22. Определяне на инфлацията. Измерване на инфлацията и видове инфлация. Ефекти на инфлацията. Теории за инфлацията. Антиинфлационна политика.

Инфлацията е явление, познато от древността, но тя се превръща в траен спътник на икономиката през двадесети век. Тя оказва влияние върху всички нас, в различните аспекти на икономическата дейност, а проблемите на инфлацията заемат ключово място в макроикономическата теория.

1. Определяне на инфлацията

Инфлацията е процес на трайно покачване на общото равнище на цените. Инфлационният процес довежда до промяна в покупателната способност на парите. Съществени моменти в дефиницията за инфлацията са, че покачването на цените е общо и освен това устойчиво. Феноменът, който се проявява в процес, обратен на инфлацията е известен като дефлация, т. е. понижение на общото равнище на цените.

2. Измерване на инфлацията

За целите на икономическия анализ се използват различни индекси на цените, които измерват въздействието на инфлацията върху икономиката.

Индекс на потребителските цени. Най-обичаен измерител на инфлацията е индексът на потребителските цени (ИПЦ). Той измерва месечната промяна на общата стойност на стоките и услугите, които купува типичното домакинство. Измерва се съотношението между общата цена на определена група стоки - потребителска кошница - за даден период от време и общата цена на същата или подобна група стоки в базисния период. Началния период се нарича базисен. При изчисляването на ИПЦ възникват няколко проблема:

● Кои цени са най-важни за типичното домакинство и кои единици следва да се включат в индекса? Статистическите наблюдения на домакинствата показват за кои стоки и услуги повечето домакинства изразходват своя доход. При изчисляване на индекса потребителските стоки се претеглят според тяхното значение за потребителя, като за относително тегло на отделната стока или група се използва дела й в общите потребителски разходи през съответния период.

● Следваща стъпка при изчисляване на ИПЦ е събирането на данните за цените на всяка стока и услуга от кошницата към съответния момент от времето.

● Въз основа на данните за цените се изчислява стойността на кошницата от стоки и услуги към различни периоди. Избира се една година за базова и се сравняват цените на кошницата през текущия и базовия период.

● Индексът на потребителските цени се използва, за да се изчисли темпа на инфлация, или нормата на инфлация, която е процентното изменение на индекса на потребителските цени в сравнение с предходния период.

Годишната норма на инфлация може да се изчисли по формулата:

В предишните теми се запознахме и с друг измерител на инфлацията - дефлатора на БВП.

3. Видове инфлация

А. Ако използваме като критерии за разграничаването им годишния темп на инфлация, различаваме следните видове инфлация:

Умерена инфлация. При нея цените нарастват сравнително бавно, до 10% годишно. Паричното обращение е нормално и икономиката функционира без сътресения.

Галопираща инфлация. Терминът галопираща инфлация се прилага в случаите, когато цените растат над 10% годишно, като годишната норма достига до 200%. Нарушава се нормалния ход на стоковото и парично обращение.

Хиперинфлация. Проявява се в много бързо нарастване на цените, което довежда до бягство от парите. Цените се повишават със стотици или хиляди проценти за кратко време. Хиперинфлацията може да доведе финансовата система и икономиката до крах.

Б. Прието е също да се разграничава скрита и открита инфлация, в основата на това разграничаване са аспектите на правителствената политика.

В. Според причините, които я пораждат инфлацията е инфлация на търсенето, свързана с развитието на излишно търсене, и инфлация на предлагането, породена от нарастването на разходите за производството на единица продукция.

Г. В зависимост от способността на икономическите агенти да предвидят инфлацията, тя се разглежда като предвидена или очаквана - повишение на цените, което е очаквано и предполага адаптиране, или непредвидена - при нея негативното въздействие върху реалните доходи не може да се смекчи, поради липса на предварително предприети действия.

4. Ефекти на инфлацията

Ефектите от инфлацията зависят от това, дали възникват в следствие на предвидена, или непредвидена инфлация. Правилното прогнозиране на инфлацията позволява на индивидите и предприемачите да приспособят адекватно своите решения. Поради ерозията на номиналната стойност на парите, която се предизвиква от инфлацията, индивидите се стремят за задържат по-малко пари. Намаляването на количеството пари, което притежават икономическите агенти има своя цена, която е част от разходите, които инфлацията поражда. С нарастването на инфлационното равнище фирмите са принудени да променят по-често своите цени, което прави разходите, свързани с това част от цената на инфлацията. Съществуват редица ефекти от непредвидената инфлация. Преди всичко тя довежда до преразпределение на доходите и богатството. Основите загуби се понасят от кредиторите, притежателите на спестявания и лицата с фиксирани доходи.

