16. Същност на олигопола. Фирмата в условията на олигопол.

1. Олигопол

Ситуацията, при която на пазара доминират малък брой фирми се нарича олигопол. Олигополът е една от формите на несъвършена конкуренция, която съществува при малко на брой, относително големи продавачи. Малкото фирми, осъществяващи дейността си на олигополния пазар са зависими една от друга, предвид продаваното количество и пазарната цена. Наличието на няколко големи фирми създава бариери за нови навлизания в олигополния пазар, а тенденцията по отношение на конкуренцията е тя да се води по линия на неценовите фактори, с цел запазване или повишаване на пазарния дял. Както за монопола, така и за олигопола е характерна възможността за извличане на икономическа печалба в краткосрочен и дългосрочен период. Следователно олигополният пазар притежава следните характерни черти:

* малък брой фирми, като някои от тях контролират значителна част от пазара;

* взаимозависимост на фирмите - решенията относно обема на производството и цените на всяка фирма засягат възможностите за печалба на всички останали.

* еднороден или диференциран продукт – продуктът може да бъде както еднороден, така и нееднороден;

* вероятно е наличие или отсъствие на бариери за вход. Обикновено за олигополния пазар е характерно наличие на бариери за вход, особено икономии от мащаба. Не е изключена и възможност нови фирми да навлязат на олигополниште пазари и да се конкурират със съществуващите. *

В зависимост от продукта, който предлагат фирмите, олигополът бива еднороден (чист), когато от гледна точка на купувача продуктите са идентични и нееднороден (диференциран), ако фирмите произвеждат диференцирани продукти. Счита се, че олигополът е преобладаваща форма на пазара в развитите пазарни икономики при съвременни условия.

2. Пазарна концентрация

Съществува възможност степента до която един отрасъл се доминира от една или няколко фирми да бъде измерена. Една характерна особеност на пазара, която подлежи на количествено определяне е пазарната концентрация, или степента до която на даден пазар или отрасъл равнището на производството се контролира от една или няколко фирми. Най-популярните измерители, използувани по отношение на пазарната концентрация са коефициентът на концентрация и индексът на Херфиндал (Herfindahl).

Широко приложение намира коефициентът на концентрация на четирите фирми, който показва процентното отношение на продажбите на 4-те най-големи фирми и общия обем на продажбите в отрасъла. По подобен начин коефициентът на концентрация на 8-те най-големи фирми сочи какъв процент от продажбите на даден отрасъл се пада на 8-те най-големи фирми. Освен обема на продажбите при изчисляването могат да се вземат предвид физическия обем на производството или броя на заетите.

Счита се, че по-точен измерител на степента на концентрация е индексът на Херфиндал (Herfindahl), който отразява броя на всички фирми в даден отрасъл, както и дела на всяка от тях в пазарните продажби. Индексът на Херфиндал (Herfindahl) се изчислява по формулата:

HI = S₁² + S₂² + ...... + S_n²,

където S₁ до S_n са пазарните дялове на всяка от фирмите (в %),

n е броят на фирмите в отрасъла.

Ако имаме отрасъл с единствен производител - чист монопол, чиито пазарен дял е 100%, херфиндаловия индекс ще бъде 10 000. В случая на четири равно поставени производителя, т. е. пазарният дял на всеки един възлиза на 25%, индексът получава стойност 2 500 (4х625). Пазари с индекс по-малък от 1 000 се считат за неконцентрирани, такива с индекс между 1000 и 1800 са умерено концентрирани, а в случаите на надвишаване на 1800, пазарите са с висока степен на концентрация. Показателите за концентрация дават представа за степента на конкурентност, или монополизация на съответните пазари.

В условията на олигополен пазар, фирмата е изправено пред двойно предизвикателство: да отчита поведението на потребителите и внимателно да преценява как действията й засягат и формират реакцията на другите конкуренти на пазара. Поради фактора взоимозависимост, ако един от олигополистите намали своята цена, той ще увеличи своя пазарен дял и следователно пряко и силно ще повлияе върху конкурентите си. За да не изгубят своя дял от пазара те ще трябва да го последват в намалението на цената, встъпвайки по този начин в ценова война. Всяко решение за промяна на цените крие опасности, поради необходимостта да се предвиди реакцията на конкуренцията. Поради тази причина ценовото поведение на фирмите в условията на олигопол има една характерна особеност – подържане на стабилност на цените за продължителни периоди от време.

