Тема 26. Същност на малките групи. Граници и класификации.

Уилям Джеймс изследва множество малки групи за да изследва каква трябва да бъде границата на тези малки групи. Според него това е 7+/- 2. Това се свързва с т.нар. магическо число на Милър – това е числото, което отговаря на броя на предметите, които могат да се задържат в кратковременната памет. В последствие тази концепция се променя като долната граница се свежда до 2-3 човека. Горната граница варира между 30-40 до 50-60 човека, защото малка социална общност е тази, в която отделните индивиди се намират в непосредствен контакт, връзка по между си; между тях има някакви отношения от субективно-личностен характер. Ефективна в действителност е тази група която е между 3-11. Групата трябва да е от нечетен брой хора съобразно гласуването.
Видове малки групи: 1) според контакта между членовете са първични и вторични – тази класификация поставя акцент върху непосредствения контакт между членовете на групата, т.е. ако контактите са опосредствени, индиректни говорим за вторични, а ако са непосредствени става въпрос за първични; 2)Елтън Мейо – прави класификация на основата на разделението на властта в групите, т.е. ако тя е разпределена по официален начин, то групата е формална (организирани общности, с ясни задължения и роли за всички); неформални са групи при които взаимодействието между членовете не е регламентирана официално, няма официална властова структура. Дадена група може да има официална (формална – отразява деловите взаимодействия между членовете на групата) и неофициална (неформална – междуличностни емоционални отношения) структура; 3) според Хаймън ние можем да обособим групи и според принадлежността на нейните членове. Той обособява две групи: групи на членството – в нея човек членува официално; референтни групи – нея човек използва като еталон, съотнася своето поведение, референтната група изпълнява нормативни и сравнителни функции без да иска да налага норма на поведение. Този референт може да бъде и самото членство, може да изпълнява положителни функции, когато влияе върху изграждането, усъвършенстването на личността, нарича се позитивна референтна група. Има и негативна група.

Тема 25. Видове организирани социални общности.

Класификация на Макс Вебер – според него организираната общност трябва да е регламентирана – взаимоотношенията и др., т.е. една съвършенна форма, която наричаме бюрокрация. В основите на класификацията той поставя типа власт или контрола. Той говори за три типа власт: традиционна – включва нравите и обичаите: харизматична – лидерът притежава харизма, хората се подчиняват на персоналните качества на лидера; легална – организиана от бюрократичния тип, в която правилата се легитимират предварително, т.е. правилата се обявяват предварително, одобряват се и се приемат. Тези правила са безлични.
Според принадлежността на резултата – организациите се делят на: частни, печеливши – печалбата е от производство на стоки или услуги; частни непечеливши – непроизвеждат нито стоки, нито услуги и се финансират отвън; държавни или общински организации – средствата са държавни, получения продукт е предназначен за държавата, за обществото; организации от смесен тип – държавата участва в дейността и разпределянето на печалбата заедно с частните организации.
Класификация на Е. – той използва съгласието, на базата на него извежда: власт, включеност, като ги съчетава. Той обособява видове власт и търси такава включеност съответства и на базата на съответствието той обособява видовете организации. Обособяват се три вида организации: принудителна; възнаграждаваща, свързана с манипулирането на ресурсите; нормативна, при която се манипулират духовните символните награди. На всеки вид власт съответства включеност: отчуждена включеност – отговаря на първата принудителната; калкулативна, съответства на възнаграждаващата; морална – при която е налице убеденост и доброволност при включването. На базата на съчетанието се образуват 9 вида организации, които обаче са нереални, защото не може да има организации, в които да господства принудителната власт и моралната характеристика. затова той определя 3 организации: принудителни, утилитарни, нормативни.