Разпространено е твърдението, че умерената инфлация съдейства за нарастване на заетостта. Развива се тезата за възможността от компромисен избор между безработица и темпове на инфлация - по-високата безработица значи по-ниска инфлация и обратно: по-ниската безработица означава по-висока инфлация. Предвид въздействието на инфлацията върху производството, привържениците на виждането за инфлация на търсенето считат, че умерената инфлация има стимулиращ ефект върху темповете на производството и съдейства за преодоляване на депресиите. Според концепцията за инфлация на разходите, развитието на инфлационните процеси има сдържащо влияние върху производството.

5. Теории за инфлацията

По-същество теориите, обясняващи инфлацията могат да се разделят на две групи: монетаристки и немонетаристки. Първата група теории се издига от икономистите, които считат, че инфлацията е парично явление и промените в паричното предлагане довеждат до промени в равнището на цените. Непосредствената причина за инфлацията се крие в прекомерното нарастване на паричната маса.

Привържениците на втората група теории акцентират върху взаимодействието съвкупно търсене, съвкупно предлагане. Т. е. съществува инфлация на търсенето, при която първият импулс към растежа на цените произлиза от сферата на търсенето. Ключов момент е възникването на инфлационен разрив - излишно търсене на блага в условията на пълно използване на ресурсите. Доколкото при пълна заетост в условията на краткосрочен период предлагането не може да нарасне, излишното търсене резултира в покачване на цените. Причините за повишение на цените могат да бъдат намерени също и в сферата на предлагането, когато по силата на различни причини повишението на разходите довежда до покачване на цените. Тласъкът към нарастване на цените може да е свързан с увеличение на заплатите, печалбите или цените на вносните стоки. Ако нарастването на цените се наблюдава при условия на стагнираща икономика, говорим за стагфлация.

6. Антиинфлационна политика

Успешната политика за ограничаване на инфлацията предполага изясняване на причините, за нейното възникване и разходите за борба с инфлацията, преди всичко временното нарастване на безработицата.

Фискална политика. Фискалната политика разполага с инструментите на правителствените разходи и/или данъчно облагане. Доколкото съкращаването на правителствените разходи и увеличаване на данъците върху доходите намалява съвкупното търсене, рестриктивната (дефлационна) фискална политика е средство за борба с инфлацията.

Монетарна политика. При инфлационна ситуация правителствата са в състояние да прилагат дефлационна монетарна политика, свързана с намаляване на паричното предлагане и следователно разходите или увеличение на лихвения процент и следователно повишаване на цената на заемането на средства.

Политика на цените и доходите. Тук се включват мерките, насочени към стабилизиране на цените, или коригиране разпределението на доходите, които оказват влияние върху заплатите, лихвите, рентата. Политиката по отношение на цените и доходите може да бъде реализирана като пряка намеса в икономиката, когато е свързана с ограничаване, или замразяване на цените и заплатите; друг подход е този на социалното договаряне, който почива на обществените препоръки и въздействие

21. Заетост и безработица. Същност и измерване на безработицата. Причини и форми на безработицата. Естествено равнище на безработица и пълна заетост.

1. Въведение

Индикаторите за безработицата са много важен ориентир за икономическото състояние. Безработицата се превръща в основен икономически проблем в началото на 30-те години на 20 век, когато в някои страни повече от една четвърт от работната ръка се оказва без работа. През следващите четири десетилетия макроикономическата политика непрестанно се опитва да избегне връщането към проблемите на 30-те години. След като през 70-те години на миналия век много правителства се опитват да се справят с друг сериозен макроикономически проблем - високата инфлация, чрез рестриктивна политика спрямо търсенето, последната, заедно с шоковете от страната на предлагането през 80-те години отново довеждат равнището на безработица до драматични стойности. През последните десет години безработицата остана вероятно най-сериозният проблем и за българската икономика.

Високата безработица има икономическа цена, която се измерва със загубата на потенциалния продукт, който би се произвел, ако икономиката създаваше пълна заетост. Незаетата работна ръка означава ограничаване на потенциала от икономически ресурси и следователно рефлектира върху жизнения стандарт. Безработицата притежава и социална цена, която се измерва по-трудно, но означава бедност, социално напрежение и безпокойство сред безработните.

2. Определяне на безработицата.

Всеки представител на населението на 15 и повече навършени години попада в една от следните три категории:

● Заети;

● Безработни;

● Извън работната сила.

Съгласно методологията, която прилага Националният статистистически институт за България заети лица са лицата на 15 и повече години, които през наблюдавания период:

● извършват работа за производство на стоки и услуги поне един час на седмица срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход;

● не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, неблагоприятни климатични условия, стачка или други подобни причини.

