Тема 20. Общуване и защитни механизми. Основни методи за защита.

Взаимодействието, общуването между хората се разгръща от действието на т.нар. защитни механизми. Това произтича предимно поради факта, че човек иска да се самооценява в позитиван план и процесът на взаимодействие винаги определя самооценката, т.е човек иска да се представи в позитивна светлина. Самооценката е предопределено от бинодалността. Бинодалността на човека се изразява в способността му да съотнася обективната реалност със субективната реалност (рефлексия и саморефлексия). Позитивната самооценка се гради на желанието да се представи човек в конструктивна светлина. Това произтича от бягството от тревожността и стреса. Друго обяснение на защитните мехнизми се гради въз основа на психоанализата и его-защитите.
Поведенчески стратегии: 1) Научена безпомощност: в детството на детето, когато е безпомощно (например ако е болно) му се обръща повече внимание. От тук то се научава, че когато е безпомощно може да привлече вниманието на другите; 2) Стигма (петно, белег, клеймо): някой хора са стигматизирани (заклеймени). Именно поради наличието на тази стигма, носителите и се ползват с някакъв преоритет. Когато тя се осъзнае почва да се афишира, за да привлече вниманието и респективно да се извлекат девиденти от това; 3) Самозатрудняващя поведенческа стратегия: налице е когато хората не са стигматизирани, но симулират стигма, за да привлекат внимание.
Методи на защита: 1) Отричане на спомени, минали действия и постъпки, т.е на всичко, което може да причини тревожност. При отричането този, който го използва изпада едва ли не в неволна загуба на паметта. Това е самозалъгване; 2) Маскиране – истинските (реалните) мотиви на поведението се маскират и се заменят с други. При това положение човек сам вярва на себе си
Защитни механизми: 1. Рационализация – при нея не е налице рационална постъпка, а човек се самозалгва, че постъпва рационална постъпка. Пример за това е предпочитането/непредпочитането като извинение за действителното състояние на нещата. Друг пример е обвиняването на обстоятелствата за несполуките. Това се прави в случайте, когато човек иска да запази самооцинката си. Затова той винаги поддържа тази тенденция – той си обяснява определено поведение или събитие с външни фактори, на действието на външни причини като съдба и пр. Такива хора притежават външна локализация на контрола. Интелигентните хора, например притежават като външна, така и вътрешна локализация на контрола. Това, обаче е различно от генерализираната тенденция да се приписва причинността на обстоятелствата (като защитен механизъм). При децата съществува тази тенденция (генерализиране), т.е да се приписва положителна причинност на себе си и негативна причинност на обстоятелствата – това е защитен механизъм. Друг аспек от рационализацията е проектирането; 2. Проектиране – свързано е с непризнаването на собствените отрицателни качества и проектирането им върху други хора. Минимализиране на стигмата чрез максимализирането и при други хора. 3. Идентификация - този проблем се среща често в социален план. В социалната психология се говори за социална идентичност. Наред с идентичността съществува и понятието идентификация: 1) Идентификация – понятие, което се използва в два смисъла: а) когато става дума за защитен механизъм, т.е за анализ на проблеми извън нормата. Това всъщност е уподобяване, стремежа на личността да прилича на друг човек. При него личността, която се уподобява не просто копира модела, а във въображението си се превръща в личността, която моделира. Защитен механизъм е, защото идентификацията се появява когато човек не може да приеме собствената си личност; б) идентификацията в норма е съвсем адекватен процес, присъщ на човека индивид. Този процес се разгръща от ранният период на развитие на човека. Тогава човека се стреми да прилича на значимите за него взрастни хора. В този париод чавека търси себе си, истинския си образ. В крайна сметка, в резултат на този процес, той намира своята истинска същност, личността му става постоянна, т.е той достига до идентичност. 2) Идентичност – този въпрос е важен не само в социален план, но и в личностен. Това може да се открие още в трагедията на Софокъл “Едип цар”. Акцентира се върху търсенето на същността. Проблемът на съвременния човек не е в фрустрираната сексуалност (Фройд), а в фрустрираната екзистенциалност, т.е липсва смисъл в живота на хората и следователно съвременният човек трудно стига до своята идентичност. Говори се за различни видеове идентичност: социо-етническа, национална и професионална. Всичко това се нарича его-идентичност. Формирането и поддържането на идентичността става посредством когниции (символи) – примерно националния флаг, гербът и т.н. Ако тези символи се подменят се губи идентичността. За изграждане на идентичност е необходима социалиална матрица, която се изгражда посредством символи. Его-идентичност (Ериксон): а) предрешаване на идентичност; б) мораториум – набляга се върху отлаганито на процеса на идентификацията; в) фаза на объркване на идентичността – личността става апатична, неуправляема, конфликтна; г) етап на постигане на идентичност. 3. Дисоциаиция – единството между думи и дела означава консистентност на поведението. Дисоциация значи точно обратното – разделяне между думи и дела. Дисоциацията е защитен механизъм, защото човек не е способен да извърши това, което иска. Типичен пример е преносното теоритизиране. 4. Подтискане - задържане на импулси, които се отричат обективно. Дадено общество решава, че нещо не е позволено, че дадена потребност не трябва да бъде удоволетворявана. Така хората подтискат импулса, за да избегнат (например) санкция. Това е защитен механизъм, при който хората бягат от себе си. 5. Заместване - има три разновидности: а)
сублимация – това е процес, при който социално неприетите потребности намират израз в социално приета норма; б) компенсация – не всички хора са с еднакви способности. За да се преживяват като успешен, човек се стреми да компенсира своите недостатъци чрез полагане на усилия в други области; в) свръхкомпенсация – това е полагане на усилия точно в тази област, в която човек е слаб.
Извод: Защитните механизми се реализират, за да де запази личността. Има и друг момент. Реализацията на защитните механизми ни предпазва от вътрешен конфликт, но не ни предпазва от конфликта с другите.

