18. Измерители на макроикономическата активност. Брутен вътрешен продукт. Измерване на БВП. Номинален и реален БВП. Други показатели за макроикономическата активност.

Реализацията на макроикономическите анализи и съответните политики се основава на изграждането на обобщена картина за състоянието на икономиката. Постигането на макроикономическите цели е немислимо без пълноценна информация за състоянието на икономиката. Предоставянето на тази информация е задача на националното счетоводство и се основава на системата на националните сметки. В тях намират отражение съвкупното национално производство и националния доход, структурата на разходите и доходите в националното стопанство. Основен измерител на обема на националното производство е брутния вътрешен продукт (БВП).

1. Макроикономически кръгооборот

Съвместните решения на многобройните икономически единици - домакинства, фирми, органи на държавната власт, определят общите разходи и дохода в икономиката, съвкупното национално производство.

Табл. 1

Взаимоотношения между домакинствата и фирмите

Домакинства	Фирми
Притежават производствените фактори, които предлагат на фирмите	Използват производствените фактори, предлагани от домакинствата, за да произвеждат стоки и услуги
Получават доходи от фирмите в замяна на предлаганите производствени фактори	Заплащат на домакинствата за използването на производствените фактори
Купуват стоки и услуги от фирмите	Продават стоки и услуги на домакинствата

Ако опростим нашия анализ, като се абстрахираме от публичния сектор на икономиката и връзките й с чужбина, бихме могли да представим картината на една затворена частна икономика чрез взаимодействията на два основни сектора в нея - домакинства и фирми (табл. 1). Домакинствата притежават производствените фактори, чиито услуги те предоставят на фирмите, в замяна на което получават доходи под формата на работна заплата, печалба, лихва, рента. В качеството си на потребители домакинствата използват получените доходи за закупуване на различните стоки и услуги, които произвеждат фирмите. Така между фирмите и домакинствата се движат важни циркулационни потоци, свързани с финансови транзакции и размяна на реални ресурси и блага между двата сектора. От фирмите към домакинствата се насочва потока на произведените стоки и услуги, а от домакинствата към фирмите се движи потока на производствените фактори. Същевременно, предоставянето на стоките и услугите за сектора на домакинствата формира насрещен поток, които се състои от разходите, които домакинствата правят, за да закупят стоките и услугите. Фирмите от своя страна също заплащат за предоставените услуги на производствените фактори. Тези взаимодействия формират макроикономическия кръгооборот. В тази опростена система целият доход се изразходва и цялото производство на блага намира реализация (няма нито спестявания, нито инвестиции).

Тази опростена картина показва, че съществуват три начина за измерване равнището на икономическа активност: доходен подход, разходен подход и производствен подход. Поради допускането, че целият доход се изразходва, факторният доход е равен на разходите на домакинствата, а обемът на производството е равен на разходите за стоки и услуги, защото допускаме, че всички стоки и услуги са продадени. Простото логическо правило на пазара гласи, че всяка покупка е продажба. Фактът, че всяка размяна има две страни - покупка и продажба обяснява равенството на дохода в икономиката като цяло и на разходите за стоки и услуги. Нашият модел все още е много опростен. На практика домакинствата не изразходват целия си доход. Една част от него те заплащат на правителството под формата на данъци. Същевременно част от дохода си те спестяват и инвестират за бъдещето. Освен това не всички стоки и услуги в икономиката се купуват от домакинствата. Някои продукти се купуват от правителството, а други от фирмите, които ще ги използват в бъдеще за производството.

2. Брутен вътрешен продукт

БВП е пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в една страна за определен период от време.

2.1. Какво включва БВП?

БВП отчита крайните стоки и услуги, тези, които са предназначени за крайния потребител. При отчитането на БВП не се включват междинните продукти, предназначени за последваща преработка или препродажба. По такъв начин се избягва така нареченото повторно броене. Повторното броенее многократно отчитане стойността на един и същи продукт при изчисляване на БВП, което възниква при включване в него на стойността на междинните продукти. Пазарната стойност на крайните блага е равна на общата добавена стойност, създадена в икономиката. Добавената стойност е стойността на произведените блага минус стойността на потребените суровини и материали, вложени за тяхното производство.

В БВП не се включват непроизводителните сделки - финансови, или свързани с препродажба на крайни стоки, тъй като не са свързани с непосредствено производство. БВП включва текущо произведени стоки и услуги. Ако една фирма произведе и продаде кола, тя е част от БВП , ако обаче едно лице продаде употребена кола на друго, това не променя БВП.

Някои продукти не могат да се включат в БВП, поради трудности при измерването. БВП не включва продукти произведени и продадени нелегално. Също както и продукцията на домашното стопанство. Цветята, които купувате от магазина са част от БВП, но тези, които отглеждате в собствената си градина - не са.

2.2 Измерване на брутния вътрешен продукт

Както показа схемата на макроикономическия кръгооборот, съществуват различни начини за измерване на БВП. БВП може да се измери като сума на всички разходи за придобиване на стоките и услугите, произведени през съответния период. Основните компоненти на тези разходи са потребление, инвестиции, правителствени покупки, чист експорт.

