Тема 11. Социални нагласи: атитюдна организация на личността.

Преди повече от 60-70г. американския психолог Олпорд отбелязва, че атитюдите са крайъгълен камък на американската психология. Терминът социална нагласа се определя като готовност на лицето за реакция. Това понятие се въвежда от Томас и Знаниецки. Правят изследване на полската емиграция в САЩ, за тяхната адаптация – в която за пръв път се използва това понятие. Социалните нагласи са предварителни схеми и преддиспозициум за даване на определен вид отговори на дадени класове от стимули. Всички тези термини (преддиспозиция, отношение, предразположеност, сложност) взети заедно могат да ни покажат какво е атитюд или социални нагласи. Атитюд – комплекс от следните значения: нагласа, предразположеност, готовност, отношение.
Социалните нагласи притежават три основни страни – когнитивна, емоционална и поведенческа страна. Свързани са с три измерения, които разграничават човешкия опит – мисъл, чувство и действие. Социалната нагласа не е реалното поведение, а е готовност за неговото извършване. Социалните нагласи се формират чрез опита на човека, от поведението: наблюдение а собственото поведение.
Функции на социалните нагласи: защита на личността, оценъчна – чрез нея хората се примиряват с някои свои недостатъци; инструментална – това е приспособителна функция, социалните нагласи ни помагат да достигнем някаква цел; организационна – в състояние са да структурират и организират нашето поведение, така че да ни помагат за нашата саморегулация.
Атитюдите се измерват чрез скали, т.нар. Ликертови скали – представляват от 3 до11 степени, скали (5степенна скала е най-добра за използване).

Тема 10. Аз-схеми и самооценка.

Формира се Аз-концепцията на личността, което е много важно. Ние винаги формираме представата за други хора и на тази база представата за себе си. Човека винаги подхожда към други хора с определени схеми към тях (един доброжелателно, друг скептично). Нашия подход може да се различава напълно от действителността. По същия начин формираме определени възгледи за себе си.
Аз-образ и Аз-концепция: Аз-образът е актуалната представа, която човек има за себе си. Олимпийски шампион, позитивен Аз-образ – моментното състояние на нещата. Той е нещо динамично (променящо се). Аз-концепцията е по консервативно състояние то е свързано не само с настоящето, но и с миналото и бъдещото състояние на личността. Аз-концепцията е свързана със социална група, идеите и позициите. Един временен успех не може да я промени. Аз-образът и Аз-концепцията са елементи на самооценяването, т.е. човек си казва, аз съм добър, аз печеля или аз съм лош, аз губя.
Има 3 основни теории: 1) Уилям Джеймс – самооценката е равна на успехите върху претенциите; 2) Теория на Хайман за референтната група. Човек може да членува в дадена група, но той си има група от хора чрез която се измерва (някаква ученичка завършва с тройки, но е доволна защото референтната група е в същото положение и се чувстват също добре); 3) теория на Фестингер за социалното сравнение: основни постулати: а) човек има вродена потребност да се самооценява и то позитивно; б) за да я удовлетвори тази потребност човек търси информация от обективни източници; в) ако човек не открие обективни източници за своята самооценка той търси информация от други хора като се сравнява с тях; г) хората търсят информация за своята самооценка сравнявайки се с подобни на тях хора.