четвъртък, януари 03, 2008

ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА


Според чл.6, ал.1 ГПК, на съдилищата са
подведомствени /компетентността на държавен орган да разглежда определените му дела и да издава държавен акт по тях/
всички граждански дела с изключение на тези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване на други органи. Това означава, че съдът е длъжен да разгледа всяка отправена до него молба за защита на накърнено гражданско право, стига с това да не навлиза в сферата на компетентност на друг орган, до когото следва да се адресира молбата. Така например не съдът е компетентен да се произнесе по искане за възстановяване собствеността върху земеделска земя или гора - компетентният държавен орган е съответната Общинска служба по земеделие и гори. Не съдът, а работодателят е компетентен да наложи дисциплинарно наказание на допуснал нарушение работник или служител. При извършено отчуждаване на недвижим имот не съдът, а съответният административен орган е длъжен да определи обезщетение, и пр. От друга страна, не всяка молба, която ангажира компетентността на съда, е основание да се образува гражданско дело - ако се иска отменяване на административен акт, се образува административно дело, което се разглежда по специалния ред, предвиден в Закона за административното производство /ГПК се прилага само за неуредените в него въпроси/.
Гражданските дела, съобразно вида на исковете, са три вида - дела по установителни, осъдителни и конститутивни искове.
1.Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право
- например да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва това /положителен установителен иск/. Предмет на установителния иск могат да бъдат всякакви права, както и факти /но само в предвидените от закона случаи/. Целта на защитата, преследвана с установителния иск, е да се внесе яснота и определеност в отношенията между страните, така че между тях да не се стига до по-остри форми на противопоставяне. Установителният иск може да бъде и отрицателен - да се иска установяване, че ответникът не разполага с някакво право по отношение на ищеца /например, че ищецът не дължи на ответника някаква парична сума/.
Правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск Така например, ако ответникът владее имота на ишеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота.
При определяне на родовата подсъдност на установителните искове за парични вземания е от значение интереса /размера на вземането/, а не вида на търсената защита - т.е. всички положителни и отрицателни установителни искове за съществуване /несъществуване/ на парични вземания се подчиняват на общите правила за подсъдността. Ако вземането, предмет на установяването, е в размер над 10 000 лв., компетентен като първа инстанция е Окръжен съд.
При установителни искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и движими вещи компетентен като първа инстанция е винаги Районен съд, независимо от цената на иска /чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/.
Специална категория установителни искове са исковете за установяване нищожност на съдебно решение. Едно съдебно решение е нищожно в следните хипотези:
- когато решението е подписано от лице, неучаствало в съдебния състав, пред който са проведени устните състезания;
- когато липсват мотиви в писмен вид;
- когато не е обявено в книгата за откритите заседания;
- когато не е подписано;
- когато е постановено от незаконен състав /напр. с участието на съдия от друг съд или на младши съдия, който не е преминал задължителното 6-месечно обучение в Националния институт на правосъдието / т.3 от ТР № 2/26.05.05 г., ГТК на ВКС/.
Ако решението не е съобразено със съществуващия правов ред в държавата /напр. приложен е несъществуващ или отменен закон, недопустимо е разширено приложното поле на закона - напр. в областта на реституционното законодателство/, решението не е нищожно, а неправилно.
Искът за установяване на нищожност е неоценяем и родовата му подсъдност е общата - компетентен като първа инстанция е РС независимо от размера на интереса, предмет на решението, чиято нищожност се претендира.
2. Осъдителни искове с тези, с които се иска не само установяване правото на ищеца срещу ответника, но и осъждане на последния принудително да предостави на ищеца това, което му се дължи
/да му заплати дължимата сума или да му предаде вещ или имот/.
Решенията по осъдителните искове представляват т.нар. “изпълнителни основания”- въз основа на тях на ищеца се издава изпълнителен лист, образува се изпълнително производство и при липса на доброволно изпълнение дължимото се събира принудително от длъжника.
3. Конститутивни искове23 са тези, които са насочени към предизвикване на правна промяна в отношенията между страните /например за унищожаване или разваляне на договор, за обявяване на предварителен договор за окончателен/.
Тези искове са допустими само в изрично предвидените от закона случаи, защото поначало съдът не е компетентен да се намесва в отношенията между правните субекти и да внася промени в тях.
Принципът е, че всички осъдителни и установителни претенции относно граждански права са подведомствени на съдилищата, които са длъжни да ги разгледат /разбира се, при наличие на правен интерес от защитата/.
Не са подведомствени на съда: установителни искове за факти извън изрично предвидените от закона случаи /допустими са искове за установяване на трудов стаж, трудова злополука, произход, истиност или неистинност на документи, престъпно обстоятелство/, искове, насочени към намеса в граждански правоотношения извън изрично уредените в закона случаи /например производството за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС/.
Обобщение: компетентността на съда по молби за защита на гражданска права не е универсална - при установителните и осъдителни претенции същата е ограничена от компетентността на други органи, предоставена им със специални закони, а при конститутивните искове е обусловена от изричното им уреждане като основания за образуване на производства пред съд.

СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКИТЕ СЪДИЛИЩА

СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКИТЕ СЪДИЛИЩА


Гражданското правосъдие се осъществява от Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища. Това са държавните съдилища, на които е поверена държавната правораздавателна функция. По изключение е допустимо и правосъдие, осъществявано от недържавни органи- арбитражите, чиято компетентност се основава на общото съгласие на спорещите страни.
Всеки съд е самостоятелно юридическо лице на държавна издръжка. В този смисъл следва да се разграничава съда като обикновен правен субект /в това си качество съдът е работодател, възложител на обществени поръчки и пр./ и правораздавателен орган.
Седалище на съда е населеното място, в което се намира самият съд и където се извършват процесуалните действия по делата.
Съдебен район е територията, по отношение на която съответният съд има правораздавателна компетентност.
Седалищата и районите на съдилищата /без ВКС и ВАС, чиято компетентност обхваща цялата страна/ се определят от Висшия съдебен съвет.
Системата на правораздаване /не само гражданско, а и изобщо е изградена на принципа на инстанционността. По правило съдопроизводството е триинстанционно- включва производство пред първа, въззивна и касационна инстанция /чл.15, ал.1 ЗСВ/. Районният съд е винаги първоинстанционен. Негова въззивна инстанция е съответният Окръжен съд, а касационна инстанция- ВКС. Когато първа инстанция по делото е Окръжен съд, въззивна инстанция е Апелативният съд, а касационна- ВКС. Това означава, че по различните граждански дела Окръжният съд може да действа като първа или като въззивна инстанция, докато районните съдилища са винаги първоинстанционни, а апелативните- въззивни.
Критерият е родовата подсъдност, която определя на кой съд е подсъдно делото като първа инстанция. Принципът е, че всички граждански дела са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища /чл.79 ГПК/, с изключение на изрично посочените в чл.80 ГПК дела, подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция
/например делата за установяване и оспорване на произход, за поставяне под запрещение, делата с цена на иска над 10 000 лв./. От друга страна, не всички дела подлежат на триинстанционно разглеждане- има и такива, по които втора и последна инстанция са въззивните съдилища /напр. делата по искове за издръжка, искове за развод, парични искове с цена до 5 000 лв., искове за трудово възнаграждение и др./. Решенията, които подлежат на касационен контрол пред ВКС, са посочени в чл.218а и 218б ГПК.
Първоинстанционните граждански съдилища /районни и окръжни/ действат в състав от един съдия. Въззивните съдилища /окръжни и апелативни/, както и ВКС заседават в състав от трима съдии. С реформата в ГПК от 1997 г. отпадна участието на съдебни заседатели при разглеждане на граждански спорове.
В гражданския процес /за разлика от наказателния/ няма принцип за неизменност на състава - едно дело може да се разглежда от последователно сменящи се съдебни състави, като съдебното решение се постановява от този състав, пред който е бил даден ход на устните състезания /т.нар. “ход по същество”/.
Като помощен съдебен орган се явява съдебният секретар /протоколист/. Това е длъжностно лице, което не участва в самото решаване на делото, а има удостоверителна функция - отразява в съдебния протокол извършените в заседанието процесуални действия на съда и страните. Съдебният секретар се отстранява от участие в делото на същите основания, които се отнасят и до съдията.
Възможността за отвод на членовете на съдебния състав и на секретаря е важна гаранция за независимостта и безпристрастността на съда. Основанията за отвод са посочени в чл.12 ГПК /родствена връзка със страна или неин повереник, участие в делото като свидетел, вещо лице или пълномощник, заинтересуваност от изхода на делото и др./. При наличие на някое от тези основания съответното лице е длъжно само да се отстрани от делото. Ако не го направи, отводът ме може да се поиска от съответната заинтересувана страна или прокурора /в случай, че участва в делото/.