27.Социализъм

Около 40те години на 19век индустриалното производство в страните от Западна Европа достига степен на зрялост, което води и до неизбежни социални конфликти.
Анархията в производството води до първите икономически кризи и до увеличаване на безработицата. Стремежът към максимална печалба засилва експлоатацията. Неизгодното
положение на работниците поставя на дневен ред социалният въпрос. Решението на този проблем поражда ново политическо учение- социализъм, което разширява идеите за цялостна промяна на обществения ред.

Думата "социализъм" се употребява за първи път през 1836г. на конгрес в Манчестър, на който последователите на Робърт Оуен решават да определят своята партия като социалистическа. В последствие социализмът получава широко разпространение и се обособява като самостоятелна доктрина, противоположна на индивидуализма. Индивидуалистичният модел на общетвен строй се свързва с частния порядък на икономическата дейност, докато социалистическия- с обществен. Идеолозите на социалистическото учение виждат промяната на обществото в превръщането на работниците от наемници, продаващи труда си, в собственици. Именно така ще се освободят от експлоатацията. Накратко целта на социализма е включването на работниците в производствени обединения, които в различните теоретични направления получават отделни форми.





Роберт Оуен:

Предлага програма за цялостна реорганизация на обществото чрез създаване на отделни кооперативни общини.
В кооперациите той вижда форма на обединение между труда и собствеността, която да даде на работещите блага,полагащи се на собственици. Целта е подобряване положението на работниците. Предвижда се и създаването на кооперативни селища, които да променят бита на бедните. В проекта се включват още изграждане на общежития, обща каса за снабдяване на средства, училища, медицински персонал и др.
Основният източник на средства за целите са отчисленията от доходите на работещите всеки месец.В замяна на това всеки получава жилище, безплатно образование за децата си, право на ползване на редица изгоди. На всеки кооператор се гарантира и правото на дял от собствеността или капитала на кооперацията.






Фурие:

В основата на социалното движение той поставя човешките страсти, които дели на три групи:
-луксизъм- стремеж към разкош;
- групизъм- стремеж към общност в групи;
- сериизъм- сртемеж към целенасочена последователност;

Когато тези човешки страсти се отчетат, организирането на индивидите в общности ще доведе до желания резултат. Това са нови асоциации, които той нарича "фаланги". В тях се осъществява главно селскостопанска дейност. Различните трудови дейности се организират в "серии", хората се включват едновременно в различни серии и така избягват оттегчението от еднообразието на труда. Членовете на фалангата живеят в разкошен дворец- фаланстер, където всеки наема жилище , хранят се в общи столови. Във фалангата живеят както богати, така и бедни, но според Фурие между тях не може да има противоречия, тъй като всички са еднакво заинтересовани от нейния просперитет, което се осигури и увеличи личните им доходи. Фалангата на Фурие е модел на акционерно дружество, съчетан с принципите на модерната производствена кооперация. В своите мечти философът стига толкова далеч, че дори дава практически съвети за изграждането на фаланги в съчинението си "Теория за всеобщото единство".




Фердинанд Ласал:

За Ласал социализмът е учение на четвъртото съсловие, в което включва всички отрудени и онеправдани. На първо място тук влизат промишлените работници, които са подложени на най-голяма експлоатация. Ласал сочи потресаващи данни, според които средната продължителност на живота на промишлените работници е 34 години и половина. Към трудовите класи принадлежат и селските работници.

От позицията на социалист Ласал развива и възгледите си за социалната революция като необходимо средство към поставена цел. Той вижда в революцията закономерна промяна на обществото, обусловена от неговото прогресивно развитие. Път към това Ласал вижда в убеждаване на правителството да извърши реформа. Той отрича самоинициативата, защото е обречена на науспех и съзнава, че промяната трябва да стане чрез държавата, а за това е нужно тя да премине в трудовите класи. Така се ражда социалдемократичната идея. Всъщност от съществуващата държава Ласал иска единствено признаване на всеобщо и пряко избирателно право: най-голямото политическо оръжие. Следващата стъпка е законова реформа, която ще положи новия стопански ред.
Бъдещата стопанска организация той нарича производителна асоциация. Тя няма да бъде потребителска, нито производствено-потребителска, а само производствена. Трудовото съсловие се нуждае от помощ, за да стане самостоятелен производител в пазарния кръг. За да обясни позицията си, Ласал формулира "железния закон" за работната заплата: печалбата се разделя между собственика-капиталист и работника, като винаги подялбата е в полза на собственика и гарантира едва минимума, нужен на работника. Този закон трябва да се премахне, цялата печалба трябва да отива в ръцете на труженика. Следователно работниците трябва да работят в свои предприятия и за своя сметка. Тук Ласал вижда необходимата роля на държавата, която е длъжна да предостави необходимия капитл, за да могат работниците да построят или закупят собствени предприятия.