Най-общо като безработно може да се определи всяко лице, което е способно и желае да работи и търси, но не намира работа. Съгласно методологията, която прилага Националният статистически институт за България безработни са лицата на 15 и повече навършени години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това търсят активно работа през период от четири седмици, и са на разположение да започнат работа в определен кратък период от време. Безработицата се свързва с желанието и способността за работа. За безработни съгласно споменатата методика се считат не само лицата, които са регистрирани в държавните бюра по труда, а и тези, които търсят работа по други начини - подават или отговарят на обяви за работа, установяват директни контакти с работодатели и др.

Броят на безработните плюс броят на заетите формира работната сила. Под работна сила разбираме всички лица (над определена минимална възраст, напр. 15 год.), които могат и активно желаят да работят. Работната сила (текущо икономически активно население) са лицата на 15 и повече навършени години, които влагат и предлагат своя труд за производство на стоки и услуги. Работната сила формира трудовия пазар. Основни характеристики на безработицата са средната й продължителност, разпределението на безработните по регионите на страната, възрастовите, полови и образователни качества на безработните.

Една част от населението на 15 и повече години остава извън работната сила по различни причини. Това са лицата, които не са заети, нито безработни през наблюдавания период.

3. Измерване на безработицата

Безработицата се измерва с два показателя:

● Като абсолютен размер, който представлява броя на безработните;

● Като равнище или норма на безработица, която представлява процентното съотношение на броя на безработните и работната сила.

Норма на безработица = (Брой на безработните/ работната сила) х 100.

4. Причини и форми на безработицата

Много често икономистите класифицират безработицата като фрикционна (текуща), структурна и циклична.

Фрикционната (текуща) е минималното равнище на безработицата в динамичната икономика. Тя се състои от лица, които се намират между работните места. Следствие е от несъвършената информация, която притежават работниците и работодателите (непрозрачност на трудовия пазар). След напускането на едно работно място работниците, които не разполагат с пълна информация, се нуждаят от време, за да намерят подходящата нова работа; работодателите също се нуждаят от време, за да открият най-подходящите кандидати, с оглед изискванията на работните места.

Структурната безработица е свързана със структурни промени в икономиката. Тя се предизвиква от несъответствие на професионалната подготовка на работната сила и структурата на производството. Както моделите на търсене, така и производствените методи са подложени на непрекъснати промени. При тези условия структурната безработица се поражда от недостатъчната мобилност и гъвкавост на работниците и предприемачите, които при промяна в производствената структура не са готови или не могат бързо да внесат промени във фирмата, професията, или отрасъла.

Цикличната безработица се предизвиква от цикличното свиване на производството. Тя се появява когато съществува общ спад на производството във низходящата фаза на икономическия цикъл. Непосредствена причина за безработица може да бъде по-ниското търсене на труд в сравнение с предлагането. Доколкото търсенето на труд е производно от търсенето на стоките и услугите, по-ниското търсене на трус на съответните продукти резултира в намалено търсене на труд.

5. Естествено равнище на безработица и пълна заетост

При определени условия пазарът на труда се намира в състояние на равновесие, когато при съществуващото равнище на реалната заплата планираното търсене на труд съвпада с планираното предлагане на труд. При такива условия отсъства принудителна безработица. Фрикционната и структурната безработица се считат за “нормални” с оглед закономерностите на функциониране на пазарната икономика. Следователно пълната заетост е съвместима с естественото равнище на безработица, при изчисляването на което се отчитат текущата и структурна безработица, които могат да се считат за доброволни.

Пълната заетост предполага определено минимално равнище на безработица, което е естествената му норма. Пълната заетост може да се разглежда като състояние на икономиката, при което желаещите да работят могат да намерят работа с изключение на случаите, когато те се намират в положение на текуща и структурна безработица. Става ясно, че пълната заетост не означава 100% заетост. При пълна заетост не само работната сила, но и основният капитал се намира в състояние на пълно, ефективно използване. Икономистите считат, че естественото равнище на безработицата може да приема такива ненулеви стойности, като например 3-5-7 процента. Цикличната безработица не се включва в естественото равнище. При естествената норма на безработица, заетостта се намира на равнище, при което се произвежда потенциално възможния обществен продукт. При такова състояние икономиката е в равновесие. Това дава основание на много икономисти да смятат, че посоченото равнище на заетост (отговарящо на естествената норма на безработица), което съответства на ефективното и пълно използване на производствените ресурси, представлява пълната заетост на работната сила.