БВП - ще го отбележим с Y - се разделя на четири компонента:

Y = C+I +G + NX

Потреблението (С) включва разходите на домакинствата за стоки и услуги, за текуща или дълготрайна употреба, с изключение на покупката на нови жилища. Брутните вътрешни инвестиции (I) са покупки на капиталово оборудване, запаси, конструкции, включително покупката на жилища от домакинствата. Брутните инвестиции включват както разходите за покупка на нови инвестиционни стоки, които са предназначени за възстановяване на изхабения капитал, така и за допълнителен капитал. Правителствените покупки (G) са разходите за стоки и услуги, които правят местните органи на държавната власт и централното правителство. За да се получи чистият експорт, (NX) от стойността на износа се изважда тази на вноса.

Когато се използва доходният подход, БВП се измерва като се сумират всички доходи, формирани от предоставянето на услугите на всички производствени фактори при производството на съвкупния продукт. Към доходите на обществото се включват: амортизационните отчисления, които отразяват изхабяването на потребения капитал, косвените данъци, доходите от труд на наемните работници, рентните доходи, лихвите, доходите от собственост и корпоративните печалби.

Според производствения подход БВП се получава чрез сумиране стойността на всички стоки и услуги, произведени във всички отрасли на икономиката - селско стопанство, промишленост, строителство, транспорт и т. н. Сумира се общата добавена стойност, или стойността на крайните продукти.

2.3. Реален и номинален БВП

Както вече знаем, БВП измерва общите разходи за стоки и услуги. Ако общите разходи нарастват от година на година, причините за това могат да бъдат две:

● икономиката произвежда по-голямо количество стоки и услуги

● стоките и услугите са били продадени на по-високи цени.

С оглед разделянето на тези два ефекта следва да разграничаваме реалния от номиналния БВП. Когато показателят се измерва по текущи цени, или цени от текущата година, той има номинално изражение. Или номиналният БВП е производството на стоки и услуги, измерено по текущи цени. Реален БВП - производството на стоки и услуги, измерено в постоянни цени. Реалният БВП отговаря на хипотетичния въпрос: каква би била стойността на стоки и услуги произведени през настоящата година ако ние ги оценим чрез цените, съществували през някоя година в миналото? При разкриване на реалния обем на БВП се прилагат методите на инфлиране или на дефлиране. При деление на номиналния на реалния БВП се получава дефлатора на БВП.

3. Други показатели за макроикономическата активност

Брутният вътрешен продукт включва брутните инвестиции и следователно амортизационните отчисления. Ако от БВП оценен по пазарни цени извадим амортизациите, ще получим нетния (чист) вътрешен продукт (по пазарни цени). Той представя стойността на ново произведените блага в страната. Ако от нетния продукт се приспаднат косвените данъци се получава националния доход. Той характеризира чистия доход на обществото като цяло. Една част от националния доход не се получава от собствениците на факторите. Става въпрос за неразпределенета печалба на предприятията, преките данъци и вноски за социално осигуряване, факторните доходи на държавата от нейните предприятия. От друга страна собствениците на производствени фактори могат да получават доходи, които не са свързани с производително използване на факторите - трансферните плащания, получавани от държавата. По тази причина личният доход е равен на националния доход минус плащанията за социално осигуряване, данъците върху печалбите на корпорациите, не разпределената печалба плюс трансферните плащания. От личния доход след приспадане на личните подоходни данъци се получава разполагаемия доход, които се насочва за потребление и спестяване.

4. БВП и икономическото благосъстояние

Показателите за икономическата активност и в частност БВП са широко приети като измерители на икономическото благосъстояние, макар че те не представят неговата картина съвсем пълно. Някои фактори, които оказват влияние върху благосъстоянието не намират отражение в БВП. С оглед на това, когато БВП се използва като измерител на благосъстоянието, следва да се отчитат следните обстоятелства:

1. БВП не отчита крайната цел на продукцията, отразява производството на стоки и услуги без да оценява тяхната полезност. Разходите за образование се сумират наред с разходите за цигари, ракети, или алкохол.

2. Определена част от БВП е пряко свързана с увеличаване на замърсяването на околната среда и други негативни последствия. Това налага коригиране на БВП, отразявайки негативните стопански резултати като замърсяване, пренаселеност, професионални заболявания и пр.

3. БВП не съдържа информация за това, как са разпределени доходите между различните членове на обществото, нито за продължителността на работното и свободно време.

За да се коригират посочените ограничения, следва да се използват и други измерители, като чисто икономическо благосъстояние.

17. Какво изучава макроикономиката. Макроикономически проблеми. Цели и инструменти на макроикономическата политика.

Изучавайки микроикономиката анализирахме децентрализираните решения на многобройните фирми и домакинства и тяхното взаимодействие на пазарите на отделните продукти. Макроикономиката изследва съвкупните, обобщени величини, или така наречените макроикономически агрегати, например съвкупното производство, националния доход, цените на всички стоки и услуги, произвеждани в икономиката. Макроикономическият анализ фокусира върху агрегирания пазар на стоки и услуги в рамките на икономиката като цяло.

