5.ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА ЛЮДЕТЕ /ЗСЛ/

След покръстването се създава ново писано право, възниква необходимост  чрез възприемане на византийското право и така се създава славянската еклога, Земеделския закон, чрез известно приспособяване на византийското законодателство в лицето на славянската еклога, а втория път е създаването на самостоятелни закони. Законът за съдене на людете  /ЗСЛ/ е единственият оригинален законов сборник от времето след покръстването. Създаден е в края на ІХ век, това го прави най-старият български и славянски правен паметник. До нас са достигнали преписи на руски език, което показва че е разпространен в славянския свят и е изиграл определено значение. Първа част – кратка с 32 текста, която е по-стара, /редакция/, обширна със 77 текста, тази втората редакция и обработена. Законът за съдене на людете се основава на някои византийски източници. Преди всичко това е византийската еклога и най-вече титул ХVІІ от нея, но използването на византийските източници е философията на закона и в този смисъл той не е компилация, не е реципииране на византийското право. Законът е оригинално творение на българският законодател, независимо от това, че използва византийската еклога. Кои са основанията, които ни дават право да говорим и да отстояваме този извод,  че законът за съдене на людете е оригинален български закон? На първо място това е съдържанието на закона, неговите норми, това че неговите разпоредби в най-голяма степен, съответстват на съществуващата в страната икономическа реалност. Тук трябва да подчертаем че България се намира в една особена специфична ситуация характерна на този етап само за нея. На първо място това е процесът на християнизация . От друга страна е процесът на по-нататъшно развитие на феодалната държава. На трето място е политиката, която се провежда от българския владетел – решаването на международното положение на държавата именно във връзка с възприемането на държавата. Става въпрос за кратък исторически период, в който се осъществява мащабна политика. Това се вижда от отговорите на папа Николай І. Трябва да кажем, че конструкцията на закона, неговото съдържание, до голяма степен се припокриват с въпросите, които княз Борис І задава, т.е. имаме всички основания да направим извода, че законодателната политика е част от тази голяма политика, която провежда бълг. владетел. Конкретните политически и икономически условия, международните отношения определят съдържанието и целите на закона. ЗСЛ обхваща една широка и разнопосочна политика в областта на наказателното, гражданското право, семейното, наследственото, без да ги изчерпва по обем. Освен това трябва да посочим, че авторите на закона се съобразяват, че вече е действала византийската еклога, поради това редица текстове в нея касаещи охраната на държавната власт.. това потвърждава извода че се вземат текстове които отговарят на целта на новия закон. Съдържанието на закона ни дава право да направим извода,  че е специален наказателен закон /оригинален български/. Неговите норми са насочени срещу деяния и действия, които противоречат на държавната политика, налагането на християнството като официална религия, а също и на основните канони и това се вижда още от чл. 1 на закона, който предвижда наказание срещу езичниците, независимо от това дали са бедни или богати.  Статия 2, 7а, 18 и 20-а разглеждат съдебния процес конкретно свидетелските показания. Статия 3 – военната плячка и нейното разпределение. Статии от 4 до 13 нормират различни престъпления против половия морал – блудство, изнасилване, кръвосмешение, двуженство, статия 14 и 15 разглеждат т. нар. съзнателен и несъзнателен палеж. Статия 16 се занимава с азилното право – правото на лицето извършило престъпление и прибегнало в църквата да се предпази от евентуална саморазправа. Статия 17 е насочена срещу самоуправството, санкционират всякакви опити за раздаване на правосъдие от който и да било. Статия 19 – откупуване и освобождаване на робите, 21 – отстъпничество от християнската вяра, статия 22 – повреда или смърт на кон, 23 – убийство на чужд добитък, статия 24-30 обхващат различни квалифицирани кражби – по време на война; от роб; от олтара на църквата и пр. Статия 30а – посочва основанията за разтрогване на брака. Систематичното подреждане на нормите на закона показва, че става дума за закон създаден в една току-що покръстена държава и това се вижда още от чл. 1. Освен това друго доказателство в потвърждение на този извод е наличието на така наречените епидемийни  или църковни наказания на закона и които са алтернативни, т.