Организация и структура на съдебната власт.

Традиционно в континентално-европейската правна система на съдебанта власт се гледа като на една неполитическа власт, която е свързана само и единствено с прилагането на правото, такова каквото то е сътворено от политическите власти. Защо това е така? Защото в късното средновековие съдиите са представлявали едно затворено олигархизирано съсловие, което се е попълвало чрез кооптиране на елитите което е било силно корумпирано и което е започнало да действа като политически актьор т.е. те са получили собствена тежест при определянето на политиката. Това положение е станало доста нетърпимо особено във Ф-я където режимът на затвореност, корумпираност на съдиите е революционно подменен с концепцията за съдията като уста на закона. Във Ф-я проблема е бил, че опитите за реформиране от страна на монарха са били прекъсвани от намесата на съдиите.

      В англосаксонската с-ма на съдебната власт се гледа като на една неполитическа власт, но се допуска възможността за създаване на прецедентно право т.е. съдиите да създават правни норми, което влече след себе си необходимостта от преценка, от дискреция, а преценката е по същността си политическа. Въпреки това след II Световна война в континентално-европейските с-ми започва да се прокрадва идеята за възможността за създаване на прецедентно право. Тази тенденция е видима в областта на конституционните юрисдикции и също така чрез практиката на Европейския съд в Люксембург.

      Има няколко ключови момента в структурата и организацията на съдебната власт. Сравнително-правна типология на съдебната власт:

      1) Какви органи включва съдебната власт? Дали прокуратурата и разследващите органи са/не са част от съдебната власт. Прокуратурата е част от съд. власт в Б-я, Италия, Латвия, Литва, Люксембург. Прокуратурата е част от изпълнителната власт в Г-я, Холандия, Дания, Естония, Полша.

 Какви са аргументите в полза на първото решение? По-голяма независимост.

Какви са аргументите прокуратурата да е част от изп. власт? Прокуратурата по своя характер е изпълнителна власт, защото е изградена на принципите на единство, централизация и субординация.  Тази идея е свързана и с по-доброто взаимодействие с полицията и разследващите органи.

В Швеция прокуратурата е независима и от изпълнителната и от съдебната власт.

В повечето държави разследващите органи са в изпълнителната власт.

2) Има ли самостоятелен орган на управление в съдебната власт и какъв е той?

Първи вариант: има самостоятелен орган за управление и той е общ за всички магистрати. Пример: Б-я, Италия, Ф-я, Румъния, Белгия. В др. държави (Испания) съществува такъв орган, от типа на ВСС, но е специализиран за съдиите, не за прокурорите. В Латвия няма такъв конкретен самостоятелен орган.

3) Къде е мястото на КС? В някои държави (Испания, Ф-я, Б-я) КС е независима власт. Във ФРГ и в Русия обаче КС е част от съдебната власт. Тук има интересна верига на влияние. Във ФРГ идеята е, че КС осъществява особен вид правосъдие и е свързан със защита правата на гражданите.

4) Има ли особени съдилища и какви са те? Трябва да се прави разлика между специализиран съд и извънреден съд. последния представлява съдилище, което прилага право което е създадено постфактум т.е. след извършването на деянието. Общи съдилища са гражданските и наказателните съдилища. Специализираните съдилища решават правни спорове в определен отрасъл.

Видове специализирани съдилища:

-       военни съдилища;

-       административни;

-       социално-осигурителни съдилища (има ги в Г-я и Испания);

-       съдилища за непълнолетни (има ги в Австрия и в Испания);

-       екологични ( в Италия);

-       сирашки, енорийски и владелчески съдилища. Има ги в Латвия. сирашките и енорийските съдилища разглеждат въпроси свързани със статуса на физ. лица. Владелческите съдилища са свързани с решаване на спорове за поземлена собственост.

-       финансови съдилища (Германия и Испания);

-       трудови и патентни.

