Pro Bono

Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици 1) Забава на длъжника За да изпадне слъжникът в забава, било необходимо да настъпи падежът на неговото задължение. Основания, освобождаващи длъжника от забавата: - внезапно заминаване за изпълнение на някаква държавна работа; - когато задължението не е скрепено с иск, се освобождава от последиците на забавата. Забавата на длъжника се прекратявала чрез реално предлагане на кредитора на всичко онова, което се дължи. 2) Правни последици - отговорност за неизпълнение Тя настъпвала дори когато забава е заради обективна невъзможност за изпълнение на задължението. - отговорност да се заплатят всички вреди и загуби Дори вещта да е унищожена по независещи от длъжника обстоятелства. При паричните задължения, длъжникът заплащал и лихвите. 3) Забава на кредитора Кредиторът изпадал в забава, когато без основание отказвал да приеме изпълнението, което длъжникът му предлага. Нейната правна последица била, че отговорността на длъжника се нама...

Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение 1) Изпълнение (solutio) - страни и предмет Изпълнението е извършване на действие или бездействие, за което длъжникът се е задължил. >> Страни - длъжник Той е задълженият да извърши изпълнението; самата престация обаче би могла да се извърши не само от него, защото целта й е да се изпълни това, което се дължи на кредитора. Изключение правят договори, сключени с художник или артист (заради конкретните умения на длъжника, които не могат да се заместят с тези на друг). - кредитор Задължението трябва да се извърши така, че да престира самия кредитор или на посочено от него лице. - трето лице Тъй като основната идея е, престацията да се извърши и да се изпълни дължимото на кредитора, то би могло да се направи и от трето лице. >> Предмет Предметът на задължението е това, което трябва да се престира. Само, когато се престирал именно определеният предмет изцяло, престацията погасявала дълга. Кредиторът не бил длъжен да приема ч...

Гаранции за изпълнение на облигационното отношение. Лични и вещни обезпечения. Задатък. Наказателни стипулации. 1. Лични и вещни обезпечения. 1.1. Обезпечение на вземанията. Поръчителство Средство за обезпечение на задълженията. За да бъде гарантирано изпълнението на задължението, наред с главния длъжник и поръчителят се задължавал да го изпълни. Sponsio et fiderpromissio. Поръчителството се сключвало с помощта на един вербален договор. Поръчителят се задължавал чрез стипулация да заплати същото, което се бил задължил да заплати и главният длъжник. По силата на спонзията и фидепромисията кредиторът могъл да се обърне направо към поръчителя и да иска плащане. Fideiussio – вербално поръчителство – поръчителят се задължавал за същото, закоето бил задължил главният длъник. Fideiussio обаче създава задължение и за наследниците на поръчителя и което можело да гарантира не само произхождащите от един вербален контракт задължения, но и задължения с друг източик. Неформално поръчителство – склю...

Солидарност 1) Същност Солидарността (кореалността) била положение, при което няколко длъжници или кредитори държали, респективно имали правото да получат една единствена престация, и то изцяло и само един път. На кредитора се давала възможност да подбере най-състоятелния от длъжниците и да насочи изпълнението срещу него. Един от солидарните кредитори от своя страна можел да играе ролята на представител на останалите, тъй като римското право не допускало представителството. След Юстиниановата кодификация погасителният ефект на литисконтестацията бил отменен и завеждането на иск срещу един от длъжниците/кредиторите не оказвало въздействие върху останалите. 2) Видове >> активна Налице е тогава, когато един длъжник дължал на няколко кредитора една и съща престация, така че щом я изпълни по отношение на един от тях, се погасявали вземанията и на останалите. >> пасивна Налице е тогава, когато няколко длъжника дължали на един кредитор една престация, така че тя била дължима сам...

Промяна на страните на облигационното отношение >> В Древното римско право облигационното отношение не е можело да се прехвърля. Изключение бил случаят с наследяването на задълженията. 1) Способи за прехвърляне на облигацията >> новационна делегация Кредиторът, който искал да прехвърли своето вземане, поканвал длъжника си да обещае дължимото на новия кредитор. Ако длъжникът не бил съгласен, тя не можела да се извърши. >> прокурация за своя собствена работа Кредиторът не възлагал на своя длъжник да се задължава към нов кредитор, а упълномощавал последния да събере вземането му по съдебен път. Ако случайно умре кредиторът, упълномощеният не можел да вземе дължимото. >> полезен иск Създаден по време на класическото право. Съществувал успоредно с редовния иск на стария кредитор (продавача на наследството). При продажбите на наследства, при които страните често не знаели всички вземания, не е било нужно купувачът на наследството да бъде упълномощен, за да може да вод...