Тема 19. Психологически детерминанти на асоциирането.

І. Същност – хората се обединяват в групи, защото така по-лесно биха постигнали опеделена цел. Човекът е създал държавата, за да му служи, да прави живота му по-лесен. Хората се обединяват поради рационални причини. Наред с тези рационални детерминанти съществуват и причини с чисто психологически характер. Наричат се още ирационални
ІІ. Психологически детерминанти: 1.Феномен – социално улеснение: въвежда се от Трайплет, който наблюдава много групи и открива, че когато хората са в група те постигат по-големи резултати. В групата се генерира латентна енергия, която помага за по-високото напрежение. Ефектите, който са основани на присъствието на другите Трайплит нарича социално улеснение. 2. Комфортност спрямо социалните влияния (Шери): когато станат членове на дадена група хората приемат нормите на тази група, т.е стават комфортни. Шери прави следния експеримент: залага на автокенетичния ефект (когато продължително гледаме в една неподвижна точка, започваме да си мислим, че тя се движи, променя големината си и пр.). Вкарва изследваните лица в една аудитория и им поставя за задача да гледат продължително една точка, която е абсолютно неподвижна. Въпросът, който им задава е “Какви движения извършва точката?”. Във втората част на ескперимента в групата има поставени лица, които казват как се движи точката. Това, което се наблюдава е, че останалите в групата се съгласяват с поставените лица. В третата част всички от групата влизат по отделно и тенденцията е същата като във втората част – всички казват, че точката се движи; 3. Потребност от социално сравнение (Феслингер “Теория за социалното сравнение”). Според него човек има потребност да се сравнява с други хора, защото му е нужно да поддържа една позитивна оценка за себе си. Човек може да се сравнява с други хора като се асоциира с другите в група. 4. Социално сравнение на емоциите: освен, че сравняват способностите си хората сравняват и емоциите си (Шахтер). Шахтер прави следният експеримент: наема поставени лица, които разказват в какво се състои даден експеримент. Извода е, че тези, които участват в експеримента не питат поставените лица по-отделно, а заедно, т.е хората се асоциират в групи и сравняват своите емоции 5. Референтност (Хаймън): у хората е налице тенденцията да сравняват своите действия с действията и поведението на хората членуващи в други атрактивни групи, който служат като пример за подръжание. 6. Идентичност: съществува его-идентичност и социална идентичност. Социалната идентичност е в основата на асоциирането. Теорията за идентичността е свързана с името на Х. Тейфъл. Той обособява две групи: 1)група на лицата надценили и 2)подценили точките. Той нарича тези групи минимални групи (хора обединени под несъществени признаци). След това кара членовете на двете групи да раздават награди и открива, че хората са по склонни да награждават хора от тяхната група. Това той нарича вътрешно-групово фаворитизиране. Извода е, че човек има нужда да се идентифицира в дадена група. Поради необходимостта от повишаване на самооценката човек се асоциира с референтна група. 7. Ефект на радост от обявената слава (Р. Циалоини). Дава на първата група изследвани лица тест за интелигентност. Обособява изследваните лица на две групи: 1)успели и 2)неуспели. След това им казва да опишат последната футболна среща. Извода е, че групата на успелите описват футболната среща с неутрални термини. Другата група описва футболната среща с термини, в които личи желание за асоцииране с победилият отбор. Следователно човек се асоциира с атрактивната група, т.е отразява славата; 8. Индивидуалните потребности – има много такива, които карат хората да се асоциират. Мърей говори за: 1) амбиции, реализация, престиж; 2) упражняване на човешка воля – домониране, противопоставяне; 3) потребност свързана с увреждане на другите – агресия, унижение; 4) от любов към хората – афилитивна – присъединяване, взаимопомощ.