ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО

11.ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО

Финансовото устройство на ДОО се свързва в набирането, управлението и разходването на паричните средства, необходими за осъществяване на неговите цели. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите. В света са известни следните осигурителни системи:
1. Разходопокривна. При нея набирането на финансовите средства, необходими за покриването на разходите на общественото осигуряване се извършва преди всичко от осигурителните вноски, а така също и от други източници на постъпления в осигурителните фондове на ДОО. Набраните средства не се капитализират. В края на всяка календарна година се установяват постъпленията и направените разходи. Тук действа принципът за солидарността. За нормалното функциониране на тази система и нейната финансова стабилност е необходимо от една страна значителна по брой постоянно работеща част от населението с оглед постъпването на прихода от осигурителни вноски в осигурителните фондове. От друга страна са необходими точни актюерски разчети. Актюерски разчети – математическа наука. Актюер към НОИ. Изчислява се колко са пострадали от злополука, за да се определи осигурителната вноска и т.н. Тази система в РБ се прилага от началото на 1997 г.
2. Капиталопокривна /пенсионно покривна/. Една част от осигурителните вноски е предназначена да покрива възможните разходи през съответната година, а другата част е резерв, който се капитализира с лихва. Така се образува осигурителен резерв, достатъчен по математическо-актюерските изчисления, наред с постъпващите нови вноски, всички осигурителни престации и други разходи за следващата година. Резервните капитали се влагат в кредитни учреждения за олихвяване, откъдето се ползват за стопански и социални мероприятия. Опасност за този система е обезценяването на националната валута, което настъпва при дълготрайни икономически кризи и войни. Например, в Германия след Първата световна война. за да се запази реалната стойност на резервите, законът постановява една част от тях да се пласира в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа. Тази система в България се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и при доброволното пенсионно и здравно осигуряване.
При тази система осигурителните вноски се водят по отделна индивидуална партида за всяко осигурено лице. Осигурителните вноски се капитализират и олихвяват. От набраните по този начин парични суми се покриват разходите по нея и преди всичко изплащането на пенсии. Тази система в РБ се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване и при доброволното пенсионно /здравно осигуряване.
3. Държавно-бюджетна. Узаконена с КТ от 1951 г. Тази система се състои в събирането на осигурителни вноски и тяхното общо вливане в приходната част на държавния бюджет, от който със средства, предвидени и обособени в държавния бюджет се изплащат материални обезпечения. Тази система съществуваше в РБ от 1952 до края на 1996 г. Предприятията плащаха парични обезщетения на работниците или служителите, а остатъкът от прихода по ДОО се внасяше в Държавния бюджет. Всички други разходи се извършваха от средствата на държавния бюджет. През годината се събират приходите от осигурителните вноски и се правят разходи за различните осигурителни плащания. В края на календарната година, ако разликата между приходите и разходите е положителна тя се внася в държавния бюджет, а ако е отрицателна, тя се покрива от средствата на държавния бюджет. Държавата отговаряше и гарантираше приходите и разходите със своя общ бюджет. Затова е нямало резервни фондове.
Със Закона за фонд ”Обществено осигуряване” приет през 1995 г., от началото на 1997 г. се въведе фондовият принцип за набиране и разходване на средства за осъществяване на ДОО. Първоначално беше създаден един фонд – обществено осигуряване. С КСО се усъвършенства осигурителното право чрез създаване на три самостоятелни фонда – фонд “Пенсии”; фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. От началото на 2002г. действат още два нови фондове, управлявани /и петте/ от НОИ – фонд “Безработица” и фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
Върху фондов принцип е изградено и задължителното здравно осигуряване.
Паричните средства в отделните осигурителните фондове се натрупват и изразходват отделно. Те се характеризират със специфичните за всеки от тези фондове източници на постъпления на парични средства и специфичните цели, за които се изразходват. По силата на този специфичен фондов принцип е недопустимо отклоняването на парични средства и постъпления, предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както и изразходването на набрани средства от един фонд за заплащането на друг фонд. Обособяването на фондовете е извършено въз основа на близостта на ОСР и на целите, за които се натрупват и за които се разходват. Осигурителните фондове са един от основните елементи на финансово осигурителните системи. Те са самостоятелни осигурителни институции, създадени за осигуряване на кръг от ФЛ за определени със закон ОСР.
Осигурителните разходи, извършени от фондовете са до размера на осигурителните приходи и резервите на фондовете. Основният източник, който формира приходите на всеки от осигурителните фондове с изключение на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” са осигурителните вноски. Техният размер е диференциран за отделните осигурителни фондове от гледна точка на необходимите средства за изплащане на материални обезпечения на осигурените лица при настъпване на ОСР.
