаж над 25 години – за 12 месеца.
Средствата за парични обещетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата те остават за сметка на фонд “Безработица”. Безработните лица, чиито трудови правоотнощения са били прекратени по тяхно желание или с тяхното съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл.325, т.1 и 2 КТ, чл.326, чл.330 КТ – получават минималния размер – 4 месеца, независимо от продължителността на осигурителния стаж. Мотивите са обусловени за създаване на заинтерисованост на лицата активно да търсят подходяща работа.
Безработните лица, които са придобили право на парично обещетение за безработица преди изтичането на 3 години от предходното упражняване на правото на парично обещетение за безработица, при наличие на временна неработоспособност се спира обезщетението за безработица за периода, през който лицето получава парично обещетение за временна неработоспособност /заболяването започва преди прекратяване на трудовото правоотношение до 75 дни, или до 2 месеца след прекратяване трудовото правоотношение/. Безработното лице е длъжно да декларира настъпването и отпадането на обстоятелства пред ТП на НОИ. Изплащането на паричното обещетение се възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране, изплащане на паричното обещетение и продължава за оставащия срок.
Изплащането на паричното обещетение за безработица се прекратява:
1. при започване от безработното лице упражняване на трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КСО.
2. при прекратяване на регистрацията от Дирекцията Бюро по труда. В тези случаи Агенцията по заетостта е длъжна да уведоми НОИ за прекратяване на регистрацията;
3. при отпускане на пенсия;
4. при смърт на безработното лице.
Парични обещетения се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ТП на НОИ.
Законодателят изисква изплатените парични обещетения за безработица да се възстановяват:
- от лицата, чието уволнението е отменено като незаконосъобразно за периода на полученото парично обещетение по чл.225/1/ КТ, т.е. за не повече от 6 месеца;
- от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия;
- от лицата за периода, за който са получили парично обещетение за временна неработоспособност и парично обещетение за бременност и раждане.
В 7 дневен срок от изплащането на обезщетенията осигурителят е длъжен да предостави копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ. За възстановяването на сумите, длъжностното лице от ТП на НОИ, на което е възложено издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Тези категории лице нямат право на парично обещетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми по задълженията му.
От 2007 г. има парично обещетение за дълготрайна безработица. Такова право имат лицата, които са регистрирани като безработни в Бюрото по труда. Те трябва да отговарят на следните условия:
след получаването на обезщетение за безработица да са били на работа повече от 12 м., предхождащи месеца на заявлението до ТП на НОИ;
редовно да са поддържали регистрацията си в Бюрото по труда;
да имат навършени 60 г. и 6 м. за мъжете и 57 г. и 6 м. за жените;
сборът от възрастта и осигурителен стаж да е до 60 м. по-малък от изискуемия се по чл. 68, ал. 1 – 3;
да нямат отпусната пенсия;
да не упражняват трудова дейност, за което да подлежат на задължително осигуряване.
Парично обещетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ и се изплаща ежемесечно. Размерът за 2008 г. по ЗБДОО е минималното парично обещетение от 100 лв. То се изплаща от датата на подаване на заявлението за период до 30 м. При това безработните лица имат право на такова обезщетение само веднъж. Изплащането се прекратява:
при започване на трудова дейност;
при прекратяване на регистрацията от Бюрото по труда;
при отпускане на пенсия;
при смърт.
събота, май 10, 2008
сряда, май 07, 2008
Право на парично обещетение за майчинство – размери
27. Право на парично обещетение за майчинство – размери
Първоначалната редакция на чл.40/2/ КСО не изискваше от жените, осигурени за ОСР – общо заболяване и майчинство да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за да придобият право на парично обезщетение за бременност и раждане.
Новият чл.48а КСО – осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж, като осигурен за всички ОСР (може без трудова злополука,професионална болест и безработица) най-малко 6 месеца.
Това е субективно право на осигурената жена по правоотношението мужду осигурителния орган и осигуреното лице.
