Тема 17. Социална перцепция и атрибуция. Фундаментална атрибутивна грешка (ФАГ).

Третата страна на общуването е перцептивната – процес на междуличностно възприятие. Когато си взаимодействаме с някой той е не само изпълнител на роля, но и личност с индивидуални характеристики. Търсят се причини за нашите и на другите постъпки, понякога се намират, а може и да са грешни. Този процес на търсене и намиране е процес на приписване на причинност на поведението (атрибутивен процес). Тък се губи много информация, ако атрибуцията е погрешна. Причини за погрешна атрибуция: 1) категоризация – при възприемането на социални обекти се влияем от опита, към коя когнитивна категория да отнесем обекта. При категоризация обекта “попива” характеристики на категорията на индивидуалносто съзнание. Колкото е по-голям опита, толкова е по-малка възможността обекта да “попие” неадекватни характеристики. Прекаленото уповаване на категориите е стереотипизация.
Винаги търсим причини за поведението и приписваме причини, при което се правят и грешки. ФАГ – погрешн приписване на причини, което води до някакво действие и резултата му. Причиността се приписва на субекти, но не на обективните обстоятелства, условия. Тенденсията причинността да се приписва на субекта е ФАГ. Има: персонализация (приписване на причината на едно лице) и деперсонализация (приписване само на ситуацията).

Тема 16. Интерактивна страна на общуването.

Не се обменя само информация, а и действие (interaction - взаимодействие). Предполага се взаимодействие или обмен на действие. Взаимодействието може да има положителен (коопериране, сътрудничество, взаимопомощ) или отрицателен (противодействие, конкуренция, противоборство) момент (план).
Принцип на когнитивна консистентност – познавателна непротиворечивост и съвместимост. Когато хората си взаимодействат, то когнициите им обикновено са свързани с положителни действия. На този принцип е изградена Теорията за баланса (Хайнер), т.е. има сътрудничество. Ако две лица се харесват, то те са в единство по между си, ако не се харесват – няма да са в единство. Взаимодействията са: 1) балансирани – не се харесват, не са в единство, но няма конфликт; 2) небалансирани – харесват се, но не са в единство или не се харесват, но са в единство по принуда, а не доброволно. При взаимодействието между общуващите има т.н. механизъм на саморазкриване – хората при общуване се саморазкриват по между си. Закономерности (тенденции): 1) жените се саморазкриват повече от мъжете; 2) жените са способни да поемат повече саморазкриване; 3) ефект на диадата – колкото повече едната страна се саморазкрива, толкова пвече и другата също и обратно.