21. БЕЗРАБОТИЦА
Безработицата е социално явление, съпровождащо възникващите и утвърждаващите се капиталистически и обществено икономическите отношения. Тя съпътства пазарната икономика.
Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение. Безработен е този, който е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава. “Търсенето” се доказва чрез регистрация в Бюрото по труда. Докато Бюрото по труда не му предложи подходяща работа, то се счита за безработно. Предложи ли му, а той откаже ли неоснователно – тогава лицето се счита, че не е безработно. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възраст и пол, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него при условия, че има подходящ обществен транспорт.
Безработицата е юридическо събитие, срещу настъпването на което лицата се осигуряват. Безработният е осигурено за България физическо лице, което е претърпяло безработица. За него ОСР безработица се е реализирал и от ОСР се е превърнал в осигурителен случай.
Безработицата представлява сложен фактически състав. За да се породят осигурително-правните последици е необходимо да се установи дали е налице безработица. Това означава да се извършат определени правни действия като регистрация в Бюрото по труда и периодично явяване в Бюрото по труда. По закона от 1925 г. – всеки ден, а днес – веднъж месечно. Чрез регистрацията лицето декларира желанието му да му бъде оказано съдействие за това от Бюрото по труда и искане да получи дължимите му обезщетения за времето без работа, но в сроковете по закона.
Безработицата бива принудителна и доброволна:
принудителната безработица - безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери. Той се намира в принудителна безработица. Затова този вид безработица е обект на осигурителното право;
доброволната безработица - работоспособното лице не желае да упражнява трудова дейност. Не е обект на осигурителното право.
Основните причини, предизвикващи масовата безработица биват:
1. икономически кризи – конюнктурна безработица.
2. технически прогрес – структурна /технологична/ безработица.
В РБ масовата безработица е предизвикана и от двете причини.
Правната уредба се съдържа в КСО.
Неработоспособните лица не се считат за безработни!
За първи път безработицата е призната за осигурен социален риск в Англия, през 1911г. В РБ – 1925г. със Законът за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Средствата за обезщетенията по този закон са се набирали от вноски на работодателя, и държавата и то в реален размер.
Съобразно чл.54а, ал.1 КСО – Право на парично обезщетение за безработица имат лица, които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, които:
1. Имат регистрация като безработни;
2. Не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.
петък, април 04, 2008
сряда, април 02, 2008
МАЙЧИНСТВО
20.МАЙЧИНСТВО
Две съставни части:
бременност и раждане (135 календ.дни, 45 от които преди раждането); и
отглеждане на малко дете.
Майчинството не е ОСР в същинския смисъл на това понятие, тъй като не води до настъпване на вредоносен резултат. Раждането на дете не е отрицателно или нежелано явление. Осигурителното законодателство насърчава, но не дотам майчинството, чрез предоставяне на платен отпуск за бременност и раждане и на платен (или не) отпуск за отглеждане на малко дете, който се зачита за осигурителен стаж.
ОСР - “майчинство” и “общо заболяване” се характеризират с общата за тях презумпция, че през време на отпуска поради временната неработоспособност/бременност на осигурените лица се предоставят доходи във вид на парични обезщетения, които да компенсират загубените доходи от трудова дейност в резултат на настъпилия осигурителен случай.
Майчинството е особен ОСР. Последиците от него условно се определят като „неблагоприятни”, доколкото майката за определен период от време се лишава от трудов доход от трудова дейност, а раждането създава допълнителна потребност за издръжка на детето. Ето защо, майчинството е обективна невъзможност майката да извършва трудова дейност във връзка с раждане и отглеждане на малко дете. Рискът майчинство е сложно явление, което се състои от няколко последователно свързващи се различни по характер елементи. Едни от тях са с биологичен характер /бременност и раждане/, а други – със социален характер /отглеждане на малко дете/. Не е необходимо реализирането на всички елементи, за да е налице рискът майчинство. Напр., бременността може да приключи с раждане на мъртво дете и тогава няма да се стигне до отглеждане на малко дете. Или напр., осиновяването не предполага биологична връзка, липсва бременност, но е налице отглеждане на малко дете. Всеки от елементите на риска майчинство има и самостоятелно значение и специфични последици, а в своята съвкупност тези елементи определят социалния риск майчинство.
Елементите са:
бременност;
раждане или осиновяване;
отглеждане на малко дете.
Бременността е физиологично състояние на организма на жената, която я прави неспособна за полагане на труд през определен период от време преди раждането. Поначало бременността е нормално, а не болестно състояние. През периода на бременността като правило жената е работоспособна. Само след последната част от този период тя е неработоспособна. Този период започва 45 дни преди термина. Бременната жена, обаче, може да е неработоспособна и по-рано. Напр., при патологична бременност. Тези случаи са приравнени на риска общо заболяване, т.е. бременната жена ползва осигурителни права като при временна неработоспособност поради общо заболяване.
