Парижка конференция 1919 г. – 14 –те точки на
Уилсън противоборстват със системата на баланс на силата. Завършва с
мирни договори на два етапа:
I етап
1918 г. – Сен-Жарменски договор с Австрия, създава се Чехословакия
1919 г. – Версайски договор с Германия
1919 г. – Ньойски договор с България
II етап
1920 г. – Триенонски договорс Унгария
1923 г. – Лозански договор с Турция – турска република
Тези мирни договори съставляват Версайската система от договори. През 30-те години Германия я нарушава; системата е наказателна по характер, но не са предвидени ефективни инструменти за опазването й.
Вашингтонска конференция 1922 г. - свиква се заради САЩ
1. Договорът на четирите – САЩ, Япония, Великобритания и Франция – интересите в Тихия океан
2. Договорът на петте – плюс Италия, става въпрос за военноморската сила. Равни по тонаж и сила са Англия и САЩ, след тях е Япония.
3. Договорът на деветте – уреждат се отношенията с Китай
Германски въпрос - Преломна година е 1933, проблемите свързани с репарациите. Рапалският договор между Русия и Германия урежда дипломатическите отношения и икономическата част помежду им. Планът Дауес предвижда намаляване на репарационния натиск върху Германия и оказване на помощ за възстановяване на тежката индустрия в Германия. Планът Янг предвижда разсрочване във времето на плащанията, не се реализира. Мораториумът на Хувър е едностранен акт, в който Германия моли САЩ за спиране на плащанията.
На конференцията в Локарно през 1925 г. се сключва Рейнски гаранционен пакт. Той урежда въпроса за границите на Германия, които се обявяват за неприкосновени. Страни са Германия, Франция и Белгия. Те поемат задължения да не извършват нападения една спрямо друга, освен нахлуване в Рейнската демилитаризирана зона и в случай на законна самоотбрана. Сключват се и арбитражни конвенции на Германия с Полша, Чехословакия, Белгия и Франция (ако възникне спор между държавите, да се реши с мирни средства).
След 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, тя напуска Обществото на народите, анулират се договореностите от Локарно, нахлува се в Рейнската зона. Великобритания и Франция започват да прилагат курс на политика за укротяване на агресора. През 1938 г. се подписва Мюнхенска спогодба, засягаща претенциите на Хитлер в Чехословакия. През август 1939 г. се сключва пакт за ненападение “Рибентроп – Молотов”.
Руски въпрос - Основен проблем е признаването на новата власт, открива се антисъветска линия. На конференцията в Генуа през 1922 г. се уреждат всички въпроси, свързани със следвоенното устройство. Поставят се две искания: 1. Русия да заплати дълговете си и 2. да се национализира частната собственост. Руската дипломация се ориентира към дипломатически пазарлък – Русия признава дълговете си и може да даде под аренда собствеността. Западните държави са поели твърда преговорна политика. С Рапалския договор Германия признава Русия. През 1923 г. с ултиматума на Кързън се протестира срещу революционната пропаганда и опита на Съветския съюз да изнася идеи зад граница. С ултиматума Англия иска преустановяване на отношенията с Иран, Индия и други държави, но Русия го отхвърля. До края на 20-те години почти всички държави признават Русия. През 1926 г. Русия и Германия сключват нов договор за ненападение и неутралитет. Съветският съюз сключва подобни договори с Франция и Чехословакия. През 1936г. се сключва антикоминтерновски пакт между Германия и Япония, а през 1937 към тях се присъединява и Италия. Оформя се оста Рим – Берлин – Токио, сключваща се с цел борба срещу комунистическите сили. През 40те години е изграден тристранен пакт, подкрепен с политически военен съюз.
Въпросът с разоръжаването – През 1919 г. се подписва Устава на Обществото на Народите, създаден като инструмент за опазване на Версайската система. Недостатъци: проблем с устава, начина на гласуване; няма изрична забрана на войната; условни формулировки. През 1924 г. се подписва протокол за мирно уреждане на международните спорове (важен относно забраната за употреба на сила, но не влиза в действие). През 1925 г. се подписва Женевски протокол за забрана употребата на задушливи и отровни оръжия. С пакта Бриан – Келог от 1928 г. се забранява войната. Идеята за сключване на подобен договор е на Франция, остава открит дълго за да се присъединят всички държави. Повечето от държавите запазват правото си на самоотбрана. След пакта започват действия за разоръжаване. През 1932 г. конференцията в Женева приключва без успех, Германия напуска конференцията. Съветският съюз прави предложение да се дефинира понятието “агресия” на конференцията през 1933г. в Лондон.
Пет случая на агресия:
1. ако една държава обяви война на друга;
2. при нахлуване на въоръжени сили;
3. при нападение със сухопътни сили;
4. при морска блокада;
5. ако една държаа поддържа въоръжени групи, които действат на територията и чиято цел са удари срещу други държави.
Втора световна война: През 1943г. се провежда среща на “тримата големи” в Техеран; закрепват се принципите на сътрудничество; идея за международна организация с цел опазването на сигурността; 1945г. на конференцията в Ялта се разглежда въпроса за Германия (унищожаване на нацизма и германския милитаризъм), за следвоенния период (Германия да се раздели на 4 окупационни зони), за репарациите, за Полша и признаването й под ръководството на Сталин. Насрочва се дата за новата световна организация. Възниква идеята за институционализиране на сътрудничеството между държавите. Приета е Деклараця за освободена Европа. Решават се въпроси за Далечния Изток.
Берлинска конференция след войната - съдбата на Германия (демократизация, демилитаризация, денацификация, декоцентрация). В Потсдам се създава Съвет на външните минстри, които да изработят мирни договори с победените държави, взима се и окончателно решение за репарациите.
