29.СЪДЕБНА РЕФОРМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЗНС

В съответствие със своята програма, правителството на БЗНС осъществява реформи в съдебната област, разработени са редица закони, които имат за цел да реформират съдебното ведомство, да приведат съдебната система в съответствие с цялостната политика на земеделското правителство. Един от първите закони, които приема правителството на Стамболийски и БЗНС ? е Законът за подвижните мирови съдии. Според мотивите закона е насочен към демократизиране на правораздаването. В частност с него се цели да се облекчи, да се улесни правораздавателния процес по отношение на мястото и времето на провеждането, по отношение на неговата организация. С други думи целта е да се доближи правораздаването до хората, да стане по-достъпно за тях, както във финансов, така и в правен аспект. Чл. 1 на закона задължава всеки участък на миров съдия да се раздели на подучастъци и то така, че центърът на всеки един от подучастъците да бъде на разстояние на 5-10 километра от населените места, които влизат в него. Това разделение се прави от съответния окръжен съд и се утвърждава от МП, освен това във всяко село, което е център на подучастък, законът изисква да се оборудва съдебна зала, както и жилище за мировия съдия и неговия секретар. Мировият съдия е задължен да насрочва и разглежда делата в съответните подучастъци, да се съобрази с интереса на повечето лица ангажирани в него. Така законът дава възможност на хората да определят мястото на провеждане на делото, при това предварително той определя разделението между 5-10 километра. Законът регламентира и някои облекчения в механизма на правораздавателния процес и тук отново се гледа правораздавателния процес да стане по-разбираем, по-достъпен за участниците. Чл. 5 забранява адвокатската защита и постановява, че „страните действат лично”. С този и следващите закони, със забраната на адвокатската защита правителството на Стамболийски и Земеделския съюз предизвиква негодуванието на адвокатското съсловие и го настройва срещу себе си. Във връзка с тази промяна - премахване на защитата и личното действие - законът дава право на мировия съдия да упътва страните за извършване на необходимите процесуални действия. Страните се разпитват първоначално без клетва, като съдията ги предупреждава че след това може да последва и разпит под клетва. Законът предвижда и текст, целта на който е да се избегне всяко превишаване на правата по отношение на неговите процесуални действия и той изисква мировият съдия да определя силата и значението на показанията на страните с оглед на всички данни към делото, т.е. вземайки ги в едно - да отчете евентуални различия в показанията, неявяване , отказ да се дадат показания. Със закона се постига поевтиняване на делото като се спестяват разходи за транспорт и адвокатска защита, а от друга страна се активизира мировият съдия и се облекчава самият правораздавателен процес. Твърде кратък е животът на този закон – до 1924 г., тогава след падането на правителството на Стамболов и идването на власт на БЗНС със Закона за възстановяване на защитата, е възстановена адвокатската защита, т.е. извършва се съществена радикална промяна в него. /Мисля, че ще ви бъде интересно да прочетете мотивите към закона с който се внася  от правителството на Стамболийски, за да се види политическата обосновка на закона и юридическата обосновка на закона от гледна точка на конституцията, как всяко правителство обосновава необходимостта, съобразно неговите цели и мотиви, независимо от това, че преследва свои определени политически цели./ През  1922 г., земеделското правителство приема друг закон, който има сходен характер и цели – това е Законът за селско-общинските съдилища. С този закон се установяват такива селско-общински съдилища, които се състоят от по 3 действителни и 3 резервни /запасни/ съдии, всички съдии се избират, мандатът е две години, изборът е таен. Тези съдии трябва да отговарят на определени изисквания, дефинирани в закона : да са грамотни, да са над 35 години, да не са лишени от граждански права, да не са осъждани за престъпление и да живеят в същата община, т.е. да не са жители на друга община. Какви са компетенциите на селско–общинския съд – той разглежда лични искове до 1000 лв., искове за нарушение на владение на имота в размер до 1 000 лв.  