Вторият по относителна тежест източник на приходи за осигурителните фондове са сумите на държавния бюджет за провеждане на осигуряването на държавните служители, кадрови военнослужещи, лицата по ЗМВР, ЗИН, както и от бюджета на съдебната власт за съдии, прокурори и следователи, тъй като те не плащат осиг.вноски.
Във фонд “Пенсии” приходи се набират от суми на републиканския бюджет за осигурителни вноски в случаите, предвидени в КСО. Напр., за периода на наборна военна служба, както и субсидиарно в ЗБДОО за съответната календарна година и за здравни осиг.вноски за пенсионери. В приходната част са и сумите по лихви, дивиденти, дарения и завещания.
Приходите във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се набират от държавния бюджет и се разходват:
1. за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски – пенсии за: военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, пенсии за особени заслуги и персонални пенсии;
2. за добавки или пенсии на ветерани от войните и др.
3. за добавки към пенсиите, определени със Закона за реабилитация на гражданите и репресираните лица.
Разходите на средствата от осигурителните фондове имат целеви характер:
1. за материални обезпечения, произтичащи от настъпили ОСР;
2. за плащания, свързани с поддържане нивото на доходите на някои категории осигурени лица, получаващи в резултат на настъпилите ОСР. Пример: осъвременяване, компенсиране, индексиране на пенсии и на други осигурителни плащания.
3. за издръжка на дейността на НОИ и ТП.
Значителна част от набраните средства се разхождат за издръжка дейността на ТП на НОИ, както и за придобиване на недвижими имоти, необходими за осъществяване дейността на НОИ по ДОО.
Важна особеност на финансовото устройство на ДОО е бюджетната уредба и определеност на неговите парични средства.
Народното събрание приема ЗБДОО за всяка календарна година. Законопроектът се изготвя от НОИ. Той е отделен от законопроекта за държавния бюджет. Законопроектът за ЗБДОО се представя в МС за съгласуване заедно с проекта на закона за държавния бюджет и законопроектът за бюджета на НЗОК.
Това изискване на законодателя цели уточняване размерите на вноските от държавния бюджет и бюджета на ДОО. Законопроектът за бюджета на ДОО се разглежда от НС едновременно със законопроектът за бюджета на НЗОК и законопроектът за държавния бюджет. Това изискване на законодателя е насочено за да се осигури съгласуване в трите законопроекта.
Разпоредбите на чл.19/4/ КСО задължават НОИ да включи в законопроектът за бюджета на ФОО общ резерв на фондовете по чл.18 (5-те фонда – Пенсии, ПНТД, ТЗПБ, ОЗМ и Безработица). Този резерв се образува чрез отчисления по нормативно определени в закона за бюджета въз основа на осигурително-технически план. Той включва бюджетите на фонд „Пенсии”, „Трудова злополука”, „Общо заболяване и майчинство”, „Безработица” и „Пенсии, несвързани с ...” и бюджетът на НОИ. В него се предвижда общ резерв на фондовете по ДОО. В резерва се внасят приходите от главници по октовете за начет. Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на ДОО. Важна роля за финансовата стабилност на фондовете имат разпоредбите на чл. 28, съгласно които временно свободните средства по фондовете на ДОО могат да се влагат по депозитни сметки в БНБ или за придобиване на първичния пазар или чрез МФ на държавни ЦК. Така законодателят дава възможност, от една страна, временно свободните средства да носят приходи на осигурителните фондове, а от друга страна, тези средства да се използват за развитие на икономиката. С оглед гарантиране на стабилността на фондовете на ДОО, законодателят изисква банките, обслужващи сметките на НОИ да се определят от МФ и БНБ. На Надзорния съвет е предоставена възможността да прави избор между банките, но само в рамките на тези, които са определени от МФ и БНБ.

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

10.ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или са внесени осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са осигурени само за трудова злополука, професионално заболяване. Осигурителен стаж се изчислява в дни, месеци, години. Доколкото осигурителния стаж се изчислява така, ако лицето е работило при непълно работно време, то осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното изработено време.
За член-кооператор, упражняващ трудова дейност, получаващ трудово възнаграждение от кооперациите, за лица, полагащи труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание, получаващи месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата, времето за което осъществяват дейността се зачита за осигурителен стаж. Когато възнаграждението на член кооператори, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, върху което са внесени осигурителни вноски, е по-малко от минималната работна заплата, то осигурителният стаж се зачита пропорционално.
