*Тема 27. Авторитет, власт и влияние.

Власт – съществена характеристика на лидерската роля, чрез нея лидера управлява. Членовете на групата също притежават власт, с която контролират лидера. Властта е способност да се променя поведението на другите. Особенното при властта е, че тя не винаги е легитимна и при нея целите не винаги са общи. Властта е възможност за промяна на поведението на другите.
Авторитет – това е способност за въздействие върху другите хора. Налице е сила, мощ. За разлика от властта, обаче авторитета е легитимен и целите винаги са общи.
Влияние – също може да се определи като способност да се промени поведението на другиете хора, но то е по-слабо и по-малко надеждно. Влиянието се основава на следните фактори: а) когато лицето върху което се влияе е убедено, че ще бъде наградено или ще избегне наказанието. Това е поведение на съгласие, на сервилност;б) когато лицето се идентифицира с източника на влияние;в) когато лицето, върху което се влияе споделя дейностите на източника на влияние.
Източници на власт (видове власт):1) Възнагараждаваща власт – притежава я този, който контролира наградите, колкото по-големи са наградите, толкова по-голяма е властта; 2) Принудителна (наказателна) власт – може да е по-незабележима. Може да се изразява в критика, отказ от емоционална подкрепа, отказ от приятелство. Тя е необходима и очаквана от членовете на организацията (явява се като санкция). Ако не се прилага ефективно – групата е неефективна, ако не се прилага въобще – групата се разпада; 3) Легитимна власт – произтича от готовността на другите хора да приемат ръководството. Съществуват две предпоставки за наличието и а) най-ранно детство (пдчинение на значимите други); б)свързана с посочването и назначаването от човек, който има легитимна власт; 4) Референтна власт – притежава се от хора, които имат обаяние, магнетизъм, които са самоуверени и благодарение на тези свои качества карат другите да им се подчиняват, т.е . референтна власт притежават харизматичните личности. Харизмата е съвкупност от качества свързани с обаянието, интелигентността и т.н.; 5) Експертна власт – притежава се от хора, които се възприемат като знаещи, компетентни в дадена област; 6) Информационна власт – притежава е този, който контролира информационните ресурси, този който контролира процесите на приемане, предеване и съхранение на информацията. Тази власт е снета от всички видове власти – е определена степен я има във всички други видове власт.
Всеки лидер притежава и шестте вида власт. Възнагараждаващата, принудителната и легитимната власт са по формални по своята същност. Референтната, експертната власт са по неформални, но по-ефективни.

*Тема 26. Лидерство и лидерски стилове.

Ефективността на организацията зависи от лидера. Има две основни понятия: говори се за лидер и мениджър. Има разлика между тях. Не всеки лидер е мениджър и обратното. Лидерът увлича след себе си хората, докато менъджерът има специално образование. Лидера може и да е мениджър. Има 3 основини теории:1) Теория за великия човек - развива са до 50 те години на ХХ век. Лидерите имат типични черти, които ги отличават от другите хора, от последователите им. Те имат набор от черти и качества благодарение на които стават лидери. Изследванията доказват категорично тази теория, но лидерите имат няколко специфични качества, които им помагат (потребност от власт, постижения, доминиране, способност за самоконтрол, по голяма самоувереност); 2) Ситуативни теории – постулират, че ситуацията е от решаващо значение за възникване на лидера, ситуацията трябва да я има, за да се изяви лидера; 3) Съчетание от теорията за великия човек и ситуативната теория – лидери са онези, които имат съответните качества и ги проявяват в определени ситуации
Стилове на ръководство: 1) Вероятностна теория на Фийдлър (изследва съответствието между лидера и и значимите му качества и съответната ситуация). Според него най-важното нещо за всеки лидер е отношението му към аутсайдера в групата (най-неуспешният, непредпочитан човек). На тази основа Фийдлър обособява два типа лидери, при които доминират два типа отношения (ориентация към аутсайдера): 1 – лидери, които го възприемат в отрицателна светлина и имат отрицателно отношение към него са лидери, които имат ориентация към задачите, изпълнението, структурата на групата, ефективността. 2 – Този тип лидери се характеризират с положително отношение към аутсайдерите и ги приемат в положителна светлина (съчувстват му). Тези дименсии стават основа при изследването на лидерството. Те се отнасят както за чертите на лидера, така и за ситуацията. Фийдлър не постурира кой от двата типа е по-добър. Трябва да се отчите и ситуацията, в която лидера управлява, за да видим дали той е ефективен, дали има ситуационен контрол, който от своя страна може да е висок – когато лидера абсолютно контролира ситуацията, хората, организацията; нисък – когато лидера не може да контролира каквото и да е; и среден. В резултат на изследванията са Фийдлър разбира, че насочеността към задачите трябва да е съчетана с много нисък/висок контрол, за да е ефективен лидера. Когато ситуативният контрол е на средно равнище най-ефективен е стилът “насоченст към човека”.2) Теория на когнитивните ресурси – доразвиване на теорията на Фийдлър, който заедно с Гарсия създава теорията за когнитивните ресурси, които влияят на интелектуалните способности на лидера, върху неогвите ефективност. Зависи, интелигентността не е 100% гаранция за лидерство. Зависи от: 1) степен на директивност на лидерите ( директивност – възможност на лидера да дава заповеди непрекъснато, пряко да участва в управлението) – авторите доказват, че при висока интелигентност и директивност лидерите са ефективни. Ако е ниска директивната ситуация по ефективни са ниско интелигентните лидери. 2) степен на стреса, който предизвиква ситуацията – най – добре е средното равнище на стреса. Авторите доказват, че ситуации с висок стрес са по-подходящи за ниско интелигентните лидери. Интелигентните лидери са ниско ефективни във висока стресова ситуация и по-ефектифни при нисък стрес.