3. Форми на нейното движение и развитие.

Международните отношения в никакъв случай не са хаотични.Понятието „системност” е основно в теорията на МО и то създава основата, върху която се изграждат представите за разнообразните трансгранични взаимоотношения.Понятията за „система” и „системност” са в основата на цялото научно познание.
МО са своеобразен начин да се излезе извън рамките на държавно-териториалното разделение на света.Системата на МО е насочена към преодоляване разпокъсаността на световното общество.Възстановяването на цялостта му е социалната функция на системата.Тя трябва да създаде благоприятна външна среда, необходима за развитието на световното общество, за разширяване възможностите за международно общуване и сътрудничество. Нормалното състояние на системата на МО е това, при което международното общуване протича свободно и е във взаимен интерес, т.е. сътрудничеството е естественото състояние на международната система. Извеждането на системата от това състояние нарушава нормалното й функциониране.
Взаимодействието между компонентите и елементите на системата, както и между системата и външната среда, довежда до процеси на изменение на състоянията – това е движението на системата.Променя се поведението на субектите, възникват нови структурни конфигурации, появяват се нови, респективно престават да съществуват стари центрове на сътрудничество и съперничество. И именно това вътрешно и непрестанно движение характеризира системата като динамична. В системата на МО не настъпват скообразни качествени промени, независимо колко големи промени настъпват в политическото и икономическото устройство на субектите, независимо от това дали едни субекти изчезват, а други се появяват. Начинът, по който системата се изменя, е еволюционен, а не революционен. Неотменимо качество на структурата на системата е нейната устойчивост за продължителни периоди от време. Разбира се, устойчивостта не бива да се разбира като неизменност. Структурните отношения се разкриват само в процеса на движение на системата, в процеса на нейното функциониране и развитие. Промените в структурата на системата са по-трайни и дълбоки, защото засягат вътрешния й ред, те променят самия й начин на движение в системата, свързват се с развитието й.
20 век е богат на големи събития и промени върху световната сцена : две световни войни с интервал между тях от една 20 години; продължила четири десетилетия и половина студена война и пр. Трудно е да се отрече, че всички опити коренно да се измени системата са завършили неуспешно.Революция, държавен преврат, идване на нова политическа сила на власт и пр. могат да причинят радикални промени по отношение на външната политика на една държава или да разрушат съществуващите икономически връзки. В рамките на много кратко време цялата вътрешна система на социални отношения може да се преустрои. В системата на международните отношения обаче движението е различно. В отделни области са възможни внезапни промени на отношенията под влиянието на разнообразни причини, но като цяло световната система остава стабилна.
Тази важна особеност на движението на системата на международните отношения се свързва преди всичко със съчетанието на две основни причини.На първо място, това е наличието на компесаторни механизми и на активната роля на самуправлението в системата. Това позволява на системата, променяйки се, да запази основните си параметри. На второ място, отсъствието на общ център, който да бъде в състояние бързо да налага промените в системата. Разбира се, трябва отново да се подчертае, че системата на МО търпи изменения. Напр., в началото на 21 век системата е променена в сравнение с периода от края на Втората световна война. За да отговори на новата обстановка, системата премина в нови състояния, развива се, но това става в продължителни и плавни процеси. За универсалната система на МО са характерни еволютивните начини за промяна и развитие.
Причините за промяна в системата на МО са много различни, те са свързани както с отделните елементи и компоненти на системата, така и с външната среда. Влиянието, което един външен и един вътрешен фактор може да окаже, е много различно.Дори при различни условия един и същ фактор може да има различен ефект върху системата. Системата на МО е динамична, а заедно с това и много сложна.Промените в нея, формите на нейното движение и съответните закономерности, които ги определят, са извънредно сложни за анализиране. Основна причина за това е и друга важна особеност на международната система, а именно това, че вътрешното й движение се проявява в нея като цяло и заедно с това в множеството нейни подсистеми.Системата на МО има много широко множество на динамични равнища, като на всяко равнище ефектът от едно и също събитие има различно значение и последствия.
Движението в международната система става по два основни начина.При първия начин, след като външни или вътрешни въздействия предизвикат промяна в нея, тя се връща към предишното си състояние под влияние на стабилните връзки между елементите й. Този начин се дефинира като функциониране на системата.Например, вследствие на Втората световна война Германия престава да бъде Велика сила и бива разделена.Днес обаче, Германия, която постига единството си, е водещ елемент в Европа.При втория начин на движение, след като веднъж системата се е отклонила от състоянието си, тя не се връща напълно към него, а преминава към ново. В този случай говорим за развитие на системата. Основната разлика, която може да се открои между двата начина на движение в системата е това, че в първия случай тя съхранява основните параметри на структурата си, докато във втория случай, промените засягат нейната структура.