е. съдията е имал право да избере – или светското или епидемийното. Когато говорим за българския характер на закона трябва да кажем, че различията между него и виз. еклога са безспорни. Те произтичат от целите на двата закона – двата закона са създадени в различно време, пи различни условия. В Закона за съдене на людете има текстове които не се съдържат във виз. еклога, тъй като не съответстват. В закона има текстове от виз. еклога, но са изменени. Законът показва от една страна езическата съпротива от една страна и новата политика, която българският владетел провежда, това не е политиката която е характерна преди покръстването, убийството на 52-мата боляри и чл. 1 казва, че всички които прилагат езически обреди се наказват индивидуално и колективно. Всяко село, което използва такива обреди се предава на църквата. При това предвижда се пълно конфискуване на имуществата на богатите, които проповядват тези езически обреди. Законът казва – „да се предадат с всичките си имоти тези богати, а цената им да се даде на сиромасите”. В съзвучие с християнските норми и добродетели и в пълно съзвучие с политиката на изкореняване, т.е. тази безкомпромисност в политиката на княз Борис І с потушаването на бунта на 52-амата боляри намира нов израз в съдържанието и санкцията на този чл. 1 на Закона. Законът за съдене на людете по своето съдържание и цели е светски закон – независимо от това че в него се съдържат епидемийни и църковни наказания, чл. 2 и 7 постановяват като съдебни органи само князът и съдиите.  Ето пак връзката с отговорите на папа Николай І – след като не получава закони от Византия и Ватикана българският законодател създава закони.  Подчертавам тази оригиналност защото е единственият, но се и оспорва от различни от светски и църковни учени. Виенският професор Шмид 1948 г. според него законът има панонски произход и е създаден от Кирил и Методий, основният му аргумент е наличието на епидемийни наказания и той ги свързва с така наречения смесен синодален съд в Западна Европа, пренебрегвайки изричните текстове в ЗСЛ, който казва че съдии са князът и съдиите и което казва, че епидемийните наказания са алтернативни. Освен това политическата обстановка в Панония и Моравия се отличава коренно от тази в България от гледна точка на целите. Покръстването в тези страни завършва в 803 г. без намесата на държавата. Друг автор, който оспорва българският произход на закона, е чешкият профсор Вашица  - 1951 г. стига до извода, че има Великоморавски произход и е дело на Константин-Кирил Философ, действително в закона се споменава Константин, но се говори за император Константин Гречески, който 313 г. приема християнската вяра. Другия аргумент е, че има около 20 великоморавски думи. Това е действително така, но са доказателство за пътя на учениците на двамата братя и са доказателство за това, че поради липсата на богата правна практика българският език е беден на някои правни понятия и разбира се това  което казахме преди малко – коренно различните условия в Унгария и Панония от една страна и  България от друга През 1961 Труицки развива хипотезата, че законът е създаден от Методий в Македония по времето, когато е бил областен управител. Според него законът е бил предназначен за славянската войска в областта. Името на закона не показва, че е военен закон, а още по-малко съдържанието. Има няколко текста, включително и разпределението на военната плячка, но те са една твърде малка част от целия обем и съдържание на закона. По-важно е друго в практиката на Византия законотворец е императорът, наместник на бога на тази земя и няма друг закон, в който да се казва, че е създаден от друг, а не от императора. Затова не можем да приемем подобно схващане, че това е единствения закон създаден извън византийската столица и не от виз. император. Още нещо - в нито едно житие на Методий няма намек за това че някъде някога е писал закони. По-късно теорията се развива и от гръцкия професор Панайотис Зенос, който застъпва становището, че законът има великоморавски характер и е донесен от учениците на двамата братя. Това са опитите да бъде оспорен българския произход за закона за съдене на людете. В отговор българската историко-правна наука е единна в доказването и отстояването на българския произход като представя основните аргументи в за неговото съдържание и цели,които съответстват в най-голяма степен и това което казахме – непосредствената връзка между въпросите на бълг. Владетел и съдържанието на закона

4.ОТГОВОРИТЕ НА ПАПА НИКОЛАЙ І ОТНОСНО ЗАПИТВАНИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ.

