10. Производствени разходи. Производствени разходи в краткосрочен период.

За всички фирми закупуването на производствени фактори за производство на стоките и услугите, които те продават, е свързано с възникването на разходи. В процеса на максимизация на печалбата, или реализирането на други фирмени цели, за една фирма е от съществено значение да разбира тенденциите в изменението на своите разходи и механизма за оптимизирането им. Чрез сравняване на направените разходи и генерираните приходи фирмата е в състояние да определи доколко количеството продукция, предлагано от нея на пазара позволява постигането на целта й - максимална печалба.

Паричната стойност на ресурсите, вложени в стопанската дейност се изразява чрез понятието разходи на фирмата. За определянето на разходите са необходими данни относно цените и количествата на изразходваните производствени фактори.

1.Видове разходи

1.1 Постоянни, променливи и общи разходи

Постоянни или фиксирани разходи (FC - fixed costs) са разходите, които не зависят от количеството на произвеждания продукт. Направените от фирмата разходи могат да бъдат третирани като фиксирани в следните примерни случаи: енергийни разходи за поддържане на отоплението и осветлението, лихвите по фирмените задължения, парични разходи за наемане на сгради и машини, данъците върху фирменото имущество, заплатите на административно-управленския персонал, когато не са обвързани с резултатите от дейността и др.

Съществуването на постоянни разходи е възможно в краткосрочен период. В дългосрочен период всички разходи са променливи, а постоянните клонят към нула. Поради факта, че постоянните разходи остават неизменни, независимо от това колко произвежда фирмата, кривата на постоянните разходи е хоризонтална линия. (Фигура 6.1).

Променливи разходи (VC - variable costs) са разходите, които променят величината си с изменението в количеството на производството. Всички разходи извън постоянните са променливи. С промените на количеството произвеждана продукция се изменят и разходите за суровини, материали, гориво, заплати на производствените работници. В дългосрочен период всички разходи са променливи.

Общи разходи (TC - total costs) на фирмата: определят се като обща сума на всички разходи за производство на определено количество продукция. Равнището на общите разходи се формира от сумата на постоянните (ТFC) и променливи (ТVC) разходи:

TC = ТFC + ТVC

1.2 Средни разходи

Средни разходи (АС - average costs): могат да се определят като разходи за единица продукция. Изчисляват се чрез разделяне на общите разходи и произведеното количество продукт. Средните общи разходи се разделят на средни постоянни разходи (AFC) и средни променливи разходи (AVC):

ATC = TC/Q = AFC + AVC

Средните постоянни разходи се получават чрез разделяне на общите постоянни разходи и произведеното количество: AFC = TFC/Q. Средните постоянни разходи намаляват с увеличаването на производството.

В рамките на краткосрочния период нивото на средните фиксирани разходи намалява с увеличението на произвежданото количество. Очевидно, че ако извършва само постоянни разходи, колкото повече произвежда фирмата, толкова по-ниски ще са разходите за единица продукция. В действителност в процеса на своята дейност, фирмата се изправя и пред променливи разходи.

Общите променливи разходи, разделени на количеството продукция са средните променливи разходи: AVC = TVC/Q. AVC отразяват разходите за производството на единица продукт.

1.3. Пределни разходи

Пределни разходи (МС - marginal costs) са допълнителните разходи, възникващи в резултат на производството на една допълнителна единица продукция: MC = ΔTC/ΔQ. Пределните разходи имат важно значение в процеса на определяне ефективния размер на стопанската дейност, доколкото разкриват колко струва всека допълнителна единица продукт.

2. Разходи за производството в краткосрочен период

Както вече отбелязахме, в краткосрочен период някои разходи са постоянни, докато други са променливи. Разходите, които извършва дадена хипотетична фирма, могат да бъдат обобщени таблично (таблица6.1).

Таблица 6.1 Разходи на фирмата в краткосрочен период

Q	TC TFC+TVC	TFC	TVC	ATC AFC+AVC	AFC TFC/Q	AVC TVC/Q	MC
0	20	20	0
1	35	20	15	35.0	20.0	15.0	15
2	46	20	26	23.0	10.0	13.0	11
3	56	20	36	18.7	6.7	12.0	10
4	68	20	48	17.0	5.0	12.0	12
5	81	20	61	16.2	4.0	12.2	13
6	98	20	78	16.3	3.3	13.0	17
7	118	20	98	16.9	2.9	14.0	20
8	140	20	120	17.5	2.5	15.0	22
9	168	20	148	18.6	2.2	16.4	28
10	200	20	180	20.0	2.0	18.0	32

От приведените в таблицата данни и от тяхното графично представяне (фигура 6.1) можем да обобщим някои особености на различните разходи. Постоянните разходи не се изменят с нарастването на продукцията, а като средни разходи те намаляват с производството на всяка следваща единица. Променливите разходи нарастват заедно с увеличението на произвежданата продукция. Средните променливи разходи показват първоначално снижение, след което започват да нарастват, в следствие на закона за намаляващата възвръщаемост. Общите разходи, като сбор на постоянните и променливите, следват кривата на променливите разходи. Средните общи разходи постепенно намаляват до петия продукт и след това отбелязват нарастване. Пределните разходи намаляват до третия продукт, след което нарастват по-рязко. Възходящата крива на пределните разходи означава, че общите разходи нарастват с все по-голям темп.