и нарушение по наказателния закон за които се предвижда глоба до 250 лв. като изричното условие е тези нарушения да бъдат извършени в границите на общината. Селско-общинският съд не може да разглежда дела за собственост; дела, по които държавата, окръгът или общината са страни. В този закон процедурата е максимално опростена. Исковата молба може да бъде предявена както писмено, така и устно, адвокатската защита също е забранена и страните действат лично. Заседанията на съда са публични.  Законът дава право на съда да се опита да постигне доброволно споразумение между страните. Ако такова не бъде постигнато, се изисква делото да се разгледа по възможност в едно заседание т.е. съдът трябва да произнесе своето решение още на същото заседание. Решенията на съда подлежи на изпълнение от общинския кмет, на обжалване подлежат решенията с присъда над 100 лв.  като обжалването става пред мировия съдия. Този закон действа до ноември 1934 г., когато е отменен с новата наредба-закон. Правителството на Стамболийски прави промени в Закона за устройство на съдилищата както и в Закона за административното правосъдие, ВАС преминава под контрола на МП, освен това, със Закона за отменяване Закона за административно правосъдие, този закон се отменя като самостоятелен и цялото съдържание на закона се поставя в Закона за устройството на съдилищата след чл. 226. Ограничени са правомощията /компетенциите/ на ВАС.  Като първа и последна инстанция ВАС се произнася по жалби за отмяна на незаконни административни актове, когато законът не определя друга подсъдност, и на второ място, ВАС се произнася като касационна инстанция по касационни жалби против окончателните решения на различните административни юрисдикции, когато законът изрично допуска това, т.е . когато изрично допуска обжалването да става пред ВАС. В резултат на тези изменения фактически ВАС беше лишен от правото да се произнася като апелативна инстанция по отношение на решенията на различните административни юрисдикции. Правителството на Стамболийски внася и изменения в Закона за устройство на съдилищата и те касаят преди всичко условията за назначаване на съдиите и като цяло нанасят удар върху независимостта и самостоятелността на съдебната система. Съдиите са поставят под действието на няколко члена от Закона за чиновниците, по силата на които един съдия може да бъде уволнен в интерес на службата, засилва се властта на министъра на правосъдието и практически се ограничава ефективността от несменяемостта на съдиите. /всички въпроси които са свързани с устройството на съдебната система от 1880 г. до 1934 г. се четат от принципа за несменяемост на съдиите

Друг закон на земеделското правителство е Закон за трудовата повинност – демократичен закон, с определено социално-икономическо значение и доказва във времето, че е имал място, приет през 1920 г. целите на трудовата повинност се определят по следния начин – да организира и използва обществено работните сили в страната, да развие у гражданите независимо от тяхното обществено положение, имотно състояние към  обществената работа и обществения труд. Така формулираните цели разкриват характера на политиката, която преследва земеделското правителство, това са цели в личен план свързани с възпитанието и мирогледа на отделните граждани. В обществен план законът цели да повиши производството и благоустройството в отделните градове в страната, да издигне икономическото състояние на народа чрез, както се казва в закона „съзнателен и мотивиран обществено-полезен труд”. Това съдържание съответства на икономическото състояние на страната – разруха и криза, криза на политическата система и по-скоро на бившите буржоазно-управляващи партии. В самия закон се определят и отраслите, в които може да се полага трудовата повинност – от направа на пътища, железопътни линии до производство на платове, животновъдство, земеделие, изобщо един голям списък от отрасли и списък на икономическа дейност. Най-общо  казано трудовата повинност може да се прилага във всички отрасли и за благоустройство. Участниците и формите на трудовата повинност : В нея задължително участват всички мъже, навършили 20 години, момичета - 16. Задължителното участие на всички, които отговарят на изискванията на закона, придава демократичен характер на закона /не прави разлика между имотно и социално положение/, нещо повече изрично е