Pro Bono

ЧАСТ ПЕТА: РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО След като бъдат събрани допуснатите от съда доказателства, се дава ход на т.нар.”устни състезания” или пледоарии /ход по същество/. В устните състезания всяка от страните заявява своите фактически и правни доводи по спора и посочва, какво решение желае да бъде постановено. Първо се дава думата на ищеца, а след него - на ответника, като всяка страна има право да вземе становище по доводите, изложени от противната страна. На практика, с цел икономия, страните често излагат становищата си в т.нар. “писмени защити”, които се депозират в заседанието по същество или в определен срок след това, и в които подробно и аргументирано се излагат съответните доводи и съображения /нещо, което не винаги е възможно в самото съдебно заседание/. След като страните изчерпят пледоариите си, съдът обявява устните състезания за приключени, и пристъпва към постановяване на решение. След този момент страните не могат да се позовават на нови факти, да ангажират нови доказателства и...

VII. ЕКСПЕРТИЗИ Експертиза се назначава, когато за изследване на даден въпрос са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага /чл.157, ал.1 ГПК/. Това може да е въпрос в областта на медицината, икономиката, техниката и други науки. За разлика от свидетелите, които изнасят пред съда само факти, веищте лица дават освен сведения, и изводи относно фактите по делото - т.е. те консултират съда. Експертиза може да се назначи служебно или по инициатива на съда. Възлага се на вещо лице - специалист в съответната област, като за целта съдът разполага със списък на експертите. Съдът има право да възложи задачата и на вещо лице, което не е включено в списъка. Дори когато вещото лице се назначава служебно, разноските за експертизата се поемат от страните или от страната, която експертизата ползва /чл.59 ГПК/. При невнасяне на депозита експертизата няма да бъде изслушана и по отношение на тази страна съдът ще може да приложи правилото на чл.128, ал.2 ГПК- т.е. ще приеме съответните факт...

VI. ОГЛЕД /чл.162 ГПК/. Разпоредбата на чл. 162 ГПК посочва, че съдът може по молба на страните или по своя преценка да назначи оглед на движими или недвижими вещи с или без участие на вещи лица. Според т.10 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, огледът е доказателствено средство, което се допуска не само за проверка на събрани други доказателства, но е и такова със самостоятелно значение за процеса на доказване. Може да се допусне служебно от съда предвид необходимостта от непосредствено сетивно възприятие върху състоянието на вещ или имот като източник на сведения относно релевантните за спора факти. Когато предмет на огледа е движима вещ /например фотоснимка/, същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането й, като същата остава прил...

V. СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ Допустимост на свидетелските показания Свидетелските показания са недопустими само за фактите, изчерпателно посочени в чл.133, ал.1 ГПК /посочени по-долу/. Тези хипотези не могат да бъдат разширявани чрез договори между страните - такива съглашения са недействителни /ТР № 147/54 г., ОСГК, ПП № 4/63 г./. Част от тези ограничения не са абсолютни - в хипотезите на чл.133, ал.1, б.”в”, “г”, “д” и “е” ГПК свидетелски показания се допускат при изрично съгласие на противната страна /заявено пред съда, а не в договор между страните/. Следователно, когато се иска допускане на гласни доказателства за такива факти, искането не следва направо да се отхвърля- ако противната страна присъства в залата, следва да се запита за становището й по допустимостта на доказателствата. Ако не присъства - искането се оставя без уважение, без да й се праща съобщение с указания да заяви дали дава съгласие за допускане на свидетелите. Хипотези, в които свидетелски показания са недопустими:...

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: ДОКАЗАТЕЛСТВА Доказването включва всички процесуални действия на съда и страните, насочени към установяване на релевантните за спора факти. Това са действията по посочване, представяне, допускане, събиране и обсъждане на доказателствата. I. ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ Предмет на доказване в процеса са релевантните за спора факти- т.е. фактите, които са от значение за основателността на иска и на които страните изрично са се позовали. Не се доказват правата, които произтичат от тези факти /например правото на собственост/. Дали съответното право съществува или не, съдът преценява с решението си въз основа на събраните доказателства за релевантните факти. Следователно допустимостта на всяко доказателствено искане следва да се преценява с оглед посочения предмет на доказване - това трябва да са факти, които са от значение за съществуването на спорното право. Няколко категории факти са извън предмета на доказване, макар и да са релевантни за спора: 1.Факти, за които съществува уста...

