28. Търговски банки и техните операции. Съвременни предизвикателства към банките.

1. Роля и операции на търговските банки

Банковата система може да бъде дву- или тристепенна. Обикновено тя включва централната банка на страната, търговските банки и другите институции, които имат като своя главна дейност получаването и предоставянето на кредит. Ще анализираме дейността на търговските банки.

Модерното банково дело възниква в средата на 12 век. Оттогава банките са сърцето на стопанската дейност. Търговските банки формират основата на кредитната система. Те са институции, които са специализирани като посредници между тези, които спестяват пари и тези, които ги инвестират. Банките още доминират във финансовата система, макар, че други финансови посредници придобиват все по-голямо значение. Освен търговските банки звена на националната финансова система са застрахователните компании, пенсионните фондове, спестовните банки, инвестиционните финансови компании и др. Всички те са специализирани в създаването на връзка между икономически агенти, желаещи да отдадат и получат пари в заем. Банките се отличават по това, че техни пасиви се използват като платежни средства и са част от паричния запас.

Ролята на търговските банки се определя от редица обстоятелства:

● Първо, те са най-големите финансови институции във финансовата система;

● Второ, осигуряват кредита и извършват най-широк спектър от операции по набиране и предоставяне на финансови средства;

● Трето, банките са сърцето на клиринговата система, чрез тях се уреждат разплащанията, като заедно с централната банка те формират националния разплащателен механизъм;

● Четвърто, чрез търговските банки централната банка извършва регулиране на паричното обръщение и величината на депозитите, чрез което се влияе върху макроикономическото развитие, т. е. провежда се паричната политика.

Търговските банки извършват следните операции:

А. Пасивни операции на търговските банки.

Търговските банки акумулират средства чрез:

● Разплащателни влогове;

● Спестовни и срочни влогове;

● Заеми от други финансови институции

● Други видове заеми (емитиране на облигации).

Операциите по набирането на тези средства се наричат пасивни операции, а всички привлечени средства съставляват пасива в баланса на банката.

Б. Активни операции на търговските банки

Другият вид операции на търговските банки са т. нар. активни операции - предоставянето на акумулираните средства в заем на заемополучателите. Тази група операции на търговските банки са свързани с управлението на активите, които включват:

● Отпуснатите кредити на промишления и търговски сектор, кредитите на населението.

● Наличните ценни книжа, влогове в други банки, резервите в централна банка;

● Касовата наличност и др.

В. Извънбалансови операции на търговските банки

Освен споменатите по-горе активни и пасивни операции, нарастващо значение в банковата дейност придобива извършването на операции, които не се отразяват пряко в баланса, т. нар. банкови услуги. Тяхното разнообразие и обхват непрекъснато нарастват и съответно на това и доходите, реализирани от тази дейност.

● В кръга на банковите услуги се включват:

● Управление на доверителни фондове;

● Посредничество на борсата;

● Банкови операции като факторинг, лизинг;

● Валутни сделки, извършвани за сметка на клиентите на банката;

● Водене на сметки и др.

Г. Банкова печалба

Банкерството е бизнес и както и другите частни предприятия цел на икономическата дейност на търговските банки е максимизирането на печалбата. Основен източник на печалбата е разликата между процентите, които банката получава за предоставените кредити и процента, който тя изплаща по получените пари. Доколкото в съвременни условия тази разлика се намалява поради по-добрата информираност и нарастващите възможности на капиталовите пазари, банките се стремят да увеличат печалбата си чрез разширяване на банковите услуги.

27. Същност и функция на парите. Форми на парите. Измерване на паричното предлагане. Монетарни агрегати.

Появата на парите е довела до опростяване на размяната и намаляване на разходите по сделките, преодолявайки присъщата на бартера (размяна на стока срещу стока) необходимост от двойно съвпадение на желанията. В тази тема ще определим същността на парите, проявата й в техните функции, измерването на паричното предлагане. Ще се запознаем с основните звена на банковата система и инструментите, чрез които се провежда паричната политика.

1. Същност на парите

Парите са всеобщо средство за размяна. Те са вид актив, който се използва за закупуване на стоки и услуги и се приема за изплащане на задължения. Традиционното определение на парите, че те служат като средство за обръщение, разчетна единица (мярка на стойността), и средство за съхраняване на богатството (средство за натрупване). За да изпълняват присъщите им функции парите трябва да бъдат общо прието средство за размяна от пазарните субекти.

2. Функции на парите

Средство за размяна. Тази функция може да се разглежда като основна функция на парите, поради което парите често се определят като “всички обекти, които действат като посредник при размяната”. Парите са разменно средство, т. е. нещо, което купувачите предоставят на продавачите при покупката на стоките и услугите. Тяхното посредничество позволява специализация на икономическите агенти в производството на определени стоки и услуги.

Разчетна единица. Функцията на парите като разчетна единица се състои в това, че всички икономически ценности могат да се изразят в парични единици. Това позволява тяхното сравняване или сумиране.

Средство за съхраняване на богатството. Парите правят възможно отлагането на покупката на стоки и услуги и позволяват спестяването. Като средство за съхраняване на богатството парите са единица, която стопанските субекти могат да използват, за да трансферират стойност от настоящето към бъдещето. Парите не са единственото средство за това, различни парични и не парични активи могат да служат като “склад” за богатството (ценни книжа, недвижима собственост, произведения на изкуството и др.).

Всички активи се характеризират със свойството ликвидност, или способността им да се конвертират в средство за размяна. Високо ликвидните активи се превръщат в средство за размяна при ниски разходи. Парите са високо ликвиден актив. Те са средство за съхранение на богатството доколкото не губят покупателната си способност поради покачване на равнището на цените. Ако икономиката е обхваната от инфлация, стойността на парите се ерозира и това засяга готовността на стопанските субекти да ги използват като средство за натрупване на богатство.

3. Форми на парите

Формите, приемани от парите са различни за различните общества, които ги използват. Исторически различни обекти са изпълнявали ролята на пари. В по-ранните стадии на икономическото развитие редица стоки са се използвали като разменно средство: добитък, сол, раковини, ценни кожи, метал. Стоковите пари са обекти, които притежават ценност както като потребителско благо, така и като посредник при размяната. Те са материални блага, изпълняващи ролята на пари, но пари, които притежават веществена ценност. В развитието на стоковите пари се наблюдава тенденция към преобладаване на металните пари, особено монети от злато и сребро).

На един по-късен етап от развитието на парите ценността им като пари се отделя от материалната им ценност. Появяват се пари без веществена ценност, или непълноценни пари. Типична форма на непълноценните пари са банкнотите, монетите и безналичните пари, които днес използваме. Първоначално издаването на банкноти е било съпроводено със задължение за обмяната им срещу материални ценности (депозиран благороден метал). По-късно банкнотите притежават само частично покритие, а в последствие изобщо не притежават такова. Съвременните пари притежават ценност, защото паричното им предлагане е ограничено под контрола на централната банка и другите институции, които са отговорни за запазването на доверието към паричната единица.

4. Измерване на паричното предлагане

Паричното предлагане се дефинира на основата на изпълняваните от парите функции. Най-общо обхваща парите в обръщение и банковите депозити. Количеството на всички средства, функциониращи като пари се обхваща от паричната маса. Съществуват няколко специфични групи ликвидни активи, които служат като измеритеми на паричната маса - т. нар. монетарни (парични) агрегати. Обикновено се определят три парични агрегата: М1 - съдържа банкноти и монети в обръщение плюс безсрочните влогове и текущите сметки; М2 включва М1 плюс срочните и спестовни депозити. М3 - към М2 се прибавят специалните (ограничетелни депозити).