събота, февруари 09, 2008

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

2/ ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА - чл.419-426 НПК.
Това е извънреден способ и представлява незадължителен стадий в съдебното производство. В настоящия преглед той се разглежда по реда, по който конструктивно новият НПК е заложил разпоредбите за възобновяване на наказателните производства - след привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Възобновяването на наказателни дела е предвидено заради обстоятелството, че винаги може да има допусната грешка в един наказателен съдебен акт, която законът и справедливостта изискват да бъде отстранена при наличие на определени предпоставки за това. При възобновяването делото става отново висящо със същите страни, отменява се влязлата в сила присъда и се постановява ново разглеждане /например делото за откритото вещество с обвинение за наркотично в софийското село Опицвет/.
В чл.419 НПК са предвидени актовете, които подлежат на проверка по реда на възобновяването. Това са:
- влезлите в сила присъди;
- влезлите в сила при разглеждане само от първоинстанционен съд определения, с които се потвърждава или изменява относно основанията за прекратяване постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство /както е формулирана нормата, по мнение на автора това не може да стане, ако е преминат въззивен контрол/;
- определенията на първоинстанционен съд, с които се одобрява постигнато между прокуратурата и обвиняемия или подсъдимия споразумение;
- при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила окончателните актове на първоинстанционен едноличен съд, когато при даден от него срок /двумесечен и едномесечен/ за внасяне на делото за разглеждане на съдебна фаза по искане на обвиняемия, това не е сторено или указаните за отстраняване процесуални нарушения не са отстранени или са допуснати нови.
Инициативата за възобновяване може да е на прокурор - окръжен, военен и Главен. Изготвя се искане, което извън посочените в закона изключения, не спира изпълнението на присъдата. Задължително се пристъпва към спиране на изпълнението, когато възобновяването се иска по повод решение на Европейския съд за правата на човека, с което е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, имащо съществено значение за делото и решението е в интерес на осъдения; както и когато е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на делото във връзка с престъплението, за което лицето е осъдено.
В случаите, когато по постановени присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба на осъденото лице, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения, съдържащи в себе си наличието на трите изложени по-горе касационни основания, осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК, може сам да направи искане за възобновяване. Това е допустимо да стане до шест месеца от влизане в сила на съответния акт.
Произнасянето е само на ВКС и се действа по разгледания вече касационен принцип и по правилата на касационното производство. Сроковете, в които може да се иска възобновяването от страна на прокуратурата, са различни, като най-дългият е шестмесечен. Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на лицето. Основанията са:
- ако някои от доказателствата, върху които се основава съдебният акт, се окажат неистински /става дума за доказателствени средства и веществени доказателства, които са мотивирали постановяването на присъдата/;
- съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател и дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство /само в този случай може да се разпитва съставът на съда за тайната на съвещателната стая/;
- чрез разследване се разкрият нови обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил съдебния акт и имат съществено значение за делото /органът не трябва да е знаел за тези обстоятелства и доказателства и те се установяват само чрез разследване/;
- с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото /например след полицейски побой обвиняемият е дал обяснения, въз основа на които е постановена осъдителна присъда, независимо от другите доказателства/;
- по актове, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, по които са допуснати нарушенията по касационните основания /материален закон, процесуален закон/. Последното основание е равностойно на съществуващия по стария процесуален ред “Преглед по реда на надзора”,но се отнася за непроконтролирани по определен начин дела от ВКС.
НПК въвежда и възобновяване по производства, по които е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което е допусната екстрадицията. Както с измененията на НПК от 2000 г., така и с новия НПК се допуска възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения. Но той задължително трябва да не е знаел за наказателното производство срещу себе си. Такова знание не се преценява, ако искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на РБългария, при предоставени гаранции за възобновяване на делото - чл.423, ал.5 НПК.

ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА- чл.412-418 НПК.

ЧАСТ ШЕСТА: ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.

1/ ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА- чл.412-418 НПК.
Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията на съда влизат в сила:
- от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
- от момента на постановяване решението на касационната инстанция, когато жалбите или протестите са оставени без разглеждане /поради просрочие например/ или без уважение, или присъдата е изменена;
- от изтичане на срока на обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
С влизане на присъдата в сила тя придобива материална законна сила, което означава, че е невъзможно пререшаване на спора чрез редовните способи за решаване на наказателни дела. Това е така наречената “сила на пресъдено нещо”.
Има и формална законна сила, която осигурява проявлението на материалната и същността й се състои в обстоятелството кои актове не подлежат на атакуване.
При реализирането на формалната законна сила съдебните актове стават изпълняеми. Те са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Задължителни са и за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, наказуемо ли е то и виновен ли е деецът. Задължителни са и актовете на районните съдилища при диференцираните форми по освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и при решаване на делата със споразумения /неясно защо са изключени актовете на окръжните съдилища по тези диференцирани форми/.
В теоретичен план погледнато, привеждането в изпълнение на влезлите в сила съдебни актове се разглежда като последен стадий от съдебното производство. Възможно е да се стигне до постановяване на решение от страна на съда, постановил влязлата в сила присъда или определение, във връзка с привеждане в изпълнение на тези актове. Ако има някакви затруднения и съмнения по повод тях, може да се поиска тълкуване от съда, който ги е постановил. Той следва само да тълкува, не и да изменя акта си.
Предвиждат се и предпоставки, при които окръжният или районният прокурор могат да отложат изпълнението на някои наказания, най-същественото от които е лишаването от свобода. Те са конкретно изброени и не подлежат на разширително тълкуване - чл.415 НПК. Законът е предписал и какви точно технически действия се извършват по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията - на кого се изпращат преписи, в случаите на кои наложени наказания и т.н. Най-важно да се знае е, че когато подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание - например лишаване от свобода - препис от присъдата се изпраща на прокурора за изпълнение. Тук следва да се спомене и че задържането на осъдения /лицето с влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение/ и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието, се осъществява от службите на Министерство на правосъдието.
А прокурорът може да зачете предварителното задържане или административното лишаване от някое заложено в НК право на осъдения, ако съдът с присъдата не е сторил това /чл.417 НПК/.