В процесана движение системата на МО гравитира около едно относително стабилно, свързано със запазване на основните й качества състояние, а именно хомеостазиса на системата.Израз на стабилността на системата е стремежът й да запази това състояние. Системата на МО е социална система и поради това за нея е характерна една особеност, която отличава запазването на хомеостатичното състояние при системи от такъв вид, в сравнение със системи от биологичен и механичен тип. При биологичните и механичните системи хомеостазисът се запазва почти винаги чрез връщане към съществуващото състояние, т.е. чрез процес на функциониране на системата. При системата на МО съхраняването на хомеостазиса се осъществява преди всичко чрез постоянното й развитие, чрез преминаването на системата в нови състояния, т.е. основната форма на движение на системата на МО е развитието й.
Системата на МО е извънредно гъвкава и подвижна. Движението на системата обаче не е безразборно и хаотично. За него са характерни типични, повтарящи се промени. При сходни ситуации промените също са сходни. Като част от човешкото общество системата на МО е подчинена на общите закономерности в общественото развитие.
Много от движенията на системата се предизвикват от външни явления, от процеси, развиващи се извън нея. Външната сфера на системата на МО е онова, което остава извън нея и с което по един или друг начин тя си взаимодейства. Промените в международната система трябва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Закономерностите в цялостното развитие на световното общество оказват влияние върху сферата на МО. Международните отношения, развитието на системата им, промените на техните състояния не биха могли да бъдат разбрани и осмислени правилно извън общия контекст на обществените отношения.

2.Особености и структура на системата.Структурното й разнообразие.

Понятието „системност” е основно в теорията на международните отношения. То създава фундамента, върху който се изграждат представите за разнообразните международни взаимоотношения.
При анализа на състоянията на системата на МО винаги трябва да се вземат предвид нейните важниособености.
-На първо място МО са система със силно изразена специфика.Тази система притежава редица особени качества, които я отличават от другите социални отношения. Спецификата й се изразява преди всичко в това, че като цяло системата поражда ефекти, които не могат да бъдат постигнати, ако тя престане да съществува.
-Системата на МО се отнася към категорията на социалните системи, което е друга нейна особеност. Движението и развитието й могат да бъдат разбрани само като се имат предвид закономерностите в развитието на човешкото общество.
-Друга особеност на тази система е, че тя се отличава с голяма сложност, като това се отнася както до функционирането на системата, така и до структурата й.
-На четвърто място, системата на МО е универсална система и за разлика от другите универсални системи, тя е такава не само в пространствено, но и във функционално отношение – тя има значение за всички аспекти от съществуването на човечеството.
-Важна особеност на системата е, че при нея самоуправлението доминира над възможностите за целево управление.
-Освен това системата на МО е извънредно динамична.Промените в международната система могат да са много интензивни, могат да протичат бързо и паралелно в много от нейните съставни части.
-И на последно място, системата е от корелационен тип. Субектите й са равноправни и самостоятелни, като всеки следва свое собствено поведение и интереси. Системата няма общ за цялата система център на управление.
Някои отношения и комплекси от отношения са стабилни, устойчиви, докато други – не са.Наличието на стабилни и непроменящи се връзки помага на системата да съхрани за дълго време параметрите си.Без тази устойчивост системата не би могла да изпълнява пълноценно функциите си.Тези стабилни и устойчиви отношения образуват структурата на системата. Тази структура е израз на вътрешната организация на системата. Тя е специфичен начин, по който се свързват отделните компоненти и елементи.Структурата има важна и активна роля при взаимодействието между външната среда и системата. Тя има много важно значение що се отнася до определяне границите на системата,т.е. онези предели, до които свършва вътрешният й ред.Затова структурата й би могла да се определи като инвариант на системата.
Устойчивостта за едни продължителни периоди от време е неотменимо качество за структурните отношения.Устойчивостта на структурата обаче не означава, че тя е неизменима. Тя също е подвластна на времето, но се променя по – трудно и по – бавно в сравнение с промените в международните отношения.Структурата спомага за запазването и поддържането на системния хомеостазис.Нейните промени са по – трайни и по – дълбоки, защото засягат вътрешния ред – те променят самия начин на движението в системата, свързват се с развитието й.
Структурата възниква едновременно с възникването на системата на МО.Никой от субектите на международното право не може едностранно и отведнъж да наложи на другите субекти нова структура на системата и една от основните предпоставки за това е фактът, че основните начала, върху които се гради структурата, са също така и основните начала на самата система.Разбира се, това в никакъв случай не означава, че субектите на МО са абсолютно безсилни да променят структурата на системата. Това би означавало, че системата на МО ще престане да се развива, а системата осъществява функциите си именно като се развива. Държавите могат, поне в настоящия момент, да изменят структурно системата, само когато обенинят усилията и волите си, ако не на всички държави, то поне на мнозинството.
Структурата, както по – горе отбелязах, е инвариант на системата и също така промените в нея се свързват с развитието на системата, като от това следва, че тя се проявява като „памет”, свързваща минало, настояще и бъдеще на системата.Без да се познава структурата на системата на МО, е невъзможно или поне изключително трудно да се направи едно надеждно прогнозиране, което от своя страна довежда до невъзможност да се вземат правилни политически решения.
