*Тема 26. Лидерство и лидерски стилове.

Ефективността на организацията зависи от лидера. Има две основни понятия: говори се за лидер и мениджър. Има разлика между тях. Не всеки лидер е мениджър и обратното. Лидерът увлича след себе си хората, докато менъджерът има специално образование. Лидера може и да е мениджър. Има 3 основини теории:1) Теория за великия човек - развива са до 50 те години на ХХ век. Лидерите имат типични черти, които ги отличават от другите хора, от последователите им. Те имат набор от черти и качества благодарение на които стават лидери. Изследванията доказват категорично тази теория, но лидерите имат няколко специфични качества, които им помагат (потребност от власт, постижения, доминиране, способност за самоконтрол, по голяма самоувереност); 2) Ситуативни теории – постулират, че ситуацията е от решаващо значение за възникване на лидера, ситуацията трябва да я има, за да се изяви лидера; 3) Съчетание от теорията за великия човек и ситуативната теория – лидери са онези, които имат съответните качества и ги проявяват в определени ситуации
Стилове на ръководство: 1) Вероятностна теория на Фийдлър (изследва съответствието между лидера и и значимите му качества и съответната ситуация). Според него най-важното нещо за всеки лидер е отношението му към аутсайдера в групата (най-неуспешният, непредпочитан човек). На тази основа Фийдлър обособява два типа лидери, при които доминират два типа отношения (ориентация към аутсайдера): 1 – лидери, които го възприемат в отрицателна светлина и имат отрицателно отношение към него са лидери, които имат ориентация към задачите, изпълнението, структурата на групата, ефективността. 2 – Този тип лидери се характеризират с положително отношение към аутсайдерите и ги приемат в положителна светлина (съчувстват му). Тези дименсии стават основа при изследването на лидерството. Те се отнасят както за чертите на лидера, така и за ситуацията. Фийдлър не постурира кой от двата типа е по-добър. Трябва да се отчите и ситуацията, в която лидера управлява, за да видим дали той е ефективен, дали има ситуационен контрол, който от своя страна може да е висок – когато лидера абсолютно контролира ситуацията, хората, организацията; нисък – когато лидера не може да контролира каквото и да е; и среден. В резултат на изследванията са Фийдлър разбира, че насочеността към задачите трябва да е съчетана с много нисък/висок контрол, за да е ефективен лидера. Когато ситуативният контрол е на средно равнище най-ефективен е стилът “насоченст към човека”.2) Теория на когнитивните ресурси – доразвиване на теорията на Фийдлър, който заедно с Гарсия създава теорията за когнитивните ресурси, които влияят на интелектуалните способности на лидера, върху неогвите ефективност. Зависи, интелигентността не е 100% гаранция за лидерство. Зависи от: 1) степен на директивност на лидерите ( директивност – възможност на лидера да дава заповеди непрекъснато, пряко да участва в управлението) – авторите доказват, че при висока интелигентност и директивност лидерите са ефективни. Ако е ниска директивната ситуация по ефективни са ниско интелигентните лидери. 2) степен на стреса, който предизвиква ситуацията – най – добре е средното равнище на стреса. Авторите доказват, че ситуации с висок стрес са по-подходящи за ниско интелигентните лидери. Интелигентните лидери са ниско ефективни във висока стресова ситуация и по-ефектифни при нисък стрес.

Тема 27А. Структуриране на междуличностните отношения.

В малките групи има предварително разпределение на ролите и следователно можем да кажем че групите предварително се структурират. В групата освен ролеви отношения има и друг вид отношения – производствените. Те зависят от формата на собственост, начина на произвеждане на благата; тези отношения са обективни – не зависят от желанието на отделния индивид. Над тези отношения се надграждат социалните отношния – съвкупност от идеологически, правни, политически и т.н. отношения в които встъпват хората и социалните групи. По своя характер са идеални, също са обективни оправдават обективните производствени отношения. Ролевите отношения също са безлични и регламентират функциите, които трябва да изпълнява всеки член от общността. Тук няма чувства а правила които се изпълняват. Във всяка човешка общност съществуват още един тип отношения, които са емоционални по своя характер. С изпълнението на ролите в една група се зараждат още един вид отношения – междуличностните. Изразяват се с харесване и не харесване, симпатии и антипатии, защото зависят от характерните особености на всеки човек. Те не представлява никакъв ред отношения, които се надграждат над социалните, а са взаимно свързани по между си. Това е така защото социалните се реализират благодарение на междуличностните отношения.
Ролеви отношения оформят официалната структура на групата. Всяка група притежава и неформална структура. Тя не е зададена предварително, а се формира в процеса на съвместната дейност. Тази неформална структура също включва отношенията на зависимост, която е от емоционално психическо естество също разкрива типа отношения между личностите, както и лидерите, които се наричат неформални. За да е ефективна една група основно изискване е нейния официален и неофициален лидер да са едно и също лице.