Осигурените жени за посочените рискове и при посоченото изискване в чл.48а КСО придобиват право на отпуск, съответно право на парично обещетение за бременност и раждане за срок от 315 календарни дни – за всяко дете, от които 45 календарни дни преди раждане на детето /в законодателството до 2000г. за първо дете се даваха 120 дни отпуск, за второ дете – 150 дни, за трето дете – 180 дни, за четвърто дете и следващо – 120 дни/. Вместо майката, могат и други лица да ползват тези права. Предпоставките за това са:
- бременната жена да е осигурена за всички ОСР без безработица;
- да има най-малко 6 мес. осигурителен стаж;
- бременността да е навлязла в последния стадии от 9 мес.
Здравният орган да е определил термина и да остават до него 45 календарни дни. След този момент жената не трябва да работи в нейн интерес и на този на плода. Тя има право да ползва отпуск за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни за всяко дете, от които 45 преди термина и остатъкът от 270 дни след раждането. В случаите, когато раждането стане преди изтичането на 45 календарни дни, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Когато действително прекараното време в отпуск поради бременност, считано от началото на ползването на отпуска до деня на раждането на детето се окаже повече от 45 дни, разликата се приспада от останалия размер на отпуска, като в никакъв случай отпускът след раждането не може да бъде по-малък от 42 календарни дни. Неизползваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане се използва изцяло след раждането на детето.
Законодателят въвежда ограничения, отнасящи се до размера на отпуска за раждане и съответно ограничения за получаване на парично обещетение за бременност и раждане:
1. когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване, майката има право на отпуск, съответно на право на парично обещетение до изтичане на 42-я ден от раждането на детето;
2. когато работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена след 42-я ден, считано от деня на раждането, независимо, че детето е родено мъртво или е починало, или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.
3. когато детето е дадено за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-я ден от раждането, отпускът за раждане се прекратява, съответно се прекратява изплащането на парично обещетение за бременност и раждане от следващия ден.
В тези случаи, ако работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена, отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност и има право на парично обещетение за временна неработоспособност.
До изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане на майката се изплаща парично обещетение в размера за бременност и раждане, т.е. – 90% от осигурителния доход, а за останалия над 315-те календарни дни период – до възстановяване на работоспособността на майката се изплаща парично обещетение в размера за временна неработоспособност поради общо заболяване – 80% от осигурителния доход.
Осигурената жена/осигуреният мъж за ОСР – общо заболяване и майчинство, когато осиновят дете имат право на отпуск, съответно на право на парично обещетение за раждане в размер на разликата от възрастта на детето в дена на предаването му за осиновяване, до изтичане на срока от 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. В тези случаи, ако след деня на осиновяването на детето до навършване на 315-те календарни дни от раждането, детето бъде дадено на детско заведение на пълна държавна издръжка или детето почине отпускът, съответно паричното обещетение се прекратява.
При тежко заболяване или смърт на майката/осиновителката, когато е възпрепятствана да гледа до 2-год. възраст детето на лицето, което ползва отпуска за бременност и раждане по чл.163 КТ се изплаща парично обещетение по размерите за бременност и раждане до изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане. В такива случаи остатъкът от отпуска за раждане, съответно паричното обещетение се ползва от бащата/осиновителя на детето. С писмено съгласие на бащата/осиновителя на детето отпускът може да се ползва от един от неговите родители или един от родителите на заболялата тежко или починала майка или осиновителка на детето, който работи по трудово правоотношение. Отпускът се разрешава от компетентните здравни органи при наличието на акт за тежко заболяване или на акт за смърт на майката или осиновителката. Изплаща се парично обещетение за бременност и раждане.
Когато и двамата родители или осиновители на детето до 2-год. възраст починат и ако детето не е настанено в детско заведение съответната част от отпуска за раждане,паричното обещетение за раждане се ползва от настойника на детето, ако той работи по трудово правоотношение. В такива случаи е без значение дали родителите/осиновители на детето са работили по трудово правоотношение и са били осигурени за всички ОСР. Със съгласието на настойника, частта от отпуска може да се ползва от един от родителите на майката/бащата на детето, ако работят по трудово правоотношение. В такива случаи отпускът се разрешава въз основа на акт за смъртта на двамата родители/осиновители на детето и документ за настойничество.
При прекратяване на осигуряването през време на получаване на паричното обещетение за бременност и раждане на осигурената жена се изплаща парично обещетение до изтичане на срока на отпуска в размер на 315 календарни дни.