Престация. Понятие и класифиционни критерии Облигационното отношение имало за предмет дадено действие или бездействие на длъжника. Означава се с термините: - dare - прехвърлянето на собственост или на друго вещно право; - facere - други дейности извън прехвърлянето; - praestare - в най-общ смисъл означава всяко действие или бездействие; в по-тесен - поръчителстване. Изисквания към престацията, за да бъде тя действителна: >> Престацията преди всичко трябва да бъде възможна (Целз: "Недействително е задължението за невъзможни неща"). >> Тя трябвало да бъде още и определена или поне определяема - недействително било задължението да се построи къща, без да е указано къде и каква. >> Изисквало се предметът на задължението да представлява оценим в пари интерес за кредитора. >> Престацията трябвало да бъде позволена от правния ред.

Същност, източници и класификация на облигациите по римското право 1) Същност на облигационното отношение Институциите на Юстиниан: "Облигацията е правна връзка, чрез която сме обвързани по необходимост да извършим нещо според правото на нашата държава." Паулус: "Същността на облигацията не се състои в това да направи наша някоя вещ или наш някой сервитут, но в това да обвърже другиго към нас да даде, да направи или да престира нещо." Римската облигация е санкционирано от правото отношение, по силата на което едната страна - длъжникът - трябва да извърши по отношение на другата страна - кредитора - определена престация*. Облигационно отношение съществувало винаги между две страни - длъжник и кредитор. Обвързаността на длъжника била в определена насока, за определено време (ако няма такова, длъжникът можел да се откаже от облигацията). Кредоторът можел да иска изпълнение на задължението. Предмет на облигациите е известно действие или бездействие на длъжника. 2) Изто...

Правен акт и волеизявление. Унищожаемост и нищожност Волеизявление Волеизявлението е основен елемент на правната сделка. За да има правен резултат трябва: - волята да бъде изразена от дееспособно лице; - лицето да е желаело резултата ефективно; - волята да се изрази външно, чрез волеизявлението; - волеизявлението трябвало да бъде направено и чрез конклудентни действия - постъпки, чрез които се прави недвусмислен извод за съдържанието на волята на правния субект. Декларация - когато едностранното волеизявление следвало да се извърши пред орган на публичната власт. Унищожаемост и нищожност: Когато волята на една от страните била засегната от грешка, изтръгната с измама или насилие, се поставял въпросът за обезсилване на договора, поради опорочаване. То може да доведе до нищожност (договорът не поражда последици) или унищожаемост (договорът може да бъде отменен) НИЩОЖНОСТ: Нищожност на договора има при наличието на грешка. Грешката почива на една невярна представа за действителността. Гре...

Право на строеж (суперфиция). Поземлени аренди 1) Суперфиция Отдаването в дългосрочен наследствен наем на държавни земи за застрояване. Застроявайки имота, наемателят не ставал собственик на направената от него постройка, а оставал само наемател. >> Интердикт de superficie (в полза на суперфициаря) и иск in factum (който давал възможността суперфициарят да търси вещта от в когото се намира). - учредява се с простото съгласие на страните; - прекратява се ако суперфициарят не си плаща наема в продължение на 2 години. 2) Емфитевза Договор за наследствен наем, който се прилагал в източните части на Римската империя. Обектът му бил необработените императорски земи. Емфитевтът се задължавал да обработва тези земи, а по-късно такъв договор се сключвал и от частни лица. 3) Наем на вектигален имот Отдаване на земята под наем за обработване - за дълъг срок или неопределено време. Наемателят плаща редовно уговорения наем. В полза на наемателя имало една вещна акция и това право било обособе...

Вещни права върху чужда вещ. (сервитути) 1) Лични сервитути Правата върху чужда вещ били вещни права и техният притежател можел да разполага с един вещен иск, който можел да предяви срещу всеки, който нарушавал неговото право. В последствие вещните права били ограничени по обем - те давали само възможността да се използва чужда вещ в определена насока. Според Юстиниановото право, личните сервитути били такива права върху чужда вещ, които били свързани с определено лице, а поземлените сервитути били такива, свързани с определен имот. >> Видове лични сервитути - Плодоползване Право да се употребяват вещта на друг и да се използват нейните плодове, без да се засяга субстанцията й. - Това право не е можело да се наследява; - Плодоползвателят можел да отстъпва правото на ползване такова, каквото е неговото; - Той нямал никакви задължения към собственика, но преторът предвидил в своя едикт, че собственикът можел да откаже да предостави вещта на плодоползвателя, ако вторият не се задълж...

Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост 1) Същност на вторичните начини Тези, при които правото на приобретателя се основава върху правото на собственост на отчуждителя. Тук действал основният принцип, че никой не може да прехвърли на друг повече права, отколкото сам има. В класическия период са съществували три такива начина: прехвърляне чрез бронз и везни, съдебно отстъпване с участието на публичната власт и просто предаване на владението. 2) Видове вторични способи за придобиване на право на собственост >> Манципация - Ритуал пред петима свидетели и везномерец; - Везномерецът премервал бронза или медта, която била продажната стойност при манципацията; - Той се предавал на продавача; - След въвеждането на монетите, това претегляне станало излишно, а продавачът получавал стойността (цената) на вещта. - При манципацията прехвърляла правото на собственост от отчуждителя върху приобретателя, но първият трябвало да бъде собственик на вещта. - Когато няк...

Първични (оригинерни) способи за придобиване на право на собственост Начините за придобиване на право на собственост се делят на две основни групи, според това дали собственикът придобива чрез свое действие върху вещта, или на основата на правоотношения с друг правен субект, който е бил собственик преди реализацията на отчуждителната сделка. 1) Същност на първичните или оригинерни способи Тези, при които правото на собственост на приобретателя не се извежда от правото на собственост на друго лице (окупация на безстопанствена вещ). 2) Видове първични способи >> Окупация Установяване на владение върху една безстопанствена вещ в момента на завладяването й, която не е имала собственик или е изоставена от него. >> Узукапия (придобиване по давност) Притежаваната в момента от друго лице вещ, върху която правният субект установява владение с цел да я присвои. В случая е определен кратък срок, в който собственикът е можел да се опита да защити своето право чрез иск. Ако не го напра...

Съсобственост. Публичноправни ограничения на правото на собственост. 1) Съсобственост Ercto non cito означава "при непоискана делба", а именно имуществена общност между сънаследници. Тя дала възможност на всеки собственик да се разпорежда с общата вещ (да я отчуждава, залага), като обаче всеки от съсобствениците имал право да протестира срещу тези действия. Отделните съсобственици не са имали определен дял от собствеността, но всички те са имали право на собственост върху вещта. (Според Михаил Андреев, това е остатък от фамилната собственост от древността). Този вид собственост изчезнала напълно в класическото римско право. На нейно място се установила нов вид съсобственост, а именно при която всеки собственик имал определен дял от имуществото. Тук е поделена не вещта, а правото на собственост върху нея. Съответно всеки от собствениците можел да се разпорежда както намери за добре със своята идеална част. Съсобственикът можел да извършва такива материални действия върху вещта...

Защита на правото на собственост. Акции. Други правни средства 1) Ревандикационен иск >> Вещен иск, предявяван от лишения от владението на вещта цивилен собственик срещу владеещия в момента несобственик, с който се е търсело възвръщане на отнетото владение. - Ищецът е трябвало да докаже, че е собственик според правилата за първично или деривативно придобиване. Ответникът от своя страна гарантирал чрез поръчители, които да гарантират, че ще предаде вещта доброволно. - По отношение на всякакви вещи, без провинциални земи. - В архаичното и предкласическото право не се е присъждала вещта на спечелилата страна, а нейната парична равностойност. 2) Публициев иск >> Иск, чиято формула предписвала на заклетия съдия да реши спора за собствеността на спорната вещ така, както би го решил, ако в полза на ищеца беше изтекла придобивна давност, дори такава давност да не съществувала. Тя защитавала всички владелци, намиращи се в узукапионно владение, които след изтичане на давностния срок ...

Видове собственост по римското право 1) Колективна собственост Съществувала е по времето на най-древния Рим - била е в ръцете на патрицианските родове. Разлагането на този институт обаче започнало твърде рано - още преди фактическото създаване на римската държава. Това станало, когато част от недвижимото имущество на римляните преминало във фамилна собственост на отделни римски фамилии. 2) Фамилна собственост Преходна форма от колективна родова собственост към индивидуалната частна собственост. Наред с фамилната собственост продължила да съществува известно време и познатата от древността колективна родова собственост. 3) Частна собственост Тя е узаконена още от Дванадесетте таблици, но фамилната собственост не била премахната с този акт. Тя навлиза като основна, след като вече колективната и фамилната собственост били вече изживяли своето време. ... Видове право на собственост 1) Квиритска собственост - В полза на: един римски гражданин или латин с признат commercium. - Придобива се: ...