Ситуацията, в която се намират фирмите на олигополния пазара напомня проблемите, пред които се изправят участниците в различни игри, например като шах или покер. Изборът на един играч в голяма степен зависи от неговите предположения относно реакцията на опонента. По тази причина теорията на игрите, която разглежда ситуации на взаимна зависимост и анализира стратегическото поведение в условията на несигурност, е разпространен инструмент за анализ на олигополните пазари.

С оглед на опасността конкуренцията да намали печалбата, фирмите приемат една атрактивна алтернатива – сътрудничество. Снижавайки риска и несигурността, споразуменията правят възможно олигополистите да действат като монопол, максимизирайки печалбата в отрасъла. В сътрудничество групата от олигополисти може да произвежда по-малко количество продукция и да формира по-висока цена. Малкият брой на фирмите увеличава привлекателността на споразумението. Споразуменията могат да приемат различни форми. Съществуват открити съглашения, под формата на картели, при които фирмите са постигнали съглашение относно цената и обема на производството. Фирмите могат да си сътрудничат и без да имат формално споразумение. Когато е във взаимен интерес фирмите на олигополния пазар са в състояние да прибягнат до тайно съглашение, например под формата на т. нар. лидерство на цените, когато една фирма формира цената, а другите фирми от отрасъла я следват. Съгласно съвременното законодателство повечето форми на картели и споразумения са извън закона.

С изследването на олигопола завършваме анализа на четирите основни пазарни структури – съвършена конкуренция, чист монопол, монополистическа конкуренция и олигопол – който разкрива многообразието на реалните пазари и съществуващата зависимост между пазарните структури и фирмения избор и поведение.

15. Монополистическа конкуренция. Обща характеристика. Краткосрочно и дългосрочно равновесие на фирмата при монополистическа конкуренция.

В тази тема изследването ще се проведе при условие, че някои от предпоставките за съвършена конкуренция не са в сила, така, че нашият анализ ще се промени с оглед отчитането на особеностите на редица действително функциониращи пазари.

1. Характерни особености на пазара при монополистическа конкуренция

Съществуват пазарни структури, които не са напълно конкурентни, но от друга страна, не се контролират от единствен продавач. При такива условия фирмата притежава само известен контрол над цената. За редица пазари, като тези на облекло, книги, ресторанти, бира, битова техника, мебели е характерно присъствието на голям брой фирми, всяка от които е относително малка, предвид пазара, който обслужва. В рамките на всеки подобен пазар фирмите формират редица цени, а не единствена пазарна цена за стоките и услугите, които предлагат. Такава ситуация се реализира в случай, когато конкуриращите се фирми предлагат на пазара нехомогенни продукти. Предлагат се разнообразни продукти и услуги, които са подобни, но не еднакви. Например, различните вериги бензиностанции предлагат разновидности от допълнителни услуги – магазини, заведения за бързо хранене, сервизни услуги и пр. Потребителите могат да избират между разнообразни продукти и цени. Що се отнася до фирмите, всяка от тях е изправена пред конкуренция както от страна на съществуващите пазарни участници, така от страна на нови фирми, които се стремят да навлизат в отрасъла, тъй като пазарът е открит за вход и изход.

Монополистическата конкуренция може да се определи като пазарна структура, при която голям брой фирми предлагат диференциран продукт в условията на мобилност на ресурсите. Няколко основни черти определят монополистическата конкуренция:

Диференциация на продукта – тази характеристика може да се счита за определяща при изследваната пазарна структура. Диференциацията на продукта се проявява в създаването на действителни или въображаеми различия между аналогични стоки на различни фирми. Всяка фирма предлага продукт, който не е идентичен с този на другите фирми. По такъв начин отделната фирма се превръща във фирма, която търси цената.

Голям брой на продавачите – на пазара функционират относително голям брой продавачи, всеки от които удовлетворява неголям дял от общото пазарно търсене, така, че фирмите се конкурират за една и съща група клиенти, предлагайки сходна, но не идентична продукция. Доколкото всяка фирма притежава относително неголям пазарен дял, тя има ограничен контрол над пазарната цена.

