20. Външнополитическо прогнозиране. Разработване на алтернативни варианти за решенията. Критерии за избора. Стратегически и тактически решения. Политическа и юридическа отговорност на лицата, които ги вземат.

Всяко външнополитическо решение е свързано с прогнозиране. С него се занимават специализирани звена и служби на външнополитическия апарат, научни организации и институти. Предвиждането е крайният продукт от тяхната дейност и е начин да обслужват външнополитическия процес. Функция на всяко външнополитическо прогнозиране е да намалява риска при външнополитическото поведение. Към външнополитическо прогнозиране се прибягва главно за определяне на възможността да настъпи някакво събитие, да възникне определена ситуация, да се очертаят направленията и формите за развитието на някакъв процес и др. Широко се използват основните методи за теоретичните изследвания – анализ и синтез, дедукция и индукция. Условия за подобряване на прогнозите: подобряване и увеличаване на използваната информация (по отношение на фактите, закономерностите и тенденциите повишаване изискванията за прецизност на логическата обработка съкращаване периода на прогнозата повишаване равнището на нейната неопределеност въвеждане на приоритети за вероятност на вариантите увеличаване дълбочинността на обработката на фактическия материал Разработване на алтернативни варианти за решенията – броят им зависи от условията, знанията и професионализма на лицата, които ги разработват (обикновено политици и дипломати); обикновено се сравняват три варианта – два крайни и един компромисен; връзката между тях; ограничителни условия; вторична информация Критерии за избора: - запазване на националното единство - запазване на сигурността - съхраняване на националната роля - създаване на прецедент - запазване на репутацията - запазване на международния стандарт  Стратегия и тактика на външната политика Ясното им разграничаване е съществен момент от успешното и професионалното водене на външната политика. Стратегията очертава основните външнополитически цели, тяхното съгласуване и преоритетното им подреждане, определя главното направление на усилията за постигането им, както и най-подходящите начини и средства за това. Съобразно с нея се разработва външнополитически стратегически план, който съединява набелязаните инициативи и действия с предполагаемото поведение на партьорите и съперниците. Стратегическите външнополитически решения се разгръщат в три основни координационни оси: време, място и действия. Включват, както преки начини ( развитие на благоприятни контакти, създаване на подходяща обстановка, насочване на интересите на партьорите и съперниците и т.н.), така и непреки начини ( неутрализация на евентуалните съперници и техните съюзници, установяване на благоприятно съотношение на силите и влиянието чрез привличането на съюзници и т.н.). Външнополитическата тактика е подчинена на стратегията и съчетава елементите на ежедневното практическо поведение, като довежда стратегическия план до равнището на конкретни, подредени по време действия. Неблагоприятно за външната политика е възприемането на тактически цели за стратегически, както и обратното. Външнополитическия механизъм на развитите страни включва специализирани звена за стратегически анализи и планиране. В тази дейност активно се включват учени и научни институти.

19. Същност и видове външнополитически решения. Начини за разработването и вземането им. Анализ на проблемни ситуации.

Класификация:

I. Според субектите на външнополитическите решения
- решения, свързани с държавната политика
- решения на съюзи, организации, общности и др. – значението им се увеличава за МП
- решения, вземани от недържавни субекти на МО – с неправителствен характер, не се регулират пряко от МП, могат да бъдат политически

II. Според измерението им във времето
1. - в бъдещето – решението да се действа или бездейства, когато възникне проблемна ситуация
- в момента
- в миналото – “оценъчни решения”

2. – краткосрочни и дългосрочни

III. Стратегически и тактически решения
1. Стратегически – да има непосредствена връзка между решението и постигането на основната външнополитическа цел; свързани са с потвърждаване, промяна или отмяна на външнополитическия курс; продължително действие, последиците имат голямо значение, простират се далече в бъдещето, предопределят съдържанието на следващи решения; трябва да се основават на широка информационна основа; изискват прогнозиране и приемане на високо равнище
2. Тактически – приемат се на по-ниско равнище; конкретизират стратегическите решения и осигуряват изпълнението им в постоянно променящата се обстановка

IV. Решения на високо равнище (от принципно естество, имащи стратегическо значение, отнасящи се до основните цели и следвания външнополитическия курс) и на кариерно равнище

V. Стандартни (стереотипни, изработени върху продължителен опит, позволява да се изработят алгоритми) и нестандартни

VI. Според условията за взимане на решения и степента на информираност на техния субект
- решения в условия на определеност – всички съществени елементи на обстановката са известни и предвидими
- решения, приемани в условия на риск – за някои елементи липсва информация, не може да се направи достатъчно определено и надеждно предвиждане
- решения в условия на неопределеност – неясна и непредвидима обстановка

VII. Според формата – писмени и устни

VIII. Според повода за вземане на решение – при нормални обстоятелства и при кризисна ситуация

IX. 1. Решения с избор на действия, които следва да се извършат от друг субект на МО
2. Решения предложения - планове за съвместно действие с други субекти на МО
3. Решения – оценки – оценка на факти или обстановка, заемане на позиция по определен международен въпрос


Анализ на проблемна ситуация

1. Очертаване рамките на ситуацията спрямо външната и среда (глобални или регионални МО, двустранни МО и т.н.) и причините, които са предизвикали нейното възникване
2. Кои други страни, субекти на МО се засягат, тъй като в ситуацията са заангажирани техни интереси
3. Какви интереси на страните са заангажирани, връзката между тях, мястото им в приоритетната система на всяка страна
4. Какви възможности съществуват за постигане на отделните интереси (собствени и чужди)
5. Какво е влиянието на външните фактори върху ситуацията и какви са възможностите да им се въздейства по благоприятен начин
6. Какви са направленията и динамиката на промените в ситуацията като цяло и на основните и елементи