 Фигура 6.1. Разходи в краткосрочен период

Горният анализ позволява да бъдат изведени основните правила за минимизиране на разходите при дадено равнище на производството. Фигура 6.1 показва, че кривата на пределните разходи пресича тази на средните разходи в точката на техния минимум. Минималното равнище на производствените разходи се достига при изравняване на пределните разходи МС с общите средни разходи АТС, т. е. в точка М. В точка М кривата на пределните разходи пресича от долу нагоре кривата на общите средни разходи. До точка М се повишава възвръщаемостта от използването на променливия фактор. След точка М всяко допълнително количество се произвежда при по-голям прираст в пределните разходи, което води до нарастване на общите средни разходи.

Пределните и средните разходи са много важни показатели. Те оказват решаващо въздействие върху избора на обема на производството от страна на фирмата. Равнището на производството, при което средните общи разходи достигат своя минимум се определя като икономически капацитет на фирмата в краткосрочен период. Достигането на икономическия капацитет означава, че фирмата следва да ограничи наемането на ресурси и да се съсредоточи върху дългосрочната си стратегия.

9. Производството в дългосрочен период. Производствени изокванти. Възвръщаемост от мащаба на дейността на фирмата.

Производството в дългосрочен период

В дългосрочен период фирмата има възможност да достига определен обем на производството като използва повече труд, или повече капитал, с цел да минимизира разходите, което ще й осигури по-високи дългосрочни печалби. Изследването на проблема за избора на най-подходяща производствена технология се основава на т. нар изоквантни линии. Изоквантата показва различните комбинации от производствени фактори, които дават възможност за производство на определено количество продукция. Т. е. всяка точка от изоквантата съответства на различни комбинации от производствени фактори и във всички точки продуктът е един и същ. Колкото дадена изокванта е по-отдалечена от началото на координатната система, толкова по-голям обем на производството тя представя. Това е свойство на изоквантите: изоквантата с най - голям продукт е тази, която се намира най-високо в дясно. Картата на изоквантите представя производствената функция на фирмата. Картата на изоквантите е съвкупност от изокванти, всяка от които е свързана с различно равнище на производството. Изоквантите винаги имат наклон надясно и надолу, защото пределният продукт на използваните производствени фактори е положителен. Наклона на изоквантата се определя като пределна норма на техническо заместване - MRTS - между входните ресурси. Тя измерва отношението, при което фирмата трябва да замести един производствен фактор с друг, за да поддържа един и същи обем на продукцията. Например, величината, с която трябва да се съкрати капитала, когато се използва допълнителна единица труд. По протежение на всяка изокванта производствените фактори варират, докато производството е фиксирано. Следователно за запазване на постояен обем на производството, за всяка изокванта изменението в обема на производството трябва да е равно на нула. Т. е.:

ΔL . MPL + ΔK . MPK = 0, или ако преобразуваме:

MPK/MPL = - ΔL/ΔK = MRTS, където:

MRTS е пределната норма на техническо заместване на труда и капитала;

MPK е пределният продукт на капитала; MPL - пределният продукт на труда;

ΔL е изменението на количеството на фактора труд; ΔK - изменението на количеството на фактора капитал.

Изоквантата притежава още едно свойство: тя е изпъкнала към началото на координатите. MRTS се намалява при придвижването надолу по изоквантата, защото ефективността на използване на всеки производствен фактор е ограничена. Колкото повече заместваме капитала с труд, производителността на труда се намалява. Същото се отнася и до капитала. Отчитането на този момент подчертава значението на балансираното комбиниране на факторите.

Едно следващо свойство на изоквантите може да се определи по следния начин: изоквантните криви не се пресичат. Причината за това е, че понеже всяка точка от изоквантата се отличава със съответното за дадената изокванта количество продукция, не е възможно в пресечната точка на две изокванти да се отразяват две различни равнища на продукция.

Изследването на изоквантите показва, че фирмата може да достигне определен обем продукция като прилага различни комбинации от производствени фактори. На основата на производствената функция и изоквантите в отговор на въпроса как да произвежда, фирмата има поглед върху алтернативни производствени варианти и всички технически ефективни методи за производство. Последните означават такива производствени методи, които не допускат разхищаване на дефицитните ресурси.

При анализа на производството в дългосрочен период следва да се обърне внимание върху избора на необходимия размер или мащаб на производството. Как се изменя обемът на произведената продукция когато влаганите производствени фактори пропорционално нарастват? Когато факторите капитал и труд се увеличават в равни пропорции, резултатите от гледна точка на продукцията представяме чрез понятието възвръщаемост от мащаба. Обикновено се говори за производствени функции, които показват постоянна, намаляваща или увеличаваща се възвръщаемост от мащаба.

Ако производителят удвои използваните количества труд и капитал за производството на дадена стока и обемът на продукцията също се удвои, то производството се осъществява при неизменна, постоянна възвръщаемост от мащаба. Т. е. размерът на фирмената дейност не влияе на продуктивността на използваните фактори. Ако при удвояване на факторите обемът на продукцията се увеличи повече от два пъти, то възвръщаемостта е нарастваща. При нарастване на производствените резултати по-малко от два пъти с удвояване на използваните фактори на производството, фирмата се сблъсква с намаляваща възвръщаемост от мащаба.

В дългосрочен период фирмата се стреми да разшири обема на производството като увеличава всички производствени фактори. Същевременно нейният дългосрочен избор отчита възможностите за замяна между производствените фактори с оглед най-ефективната им комбинация, както и ефектите от мащаба на фирмената дейност при уточняване на производствения капацитет.