За самоосигуряващите се лица, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски за съответната година.
За осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита:
1. Времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. Времето на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност;
3. Времето на платен и неплатен отпуск за бременност и раждане.
4. Времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
5. Времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
Неплатеният отпуск за временна неработоспособност и са случаите, когато осигуреният е лице под 18 години и на него му е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, но това лице няма 6 месеца осигурителен стаж, се зачита за осигур.стаж !
Времето, посочено от четирите случая, се зачита като осигурителен стаж, поради съображения от социален/здравен характер.
Законодателят установява изключения, когато определени периоди от време се зачитат за осигурителен стаж (чл.4,ал.1,т.1-4 КСО). Когато лицата не са изпълнявали трудови / служебни функции в резултат на виновно поведение на работодателя / органа по назначението или е в обществен интерес.
За осигурителен стаж се зачита и времето:
през което работника или служителя не са работили, поради незаконното им недопускане до работа. Тогава съществува трудово правоотношение, но трудовите задължения на лицата по него не са били реално изпълнявани. Например: чл.213/1/КТ. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано, но на друго основание, то осигурителните вноски се правят върху разликата между последното трудово възнаграждение и осигурителният доход за периода, ако този доход е по-малък – работил е на друго работно място при по-малка РЗ;
през което лицата са били без работа, поради признато за незаконно уволнение. Това е времето от датата на уволнение до датата на признаване за незаконно/ от датата на уволняването до датата на възстановяване на предишната работа;
през което лицето, е било на наборна военна служба. Съгласно параграф 9,ал.1 на преходните и заключителните разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999г, се признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин се запазва заварения трудов стаж и КСО го възприема като осигурителен, не се допуска преоценката/ дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в правно положение на осигурените лица.
През което лицето учи висше/полувисше, ако внася за своя сметка осиг.вноски върху минималния осиг.доход за самоосигуряващо се лице, но за срок = срока на обучение, предвиден в учебния план.
Осигурителният стаж има значение за създаването на осигурителни права и задължения. Той е предпоставка за съществуване правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и за придобиване правото на пенсия. От вида/продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права.
При пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО или за осигурителен стаж по чл.69 КСО, осигурителният стаж се превръща, като 3 години стаж от първа категория/4 години от втора категория се зачитат като 5 години стаж от трета категория. Осигурителния стаж за пенсиониране се зачита времето, за което лицето е навършило необходимата (по чл.68, ал.1 и 2) възраст, но не му достигат до 5 год. Осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се лица към датата на внасяне, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание. Внасянето се извършва по банков път или чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия. Планът за разсрочено плащане се утвърждава от длъжностно лице от ТД на НОИ, на което е възложено пенсионното осигуряване. Периода на разсрочване е:
-до 5 г – ако недостигащият осигурителен стаж е до 3 г.
-до 8 г – ако недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 г.
За придобит осигурителен стаж правото на пенсия възниква от датата на внасяне на осиг.вноски / утвърждаване плана за разсрочено плащане. При смърт преди погасяване на дължимите осигурителни вноски, те НЕ се събират от наследниците.
Осигурителен стаж и продължителността му се установява с:
- трудови книжки
- осигурителни книжки
- документи по утвърден от управителя на НОИ образец.
Правната уредба за установяване и изчисляване на осигурителен стаж – чл.37-45 Наредбата за пенсии и осигурителен стаж.
*Осигурителния стаж не е право, а юридически факт, въз осново на който възникват осигурителни права и задължения. От вида и продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права (напр., право на пенсия).
Трудовите книжки се издават от работодателя. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства по трудовата дейност. Там задължително се вписва продължителността на времето, признато за трудов стаж. То се признава и за осигурителен стаж, тъй като осигуряването на работника или служителя започва от деня на постъпването на работа.
Осигурителните книжки са официални удостоверителни документи за вписания осигурителен стаж/осигурителен доход. Вписва се времето, през което са внасяни осигурителни вноски и доход, върху който са начислявани.
Издават се от ТП на НОИ на:
самооосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4КСО; и
на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по чл.4/3/т.5.
Осигурителният стаж се установява и с документи по образец – утвърдени, издадени от работодателя, въз основа на изплащателните ведомости, се издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или само за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителният стаж и осигурителният доход.
Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение в документите за пенсиониране, ще се посочи МРЗ за РБ /за съответния период/.
За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работника или служителя са изработили законоустановеното за тях време.
Ако лицето има осигурителен стаж от различни категории труд, то при определяне на придобиването му като право на пенсия за инвалидност – не се прави такова превръщане.