Прокуратура. Има специфики във връзка с това дали имаме обща или специализирана прокуратура. В повечето страни прокуратурите са общи. В някои държави съществуват и специализирани прокуратури. В Испания имаме прокуратура специализирана за трафик с наркотици и такава за разследване на корупционни схеми. В Италия има специализирана прокуратура анти-мафия.

            Централизирана ли е прокуратурата? Да, с изключение на САЩ и Италия.

            Съществуват 2 модела на участие на гражданите в съдебния процес: шофенски съд и съд с жури. Разлика между шофенски съд и съд с жури.

            Съда с жури е типичен за САЩ. При него журито решава само и единствено въпроса за вината. Ако журито реши, че лицето е невинно делото се прекратява и съдията не може да определя наказание. Ако журито реши, че лицето е виновно, тогава участието на журито приключва и решаването на въпроса преминава в ръцете на съдията. Журито решава само вината, защото журито е само умален модел на обществото. Това микрообщество трябва да представи разбирането за морал и вина към даден момент в обществото, а правното решаване на въпроса е в ръцете на съдията.

            Как се избират членовете на журито? Въз основа на база данни, на произволен принцип. Всеки може да бъде избран за член на жури. Един път избрано лицето е задължено да участва в заседанията като жури.

Състав: журито се състои от 12 члена, но кандидатите за жури са повече от 12, защото всяка от страните може да отстрани определен бр. кандидати за жури.

Шофенския съд е типичен за континенталната правна с-ма ( включително и за Б-я) à съдебните заседатели са неразделна част от решаващия съд, участват не само за решаването на вината, но и за всички въпроси свързани с определяне на наказанието.

Компетентност на правителството. Министър председател – статус и правомощия.

Мин.-председател и неговия статус. Исторически погледнато фигурата на мин. председателя възниква преди институцията на правителството. Според повечето автори фигурата на мин.-председателя се среща във В-я по времето на царуването на Джордж I (1720г.) когато монархът не е присъствал на заседанията. Тогава заседанията започват да се председателстват от едно лице и постепенно се установява обичаят, че само мин.-председателят може да председателства заседанията.

            В Г-я фигурата на канцлера се появява с Бисмарковата конституция (1821г.) Там титуляри на изпълнителната власт са кайзера и канцлера. Чак през 1919г. Ваймарската конституция е първата конституция на Г-я, която създава правителството като колегиален орган. Първоначално мин.-председателите са били първи сред равните т.е. едни от министрите. Те са имали за задача да координират работата на министрите, а също така да служат като канал за връзка между тези министри от една страна, монарха от друга страна и парламента от 3-та страна. Постепенно с изграждането на съвременната партийно доминирана демокрация (след средата на II Световна война) шефът на правителството става централната фигура не само в правителството, но и в д-та т.е. придобива реална сила като титуляр на изпълнителната власт. При полупрезидентската република когато се намираме в т.нар. президентска фаза титуляр е президента.

            Предпоставки за силата/слабостта на мин.-председателя.

        Предпоставки за силен мин.-председател:

            1) наличието на еднолична инвеститура à тогава мин.-председателя определя състава и структурата на правителството и черпи  вторична легитимност чрез парламента. Едноличната инвеститура предполага и възможността на мин.-председателя сам да извършва персонални структурни промени в правителството най-често с номиналното съгласие на държавния глава.

            2) когато мин. председателя изпълнява функциите на шеф на правителството и на шеф на партията тогава той може пряко да контролира политическата партия, така че да се гарантира не само партийна подкрепа за правителството, но и парламентарна подкрепа за правителството.

            3) наличието на собствени правомощия свързани с вътрешната и външната политика на страната.

            4) собствени правомощия вътре в правителството, с които да налага своята воля над правителството като цяло и министрите в частност.

Принципите, които определят дейността на правителството във ФРГ:

-       канцлерски принцип;

-       колегиален принцип;

-       ресорен принцип.