Раждането настъпва след бременността и предполага развила се преди това и нормално приключила бременност. В резултат на раждането определен период от време жената не е в състояние да полага труд. Според причината за това могат да се разграничат два периода:
1/ период на неработоспособност – до 42 ден след раждането. Жената се нуждае от почивка. Затова и в този период има осигурителни права, независимо че детето може да е родено мъртво, да е починало, да е дадено за осиновяване. Загубената работоспособност се възстановява 42 дни след раждането;
2/ период на работоспособност– след 42-я ден.
За ОСР се признава не само създадената биологична връзка чрез раждането, но и осиновяването. С факта на осиновяването за осиновителката се създава същото положение както и за рожденната майка. Затова й се предоставят същите осигурителни права. За осиновителката ОСР настъпва с факта и от момента са осиновяването. Изключва се периода на бременност и възрастта на детето до осиновяването.
Отглеждане на малко дете – в основата лежи социален фактор, т.е. майката е работоспособна, но е по-целесъобразно лично и обществено, тя да се грижи за детето, вместо да извършва трудова дейност.
Изплащането на парично обезщетение от осигурителния орган се налага, както в интерес на майката, така и в интерес на детето. Ето защо законодателят забранява на осигурената жена за определен период от време да упражнява трудова дейност. Представя и се отпуск. Така и се осигуряват доходи, макар и недостатъчни, с оглед закрилата на майката и детето. Т.е. да се гарантира нормалното развитие и износване, раждане и отглеждане и възстановяване работоспособността на майката.
Майчинството има два аспекта – в широк и тесен смисъл.
1. В широк смисъл – продължителен период от живота на жената с оглед детеродната й възраст. Тогава законодателят предвижда да се установят нормални условия за упражняване на трудова дейност, съобразени с изискванията за нормално развитие, износване, раждане, отглеждане на детето. Необходимо е да се определят условията и семейната среда за по-нататъшно формиране /от гледна точка на здравословно състояние, възраст, образование на детето/, докато то само започне да полага грижи за себе си и да поеме издръжката си.
Общественото осигуряване изпълнява своята функция чрез предоставяне на обезщетения в периода бременност-отглеждане на детето. Трудовото законодателство изпълнява закрилната си функция спрямо работника или служителя преди и по време на бременност, а и след раждането, чрез съответните разпоредби,установяващи забрана за управление на работни дейности; въвеждане на облагодетелстващи условия за полагане на труд; предписания за извършване на специфични за жената дейности, насочени към запазване и укрепване на детеродната й функция.
2. В тесен смисъл – по-голямата част от времето през което протича бременността, раждането и времето след раждането включващо времето до навършване на 3г. на детето.
ДОО, чрез фонд “Общо заболяване и майчинство” през този период обезпечава на майката доходи чрез изплащане на парично обезщетение.
ОСР “майчинство” се характеризира с биологична и обезпечителна страна:
Биологичната страна – на нея са посветени медицинските престации на здравно осигуряване /акушерска, лекарска помощ/. Когато настъпят болестни условия, предизвикани от раждането, след изтичане на отпуската поради бременност и раждане, то осигурените майки имат право да се лекуват на общо основание на ОСР “общо заболяване”. Само в този случай ОСР “майчинство” може да се смята за вредоносно и независещо от волята на лицето събитие;
Обезпечителната страна – тя обхваща част от бременността, раждането и след раждането. Осигурителният орган обезпечава в съответна степен издръжката на майката и детето чрез изплащане на парично обезщетение, тъй като тогава е лишена от доходи, поради невъзможност да упражнява трудова дейност.
Две съставни части:
бременност и раждане (135 календ.дни, 45 от които преди раждането); и
отглеждане на малко дете.
Майчинството не е ОСР в същинския смисъл на това понятие, тъй като не води до настъпване на вредоносен резултат. Раждането на дете не е отрицателно или нежелано явление. Осигурителното законодателство насърчава, но не дотам майчинството, чрез предоставяне на платен отпуск за бременност и раждане и на платен (или не) отпуск за отглеждане на малко дете, който се зачита за осигурителен стаж.
ОСР - “майчинство” и “общо заболяване” се характеризират с общата за тях презумпция, че през време на отпуска поради временната неработоспособност/бременност на осигурените лица се предоставят доходи във вид на парични обезщетения, които да компенсират загубените доходи от трудова дейност в резултат на настъпилия осигурителен случай.