Свобода за навлизане на нови фирми – фирмите могат да навлизат (или напускат) пазара без ограничения. Неголемият размер на производителите предполага, че ефектът от мащаба и необходимият капитал за фирмената дейност не са големи. Разбира се, фирми, които вече са се наложили на пазара имат определени предимства (притежават патенти, авторски права, търговски марки), а новите изпитват трудности в спечелването на репутация, в развиването на продукт, различен от този на конкурентите, във финансирането на разходи за реклама.

Съответно на своето наименование, разглежданият модел съчетава монополни и конкурентни аспекти, или монополистическата конкуренция е хибрид между монопола и конкуренцията. Тя предполага значителна конкуренция и известна монополна власт. Както и съвършено конкурентната фирма монополно конкурентната оперира на пазара наред с други относително малки фирми. Търсенето на продукта на отделната фирма е сравнително еластично, доколкото в отрасъла съществуват алтернативни продавачи.

Монополистическата конкуренция се отличава от съвършената преди всичко по това, че различните фирми предлагат различен в някакво отношение продукт. Именно уникалността на продукта дава на съответния производител известна степен на монополна власт. Както и монополиста, фирмата при монополистическа конкуренция търси цената, сблъсквайки се със снижаваща се крива на търсенето.

2. Краткосрочно и дългосрочно равновесие на фирмата при монополистическа конкуренция

Диференциацията на продукта позволява фирмата да формира собствена цена, която може да повиши, без да губи всичките си клиенти. Решението на потребителите относно покупката не се основава единствено на цената, а също и на специфичните особености на стоката или услугата. Някои потребители придават по-голямо значение на стила, или други пазарни преимущества, които фирмата предлага. Въпреки това, в условията на свободен вход на съответния пазар и голям брой конкуренти, свободата на отделната фирма да формира собствена цена е ограничена. За разлика от чистия монопол кривата на търсене на монополно конкурентната фирма е относително по-еластична и отделната фирма предлага само известен дял от съвкупното производство на отрасъла.

Тъй като изследваме фирма, която търси цената, тя може да определи онази комбинация от цена и количество, която позволява максимизиране на печалбата. Както и при чистия монопол, пределните приходи са по-ниски от цената за всеки обем на производството. Кривата на търсене е и крива на средния приход. Имаме разходни криви от същия вид, които познаваме от останалите пазарни структури. В условията на монополистическа конкуренция фирмата следва общото правило за максимизация на печалбата MR = MC, т. е. фирмата максимизира печалбата като произвежда онзи обем продукция, при който пределните приходи се изравняват с пределните разходи. В условията на монополистическа конкуренция фирмата следва правилото на монополиста за максимизиране на печалбата: тя избира обем на производството, при който пределните приходи са равни на пределните разходи и след това, използвайки кривата на търсене определя цената. В условията на пазар на монополистическа конкуренция са възможни и по-неблагоприятни ситуации, при които фирмата реализира нулева икономическа печалба, или търпи загуба. Тъй като пазарът при монополистическа конкуренция се отличава със свобода на навлизане и напускане и е силно конкурентен, краткосрочното състояние на равновесие не може да се запази в дългосрочен период.

В дългосрочен период съществува тенденция фирма, която работи в условията на монополистическа конкуренция да получава нормална печалба. Предвид допускането за свобода за навлизане в дадения пазар, наличието на икономическа печалба ще привлече нови фирми, които ще се конкурират за тази печалба. Фирмите продължават да навлизат на пазара докато в дългосрочен период цената достигне равнище, при което се изравнява със средните общи разходи. След този момент навлизането на нови конкуренти се прекратява.

Както и в условията на съвършена конкуренция, при монополистическа конкуренция фирмата е обект на интензивен конкурентен натиск, който елиминира икономическата печалба. Следователно съществува много сериозен стимул да се търсят пътища за избягване на конкурентната ситуация. В условията на монополистическа конкуренция се използват два подхода за снижаване на конкурентния натиск – ограничаване на пазарния вход и преди всичко диференциация на продукта с оглед намаляване на наличните заместители. Съперничеството между фирмите се основава не толкова на цената, колкото на неценови фактори като качество на продукта, условия на продажба, реклама.