Видно е, че проектите на Оуен и Фурие съдържат доста емоционални увлечения, могат да бъдат определени като социалисти-утописти. Утопична е цялата идея за всеобщо благоденствие. Маркс и последователите му смятат, че са превъзмогнали утопичния социализъм и наричат комунистическото учение научен социализъм. Идеологията обаче никога не може да бъде наука. Комунизмът, независимо, че е приложен трагично за милиони хора, си  остава утопия.
Западна Европа следва социалистическата програма на Ласал.Посоката на социалните промени, която той дава, заляга в програмата на съвременните европейски социалисти.

23.Политическите идеи на класическия либерализъм

1. Характеристика на либерализма
Либерализмът като течение в мисленето и днес бележи много от основните виждания свързани със социалния живот. Немската историческа школа на правото е едно правно учение как трябва да схващаме правото. От Античността до XIX в. не е имало друго правно учение. Немската школа е първото, което систематично се опитва да превъзмогне представите за естествено-правните възгледи за държавата и правото. Немската историческа школа на правото е сериозен техен критик. Тя е предшественик на социологическите представи за правото и на юридическия позитивизъм.
Либерализмът не е специфично правно учение, а една по-широка интелектуална рамка, в която се поставят различни проблеми, но с няколко общи черти. Дж. Грей посочва 4 характеристики на либерализма:
1) индивидуализъм – либерализмът задължително поставя акцента върху индивида, а общността е вторична.
2) егалитаризъм – идеята за развенството. Не става въпрос за приравняване на всичко. Приема се неравенството в обществото. Смисълът е да се приема еднаквия духовен и морален статус на индивидите. Иначе индивидите може да са различни по социално, икономическо положение и физически вид. Политическия и правния статус на индивидите обаче трябва да е еднакъв.
3) универсализъм – акцентира върху духовното единство на човечеството. То се схваща като единна духовна общност
4) мелиоризъм – т.е. увереност, че различните социални и политически институции могат да се усъвършенстват. Обществото и социалната среда подлежат на усъвършенстване, не са предопределени завинаги.

2. Особености на либерализма
При либерализма вечното противоречие между индивид и общност е решено в полза на индивида. Акцентът върху индивидуализма е най-важен за нашето разглеждане на държавата и правото. Имаме идеята за свободата на индивида. Държавата е средство за осигуряване на свобода, а правото гарантира тази свобода. Това е смисълът на държавата и правото за либерализма. Според някои автори още през Античността има наченки на либерално мислене (софистите, Перикъл, Протагор и Демокрит), но повечето автори считат, че либерализма е продукт на новото време. Б. Констан смята, че в по-ранните общества не може да има либерално осмисляне на въпросите на държавата и правото. Защото има едно различие в това как древните народи схващат свободата (право да участват при решаването на общите работи) и как я схващат модерните (те разглеждат свободата като очертаване на една сфера на независимост и ненамеса за всеки един индивид. Никоя държава не може да навлезе в този индивидуален периметър иначе нямаме свобода.) Така че либерализмът е по-скоро продукт на Новото време, ако интерпретираме свободата така както сочи Констан. Възход и разцвет на либерализма през XVII, XVIII и особено XIX в. Либералното мислене е свързано с края на Средновековието и новото естествено-правно мислене, субективизирането на представата за правото (т.е. правото е “имам правото да…”, а не закон). Либералната традиция не се оформя еднопосочно. Имаме две основни течения:
1) англосаксонско
2) континентално либерално мислене

1) Свързва се с Томас Хобс и Джон Лок. Хобс се сочи като един от бащите на англосаксонския либерализъм. Той е един от ранните естественоправни мислители, които субективизират, индивизуалират преставата за правото. Счита се, че властта на държавата намира своята абсолютна граница в естествените права на индивида. При Лок имаме избистряне на либералните възгледи. Хората в обществото са изпълнение с уважение към правата си. Разглежда обществото като относително свободни хора. Парламентаризмът заема много важно място при английските автори. Парламентарното управление почива на закона и различни гарантирани свободи (на собственост, на сдружаване и т.н.). Тези представи са развити в цялото англо-саксонско пространство (Шотландия – А. Смит, САЩ – Медисън).
2) Континентална традиция – тя търси една по-категорична връзка между правата на индивида и абсолютната власт. Свободата се определя като една ценност сама по себе си, а не се определя негативистично като липса на ограничения. Представител е Монтескьо.

3. Извод
Общото и в двете е, че се прави опит да се очертае една автономна сфера на индивида, в която да не се месят държавата и правния ред. На второ място имаме минимална държава, т.е. държавата да има властнически възможности, а правният ред да ограничава индивидите само в най-необходимото. Тя се изтегля от социалните си функции, има незначително място при разпределянето на обществения продукт. Държавата само ни пази, индивидите са свободни за всичко останало. На трето място, идеята за конституционализма – поставя се много важен акцент върху правния ред и най-вече върху конституцията. Още XVII в. покорява почти цяла Европа.