Pro Bono

19.ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ Правната уредба на професионалното заболяване /ПЗ/ като ОСР се съдържа в: КСО; Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести – 2001 г.; Списък на професионалните болести – 2001 г. Професионална болест – чл.56, ал.1 КСО е заболяване, което е настъпило, изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести. Вредните фактори на работната среда са външните условия, при които осигуреното лице полага труда си. Например: продължителна работа при йонизиращи лъчения /добив на уран/. Вредните фактори на трудовия процес са свързани с изпълняваната работа. Напр.: работа при системно напрежение; работа при шум над 85 децибела и др. За професионална болест съгласно чл.56/2/КСО може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е прич...

18.ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА Първи опити за признаване на материални обезпечения на работника или служителя, пострадали от трудова злополука намират място в гражданското отговорност, но тя не е форма на обществено осигуряване. Гражданската отговорност като начин за обществено осигуряване на работника или служителя – пострадал от трудова злополука, се прилага в Англия и Франция, където започват да се развиват капиталистическите обществени икономически отношения. Фактически състав на договорната и деликтната гражданска отговорност, съдържаща обективни и субективни елементи: Обективен елемент – имуществени и морални действителни вреди/пропуснати ползи, които понася пострадалия работник или служител; Субективен елемент – укоримото поведение на причинилия вредите – той поема вината. Доколкото успехът на обезпечителния иск на работника или служителя зависи от установяването на виновното деяние на работодателя, дотолкова, поради недоказване на вината, искът остава непризнат. Често трудовите злополук...

17.ИНВАЛИДНОСТ Инвалидността - това е състояние на човешкия организъм изменен от общо заболяване или професионално заболяване или от трудова злополука с наличие на трайни и/или невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна или продължителна трайна/частична загуба на работоспособността на човека. Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността се дели на: пълна неработоспособност – тя е налице, когато осигуреният не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието на неработоспособността; частичната неработоспособност – тя е налице, когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност. В такива случаи се извършва трудоустрояване на осигуреното лице. Постоянната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомични или психични увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейно...

16.ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ Рискът “Общо заболяване” има две страни – биологична и социално-икономическа. Биологичната страна се изразява в нарушаване на физическото и/или психическото здраве. Тази страна на риска е обект на органи на Експертизата на неработоспособността. Социално-икономическата страна се изразява в неработоспособността на осигуреното лице и лишаването му от доходи, които то е получавало при упражняване на трудова дейност. Тази страна на риска е обект на ДОО. Общото заболяване от медицинска гледна точка е анормално състояние на физическото и/или психическото здраве на човека. За осигурителното право риска общо заболяване има значение, когато причинява временна неработоспособност, която не е предизвикана от трудова злополука или професионална болест. Не са изключени случаи, когато временната неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване, може да прерасне в инвалидност, да предизвика смърт.Общото заболяване има два основни белега: обективно състояние на осигуреното...

ОСИГУРИТЕЛЕН СЛУЧАЙ Осигурителен случай е производно понятие от ОСР. Осигурителен случай може да има само, ако преди това е бил налице социален риск. До настъпване на ОСР лицата са активно осигурени – внасят осигурителни вноски. Ползването от осигурените лица на осигурителни права е възможно при настъпването на ОСР т.е. да е налице осигурителен случай. Оттогава съществува осигурителното правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и изпълнението на осигурителните задължения на осигурителния орган спрямо осигурените лице. Следователно осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда правото на осигуреното лице да иска и задължението на осигурителния орган да заплати обезщетение/отпусне вид пенсия, при условия и по ред определени със закон. Осигурителният случай се отличава основно по това, че докато ОСР е бъдещо, случайно, вероятно и в повечето случаи несигурно събитие, то осигурителния случай е вече настъпило събитие, пораждащо определени от законодателството послед...

15. ОСИГУРИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН РИСК – същност “Риск” – явления, чиито настъпване води до имуществени и неимуществени вреди за човека. Рискът се проявява при различни ситуации и източниците му не може да се посочат изчерпателно. Може да причини страдания, грижи, затруднения и други негативни последици. Множество рискове все още не са опознати от човека, дори все още не е изяснен характера им. Всяка нова технология крие риск. Отговорността на хората, за да бъде трудовата им дейност, независима от случайностите, а и за преодоляване на настъпилите вредоносни последици, е предпоставка за осигуряване на съответните социални рискове. Реализирането на риска е свързано с лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата дейност или появата на нуждата от нови доходи. Осигуряването за съответните социални рискове има икономически характер: минимум разходи, във вид на вноски, а се удовлетворяват конкретни нужди чрез парични обезщетения/помощи/пенсии. ОСР заемат централно ...

Oсигурителни правоотношения – понятие и същност Конституционното право на обществено осигуряване прогласено в чл.51 от КРБ се реализира чрез правоотношенията, които възникват между съответните субекти.Конституционното право на общественото осигуряване е сложно по съдържание, което предполага наличие на повече от едно осигурително правоотношение при неговото осъществяване. Понятието осигурително правоотношение е родово понятие, защото съществуват множество видове осигурителни правоотношения. Осигурителните правоотношения са обществени отношения целящи възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигуреното лице или за издържаните от него членове на семейството при осъществяване на предвидените в закона ОСР в резултат, на които са настъпили: 1. временно оставане без работа; 2. временна/трайна неработоспособност; или 3. смърт на осигуреното лице. На осигурителното правоотношение като вид обществено правоотношение са присъщи редица белези, които го индивидуализират. Та...

12 .УПРАВЛЕНИЕ на ДОО В управлението на ДОО участват: НОИ и Министерството на труда и социалната политика. Министерството има задължението да разработва, координира, провежда държавната политика по ДОО. Това се изразява от една страна в определяне на основните направления в развитието на ДОО и предлагането им за утвърждаване от МС. От друга страна, провеждането на държавната политика по ДОО се изразява в подготовката на проекти за нормативен акт в тази област. ДОО се управлява от НОИ. НОИ е сложно, организационно образование, включващо органи на национално и териториално ниво. Той е юридическо лице със седалище в София. НОИ е специализиран държавен орган, имащ редица задължения. НОИ изпълнява бюджета на ДОО. Управлява на осигурителните фондове по ДОО. НОИ има следните основни задължения: 1. Изпълнява бюджета на ДОО; 2. Установява и събира вземанията на ДОО от неправилни осигурени разходи; 3. Контрол за спазване на осигурителното законодателство и по-точно на това по ДОО, ка...

11.ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО Финансовото устройство на ДОО се свързва в набирането, управлението и разходването на паричните средства, необходими за осъществяване на неговите цели. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите. В света са известни следните осигурителни системи: 1. Разходопокривна. При нея набирането на финансовите средства, необходими за покриването на разходите на общественото осигуряване се извършва преди всичко от осигурителните вноски, а така също и от други източници на постъпления в осигурителните фондове на ДОО. Набраните средства не се капитализират. В края на всяка календарна година се установяват постъпленията и направените разходи. Тук действа принципът за солидарността. За нормалното функциониране на тази система и нейната финансова стабилност е необходимо от една страна значителна по брой постоянно работеща част от населението с оглед постъпването на прихода от осигурителни ...

10.ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или са внесени осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са осигурени само за трудова злополука, професионално заболяване. Осигурителен стаж се изчислява в дни, месеци, години. Доколкото осигурителния стаж се изчислява така, ако лицето е работило при непълно работно време, то осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното изработено време. За член-кооператор, упражняващ трудова дейност, получаващ трудово възнаграждение от кооперациите, за лица, полагащи труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание, получаващи месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата, времето за което осъществяват дейността се зачита за осигурителен стаж. Когато възнаграждението на член кооператори, упра...