30. Централна банка. Независимост на централната банка. Функции на централната банка.

1. Място и функции на Централната банка

Централната банка е институция, която е отговорна за осъществяването на паричната политика на държавата. Централната банка поддържа правителството в постигането на целите на макроикономическата политика, преди всичко стабилност на националната парична единица и стабилен обменен курс. Централната банка е орган, който:

● Притежава монопол върху паричната емисия;

● Тя е банка на правителството, поема отговорността за контрола над паричното предлагане, управлението на валутните и златни резерви, занимава се с бюджета и държавния дълг;

● Централната банка е банкер на банките - по закон търговските банки са длъжни да поддържат т. нар минимални резерви на влог в Централната банка. Последната действа и като кредитор от последна инстанция.

Централната банка оказва огромно влияние върху икономическите процеси. Колкото повече нараства нейното значение, като банкер на правителството и последното отделя по-голямо внимание на управлението на количеството пари в обръщение, толкова по-голямо значение придобива въпросът за независимостта на централната банка. Въпреки съществуващите изключения, широко е прието виждането, че независимата централна банка е предпоставка за успешно провеждане на паричната политика. Най-често централната банка е подотчетна на парламента, или на образувана от него централна комисия, а управляващия централната банка не влиза в състава на правителството.

По-детайлното вглеждане в ролята на централната банка, показва, че тя изпълнява функциите на централен координиращ паричен орган, коитоот своя страна включват на първо място осъществяването на паричната политика.

Главна цел на паричната политика е стабилност на националната валута. Паричната политика е насочена към въздействие върху валутния курс, лихвения процент и общия обем на ликвидност на банковата система и следователно към въздействие върху състоянието на икономиката и особено върху инфлацията.

Инструментите на това въздействие са:

1. Официален лихвен процент - лихвеният процент, по който централната банка е готова да предостави кредити на търговските банки.

2. Задължителни резерви - част от ресурсите на банките, които те държат по искане на властите на влогове в централната банка.

3. Операциите на открития паричен пазар -покупки или продажби на ДЦК от страна на централната банка.

4. Валутни интервенции - покупко-продажба на валута, което въздейства върху търсенето и предлагането й и следователно върху валутния курс.

5. Допускане до пазара - чрез издаването на лицензи за нови финансови посредници и др.

Функциите, изпълнявани от централната банка могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. Съхранение на резервите на търговските банки и другите депозитни учреждения;

2. Заедно с търговските банки формира националния разплащателен механизъм.

3. Изпълнява ролята на фискален агент на правителството.

4. Тя е национална банка на банките.

5. Регулира предлагането на пари в интерес на икономиката като цял

29. Банки и парично предлагане. Депозитен мултипликатор. Търсене и предлагане на пари, равновесие на паричния пазар.

1. Банки и парично предлагане

Измененията в паричното предлагане водят до промени в лихвените проценти и кредита и оказват въздействие върху компонентите на съвкупните разходи. В състояние ли са банките да създават пари? Съгласно закона банките са длъжни да държат определен процент от депозитите във вид на резерви. Фактическите резерви включват задължителните и допълнителни резерви. Търговските банки увеличават паричните си резерви чрез заемане от централната банка, или привличане на депозити. Ако предположим, че размерът на задължителните резерви е 10% и една банка има 1000 лева на влог, тя може да отпусне заем в размер на 900 лв. Заемополучателят влага парите в друга банка. Първата банка формира резерв от 100 лв. за покритие на депозита и създава “нови” пари в размер на 900 лв. Втората банка, която притежава влог от 900 лв. следва да формира резерв в размер на 90 лв, а 810 лв. може да даде на заем. Доколкото банковото дело е основано на системата на частичните резерви, първоначалното увеличение на резервите на дадена банка води до неколкократно увеличение на паричното предлагане. Предоставяйки заеми търговските банки създават пари, макар и възможностите за това да се ограничени. Създадените от банките пари се превръщат в депозити в други банки, които също създават пари. Съществува мултипликационно въздействие на резервите. Степента на създаване на нови депозити зависи от размера на задължителната норма на резервите. Паричният мултипликатор изразява отношението на новите депозити към ръста на резервите, или е реципрочната стойност на задължителната норма на резервите.