казус №1 по публичноправни науки

Кирил Зарев организирал и провеждал хазартни игри без да е заплатил данъка за тази дейност, като използвал игрални съоръжения, неотговарящи на нормите на Наредбата за изискванията за одобряване на типа и за реда за извършване на първоначални и периодични проверки на игрални съоръжения.
След извършване на съответните процесуални действия, органът по приходите Игнат Петров съставил два акта на Зарев:
1. Акт за установяване извършеното нарушение /по ЗАНН/
2. Ревизионен акт /по ДОПК/
На 31 май 2006 г., Петров, който извършил проверката, въз основа на първия акт, е издал наказателно постановление по ЗАНН, с което на Зарев е наложил административно наказание - глоба.
С ревизионния акт по ДОПК на Зарев е определен данък.
Наказателното постановление Зарев обжалвал пред Пловдивския районен съд. Съдът отменил наказателното постановление.
Доволен от постигнатия резултат, Зарев подал жалба пред Пловдивския окръжен съд с искане за отмяна на ревизионния акт. В жалбата си като аргумент той посочил, че е недопустимо за едно и също нарушение да се наложат две санкции – заплащане на данък и глоба.
Междувременно, за извършено ново нарушение на визираната по-горе наредба на Зарев било наложено друго административно наказание. Адвокатът му го посъветвал да оспори определени разпоредби на наредбата, като противоречащи на норми от Закона за хазарта. За тази цел Зарев упълномощил адвоката си, който подал жалба пред Върховния административен съд. При разглеждане на жалбата, съдебен състав от ІІІ-то отделение на ВАС установил, че има несъответствие между приложими по спора разпоредби на Закона за хазарта и Конституцията, спрял производството по делото и внесъл въпроса за разглеждане в Конституционния съд. С определение на КС делото било допуснато за разглеждане по същество. Във втората фаза на процеса, на заседание на което присъствали 11 конституционни съдии, при провеждане на гласуването, 6 от тях гласували "за" искането, а 5 от тях гласували "против" искането.

Въпроси:

1. Подлежи ли на самостоятелно обжалване актът за установяване на нарушението по ЗАНН?
2. Правилно ли е решението на Пловдивския районен съд?
3. Допустима ли е жалбата пред Пловдивския окръжен съд?
4. Ако Народното събрание е приело изменения на размера на глобите в ЗАНН, с което се увеличава техния размер и промяната е в сила от месец юни 2006 г., ще породят ли тези изменения правни последици за Зарев?
5. На какво основание и за упражняването на какъв контрол е сезиран Конституционния съд?
6. Какви са правните последици от гласуването в Конституционния съд?
7. Постъпилото в Конституционния съд искане има ли спиращо действие спрямо оспорените текстове на въпросния закон?

казус №2 по наказателноправни науки

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?