Парично обещетение за бременност и раждане или осиновяване се изплаща въз основа на болничния лист, издаден от органите на експертизата на неработоспособността. Базата, от която се определя паричното обещетение за бременност и раждане е същата, от която се определя паричното обещетение за временната неработоспособност. Дневното парично обещетение за бременност и раждане се определя в размер на 90% от средно дневното възнаграждение или осигурителния доход. При това дневното парично обещетение за бременност и раждане не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната.
След изтичане на срока на отпуска за бременност и раждане или осиновяване /315-те календарни дни/, съответно на паричното обещетение за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ, на майката или осигурителката се изплаща месечно парично обещетение ,размерът на който се определя със ЗБДОО. За 2008 г. – 220 лв.
Новосъздадената разпоредба със ЗБДОО за 2004г. чл.52а КСО установява условията за придобиване право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Тази разпоредба постановява, че осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж не по-малко от 6 месеца, като:
осигурено за всички ОСР; или
за всички ОСР без трудова злополука,професионално заболяване и безработица; или
за всички ОСР без безработица.
Размерът на платения отпуск за отглеждане на малко дете се определя в зависимост от броя на живите деца, родени или осиновени от майката към момента на раждането или осиновяване на детето. От този брой се изключват децата, дадени за осиновяване преди раждането на детето, за което се определя размерът на отпуска. Размерът на платен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете е до навършването на 2 годишна възраст на детето. Размерът на платеният отпуск за отглеждане на четвърто и всяко следващо дете е 6 месеца, считано от деня след изтичане на 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. За посочените периоди се изплаща парично обещетение за отглеждане на малко дете.
Изплащането се прекратява:
при смърт на детето;
при осиновяване;
при даването му в дом на пълна държавна издръжка.
Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се извършва при наличието на подадено заявление от майката/осиновителката до осигурителя работодател и приложени към него акт за раждане на детето и попълнена декларация по образец, приложен към чл.46/3/ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че детето не е настанено в детско заведение и че майката/осиновителката не е дала съгласие по чл.164/3/ КТ на бащата/осиновителя или на някой от техните родители да ползва нейните осигурителни права, т.е. да ползва отпуска и да получава парично обещетение за отглеждане на детето. Законодателят предоставя възможност платеният отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва и от други лица. Тава са бащата/осиновителят на детето или един от родителите на майката/осиновителката или на бащата, които работят по трудово правоотношение. В такива случаи работодателят разрешава отпускът за отглеждане на малко дете.
Майката/осиновителката може по всяко време да оттегли с писмено заявление до работодателя, с който е в трудово правоотношение, даденото от нея съгласие за ползване на отпуска за отглеждане на малко дете от бащата/осиновителя или на един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя и да продължи лично да получава парично обещетение. В тези случаи към заявлението на майката/осиновителката се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване на детето или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
В случай, когато се ползва от платения отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ или лицето, което ползва такъв отпуск, на майката или осиновителката се изплаща парично обещетение за сметка на ДОО.
Такова право тя ще има /майката,осиновителката/ при условие, че е имала право на парично обещетение за отглеждане на малко дете. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява, когато майката/осиновителката е починала или е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права върху детето са предоставени на бащата/осиновителя на детето. В тези случаи паричното обещетение се дава на бащата/осиновителя на детето, ако той е жив и не е лишен от родителски права или упражняването на неговите родителски права не е ограничено.
Когато бащата или осиновителят на детето е починал или е лишен от родителски права или упражняването на родителските му права е ограничено по установения от закона ред, парично обещетение получава настойникът на детето. Със съгласието на настойника парично обещетение се получава от единия от родителите на майката/бащата на детето.
Обезщетението се изплаща, ако лицето поело отглеждането на детето е осигурено като работещо по трудово правоотношение.
Първоначалната редакция на чл.40/2/ КСО не изискваше от жените, осигурени за ОСР – общо заболяване и майчинство да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за да придобият право на парично обезщетение за бременност и раждане.
Новият чл.48а КСО – осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж, като осигурен за всички ОСР (може без трудова злополука,професионална болест и безработица) най-малко 6 месеца.