Системата на МО не принадлежи към категорията на моноструктурните системи, т.е. такива системи, които не се отличават със структурно разнообразие. Тя принадлежи към категорията на полиструктурните системи, т.е. такива системи, при които отделните подсистеми имат структури, които не са сходни.Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на МО.Тя увеличава разнообразието в системата, усложнява движението и прави системата по-гъвкава. Също така съществуват зависимости между структурата и функциите на системата.Стурктурата отразява определени начини за функциониране и развитие на системата. Различията, които съществуват в интересите, поведението и целите на отделните субекти, взависимост дали са съвпадащи или противоположни, предизвикват две основни тенденции – съответно центростремителни и центробежни. Тези процеси протичат едновременно на различни равнища на системата, те предизвикват образуването и разпадането на много центрове. Съответното разположение на тези центрове в рамките на системата се определя като структурна конфигурация на системата. Съотношението между тенденциите на интеграция и дезинтеграция е много подвижно и затова някои от центровете са неустойчиви. Други , обратно – са трайни и стават съществена част от структурата на системата.
Структурните конфигурации възникват във всички части на общата система, най – вече в сферата на МО. Възможностите за конфигурации на структурата на системата на междудържавните отношения могат да бъдат сведени до три основни модела(в зависимост от броя на центровете)
-моноцентрична
-бицентрична(биполярна)
-полицентрична структурна конфигурация.
В теорията на международните отношения преобладава мнението, че биполярността е същностна характеристика на структурата на световната система на МО от момента, в който е възникнала тя до сега. В края на 19 и началото на 20 век са налице пълно разделяне на света на сфери на влияние и световните противоречия по повод тяхното преразпределяне.Това довежда до формирането на Антантата и Тройния съюз, и Първата световна война.Краят на войната обаче не слага край на биполярността на системата на МО. Следва образуването на фашистката коалиция и Втората световна война. Краят на тази война, както и създаването на ООН и сключването на редица споразумения между държавите – победителки създават предпоставки за преодоляването на бицентричната конфигурация.Тази възможност обаче не се реализира със започването на студената война. С рухването на тоталитарния сталински модел в края на 80-те години на 20 век се отрива нова възможност за преодоляване на биполярната конфронтация. Ако се абстрахираме от варианта за всеунищожителна всеобща ядрена война поради нейната невъзможност, принципната схема на МО още през втората половина на 20 век е престанала да бъде биполярна и се е превърнала в полицентрична.
Практическото значение на структурната конфигурация едва ли би било толкова голямо, ако ставаше въпрос за изграждането на многополюсен свят на взаимни интереси, без структурата да се свързва с конфронтация. Има редица изследователи и политици, които поддържат тезата, че биполярната конфигурация в световните отношения има преимущества пред другите два модела. Основни аргументи в това отношение са твърденията, че в този вид системата е по – устойчива, предвидима и по-лесно контролируема.Трябва обаче да се вземе предвид, че стабилността на мира в системата не зависи толкова от броя на центровете, а от динамичната й уравновесеност, от действието на обективни компесаторни механизми. Също така, макар биполярният модел да се контролира относително по-лесно, то той крие много опасни изненади, защото по-бързо и по-лесно губи баланса си. При него възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са много по-ограничени.
В теорията на международните отношения преобладаващата оценка е в полза на многополюсния модел на МО. При полицентричната структурна конфигурация възможностите да се намерят начини за поддържане на динамичното равновесие на системата са много по-големи в сравнение с биполярния модел, като тези възможности осигуряват поддържане на мира и сигурността. Мултиполярната конфигурация е подходяща при групиране на съвпадащите интереси, за неконфронтационни отношения и за развитие на международното сътрудничество. От друга страна биполярността е много по-неблагоприятна за участието на малките държави, докато мултиполярността съдържа повече възможности за разнообразно съчетание на интересите. Полицентричната конфигурация намалява взаимното влияние на конфликтите, тя ги тушира, като спомага за намирането на компромисни решения. Биполярната конфигурация, напротив, успява да изведе кризите до върха, тя ги прави глобални, световни с всички опасни последици от това. Също така, в сравнение с полицентричната конфигурация, при биполярността липсва балансиращ регулатор, какъвто при първата са третите сили.
Заедно с двете структурни конфигурации съществува и моноцентричната конфигурация. Тя възниква, когато много силно се дебалансира съотношението на силите. Тя въвежда елементи, които напомнят за власт и управление, които са характерни за вътрешнодържавния ред, но не и за МО. Конфигурацията успява да доведе до това, че самите отношения започват да губят онова, което ги характеризира като международни. При моноцентричната конфигурация налице е доминирането на една сила – една държава или действаща единно група силни държави. От трите модела тази конфигурация е най-малко благоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на МО.Тя тласка развитието на системата от система от корелационен тип към система от субординационен тип. Когато отношенията се изграждат в съответствие с интересите на множество центрове, има възможност за тяхното взаимно уравновесяване, като така може да се поддържа динамичното равновесие на системата. При господството на един център тази възможност отпада.
Разбира се, трябва да се има предвид, че тези три различни типа структурни конфигурации на системата на МО са общи модели в теоретичен идеален вид. В реалните международни отношения елементи на моноцентризъм, биполярност и полицентричност съществуват паралелно, преплитат се и се заменят един с друг.