5.Основни етапи в развитието на международните отношения през XX век.

Границата между 19 и 20 век бележи много важен прелом в състоянието на МО – възниква световната система на МО. В края на 19 век икономическите и политическите интереси на големите държави напълно обхващат цялата планета.В пространствено отношение световните взаимоотношения се глобализират.
Световната система на МО се формира тогава, когато е необходимо да се създаде световно стопанство, да се изгради развит и стабилен международен пазар, да се утвърдят устойчиви стопански връзки, обхващащи целия свят, за да могат преобладаващият брой държави да преодолеят станалите вече тесни национални държавни рамки на техните стопанства. Процесът се развива интензивно в края на 19 и завършва в началото на 20век. В новите условия не остават свободни зони, светът бива разделен на сфери на влияние и владение между големите държави. За да се разширят тези сфери на влияние, е необходимо те да се отнемат от някоя държава. Появяват се нови закономерности на взаимните отношения и нови огнища на конфликти. Възникването на световната система на МО създава съответните предпоставки за образуването на световни блокове и за избухването на световните войни.
Промяната е израз на началото на процес, който се развива през целия 20 век – процесът на глобализация на МО.Пространствената глобализация на МО се развива още в края на 19 век и началото на 20.
В началото на 21 век глобализацията на системата на МО навлиза във втория си етап – функционалната глобализация. Вероятно през настоящия 21 век това ще е едно от основние направления на световното развитие. Обективната необходимост на по-нататъшното развитие на глобализацията обаче не прави по-леки въпросите пред политиката. Пред цялата световна общност глобализацията поставя различни проблеми, които са специфични за много от страните, поради различните условия, в които те се намират.
Глобализмът, т.е. активната политика на правителствата в сферата на международните отношения, която съдейства за утвърждаването на глобализацията, в повечето случаи се свързва с няколко основни процеса :
-утвърждаване на икономически системи, които да функционират в световен мащаб;
-свободно движение на финансовите и информационните потоци през границите на държавите;
-упадък на националния и държавния суверенитет и др;
В теорията на МО се изказват както положителни, така и негативни оценки по отношение последиците от глобализацията. В полза на процеса са аргументи от следния тип:
-глобализацията ще спомогне за развитие на либералната икономика и на пазарните отношения,
- за утвърждаване на либералната икономика и пазарните отношения,
-за утвърждаване на либералната демокрация,
-за извеждане на преден план активността на неправителствените субекти на МО,
-за премахване неблагоприятното влияние на етническите, расовите, религиозните и др. различия,
-за даване равни възможности на всички и т.н.
Има обаче и редица политици и изследователи, които без да отричат положителните последици на глобализацията, имат цялостно негативно отношение към този процес. Те смятат, че глобализацията ще спомогне за създаване на възможност за още по-голяма концентрация на капиталите и знанието у богатите и развити западни държави, за загубване на възможностите на националните държави да защитават гражданите си от външната икономическа и политическа експанзия и т.н.Според тях зад глобализма е скрит стремеж на Запада към световна власт чрез разпространение на западните стандарти на поведение, начин на живот и морални ценности.
В средата, между двете противоположни оценки за същността на глобализацията и нейните последици, стоят преценките на критическите реалисти, която най-вероятно се доближава в най-голяма степен до „правилния отговор”. Глобализацията е естестен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система.Този процес не е замислен от някого като заговор на богатите против бедните. Както всички процеси, той също има своите положителни и отрицателни страни.Световната глобализация е необходимост, тя открива възможности, но има и ще продължи да има своите негативи. Този процес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максимизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова трябва да се запазят средствата за управление на процеса, а това преди всичко е устойчивата национална държава, която единствена може да защити националните си интереси от икономическата, политическата и културната експанзия на останалите държави.

4.Международната среда и националната правна система.

