Тема 22. Неорганизирани социални общности. Класификация и механизми на образуване.

І. Причини за възникване на неорганизирани социални общности – причините за възникването им лежат извън самите неорганизирани социални общности и са стихийни. Могат да се обособят няколко причини: 1) обективни, които лежът извън обществото (бедствия); 2) от емоционален (личностен)характер – могат да са положителни или отрицателни (масова скръб, радост); 3) социални причини – свързани с масова нетърпимост към определен социален проблем.
Определение за неорганизирани социални общности: група от хора, която се явява субект на неорганизирано явление, което се осъзнава по неопределен признак и въз основа на този признак изгражда своето единство. При неорганизираните социални общности може да се открие и елемент на организираност
ІІ. Видове неорганизирани социални общности: 1) Публика - налице е общ интерес, предмет на обсъждане, който заслужава обществено внимание, реализира се по определени правила. Може да има обсъждане, дискусия; 2) Тълпата – случайно множество от хора обединени от дадена емоция, която по принцип е негативна, т.е. има отрицателни нагласи. Тази тълпа се обединява под общ признак и от него произтича единството им. Тълпата действа единодушно и целенасочено, безкритична и конформна, не допуска обсъждане; 3) Маса – многочислена група, която е преди всичко аморфна. Причините за нейното възникване са преди всичко социални. Няма контакт мецду членовете. Има по-голяма или по-малка общност на интереса. Характеризира се с клсови признаци. В определен момент и условия масата може да придобия организационни характеристики.
От публиката към масата изчезва възможността за контрол на личното поведение. Това се дължи на два феномена – причина за две поведенчески стратегии: 1) отсъствие на отговорност; 2) присъствие на анонимност – всички са анонимни и равни. Първата поведенческа стратегия е: човек в условията на тълпа прави неча, които в обикновени условия не би правил. Втората поведенческа стратегия е: човек не прави онова, което в обикновени условия би правил.
ІІІ. Механизми на образуване на неорганизирани социални общности – в началото аморфна статична човешка група може да стане активна на принципа на късо съединение – доминиране на отрицателна емоция, колективно осъзнаване на отрицателен факт, за който се появява отрицателно действие. Механизмите са: 1. Механизъм на заразяване – пример масови сцени на смърт и радост; 2. Механизъм свързан с неефективността на средствата за масова комуникация; 3. Механизъм на недоверието в средствата за масова комуникация, остър дефицит на информация; 4. Механизъм на слуховете и мълвите, събиране на хора с цел обмен на инфирмация; 5. Комбиниран механизъм.

Тема 21. Видове социални общности.

І. В зависимост от предмета на дейността могат да се обособят много социални общности. Много автори предлагат различни критерии, по които може да се обособят групите. Ще използваме два подхода: 1) Социологически подход: а) условни социални общности – не съществуват в действителност, а са обособени за нуждите на някакво изследване, анализ, те са абстрактни, например, група на алкохолиците у нас; б) реални социални общности – всички социални общности, които независимо от характеристиките си извършват реални дейности, имат цел, локализирани са и др., далят се на: лабораторни общности (необходими са обективна и субективна потребност) и естествени общности (зад възникването на каквато им лежи определена социална потребност. Естествената общност възниква от обективна потребност: 1) неорганизирани естествени социални общности – онези, при които няма разделение на властта, те не са структурирани; 2) организирани естествени социални общности – съществуват отношения на зависимост. Неорганизираните и организираните естествени социални общности се делят на големи и малки. Пример за неорганизирани големи естествени социални общности е Тълпата. Пример за организирани големи естествени социални общности са партиите. Малките естествени социални групи са основен предмет на изследване на социалната психология. Социалната психология изследва динамиката на поцесите, които се извършват в малките групи); 2) Психологически подход - съществуват три основни класификации: а) класификация на Чарлз Кули – критерии за тази класификация са контактите между членовете на групата. В този смисъл групите са: първични групи (в които контактите между членовете са директни, непосредствени) и вторични групи (контактите между членовете са опосредствани, индиректни); б) класификация на Елтън Мейо – критерии за тази класификация е разпределението на власта. В този смисъл групите са: формални групи (налице е предварително разпределение на властта, което става по официален начин,налице е формален лидер) и неформални групи (при тях отсъстват официалните властови зависимости). Съществува неформален лидер наричан още емоционален лидер.Една и съща група може да притежава формална и неформална структура; в) Класификация на Хайман – критерий е формалната принадлежност на хората към дадена група: група на членството (това са групите, в които хората реално членуват) и референтна група (тя е еталон за поведение, може да съществува вътре в групата на членството или извън нея, съществува позитивна и негативна референтна група, референтната група притежава сравнитителни и нормативни функции).