1. Какво изучава макроикономиката?

Макроикономиката изучава икономиката като цяло. Макроикономическата теория изследва структурата и общото състояние, общите тенденции в развитието на националната икономика и политиките, които правителството прилага, за да повлияе върху тях . Мароикономическият анализ има за свои обект обобщеното поведение на всички стопански субекти - потребители и производители в националната икономика. Негова цел е да разкрие закономерностите, на които се подчинява функционирането на националната икономика и да дефинира условията на макроикономическото равновесие. Макроикономическото изследване спира вниманието върху макроикономическите измерители, зависимостта между съвкупно търсене и съвкупно предлагане и макроикономическото равновесие, макроикономическата нестабилност - цикличността на производството, заетостта и безработицата и инфлацията, макроикономическото регулиране с помощта на фискалната и парична политика на правителството, икономическия растеж и равновесието на външноикономическите отношения.

Макроикономиката има свой специфичен аналитичен подход. Докато микроикономиката се концентрираше върху детайлното разбиране на поведението на отделните градивни елементи на икономиката, макроикономиката се съсредоточава върху взаимодействието на различните части на икономиката.

2. Макроикономически проблеми.

Значението на макроикономическата теория се определя от способността й да служи на макроикономическата политика, разработвайки присъщите й цели и инструменти.

2.1. Цели на макроикономическата политика.

Кои са основните цели на макроикономическата политика в съвременната пазарна икономика. Съществува пълно единомислие, че най-общо тези цели са четири: устойчив икономически растеж, високо равнище на заетост, стабилност на цените, външноикономическо равновесие.

Макроикономическата политика се стреми да постигне икономически растеж, което означава производство на повече стоки и услуги и по-висок жизнен стандарт. Поддържането на икономически растеж води до повишаване на доходите и благоденствието. Друга важна макроикономическа цел е поддържането на високо равнище на заетост и ниска принудителна безработица. Безработицата е един от основните проблеми на съвременното пазарно стопанство, наличието на който означава, че реалната икономика се отклонява от пълното използване на ресурсите и понася разходи за издръжка на безработните. Поддържането на стабилно равнище на цените е също важна макроикономическа цел. Стабилността на цените е свързана с ограничаване на повишаването или намаляването на общото ценово равнище, т. е. на инфлацията и дефлацията.

В съвременни условия все повече националната икономика на една страна се оказва свързана с икономиките на другите страни със сложна мрежа от международни търговски и финансови отношения. От тази гледна точка съществено значение има разширяването на макроикономическия анализ на националната икономика с изследване на международната размяна и икономически отношения Във външноикономически контекст, с оглед отворения характер на съвременните икономики, всяка страна се стреми да поддържа външноикономическо равновесие, стабилен валутен курс и търговски баланс.

Ако по отношение на целите на макроикономическата политика съществува единомислие, съгласието относно тяхната съвместимост е много по-малко. Между посочените цели съществуват сложни взаимовръзки, а едновременното постигане на всички цели е твърде малко вероятно, което означава, че е нужно определянето на приоритети, както и критерии за оценка на достиженията.

2.2. Инструменти на макроикономическата политика.

Предвид факта, че икономистите имат различни мнения относно стабилността на икономиката и необходимите мерки, които се налагат, когато тя не функционира перфектно, съществуват различни мнения и оживени дискусии по отношение на ролята, която имат различните инструменти на макроикономическата политика при постигането на макроикономическите цели. Инструментите за реализация на макроикономическите цели са фискалната и паричната политика, политиката на доходите и външноикономическата политика.

Схематично целите и инструментите на макроикономическата политика могат да се представят по следния начин:

Цели	Инструменти
Производство	Фискална политика
Заетост	Монетарна политика
Цени	Политика на доходите
Външен баланс	Външноикономическа политика

Главни инструменти на фискалната политика са правителствените разходи и данъчното облагане. Изключително значение има и монетарната политика - контрола върху паричното предлагане и лихвения процент, които са насочени към поддържане на стабилност на паричната единица и въздействие върху инвестиционната активност, производството и заетостта. Политиката на доходите използва възможностите за въздействие върху отношението заплати-цени, предвид стабилизацията на общото ценово равнище.

Основните направления на външноикономическата политика са търговската и валутната политика. По отношение на регулирането на вноса и износа, инструментите за въздействие включват мита, субсидии, количествени ограничения. Инструмент на валутната политика е интервенцията на валутния пазар. Централните банки могат да използват официалните резерви, за да изглаждат краткосрочните колебания на валутния курс, купувайки и продавайки валута. Целта е да бъде запазена дългосрочната гъвкавост на курса, като в дългосрочен план той се формира в зависимост от търсенето и предлагането, но при осигуряване на краткосрочна стабилност, с оглед поддържане на търговските и финансови потоци. Подобна система е известна като система на управляемо-плаващи валутни курсове.