С приемане на християнската религия поставя нови исторически задачи, и изисквания към българските глави. Това е – създаване на независима българска църква, проповядване на християнството на разбираем за народа език и постигането на една не само църковна, но и пълна независимост и превръщането на България в равноправна, силна, християнска европейска държава. Това е преломен момент в историята на България, на българския народ, на БД. Единственият случай, в който имаме за късмет държавници в лицето на княз Борис І и неговия син цар Симеон. Както ви е известно след покръстването, тъй като възприема християнството от Византия България попада под духовното влияние на Византия, пристигат  византийски духовници и това поставя под заплаха не само осъществяването на идеята за независима църква, но и самата държава. Княз Борис І е изправен пред решаването на първата сложна политическа задача - не само приемане на християнството, но и създаване на независима църква. България се намира между пресата на Византия и Рим. Българският владетел се изправя срещу патриарх Фотий и папа Николай І – две силни, властни исторически личности, които олицетворяват две крепости на религията, две държави, които преследват чрез религията своите политически цели. Всеки от тях ръководен от собствените си интереси е против създаването на самостоятелна църква у нас. Както е известно източната концепция за божествения произход на императорската власт отрежда ролята на посредник на патриарха между божествената и земната власт. Цезаропапизъм – византийската църква е силна защото е подкрепя на от държавата. На запад се налага папоцезаризма – Николай първи в съответствие с тази идея е обладан от стремежа за  осъществяване на монархия, това е един от основните проблеми между Византия и Рим Именно с тези две исторически личности и политики е призван да се пребори българският владетел княз Борис І. Той умело лавира между двете страни, между двете църкви, ръководен единствено от желанието да постигне независимост на българската църква, осъзнавайки факта, че това означава независимост. Патриарх Фотий отказва да удовлетвори молбата на българския княз и тогава  княз Борис І се обръща към римския папа Николай І - лятото на 866 г. специална царска държавна делегация – кавхана Петър, болярите Йоан и Мартин, пристига в Рим. Освен многото подаръци те носят едно писмо, адресирано до папата от княз Борис І. В него българският владетел записва 115 въпроса и моли папата за конкретни отговори. Тези въпроси обхващат различни страни на живота, на политиката, на религията, на правото, те са свидетелство за далновидността на далечния поглед на българския владетел, те са доказателство за познаване на  процесите, които протичат в Европа, на правото на тези страни и разбира се на обичайното право на славяните и на прабългарите. Именно внимателният анализ на тези въпроси, показва че българският княз е познавал еклогата и другите византийски закони. Няколко месеца са необходими на папата за да подготви своите отговор. Тези отговори са написани от Анастасий /библиотекар/ по указания на папата. За съжаление писмото на българския владетел не е запазено до нас. Запазено е само отговорите на папа Николай І и затова го изучаваме защото преди да посочи своите отговори, папата посочва или описва въпросите. Така чрез отговорите на папата  се стига до въпросите и ние черпим достатъчно информация за икономическото, политическото състояние на България, за обичайното право. Запазени са 106 отговора на папата, от които черпим сведения. Княз Борис І иска от римския папа християнски и светски закони. Папата приветства желанието да се получат християнски закони, но казва че светските закони, както и сведения за организацията на т. нар. съд на покаянието ще Ви бъдат донесени от нашите епископи и действително епископите идват с такива закони, но не ги оставят, защото поръката е че тези закони могат да се прилагат само от хора от Рим. Зад този аргумент могат да се прикрият политическите намерения, които преследва Ватикана. В този смисъл нас отговорите на папата ни интересуват като отражение на неговата религиозна политика, но акцентът е преди всичко върху въпросите които задава