Право на собственост. Същност. Съдържание "Против волята на субекта не се придобива собственост. Собственикът има пълна вещна власт върху обекта. Собствеността не може да бъде на неопределен носител." 1) Същност и съдържание Правото на собственост било разбирано като юридическата власт върху обекта. Правото на собственост и владението често съвпадали, но това не било задължително. Пълната юридическа власт била разбирана от древноримските юристи като отношение между собственика и вещта, а не между него и останалите правни субекти по отношение на дадената вещ. Така то установявало право да се ползва вещта, да се прибират нейните плодове и правото на разпореждане с нея. Както всички вещни права, така и правото на собственост е абсолютно. То за дължава всички останали субекти да се въздържат от действия, които биха го накърнили по някакъв начин. По време на предкласическото и класическото римско право, правото на собственост е ясно разграничено от владението. Докато владението се...

Видове владение. Правно значение. Защита на владението 1) Видове владение и тяхната правна защита В Юстиниановото право има двойно деление на владението: >> цивилно владение; >> естествено владение. Относно защитата на владението, то се дели на защитено и незащитено владение: >> От владелческа защита се ползвали следните владелци: - собственикът, когато владее своята вещ; - владеещият за себе си несобственик на вещта - този, който е завладял вещ без задължение да я върне; - прекаристът; - залогоприемателят, получил вещта като обезщетение; - депозитарят по договор за секвестър; - наемателят за дългосрочен наем; - емфитветът; - суперфицарят. >> Не се позлвали с владелческа защита: - обикновеният наемател; - влогоприемателят; - заемателят за послужване; - мандатарят; - плодоползвателят. 2) Защита на владението >> Теорията на Savigny: Защитено било само това владение, при което владелецът имал намерение да държи вещта като своя. >> Теория на Ihering: Вла...

Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението 1) Владение - същност и елементи (possessio) >> Същност: Фактическото господство над вещите. Фактическото обладаване на вещите се изразявало в надлежно отношение към предмета на владението. >> Елементи: - намерението да се владее (animus possidendi) - субективен елемент; - действията, чрез които се осъществява animus (corpus possessionis) - обективен елемент. Владението и право на собственост са били две съвсем отделни неща. В повечето случаи владелецът и собственикът бил едно и също лице, но не отсъствали случаи, в които едно лице е собственик на вещта, а съвсем друго я владеело. 2) Придобиване и изгубване на владението >> Придобиване би могло да бъде налице, само при наличието на двата елемента на possessio - animus & corpus. Завладяването на вещта трябвало да бъде окончателно и да обезпечава фактическото господство върху нея. Не е било необходимо anumus и corpus да бъдат дадени едновременно - ...

Понятие за вещно право. Класификация на вещите 1. Видове вещи според Институтите на Гай а/ Телесни вещи ( res corporales) онези, до които моем да се докоснем ( земята, робът, облеклото, златото и т.н.) . Това вкл. и собствеността, тъй като тя се идентифицира със самата вещ. б/Нетелесни вещи ( res incorporales) онези, до които не можем да се докоснем - облигациите, наследяването, плодоползването и др. Делението на вещите според Институтите на Гай е едновременно деление на вещите и деление на имуществените права, имащи за предмет определена вещ. 2. Видове вещи според гражданскоро обръщение А/ В гражданско обръщение ( res in commercio ) - res privatae I. - res mancipi Най-важните елементи от патримониума на древните римски селяни ( италийските земи, поземлените сервитути, съществуващи в полза на тези земи, робите, ездитните и впрегатни животни). Те били подчинени на усложнен режим на отчуждаване - mancipatio - res nec mancipi Домашните животни, които не са ездитни или впрегатни ( овце, ...

Служебен когнитивен процес 1) Служебният когнитивен процес в класическото и следкласическото римско право Той е дело на императорското право. Въведен е в началото на Принципата като извънредна процедура наред с формуларния процес. При него е премахнато разделянето на процеса на две фази (които досега са производство пред съдебния магистрат и пред заклетия съдия), а цялото производство се развивало само пред съдебния магистрат. Ликвидирани са заклетият съдия и арбитърът - частноправните елементи в процеса. Служебният когнитивен процес се променя значително от началото на неговото създаване до времето на Юстиниановата кодификация. В началото той се явява, за да защити случаи, незащитени от формулата. По време на класическото римско право, той се разпространява значително в провинциите. В последствие, в следкласическото римско право, служебният когнитивен процес се налага над формуларния. Процесът се осъществява с помощта на писмени молби, в определени срокове, има специални служебни лица...