Парламент

Понятие за парламент: в развитието на институцията на парламента се наблюдават 2 основни етапа. Първият етап може да наречем домодерен (късносредновековен) и модерен.

През първия етап (от края на XII до края на XVIII в.) съществуват т.нар. късносредновековни или феодални парламенти за разлика от съвременните модерни парламенти, които възникват през края на XVIII в. Типични примери за т.нар. феодални парламенти са испанските кортеси, френските генерални щати, английския парламент.

Характеристика на късносредновековните парламенти: различават се на първо място по техния статус и функции в конституционната система. На второ място по техните правомощия. На трето място по типа на депутатския мандат. На четвърто място по вида представителство, което се осъществява в тях. Парламентът възниква първоначално като колективен консултативен орган към краля. Първоначално парламентите имат право само да дават становище. Във Великобритания с Magna Harta Libertatum се възприема принципа „няма данъци без представителство” т.е. възникват бюджетните правомощия на парламента. Парламента получава правото да одобрява финансите, да се произнася по приходите и разходите свързани с войната. Постепенно парламента получава правото на законодателна инициатива, което постепенно прераства в законодателна функция на парламента. За разлика от съвременните парламенти базирани върху свободен или условно свободен партиен мандат, мандатът на депутатите в тези средновековни парламенти е императивен. Това следва от характера на представителството, което се осъществява. В късносредновековните парламенти се реализира съсловно-териториално представителство, а не общонационално представителство. Постепенно в хода на еволюцията на парламентаризма се осъществява трансформация на функциите и статуса на парламента. Парламентът постепенно се превръща в общонационална представителна институция, в която депутатите се ползват със свободен мандат. Същевременно спектъра на правомощията на парламента значително се разширява и съвременните парламенти имат следните основни класически правомощия:

1.     законодателна функция;

2.     контролна функция;

3.     бюджетна функция;

4.     конститутивна функция (парламента може да избира изцяло или от части състава на други органи);

5.     представителна функция;

6.     легитимационна функция;

7.     интеграционна функция.

Парламента притежава в контекста на различните форми на държавно управление като същевременно неговите класически правомощия търпят съответни модификации. Така например при парламентарната и полупрезидентската форма на управление между парламент и правителство съществува т.нар. генетична и функционална връзка. В президентската форма на управление няма такава връзка.

: Представително управление. Правно положение на депутатите.

Представителното управление е управление при което народът е само източник и бенефициер, но не и непосредствен субект на управлението. Представителната демокрация се базира на принципа на представителството. При представителната д-я текущото управление на страната, а най-често и определянето на стратегическите и приоритети, се реализира от система от държавни органи.

     

Съществуват няколко типа представителство:

1. съсловно представителство à представителят представлява отделно съсловие или класа от обществото;

2. териториално представителство à това е представляване на дадена територия (щат, ланд, град, село, област и т.н.). Териториално представителство е съществувало в Късното Средновековие под формата на смесено-съсловно представителство. Доранните парламенти се базират именно на съсловно-териториалното представителство. Това представителство се среща и в съвременните държави, където при федерациите горната камара е камара за представителство на интересите на субектите на федерацията. Съвременните парламенти и по-специално техните долни камари са изградени на принципа на виртуалното или общонационалното представителство. Едмънд Бърк формулира концепцията за виртуалното представителство. 

Политическото представителство стои в основата на съвременната демокрация.

Правен статус на депутатите:

Този въпрос съдържа следните компоненти à вид мандат, условия за избираемост, определени несъвместимости, имунитет (наказателна неприкосновеност), индемитет (наказателна неотговорност), основания за предсрочно прекратяване на мандата, права и задължения на депутата.

I. Видове мандат.

Съществуват 3 основни вида мандат à императивен мандат, свободен мандат, условно свободен (партиен) мандат.

1. Императивен мандат. При този мандат депутатът е представител на конкретна територия, на конкретно население, на конкретни интереси. Тук избирателите могат да дават както абстрактни, така и конкретни указания и искания към депутатите. В случай на неизпълнение избирателите могат предсрочно да отзоват депутатите. Освен това при този мандат депутатът дължи отчет на избирателите.

Историческа приложимост. Съществувал е при изборните църковни органи в католическата църква, имало го е в късните средновековни парламенти, съществувал е при парламентите от народните демокрации от съветски тип, съществувал е в някои щати на САЩ.

2. Свободен мандат. Базира се на идеята за общонационално представителство. Депутатът е представител на общия интерес. Указанията на избирателите тук са нищожни. Тук не съществува право на отзоваване.

Историческа приложимост. Според повечето автори той съществува и сега. Разцвета на свободния мандат е по време на т.нар. класически парламентаризъм. По това време депутатът е относително независим от други институции, от народа, независим е и от партиите.

3. Условно свободен (партиен) мандат. Това е разновидност на свободния мандат. При този мандат гражданите нямат формалното право да дават конкретни указания на избраниците си. Такива указания са нищожни и не съществува право на отзоваване. Разликата е, че депутатът е силно зависим от волята на политическите партии и волята на избирателите. Тоест съществуват императиви на свободния мандат. Това е т.нар. партийна и фракционна дисциплина. Съществува и принципа на очакваните реакции.

II. Основания за избираемост. В повечето страни такива основания са 1) гражданството. В някои държави се поставя изискването това гражданство да е по рождение, а други да е натурализирано гражданство. Втората предпоставка е 2) възрастта. Възрастта за пасивното избирателно право е по-висока от тази за активното. По принцип възрастта за избиране на долната камара е по-висока от възрастта за избиране на горната камара. На трето място 3) вменяемост.

III. Несъвместимост. Несъвместимост между министерски пост и депутатски пост. Това е типично за президентските републики. Нетипична несъвместимост имаме във Ф-я и Португалия. В повечето държави имаме несъвместимост между членството в двете камари. Несъвместимост с омбудсман (Унгария, Финландия, Полша).

Характеристики на мандата:

Най-често мандата на депутатите е 4 год. По изключение 2 год. имаме в САЩ или 5 год. – в Италия и Люксембург.

От кога започва да тече мандата? Има 2 основни възможности:

1)   депутатския мандат започва да тече от момента на избора.

2)   мандата тече от момента на конституиране на органа в парламент.

IV. Имунитет à наказателна неприкосновеност. Имунитета има 2 основни компонента:

1)забрана за задържане, освен в случай на заварено тежко престъпление;

2)забрана за възбуждане на наказателно преследване. Тук има разлики. Някои държави въвеждат т.нар. абсолютен имунитет à депутата не може да се преследва за никакви престъпления. Функционален имунитет à само във връзка с осъществяване на дейността на депутат. В ФРГ Бундестагът дава предварително разрешение да бъде стартирано разследване с/у депутат.

V. Индемитет à наказателна неотговорност. Има 2 разбирания à неотговорност за изказвания, действия и гласувания по време на депутатския мандат; някои руски автори разбират под индемитет депутатското възнаграждение.

            Индемитета за разлика от имунитета важи до живот. В повечето държави индемитета е само функционален. В Б-я индемитета е абсолютен.

VI. Основания за прекратяване на мандата à смърт, оставка, неизбираемост, несъвместимост, обявяване на избора за незаконен. Специфичните предпоставки à напр. в Португалия – ако депутата не участва в определен брой заседания губи своя мандат; Финландия – системно и сериозно неизпълнение на задълженията като депутат; във ФРГ – обявяването на дадена партия за противоконституционна. По този начин се гарантира защитата за конституционния ред.