XVIII. ОТМЯНА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА ОТ СЪЩИЯ СЪД /чл.195, ал.2 ГПК/. Поради грешка, пропуск или последващо изменение на обстоятелствата могат да бъдат отменяни и изменяни от съда, който ги е постановил, определенията, които не слагат край на делото. Критерият не е обжалваемостта - има определения, които се обжалват с частна жалба, но въпреки това могат да бъдат отменени от същия съд /за спиране на производството, отказ за възобновяване на спряно дело, отказ за конституиране на подпомагаща страна, изпращане на делото по подсъдност на друг съд/. Отмяната или изменението на определението може да се извърши както по молба на страната, така и по почин на съда. Например по този ред съдът може сам да отменя и изменя собствените си определения по доказателствата - ако констатира, че неправилно е допуснал едно доказателство, да отмени това си определение; да отмени определението си, с което е оставил исковата молба без движение, постановил е принудително довеждане на свидетел и т.н. На прак...

XVI. ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕ /чл.36 ГПК/ Това е възможността съдът, по искане на страната, да продължи срока, в който тя следва да извърши дадено действие /например да поправи една нередовна искова молба, да вземе становище по представен от противната страна документ и пр./, преди срокът да е изтекъл. За целта следва да се съобрази следното: 3.Тази възможност не се отнася до сроковете за подаване на жалби /чл.36, ал.2 ГПК/, както и на молби за отмяна на влезли в сила решения /по аргумент от по-силното основание/.. 4.Сроковете не се продължават служебно, а по искане на заинтересуваната страна. Но ако все пак съдът продължи срока по свой почин и страната извърши действието в рамките на продължения срок, то се смята за валидно /аргумент от чл.38 ГПК/. Когато обаче е продължен срок, който не може да бъде продължаван /напр. за подаване на въззивна жалба/, действието, извършено след предвидения в закона преклузивен срок, макар и в даденото от съда продължение, е невалидно. Самата молба може ...

XV. СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ В съдебния протокол се удостоверяват всички процесуални действия и изявления, извършени от съда, страните и другите участници в съдебно заседание /открито или при закрити врати, но не и закрито/. Протоколът е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила. Неотразените в него действия се считат за неизвършени. В протокола следва да се посочи мястото на провеждане на заседанието, ако е извън седалището на съда, което чл.102, ал.2 ЗСВ позволява по разпореждане на председателя на съда. Имат се предвид случаите, когато поради различни причини /ремонтни работи, авария/ сградата на съда не в състояние да осигури провеждането на заседанието. Възможно е обаче заседание да се проведе извън съдебната сграда и по преценка на съдията- например при провеждане на оглед по реда на чл.162 ГПК, като на мястото на огледа бъдат събрани и други доказателства. В протокола съдът е длъжен да отрази констатациите си относно редовността на призоване на страните - на коя...

XIV. СЪДЕБНА СПОГОДБА Понятие: Съдебната спогодба представлява договор, потвърден от съда по висящо дело, с който се урежда със сила на пресъдено нещо /т.е. окончателно, с ефекта на влязло в сила съдебно решение/ правния спор или част от него, и по този начин съдът се десезира от разглеждането му. Има значението на влязло в сила съдебно решение, без да е съдебен акт. Включва три елемента- договор между страните, охранителен акт /определелението на съда за одобряване на спогодбата/ и определение за прекратяване на делото. За да се одобри спогодбата, съгласието на страните трябва да не противоречи на закона и морала. Процесуални изисквания: 1.Съдът е длъжен да напъти страните към спогодба, когато естеството на спора позволява това и въз основа на фактическите им твърдения установи, че такава е възможна /чл.124 ГПК/. Отбелязва се в протокола, че страните са напътени към спогодба, но ако това се пропусне, решението не е опорочено. Например ако в производство за делба е налице възможност...