записано, че трудовата повинност е лична и не се допуска заместване. С този текст отново се потвърждава демократичния характер на закона в равенството на всички, като участници в решаването на едни наболели икономически и социални въпроси в страната. Законът предвижда да се освобождават от повинност единствено момичетата изповядващи мюсюлманска религия, лица неспособни да полагат умствен и физически труд, омъжените жени и постъпилите в армията мъже. Освен това освободените се предвижда в закона да плащат определен данък и неговият размер зависи от дохода и общото имотно състояние на лицето. Продължителността на трудовата повинност – 12 месеца за мъжете и 6 месеца за жените /девойките/. Всичко казано дотук се отнася до така наречената редовна форма. Освен нея законът регламентира и така наречената трудова повинност. Тази временна трудова повинност се организира в случаите на природни бедствия, на неотложни нужди, и по силата на този чл. 10 от Закона МС може да свика такава временна форма на трудова повинност всички мъже на възраст от 20 до 45 години за задължителна работа с продължителност до 4 седмици, като се казва, че се вземат предвид отделните възрасти, професиите, характера на работата, която ще се извърши и така нататък. Законът създава една стройна структура от органи, които да ръководят трудовата повинност, които да изпълняват предписанията на закона. Прилагането на закона е задължение на Главната дирекция на трудовата повинност. Тя функционира като самостоятелен орган в рамките на Министерството на обществените сгради пътищата и благоустройството /самостоятелно в рамките на това министерство/. Ръководи се от главен директор, който се одобрява от МС и се назначава с указ от царя. Към тази главна дирекция се учредява Висш трудов съвет. Той планира дейността на трудова повинност като обекти, като положение, необходима работна сила и пр. В главната дирекция са създадени и 3 отдела – административен, технически и домакински, които осигуряват функционирането на трудовата повинност като самостоятелна организация. Страната е разделена на 8 трудово-производителни области, във всяка област е създадена така наречената трудова задруга, и 4 трудови дружини. Всяка трудова дружина има отделения, т.е. направена е една близка до военната организация. На местно равнище има окръжно бюро за трудова повинност, а в общините – Общински управления. Изобщо създадена е една ефективна организация за управление – от една страна за определяне на обектите, на които да се работи, а от друга страна за определяне и комплектуване на необходимата работна сила от гледна точка, на квалификация, брой и пр. Независимо че говори за общественополезен труд, законът предвижда и санкции, и това е естествено, с оглед на това, че е задължителна. Санкциите са конкретни и сурови: всеки който съзнателно по различни причини се отклони от изпълнението на личната трудова повинност до навършване на 30 години се наказва с глоба до 3 000 лв. и се взема да си отслужи задължението, ако е над 30 години се наказва с парична глоба ? тъмничен затвор до 3 години. Когато някой умишлено смени своето поданство /приеме чуждо поданство/, за да се отърве образно казано от трудова повинност, той се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 1 година. Такъв грози и всеки, който се самонарани така, че да не може да участва в осъществяването на своята лична трудова повинност. Това са някои от наказанията. Освен това законът съдържа и група наказания, която се отнася до  длъжностните лица на всички равнища, които проявяват немарливост, не използват ефективно ресурсите /материални и човешки/, които са им дадени и тези наказания са - глоба до 5 000 лв., тъмничен затвор до 1 година, а когато се установи съзнателност в това действие, тогава наказанието е двойно – глоба от 10000 лв. и 2 години затвор. Законът предвижда не само сериозни наказания, но законът предава тези дела направо на окръжния съд, окръжните съдилища са първа инстанция, която трябва да разгледа и то спешно в едномесечен срок делата, които възникват при нарушаване на закона. Изискването на закона трудовата повинност да бъде лична, да бъде задължителна предизвиква съпротивата на част от обществото, преди всичко – у имотната класа, на част от държавния апарат, правят се различни опити да се заобиколи закона, като се изпращат слуги, работници, като замяна