Канцлерски принцип à определя доминиращата роля на канцлера в правителството и въобще в парламентарната демокрация т.е. Г-я често се определя като канцлерска демокрация. Този принцип дава възможност на канцлера да определя основните насоки на политиката т.е. той предопределя външната и вътрешната политика, както в основни линии, така и по конкретни въпроси.

Колегиален принцип à отразява функционирането на правителството като колегиален орган

Ресорен принцип à всеки министър е титуляр на отделен ресор, отделна функционално или тематично обособена част от изпълнителната власт.

Кой принцип надделява? Формално-юридически предимство имат решенията на правителството пред тези на канцлера, пред тези на министъра. Реално-политически би доминирала волята на канцлера.

Във Великобритания обаче надделява премиера. Това означава, че кабинета може да дискутира каквото иска, но окончателното решение се взима от премиера. Някои автори определят британската система като „демократична диктатура на премиера”. Тя е демократична поради наличието на демократичен алтернанс на властта – т.е. тя е ограничена във времето.

Компетентност на правителството.

Компетентността и правомощията на правителството не са изчерпателно уредени в нито една конституция, защото правителството е динамична структура. За да си съставим представа за компетенциите и правомощията на п-то е необходимо да имаме предвид не само конституционната и законова уредба, но и политическата реалност. Конституционните с-ми правят опит за посочване на най-съществените компетенции на правителството и на второ място за разграничаване на компетенциите на правителството в 2 насоки: по отношение на другите власти (най-вече на законодателната власт и правомощията на президента) и второ (особено при федерациите) за разграничаване на правомощията на федералното правителството от тези на кантоналните, провинциалните и т.н.

По отношение на законодателната власт се обособява т.нар. домен на изпълнителната власт във френската теория или сфера на вътрешноправителствено волеобразуване ( във ФРГ). И двете понятия имат за цел да обособят една сфера на политическа дейност на правителството, в която това правителство може да действа независимо от намеса на др. органи и особено от парламента.

Основни правомощия на правителството. Те са идентични в повечето системи, но са много ясно дефинирани във френската конституция и българската конституция, в която пише, че правителството определя и осъществява политиката на страната. Определянето на политиката е свързано със стратегическото и тактическото ръководство на външната политика на страната и с дейността на правителството като политически актьори. Осъществяването на политиката е свързано с експертното управление на страната като цяло или на отделни ресори.

Правителството в парламентарната и полупрезидентската форма на управление е основният вносител на законопроекти. Около 90 % от законопроектите се изработват и внасят в парламента от правителството. В тези форми на управление правителството контролира и парламентарното мнозинство т.е. правителството доминира в законодателния процес (!?). Байме прави разграничение между легислатура (типична за президентската форма на управление и тук парламента си остава основен двигател на законодателния процес, относително независим от президента) и парламент (типична за парламентарната и полупрезидентската форма на управление).

Правителството в повечето страни има възможността да създава т.нар. делегирано законодателство. Пример: Ф-я, Испания, Италия, Великобритания и др. страни. Какво представлява делегираното законодателство? Възможността за уреждане по първичен начин на основни обществени о-я не от парламента, а от правителството, въз основа на упълномощаващ закон (закон рамка) т.е. парламента може да реши да предостави на правителството възможността да приеме закон в определена материя чрез закон рамка. В него се определят основните принципи на бъдещия закон, времето в което трябва да се приеме и т.н.

Причини за съществуването на делегирано законодателство? Разтоварване на парламента от приемане на закони, които са предимно с експертна значимост, бързината.

Кои са рисковете от делегираното законодателство? Риска към въвеждане на недемократично управление т.е. риск от авторитарен режим. Друг риск е, че е малко трудно да се отграничи какво значи принцип на политическия въпрос от принцип на експертен въпрос.

Правителството участва в бюджетния процес. Бюджетния процес се състои от следните фази:

-       изготвяне на проекта за бюджет;

-       приемане на бюджета;

-       изпълнение на бюджета;

-       приемане на отчета за изпълнение на бюджета.