14. Средства за осъществяване на външната политика на държавите (мирни и немирни). Ролята на силата и насилието. Понятие за дипломация. Организация на дипломатическите служби. Информационно и научно обезпечаване на националната външна политика.

Разпространено е схващането, че силата е най-надеждното средство за гарантиране на международната национална и държавна сигурност. Подценяването на силата е недопустимо, но от това не следва, че при всички случаи силата трябва да се използва като средство. Отношението на межд. право към употребата на силата като едно от средствата на външната политика не е еднозначно. Член 2 от Устава на ООН забранява всяка пряка или косвена употреба на сила против териториалната цялост или политическата независимост на държавите или по всякакъв друг несъвместим с целите на обединените нации начин, заплашващ международния мир, сигурността и справедливостта. Заедно с това в чл. 51 се посочва, че никоя разпоредба не накърнява неотменимото право на индивидуалната и колективна самоотбрана в случай на въоражено нападение. Цялата 8 глава на устава е предназначена да уреди случаите, когато самата организация бъде принудена да прибегне към употреба на сила, вкл. Военна. По този начин уставът не се противопоставя изобщо на употребата на сила в МО. Противопоставя се на употребата на сила с оглед на определени обстоятелстваи за постигане на недопустими цели.
От неотменимостта на правото на самоотбрана следва, че също така е неотменимо и правото на всяка страна да поддържа силовия си потенциал. Уставът на ООн предвижда създаване на структури, необходими в случай на прибягване към принудителни мерки.
Един от най-важните и общоприети критерий е забраната на агресията ("Извършва агресия онази страна, която първа употреби въоръжена сила против друга страна.").
Като фактор за сигурност ефективността на силата зависи не от нейната абсолютна величина, а от съотношението и със силата, която може да и бъде противопоставена.


Информационно и научно обезпечаване на националната външна политика.

Пряко значение за сигурността има умението на външн.полит. ръководство да вижда ходовете на своята политика и тази на съперниците с няколко хода напред, да предвижда възможните събития и да определя степента на вероятност те да настъпят.
Съществуват т. нар. Макропрогнози, при които информацията се извлича от широки теоретични обобщения. В този случай голяма роля играе научното обезпечаване на външната политика. В развитите страни се поддържат силни научноизследователски институти за изследване на МО. Резултатите от техните изследвания имат авторитетен международен отзвук. Съществуват и т. нар външнополитически експерти.
Съвременните електронни средства улесняват достъпа и съхранениета на информацията. Организацията и работата с информация обслужват външната политика без да са елементи на самото външнополитическо поведение.

13. Конституционни основи на българската външна политика.

Основно разделение на органите – вътрешни и задгранични, спазват се три правопорядъка – на националната правна система, на правната система на приемащата страна и основни принципи на МПП.

Задгранични органи:
1. постоянни – посолства и легации
2. временнни – мисии, делегации

Вътрешни органи:
1. с обща и специална компетентност
2. конституционни, международноправни, смесени (според конституиране)

Народно събрание – функции и правомощия:
1. създава нормативната база
2. определя основни характеристики на външнополитическия курс
3. решава въпросите, свързани с изпращането на българските чужденци в чужбина
4. може обявява военно положение
5. може да ратифицира и да денонсира международни договори

Председателят осъществява международните връзки на народното събрание, представя го.

Президент - функции и правомощия:
1. назначава с указ и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства на България в чужбина (по предложение от МС)
2. издава акредитивни и отзователни писма на български дипломатически агенти
3. може да сключва международни договори, определени със закон – след това следва ратификация или конфирмация
4. може да обяви положение на война, да сключва мир
5. свиква и оглавява консултативен съвет, който има съвещателни функции
6. награждава с ордени и медали.

Министерски съвет - функции и правомощия:
1. решава всички въпроси, свързани с външната политика, сигурността и осъществяването й
2. взима решения за откриване на дипломатически представителства
3. назначава ръководителите на консулските представителства
4. единственият орган, който разполага с всички правомощия, свързани с международните договори - сключва, утвърждава и денонсира
5. приема устройствен правилник на всички министерства

Министерство на външните работи - функции и правомощия:
1. представителство на държавата; защитава интересите и
2. осъществява междуведомствена организация
3. поддържа и развива дипломатическите и консулски отношения
4. поддържа официални връзки с чужди мисии в София
5. контролира дейността на представителите на страните в международните организации.
6. министърът на външните работи защитава правата и интересита на отделни физически и юридически лица
7. има обща и специализирана администрация