Тема 16. Интерактивна страна на общуването.

Не се обменя само информация, а и действие (interaction - взаимодействие). Предполага се взаимодействие или обмен на действие. Взаимодействието може да има положителен (коопериране, сътрудничество, взаимопомощ) или отрицателен (противодействие, конкуренция, противоборство) момент (план).
Принцип на когнитивна консистентност – познавателна непротиворечивост и съвместимост. Когато хората си взаимодействат, то когнициите им обикновено са свързани с положителни действия. На този принцип е изградена Теорията за баланса (Хайнер), т.е. има сътрудничество. Ако две лица се харесват, то те са в единство по между си, ако не се харесват – няма да са в единство. Взаимодействията са: 1) балансирани – не се харесват, не са в единство, но няма конфликт; 2) небалансирани – харесват се, но не са в единство или не се харесват, но са в единство по принуда, а не доброволно. При взаимодействието между общуващите има т.н. механизъм на саморазкриване – хората при общуване се саморазкриват по между си. Закономерности (тенденции): 1) жените се саморазкриват повече от мъжете; 2) жените са способни да поемат повече саморазкриване; 3) ефект на диадата – колкото повече едната страна се саморазкрива, толкова пвече и другата също и обратно.

Тема 15. Психология на общуването: информационна страна на общуването.

Един от основните елементи на общуването е информационния (предаване, приемане, съхраняване на информация). Това е най-елементарното равнище. Характерно за общуването е, че се губи информация, има способността да управлява. Една от основните характеристики на информация е интенционална – независима по отношение на своя материален носител, съдържанието не се променя, източника може да промени въздействието си. Губенето на информация е следствие от дефицит на управление. Естеството на информационния резултат е такова, че той има няколко звена, при които се губи информация. Дължи се на различните медиатори, които опсредстват възприемането на информация – фактори от външната среда (светлина, шум и др.), преноса на информация чрез неврологичната система до главния мозък (защото е материална). След преноса в главния мозък има т.нар. конструктивен процес (има зависимост от опит, възможност за реконструиране на образи).