Тема 30. Позитивни и негативни поведенчески тактики в групите.

Легитимното и нелегитимното политическо поведение се реализират с прилагането на няколко тактики: І. Позитивни тактики : 1. Спечелване на благолазположението - в социалните науки това поведение се свързва с поятието “социална реципрочност”, т.е на позитивното поведение се очаква да се реагира позитивно. В групата/организацията това поведение се реализира от подчинени към висшестоящи; 2. Формиране на коалиции и мрежи – има официални канали, по които протича информацията. Освен тези официални канали има и неофициални наричани коалиции и мрежи, чиято цел е контрол и управление на другите; 3. Управление на впечетлението – свързано е с контрола върху информацията, която протича по официалните и неофициални канали.. Трябва да знаем как да насочим информационните процеси към точното време и място; 4. Подкрепяне на опозицията – опозицията трябва да се подкрепя в публичното пространство. ІІ. Негативни тактики – съпътстват нелегитимното политическо поведение: 1. Елиминиране на противодействието – тази тактика означава, че трябва да бъдат грубо елиминирани всички, които ще се съпротивляват на непопулярните управленски решания (напр., съкращения); 2. “Разделяй и владей” – създаване на вражда между потенциалните наши противници. Това се прави, за да не могат те да обединят усилията си; 3. Изключване на опозицията – става дума за реално изключване на опозицията от значими социални събития. ІІІ. Политически грешки (гафове): 1. Нарушаване на веригата от команди – в западните общества е грешка да се оплачеш от своя началник на неговия началник; 2. Загуба на самообладание и самоувереност; 3. Отказ на висшестоящият началник; 4. Поставяне на лидера в неизгодна позиция; 5. Предизвикателство към възприетите ценности в групата – да не се критикува публично.

Тема 29. Легитимно и нелегитимно поведение в групите.

Когато говорим, че една група търси нисша, в която да прилагат своите властови расурси се казва, че тя има политическо поведение. Такова поведение могат да имат и членовете на група. Всеки член има предварително предписани официални функции и дейности. Хората имат политическо поведение когато има съответна ситуация. Това поведение няма нищо общо с официалната роля, която членовете изпълняват в групата. Това е още “организационна политика”. Има два вида политическо поведение: 1) Легитимно - реализира се чрез позволени средства (оплаквания, формиране на коалиции, създаване на делови контакти извън фирмата); 2) Нелигитимно – нарича се още крайно политическо поведение (разпространение на клюки, саботажи). Не се прилага често от членовете на групата поради страха от санкции. Нелегитимното политическо поведение е свързано с т.нар. дистанция на властта – тази от която всъщност зависи реализацията на политическото поведение. В егалитарните общества “дистанцията на властта” е много висока, тъй като основен принцип е равенството между хората. За реализация на нелегитимното политическо поведение са валидни следните фактори: 1) Индивидуални фактори – доказано е, че хората склонни да поемат риск, с по-голяма потребност от автономия, висок статус са по-склонни да имат нелегитимното политическо поведение; към тях спадат: а) инвестиции на индивида в групата – имат се впредвид не материалните, а духовните инвестиции. Колкото повече надежда, труд, време е вложил индивида, толкова по-малка е вероятността от реализация на нелегитимното политическо поведение; б) алтернативи – колкото повече алтернативи има индивида пред себе си, толкова е по склонен на нелегитимното политическо поведение; в) очакванията за успех – индивиди, които имат голям опит в реализацията на нелегитимното политическо поведение, при наличието на подходяща ситуация ще се включат в реализирането на нелегитимното политическо поведение. 2) Фактори свързани с организационният статут: а) когато организационните ресурси намалеят, когато организационната схема претърпи радикална промяна; б) когато групите функцонират в култура, характеризираща се с ниско доверие в обществото опасността от реализация на нелегитимно политическо поведение е по-голяма; в) когато групите функцонират в общество, което се характеризира с ролева амбивалентност, т.е не са известни правилата в обществото; г) когато групите функцонират в култура, прилагаща неясна оценка на поведението – субективни критерии за оценка и голяма времева дистанция между конкретната постъпка и санкция; д) когато организацията (групата) функционира в култура, в която се наблюдава тенденция за намаляване на автокритичността в организацията.