Тема 29. Легитимно и нелегитимно поведение в групите.

Когато говорим, че една група търси нисша, в която да прилагат своите властови расурси се казва, че тя има политическо поведение. Такова поведение могат да имат и членовете на група. Всеки член има предварително предписани официални функции и дейности. Хората имат политическо поведение когато има съответна ситуация. Това поведение няма нищо общо с официалната роля, която членовете изпълняват в групата. Това е още “организационна политика”. Има два вида политическо поведение: 1) Легитимно - реализира се чрез позволени средства (оплаквания, формиране на коалиции, създаване на делови контакти извън фирмата); 2) Нелигитимно – нарича се още крайно политическо поведение (разпространение на клюки, саботажи). Не се прилага често от членовете на групата поради страха от санкции. Нелегитимното политическо поведение е свързано с т.нар. дистанция на властта – тази от която всъщност зависи реализацията на политическото поведение. В егалитарните общества “дистанцията на властта” е много висока, тъй като основен принцип е равенството между хората. За реализация на нелегитимното политическо поведение са валидни следните фактори: 1) Индивидуални фактори – доказано е, че хората склонни да поемат риск, с по-голяма потребност от автономия, висок статус са по-склонни да имат нелегитимното политическо поведение; към тях спадат: а) инвестиции на индивида в групата – имат се впредвид не материалните, а духовните инвестиции. Колкото повече надежда, труд, време е вложил индивида, толкова по-малка е вероятността от реализация на нелегитимното политическо поведение; б) алтернативи – колкото повече алтернативи има индивида пред себе си, толкова е по склонен на нелегитимното политическо поведение; в) очакванията за успех – индивиди, които имат голям опит в реализацията на нелегитимното политическо поведение, при наличието на подходяща ситуация ще се включат в реализирането на нелегитимното политическо поведение. 2) Фактори свързани с организационният статут: а) когато организационните ресурси намалеят, когато организационната схема претърпи радикална промяна; б) когато групите функцонират в култура, характеризираща се с ниско доверие в обществото опасността от реализация на нелегитимно политическо поведение е по-голяма; в) когато групите функцонират в общество, което се характеризира с ролева амбивалентност, т.е не са известни правилата в обществото; г) когато групите функцонират в култура, прилагаща неясна оценка на поведението – субективни критерии за оценка и голяма времева дистанция между конкретната постъпка и санкция; д) когато организацията (групата) функционира в култура, в която се наблюдава тенденция за намаляване на автокритичността в организацията.

Тема 28. Власт и зависимост.

Власт - свързана е със зависимостта. Властта се отнася до възможността лицето А да влияе върху поведението на лицето Б, така, че лицето Б да извърши нещо, което в други условия то не би извършило. Извода от всичко това е: 1) Лицето А има властови ресурси и потенциал; 2) Властта е функция на зависимост. Колкото по-голяма е зависимостта, толкова по-голяма е властта и обратно. Този, който властва притежава или контролира силно желан от нас ресурс, но ако и други имат този ресурс, то първият няма власт; 3) Свобода на действието, относителност на властта. Няма абсолютна зависимост, което значи, че няма и абсолютна власт. Властта е функция на зависимостта и зависимостта е ключ към властта.
Зависимост - тя се появява, когато ресурсите, които се контролират отговарят на следните характеристики: 1) Значимост на ресурса – трябва да е значим; 2) Недостатъчност на ресурса – ресурса трябва да се възприема като недостатъчен, за да се създаде зависимост; 3) Незаменимост на ресурса – колкото по малко заместители има даден ресурс, толкова по-голяма е властта на този, който контролира ресурса. Това се обясняма с т.нар. еластичност на властта.