Майчинството е особен ОСР. Последиците от него условно се определят като „неблагоприятни”, доколкото майката за определен период от време се лишава от трудов доход от трудова дейност, а раждането създава допълнителна потребност за издръжка на детето. Ето защо, майчинството е обективна невъзможност майката да извършва трудова дейност във връзка с раждане и отглеждане на малко дете. Рискът майчинство е сложно явление, което се състои от няколко последователно свързващи се различни по характер елементи. Едни от тях са с биологичен характер /бременност и раждане/, а други – със социален характер /отглеждане на малко дете/. Не е необходимо реализирането на всички елементи, за да е налице рискът майчинство. Напр., бременността може да приключи с раждане на мъртво дете и тогава няма да се стигне до отглеждане на малко дете. Или напр., осиновяването не предполага биологична връзка, липсва бременност, но е налице отглеждане на малко дете. Всеки от елементите на риска майчинство има и самостоятелно значение и специфични последици, а в своята съвкупност тези елементи определят социалния риск майчинство.
Елементите са:
бременност;
раждане или осиновяване;
отглеждане на малко дете.
Бременността е физиологично състояние на организма на жената, която я прави неспособна за полагане на труд през определен период от време преди раждането. Поначало бременността е нормално, а не болестно състояние. През периода на бременността като правило жената е работоспособна. Само след последната част от този период тя е неработоспособна. Този период започва 45 дни преди термина. Бременната жена, обаче, може да е неработоспособна и по-рано. Напр., при патологична бременност. Тези случаи са приравнени на риска общо заболяване, т.е. бременната жена ползва осигурителни права като при временна неработоспособност поради общо заболяване.
Раждането настъпва след бременността и предполага развила се преди това и нормално приключила бременност. В резултат на раждането определен период от време жената не е в състояние да полага труд. Според причината за това могат да се разграничат два периода:
1/ период на неработоспособност – до 42 ден след раждането. Жената се нуждае от почивка. Затова и в този период има осигурителни права, независимо че детето може да е родено мъртво, да е починало, да е дадено за осиновяване. Загубената работоспособност се възстановява 42 дни след раждането;
2/ период на работоспособност– след 42-я ден.
За ОСР се признава не само създадената биологична връзка чрез раждането, но и осиновяването. С факта на осиновяването за осиновителката се създава същото положение както и за рожденната майка. Затова й се предоставят същите осигурителни права. За осиновителката ОСР настъпва с факта и от момента са осиновяването. Изключва се периода на бременност и възрастта на детето до осиновяването.
Отглеждане на малко дете – в основата лежи социален фактор, т.е. майката е работоспособна, но е по-целесъобразно лично и обществено, тя да се грижи за детето, вместо да извършва трудова дейност.
Изплащането на парично обезщетение от осигурителния орган се налага, както в интерес на майката, така и в интерес на детето. Ето защо законодателят забранява на осигурената жена за определен период от време да упражнява трудова дейност. Представя и се отпуск. Така и се осигуряват доходи, макар и недостатъчни, с оглед закрилата на майката и детето. Т.е. да се гарантира нормалното развитие и износване, раждане и отглеждане и възстановяване работоспособността на майката.
Майчинството има два аспекта – в широк и тесен смисъл.
1. В широк смисъл – продължителен период от живота на жената с оглед детеродната й възраст. Тогава законодателят предвижда да се установят нормални условия за упражняване на трудова дейност, съобразени с изискванията за нормално развитие, износване, раждане, отглеждане на детето. Необходимо е да се определят условията и семейната среда за по-нататъшно формиране /от гледна точка на здравословно състояние, възраст, образование на детето/, докато то само започне да полага грижи за себе си и да поеме издръжката си.
Общественото осигуряване изпълнява своята функция чрез предоставяне на обезщетения в периода бременност-отглеждане на детето. Трудовото законодателство изпълнява закрилната си функция спрямо работника или служителя преди и по време на бременност, а и след раждането, чрез съответните разпоредби,установяващи забрана за управление на работни дейности; въвеждане на облагодетелстващи условия за полагане на труд; предписания за извършване на специфични за жената дейности, насочени към запазване и укрепване на детеродната й функция.
2. В тесен смисъл – по-голямата част от времето през което протича бременността, раждането и времето след раждането включващо времето до навършване на 3г. на детето.
ДОО, чрез фонд “Общо заболяване и майчинство” през този период обезпечава на майката доходи чрез изплащане на парично обезщетение.
ОСР “майчинство” се характеризира с биологична и обезпечителна страна:
Биологичната страна – на нея са посветени медицинските престации на здравно осигуряване /акушерска, лекарска помощ/. Когато настъпят болестни условия, предизвикани от раждането, след изтичане на отпуската поради бременност и раждане, то осигурените майки имат право да се лекуват на общо основание на ОСР “общо заболяване”. Само в този случай ОСР “майчинство” може да се смята за вредоносно и независещо от волята на лицето събитие;
Обезпечителната страна – тя обхваща част от бременността, раждането и след раждането. Осигурителният орган обезпечава в съответна степен издръжката на майката и детето чрез изплащане на парично обезщетение, тъй като тогава е лишена от доходи, поради невъзможност да упражнява трудова дейност.
Абонамент за:
Публикации (Atom)