Това е субективно право на осигурената жена по правоотношението мужду осигурителния орган и осигуреното лице.
Осигурените жени за посочените рискове и при посоченото изискване в чл.48а КСО придобиват право на отпуск, съответно право на парично обещетение за бременност и раждане за срок от 315 календарни дни – за всяко дете, от които 45 календарни дни преди раждане на детето /в законодателството до 2000г. за първо дете се даваха 120 дни отпуск, за второ дете – 150 дни, за трето дете – 180 дни, за четвърто дете и следващо – 120 дни/. Вместо майката, могат и други лица да ползват тези права. Предпоставките за това са:
- бременната жена да е осигурена за всички ОСР без безработица;
- да има най-малко 6 мес. осигурителен стаж;
- бременността да е навлязла в последния стадии от 9 мес.
Здравният орган да е определил термина и да остават до него 45 календарни дни. След този момент жената не трябва да работи в нейн интерес и на този на плода. Тя има право да ползва отпуск за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни за всяко дете, от които 45 преди термина и остатъкът от 270 дни след раждането. В случаите, когато раждането стане преди изтичането на 45 календарни дни, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Когато действително прекараното време в отпуск поради бременност, считано от началото на ползването на отпуска до деня на раждането на детето се окаже повече от 45 дни, разликата се приспада от останалия размер на отпуска, като в никакъв случай отпускът след раждането не може да бъде по-малък от 42 календарни дни. Неизползваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане се използва изцяло след раждането на детето.
Законодателят въвежда ограничения, отнасящи се до размера на отпуска за раждане и съответно ограничения за получаване на парично обещетение за бременност и раждане:
1. когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване, майката има право на отпуск, съответно на право на парично обещетение до изтичане на 42-я ден от раждането на детето;
2. когато работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена след 42-я ден, считано от деня на раждането, независимо, че детето е родено мъртво или е починало, или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.
3. когато детето е дадено за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-я ден от раждането, отпускът за раждане се прекратява, съответно се прекратява изплащането на парично обещетение за бременност и раждане от следващия ден.
В тези случаи, ако работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена, отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност и има право на парично обещетение за временна неработоспособност.
До изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане на майката се изплаща парично обещетение в размера за бременност и раждане, т.е. – 90% от осигурителния доход, а за останалия над 315-те календарни дни период – до възстановяване на работоспособността на майката се изплаща парично обещетение в размера за временна неработоспособност поради общо заболяване – 80% от осигурителния доход.
Осигурената жена/осигуреният мъж за ОСР – общо заболяване и майчинство, когато осиновят дете имат право на отпуск, съответно на право на парично обещетение за раждане в размер на разликата от възрастта на детето в дена на предаването му за осиновяване, до изтичане на срока от 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. В тези случаи, ако след деня на осиновяването на детето до навършване на 315-те календарни дни от раждането, детето бъде дадено на детско заведение на пълна държавна издръжка или детето почине отпускът, съответно паричното обещетение се прекратява.
При тежко заболяване или смърт на майката/осиновителката, когато е възпрепятствана да гледа до 2-год. възраст детето на лицето, което ползва отпуска за бременност и раждане по чл.163 КТ се изплаща парично обещетение по размерите за бременност и раждане до изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане. В такива случаи остатъкът от отпуска за раждане, съответно паричното обещетение се ползва от бащата/осиновителя на детето. С писмено съгласие на бащата/осиновителя на детето отпускът може да се ползва от един от неговите родители или един от родителите на заболялата тежко или починала майка или осиновителка на детето, който работи по трудово правоотношение. Отпускът се разрешава от компетентните здравни органи при наличието на акт за тежко заболяване или на акт за смърт на майката или осиновителката. Изплаща се парично обещетение за бременност и раждане.
Когато и двамата родители или осиновители на детето до 2-год. възраст починат и ако детето не е настанено в детско заведение съответната част от отпуска за раждане,паричното обещетение за раждане се ползва от настойника на детето, ако той работи по трудово правоотношение. В такива случаи е без значение дали родителите/осиновители на детето са работили по трудово правоотношение и са били осигурени за всички ОСР. Със съгласието на настойника, частта от отпуска може да се ползва от един от родителите на майката/бащата на детето, ако работят по трудово правоотношение. В такива случаи отпускът се разрешава въз основа на акт за смъртта на двамата родители/осиновители на детето и документ за настойничество.