Системата на МО е единствената система, която обхваща човечеството като цяло във всички сфери на неговото съществуване и дейности. Тя отразява целостността на човечеството, неговите всеобщи, от значение за всяка наука, интереси. Тъй като е най-голямата универсална система на социални отношения, системата на МО оформя външната среда, в рамките на която съществуват и с която взаимодействат всички национални и държавни обществени системи. Тя определя външните условия на тяхното съществуване. В нейните рамки и съобразно специфичните й закономерности се осъществява външната политика на отделните държави. Състоянието на системата определя тона и условията за поведението на тези страни в процеса на тяхното общуване. Съотношението между състоянието и външната среда и интересите на участващите в международните отношения държави е факторът, който катализира предприеманите действия от тези страни. Познаването на външната среда, която оформя системата на международните отношения, е абсолютно задължително за управлението на всеки външнополитически процес и за разработването и приемането на правилни външнополитически решения, които да постигнат целящия се ефект.
Международните отношения се осъществяват между равнопоставени и независими субекти, над които не стои висша власт. Държавите могат чрез съгласуване на волите помежду си да създадат структура, на която да подчинят своето поведение в определена област – чрез частично отдаване на суверенитет (ЕС). Вътрешнополитическите отношения се осъществяват в условията на вътрешния държавен ред при наличието на единен център на върховна власт, на правна субординация. При външнополитическите отношения тези условия липсват.
Международната среда е полето, в което съществува външната политика на една държава. Но по начало много тясно е съответствието между вътрешна и външна политика. Най-пълна подкрепа има тази външна политика, която отразява националния интерес в съзвучие с общочовешки ценности и интереси. Всяка външна политика се реализира в сферата на международните отношения, но се формира от вътрешнополитическите процеси. Тези процеси имат закономерности и форми, различни от тези, които действат в международните отношения. Регулират се не от международното право, което урежда МО, а от националното право на съответната държава. Международната обстановка им влияе, но те се диктуват от вътрешнополитическите реалности на отделната страна. В основата на възникването на МО са общосоциални проблеми и интереси. Външната политика остава национална по своя характер. Националният характер на външната политика се признава от международната общност. Формулираните принципи на международното право в Устава на ООН като суверенитет на държавната територия, ненамеса във вътрешните работи на държавите, неупотреба на сила или заплаха със сила, право на самоопределение и др. защитават самостоятелността на външната политика на всяка държава. От друга страна принципи като сътрудничество между държавите, pacta sunt servanda, решаване на проблеми с мирни средства, защита и гарантиране на основните права и свободи на човека целят да обезпечат нормалното функциониране на системата н международните отношения, но и оптималното действие на националните, вътрешни процеси на отделните страни. Тези принципи и норми на съвременното международно право оказват влияние върху усъвършенстването на националното законодателство.
Съотношението между външната среда и външната политика може да се обобщи по следния начин – външната политика определя действията на страните, установили трансгранични отношения, и всяко тяхно действие внася промени върху системата на международните отношения. Промените в системата на международните отношения влияят върху външната политика на всяка отделна страна и тя реагира на тези промени.
Влиянието на външната среда над националната правна система се осъществява чрез политически принципи – това не са нищо друго освен външнополитически принципи, получили общопризнато фундаментално значение. Вътрешното право е главното средство за осъществяването на международноправни норми, а чрез международното право държавите реализират в международните отношения норми на вътрешното право, целите и принципите на външната политика. В съвременните МО се наблюдава интеграция във всички сфери на живот на международното общуване и сътрудничество. Това налага тясно взаимодействие и съгласуване между вътрешното право и външната политика на държавите. Пример в това отношение може да даде основният закон на Република България от 1991 г. В уводната си част се провъзгласяват основните общочовешки ценности: свободата, мирът, хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Върху тези принципи следва да се изгражда цялостното поведение на държавата в международните й дела. Тези принципни начала за външна политика стават юридически задължителни за органите, осъществяващи външната политика.
Външната политика трябва да се осъществява в съответствие с общоприетите норми jus cogens с оглед националните интереси. Международните договори, в които РБ е страна, са част от нейното вътрешно право. Те се прилагат непосредствено както вътрешноправните норми и имат примат над норми от вътрешното право, които им противоречат.
В процеса на регулиране държавите обективират своите интереси веднъж във формата на вътрешнодържавен акт, втори път в международноправен акт. Тези форми взаимно си влияят, изменят се и се допълват.