на трудовата повинност. Изправен пред такъв натиск и тези факти, МС през 1921 дава право на фабрикантите да се освобождават от трудова повинност и разрешава да се освобождават и на  работниците да отбиват трудовата повинност. Това е сериозно отстъпление в демократичния принцип и изменя характера на трудовата повинност, не само освобождава фабрикантите и дава възможност на работниците да осъществяват своята повинност в тези фабрики. В 1921 е приет Закон за изменение и допълнение на някои членове на Закона за трудовата повинност. С новия чл. 8 се дава правото трудовата повинност да се откупува. Така изискването, че трудовата повинност е лична фактически се премахва, разбира се не за всички, но за част от населението. Трябва да посочим, че правителството на Стамболийски прибягва до тези промени не само поради силния натиск отвътре, но и вследствие на силния външен натиск, защото междусъюзническата комисия счита, че трудовата повинност е една прикрита форма на военна повинност. Такава оценка дава не само комисията, но и някои политически партии в страната. Независимо от всички трудности законът успешно се реализира и трудовата повинност продължава да се осъществява под различни форми в продължение на много години. Освен това този модел беше възприет и от много други страни, макар и извън Европа. На този принцип беше създадено по-късно строителни войски, жп войски и т. н., но повтарям това е закон предизвикан от конкретни икономически нужди, проблеми преди всичко свързани с благоустройството.

28.РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКОТО И ВЕЩНОТО ПРАВО В НАЧАЛОТО НА ХХ В

Рецепцията на западноевропейското законодателство започва от Освобождението до края на века, след това започва създаването на закони, дело на българския законодател и които след това се възприемат от модерното право и се приспособяват в по-голяма или по-малка степен към условията на живота. Влиянието на живота налага да се приемат редица закони с цел в най-голяма степен да отговорят на икономическите и социални промени. През 1908 г. е приет  Законът за привилегиите и ипотеките.Влиза в сила през 1910 г. Създаването на закона се налага поради две основни причини: налагането на нотариалният акт като форма на прехвърляне правото на собственост и на второ място – необходимостта от едно по-пълно, по-цялостно уреждане на ипотечния режим. Рецепция на италианския граждански закон и на белгийския граждански закон в частта за прехвърляне на вещни права и вписване в ипотечните книги. Основни въпроси, които се разглеждат и регламентират – вписване на сделки с недвижими имоти, на второ място – привилегиите, т.е. предпочитанията при вписване при наличието на няколко вземания на недвижим имот и на трето място – ипотеката. Целта е да се осигури по-голяма стабилност на сделките с недвижими имоти, както и да се стимулира вземането на кредит /поземлен/ при наличието на такава стабилност. Законът утвърждава нот. акт. Като единствена форма за прехвърляне и ипотекиране на недвижими имоти и изисква тяхното задължително вписване в нотариалните книги. Ако се върнем към това, което говорихме за законодателство в областта на селското стопанство се вижда този цял продължителен процес на уреждане на правото на поземлена собственост и той завършва с утвърждаването на нотариалния акт като единствена форма. Според новия закон всички актове преживе, /безвъзмездни или възмездни/, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижима собственост, освен привилегиите и ипотеките задължително подлежат на вписване в предназначените за това книги на съответния окръжен съд. На вписване подлежат и съдебните решения, влезли в законна сила които заместват договори или актове за прехвърляне на вещни права или за отказване от такива права за срок над 5 години.