българския владетел, защото са документ,отразяващ състоянието на обществото и който показва търсенията на българския владетел, да създаде законодателство, което да отговаря на целите и политиката на държавата. България е единствената страна, в която се налага отгоре, въвежда се като задължителна религия. Една част от въпросите, съответно от отговорите засягат различни аспекти на християнската религия, друга се отнася до езическото право в България, като княз Борис І се стреми да разбере как християнските норми могат да се вплетат в светските закони за да ги направят по-хуманни. Обобщавайки въпросите можем да кажем, че голяма част от тях дават сведения свързани с прилагането на обичайното наказателно право. От тях става ясно, че като престъпления се третират деянието – престъпление против държавата и военните престъпления – бунтът срещу владетеля, бягство на човек през границата, наказания на граничарите допуснали това бягство, дезертьорство, отказ да се влезе в сражение, неподготвеност и немарливо отношение към личното оръжие. Друга група въпроси засягат престъпленията против личността, убийство на баща, майка, на други роднини. От отговорите става ясно, че в България така се санкционират и непредпазливите убийства. Наказва се отвличането на мъж или жена. По отношение на престъпленията против собствеността специално внимание заслужава отговор 31, където се казва че спрямо крадци на животни, трябва да се спазват постановленията на закона – т.е. търси начин че досегашната обичайна практика спрямо подобен род престъпления. От въпросите, които задава българския владетел, става ясно, че голяма част от престъпленията се наказват чрез обичаен ред, без намесата на държавата, по пътя на кръвното отмъщение, по пътя на наказване от роднините на пострадалия или чрез посредничество на трети лица. Особено показателен е 86 отговор, който разкрива инквизиционния характер на наказателната процедура – бой по главата с бич, използване на железни докато се /шипове/ изтръгне признание.  Освен въпроси касаещи вътрешната политика, правото религията, Бори І отправя и въпроси свързани с международното право – става дума за правния статус на чужденците и сключване на международни договори. Тези въпроси не са вметнати случайно, защото България като езическа страна се третира в международното право в неравноправно положение и българският владетел именно търси от папата съвет напътствие по какъв начин да се сключват договорите, какво трябва да бъде отношението и мястото на България в западното общество. Особено значение имат въпросите свързани със семейното право, отношенията между съпрузите, между родителите и децата. От въпросите става ясно, че на този етап е било призното двуженството, особено  отговорите които дава папа Николай І за кръвното родство. Папата казва, че трябва да има пълно въздържане от подобни връзки. Един интересен въпрос е този, който задава българския владетел и който не само че личи че е почерпан от самата действителност, а именно как да се отнасяме към ония, които се отрекат от християнския закон – княз Борис І намира морално удовлетворение относно кървавата разправа с 52-мата боляри, това насилие е оправдано от действащото право, В отговора обаче папата  казва, че не трябва да се употребява насилие спрямо езичника за да стане християнин. По-нататък практиката на утвърждаване на християнската действителност няма примери на такова кърваво насилие,з ащото насилието се облича в рамките на закона. Можем да кажем, че в своите отговори, папата призовава към повече християнско милосърдие, великодушие, към решително скъсване с езичеството. Тези отговори са основанието на българския владетел да приведе действащите дотогава правни норми в съответствие с изискванията на християнския морал, мироглед, религия. Това е отправната точка към възприемане на писаното право, създаването на оригинални български закони, наред с рецептата на византийското право. Това е накратко съдържанието на този исторически документ и той е важен за нас, тъй като отразява дипломатическата дейност на княз Борис І, отношенията с Византия и Рим, но от гледна точка на ИБДП е важен със съхраняването на въпросите на българския владетел.