I етап
1918 г. – Сен-Жарменски договор с Австрия, създава се Чехословакия
1919 г. – Версайски договор с Германия
1919 г. – Ньойски договор с България
II етап
1920 г. – Триенонски договорс Унгария
1923 г. – Лозански договор с Турция – турска република
Тези мирни договори съставляват Версайската система от договори. През 30-те години Германия я нарушава; системата е наказателна по характер, но не са предвидени ефективни инструменти за опазването й.
Вашингтонска конференция 1922 г. - свиква се заради САЩ
1. Договорът на четирите – САЩ, Япония, Великобритания и Франция – интересите в Тихия океан
2. Договорът на петте – плюс Италия, става въпрос за военноморската сила. Равни по тонаж и сила са Англия и САЩ, след тях е Япония.
3. Договорът на деветте – уреждат се отношенията с Китай
Германски въпрос - Преломна година е 1933, проблемите свързани с репарациите. Рапалският договор между Русия и Германия урежда дипломатическите отношения и икономическата част помежду им. Планът Дауес предвижда намаляване на репарационния натиск върху Германия и оказване на помощ за възстановяване на тежката индустрия в Германия. Планът Янг предвижда разсрочване във времето на плащанията, не се реализира. Мораториумът на Хувър е едностранен акт, в който Германия моли САЩ за спиране на плащанията.
На конференцията в Локарно през 1925 г. се сключва Рейнски гаранционен пакт. Той урежда въпроса за границите на Германия, които се обявяват за неприкосновени. Страни са Германия, Франция и Белгия. Те поемат задължения да не извършват нападения една спрямо друга, освен нахлуване в Рейнската демилитаризирана зона и в случай на законна самоотбрана. Сключват се и арбитражни конвенции на Германия с Полша, Чехословакия, Белгия и Франция (ако възникне спор между държавите, да се реши с мирни средства).
След 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, тя напуска Обществото на народите, анулират се договореностите от Локарно, нахлува се в Рейнската зона. Великобритания и Франция започват да прилагат курс на политика за укротяване на агресора. През 1938 г. се подписва Мюнхенска спогодба, засягаща претенциите на Хитлер в Чехословакия. През август 1939 г. се сключва пакт за ненападение “Рибентроп – Молотов”.
Руски въпрос - Основен проблем е признаването на новата власт, открива се антисъветска линия. На конференцията в Генуа през 1922 г. се уреждат всички въпроси, свързани със следвоенното устройство. Поставят се две искания: 1. Русия да заплати дълговете си и 2. да се национализира частната собственост. Руската дипломация се ориентира към дипломатически пазарлък – Русия признава дълговете си и може да даде под аренда собствеността. Западните държави са поели твърда преговорна политика. С Рапалския договор Германия признава Русия. През 1923 г. с ултиматума на Кързън се протестира срещу революционната пропаганда и опита на Съветския съюз да изнася идеи зад граница. С ултиматума Англия иска преустановяване на отношенията с Иран, Индия и други държави, но Русия го отхвърля. До края на 20-те години почти всички държави признават Русия. През 1926 г. Русия и Германия сключват нов договор за ненападение и неутралитет. Съветският съюз сключва подобни договори с Франция и Чехословакия. През 1936г. се сключва антикоминтерновски пакт между Германия и Япония, а през 1937 към тях се присъединява и Италия. Оформя се оста Рим – Берлин – Токио, сключваща се с цел борба срещу комунистическите сили. През 40те години е изграден тристранен пакт, подкрепен с политически военен съюз.
Въпросът с разоръжаването – През 1919 г. се подписва Устава на Обществото на Народите, създаден като инструмент за опазване на Версайската система. Недостатъци: проблем с устава, начина на гласуване; няма изрична забрана на войната; условни формулировки. През 1924 г. се подписва протокол за мирно уреждане на международните спорове (важен относно забраната за употреба на сила, но не влиза в действие). През 1925 г. се подписва Женевски протокол за забрана употребата на задушливи и отровни оръжия. С пакта Бриан – Келог от 1928 г. се забранява войната. Идеята за сключване на подобен договор е на Франция, остава открит дълго за да се присъединят всички държави. Повечето от държавите запазват правото си на самоотбрана. След пакта започват действия за разоръжаване. През 1932 г. конференцията в Женева приключва без успех, Германия напуска конференцията. Съветският съюз прави предложение да се дефинира понятието “агресия” на конференцията през 1933г. в Лондон.
Пет случая на агресия:
1. ако една държава обяви война на друга;
2. при нахлуване на въоръжени сили;
3. при нападение със сухопътни сили;
4. при морска блокада;
5. ако една държаа поддържа въоръжени групи, които действат на територията и чиято цел са удари срещу други държави.
Втора световна война: През 1943г. се провежда среща на “тримата големи” в Техеран; закрепват се принципите на сътрудничество; идея за международна организация с цел опазването на сигурността; 1945г. на конференцията в Ялта се разглежда въпроса за Германия (унищожаване на нацизма и германския милитаризъм), за следвоенния период (Германия да се раздели на 4 окупационни зони), за репарациите, за Полша и признаването й под ръководството на Сталин. Насрочва се дата за новата световна организация. Възниква идеята за институционализиране на сътрудничеството между държавите. Приета е Деклараця за освободена Европа. Решават се въпроси за Далечния Изток.
Берлинска конференция след войната - съдбата на Германия (демократизация, демилитаризация, денацификация, декоцентрация). В Потсдам се създава Съвет на външните минстри, които да изработят мирни договори с победените държави, взима се и окончателно решение за репарациите.