През 1960 ? година е внесено уточнението, че подлежат на вписване и тези актове, които са само нотариално заверени. По този начин законът осигурява публичност, гласност на притежаването на недвижим имот, на неговото движение, и дава възможност във всеки един момент а се знае кой е притежателят на тази собственост, респ. до каква степен тя е обременена или не. Законът предвижда и конкретни санкции, когато не се спазва това и при невписване на един акт, законът казва, че той не може да се противопостави на трети лица. Целта е да се принуди населението да извърши официалното вписване на своите имоти, но въпреки това прилагането на закона в живота става много трудно, бавно, мъчително. Една от причините е самият ред, предвиден в закона, другата причина са предвидените финансови такси и така разходът на време и финанси се оказва пречка за ефективното изпълнение. През 1920 г. /10 г. след действието на закона/ е приет Закон за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби. По силата му всички продажби, сключени до 01.01.1919 г. с частен акт – писмен  или устен, се признават за действителни, ако купувачът е влязъл във владение на купения от него имот.  Една от причините да се приеме този закон е именно бавното изпълнение на закона от 1910 г. и една икономическа и социална причина – по време на войната в резултат на обезценяването на лева подавачите въз основа на закона от 1910 г. започват да предявяват искове за връщане на своята земя и именно този закон решава проблема, като казва че се узаконяват, признават всички покупко-продажби извършени дотогава в случай, че купувачът е влязъл. Законът за привилегиите и ипотеките регулира и така наречените привилегировани – чл. 7 казва, „който се е задължил лично, длъжен е да изпълни сключените задължения с всички свои имоти движими и недвижими, настоящи и бъдещи”. Имотите на длъжника се считат за общо обезпечение на задълженията на неговите кредитори и кредиторите имат еднакво право върху тях, ако нямат законна пречка за предпочитания. Като такава причина се дефинира привилегиите и ипотеките, според закона само привилегиите и ипотеките са законна причина когато няколко кредитора имат право и предявяват искове. В този смисъл привилегията е право на предпочитание, което законът дава на едно вземане, по причина на неговото произхождение. Привилегированото вземане се предпочита пред всички други вземания, включително и ипотеките. Законът определя привилегиите върху движимите и недвижимите вещи. Привилегиите върху движимите имущества са два вида – общи и особени. Общи са тези, които се простират върху цялото имущество, всички движими имущества на длъжника, а особени – тези, които се отнасят само до някои недвижими имущества на длъжника.  Законът урежда и ипотечното право, чрез него се слага край на така наречените тайни ипотеки. По своята същност ипотеката е вещно право, основаващо се върху недвижими имущества на длъжника или на трето лице в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези имущества изпълнението на едно задължение. Според закона ипотеката може да бъде по своята форма законна и договорна. Право на законна ипотека имат продавача, сънаследници, съдружници или всеки друг отчуждител на недвижимо имущество. Право на договорна ипотека имат само тези лица, които са способни да отчуждават определено недвижимо имущество и това се установява с нотариален акт. Всички ипотеки са публични – затова казахме, че законът слага край на тайните ипотеки, вписването на ипотеките става в ипотечните книги в ОС и в акта на вписване се изисква да се отбележи имената на кредиторите или на кредитора и на длъжника, датата и на документа въз основата на който се иска, размерът на дължимата сума, срок на изпълнение на  задължението и мястото и характера на ипотекираното имущество. Законът изрично казва, че ипотеката няма действие, ако не й се даде публичност. Ипотеката произвежда действие и взема ред от момента на нейното вписване. Това вписване по закон се съхранява 15 години. Номерът по реда на вписване определя и редът на ипотеките – когато две ипотеки са вписани под един и същи номер и се отнасят за един и същи обект, едно и също недвижимо имущество, те се удовлетворяват съвместно. Ипотеката може да бъде прекратена по няколко начина – първият естествено е погасяване на задължението в рамките на посочения в вписването срок; отказ на кредитора при изтичане на срока на ипотеката, при осъществяване на така наречените прекратителни условия, които са посочени в ипотеката и чрез давност. Ако плащането се признае за недействително от съда ипотеката се възстановява заедно с вземането.Законодателят регулира един важен икономически проблем и слага край на всички перипетии и трудности, свързани с прехвърлянето на недвижимата собственост, с узаконяването на това прехвърляне и пр. Както виждате основният принцип е публичност, гласност на извършения акт на прехвърляне на недвижимото имущество.