26. Недискреционна фискална политика. Вградени стабилизатори. Фискална политика ориентирана към предлагането.

1. Недискреционна фискална политика

Недискреционната фискална политика се основава на автоматичната зависимост на изменението на бюджетните разходи и данъчните постъпления от изменението на икономическата конюнктура и динамиката на общото производство. Тя разчита на така наречените вградени (автоматични) стабилизатори - фискални инструменти, които при рецесия увеличават съвкупното търсене, а при инфлация го съкращават, без да са нужни действия от страна на правителството. Такова действие притежават най-важните автоматични стабилизатори - данъчните инструменти, когато данъчните постъпления реагират на изменението в националния продукт, без да се налага промяна в законодателството. Ако икономиката е в състояние на рецесия, данъчните приходи намаляват автоматично, защото повечето данъци са тясно свързани с икономическата активност. Понеже личните доходи и печалбите на корпорациите намаляват по време на рецесия, данъчните приходи също се съкращават. При неизменни правителствени покупки възниква дефицит в бюджета. Правителствените разходи също действат като автоматичен стабилизатор. Когато икономиката е обхваната от рецесия и заетостта намалява, растат трасферните плащания. Данъчните постъпления се намаляват, резултатът е по-големи бюджетни разходи и по-малки приходи, т. е. стимулиране на търсенето.

Анализите на фискалната политика изискват отчитане на състоянието на стопанската конюнктура. Така нареченият структурен бюджетен дефицитпоказва какъв би бил бюджетния дефицит при съществуващото равнище на разходите и данъчното облагане, ако икономиката функционираше при пълно използване на ресурсите. Структурният дефицит показва детерминираното от правителството състояние на бюджета. Наличието му сочи, че дори икономиката да е достигнала равнището на пълната заетост, данъчните постъпления биха били по-малки от правителствените разходи. Бюджетният дефицит, който е предизвикан от спад на деловата активност и свързаното с това съкращаване на данъчните постъпления е известен като цикличен дефицит.

25. Ефекти на фискалната политика. Бюджетен дефицит. Финансиране на бюджетния дефицит. Ефект на „избутването”.

1. Ефекти на фискалната политика

Ефективността на фискалната политика в действителност може да се намалява, поради изоставането й във времето спрямо текущите потребности на икономиката. Изоставането при фискалната политика се дължи основно на политическия процес, доколкото повечето промени в разходите и данъците следва да получат законодателна основа. Икономическото прогнозиране също не е достатъчно прецизно, с което не се улесняват навременните политически решения.

В процеса на финансиране на правителствените разходи, правителството също като фирмите и домакинствата среща бюджетни ограничения, независимо, че то има повече възможности от частния сектор. Дефицитите в държавния бюджет оказват влияние върху икономиката по различен начин. Доколкото бюджетният дефицит се финансира в голяма степен чрез заеми, някои от ефектите се проявяват чрез кредитния пазар. Увеличението на заемите на правителството увеличава търсенето на кредити, което при равни други условия повишава лихвения процент. В резултат на последното намаляват разходите на частния сектор. Частните инвеститори са избутани от пазара поради правителственото заемане. Повишението на лихвения процент и последващото съкращаване на частните инвестиции поради увеличаване на правителствените заеми е известно като ефект на избутването. Така позитивният ефект от държавните разходи се редуцира поради ефекта на избутването. Ефекта на избутването, както и изоставането на фискалната политика във времето са аргументи, които опонентите на кейнсианството използват при анализа на фискалната политика като инструмент за държавно въздействие върху икономиката. Представителите на теорията на предлагането фокусират върху ефекта, които промените в данъчната политика имат върху съвкупното предлагане. Доколкото снижението на данъчните ставки е в състояние да стимулира съвкупното предлагане и да резултира в снижение на бюджетния дефицит. Възможностите на теорията на предлагането също следва да се приемат предпазливо.