При прекратяване на осигуряването през време на получаване на паричното обещетение за бременност и раждане на осигурената жена се изплаща парично обещетение до изтичане на срока на отпуска в размер на 315 календарни дни.
Парично обещетение за бременност и раждане или осиновяване се изплаща въз основа на болничния лист, издаден от органите на експертизата на неработоспособността. Базата, от която се определя паричното обещетение за бременност и раждане е същата, от която се определя паричното обещетение за временната неработоспособност. Дневното парично обещетение за бременност и раждане се определя в размер на 90% от средно дневното възнаграждение или осигурителния доход. При това дневното парично обещетение за бременност и раждане не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната.
След изтичане на срока на отпуска за бременност и раждане или осиновяване /315-те календарни дни/, съответно на паричното обещетение за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ, на майката или осигурителката се изплаща месечно парично обещетение ,размерът на който се определя със ЗБДОО. За 2008 г. – 220 лв.
Новосъздадената разпоредба със ЗБДОО за 2004г. чл.52а КСО установява условията за придобиване право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Тази разпоредба постановява, че осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж не по-малко от 6 месеца, като:
осигурено за всички ОСР; или
за всички ОСР без трудова злополука,професионално заболяване и безработица; или
за всички ОСР без безработица.
Размерът на платения отпуск за отглеждане на малко дете се определя в зависимост от броя на живите деца, родени или осиновени от майката към момента на раждането или осиновяване на детето. От този брой се изключват децата, дадени за осиновяване преди раждането на детето, за което се определя размерът на отпуска. Размерът на платен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете е до навършването на 2 годишна възраст на детето. Размерът на платеният отпуск за отглеждане на четвърто и всяко следващо дете е 6 месеца, считано от деня след изтичане на 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. За посочените периоди се изплаща парично обещетение за отглеждане на малко дете.
Изплащането се прекратява:
при смърт на детето;
при осиновяване;
при даването му в дом на пълна държавна издръжка.
Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се извършва при наличието на подадено заявление от майката/осиновителката до осигурителя работодател и приложени към него акт за раждане на детето и попълнена декларация по образец, приложен към чл.46/3/ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че детето не е настанено в детско заведение и че майката/осиновителката не е дала съгласие по чл.164/3/ КТ на бащата/осиновителя или на някой от техните родители да ползва нейните осигурителни права, т.е. да ползва отпуска и да получава парично обещетение за отглеждане на детето. Законодателят предоставя възможност платеният отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва и от други лица. Тава са бащата/осиновителят на детето или един от родителите на майката/осиновителката или на бащата, които работят по трудово правоотношение. В такива случаи работодателят разрешава отпускът за отглеждане на малко дете.
Майката/осиновителката може по всяко време да оттегли с писмено заявление до работодателя, с който е в трудово правоотношение, даденото от нея съгласие за ползване на отпуска за отглеждане на малко дете от бащата/осиновителя или на един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя и да продължи лично да получава парично обещетение. В тези случаи към заявлението на майката/осиновителката се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване на детето или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
В случай, когато се ползва от платения отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ или лицето, което ползва такъв отпуск, на майката или осиновителката се изплаща парично обещетение за сметка на ДОО.
Такова право тя ще има /майката,осиновителката/ при условие, че е имала право на парично обещетение за отглеждане на малко дете. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява, когато майката/осиновителката е починала или е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права върху детето са предоставени на бащата/осиновителя на детето. В тези случаи паричното обещетение се дава на бащата/осиновителя на детето, ако той е жив и не е лишен от родителски права или упражняването на неговите родителски права не е ограничено.
Когато бащата или осиновителят на детето е починал или е лишен от родителски права или упражняването на родителските му права е ограничено по установения от закона ред, парично обещетение получава настойникът на детето. Със съгласието на настойника парично обещетение се получава от единия от родителите на майката/бащата на детето.
Обезщетението се изплаща, ако лицето поело отглеждането на детето е осигурено като работещо по трудово правоотношение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)