8. Производство на фирмата. Производство и производствена функция. Периодизация на производството. Производство в краткосрочен период.

Настоящата тема спира вниманието върху проблемите на производството и предлагането на стоките и услугите, като изучава поведението на производителите.

1. Производство

Производството е процес на взаимодействие на производствени фактори, резултатът от който е готова продукция, под формата на стоки или услуги. Спецификата на фирмата като производител се диктува от целта, която тя преследва в процеса на производството. Съгласно неокласическата трактовка производствените решения се вземат от фирми, които имат една цел - максимизация на печалбата.

2. Цели на фирмата

Най-общо печалбата се определя като разлика между общите приходи и общите разходи. За да се определи доколко една фирма е печеливша или не следва да се съпоставят постъпленията от продажбите на продукцията и разходите за нейното производство - с други думи общите приходи (TR) се сравняват с общите разходи (ТС). Печалбата, респективно загубата, е разликата между двете величини, т. е. ако означим печалбата с Pr:

Pr = TR - TC

Величината на приходите се определя от произведението на пазарната цена за единица продукция (Р) и количеството реализирана продукция (Q). Следователно:

TR = P.Q

Как могат да се определят разходите? В този аспект гледната точка на икономистите не винаги съвпада с тази на счетоводителите и фирмените мениджъри. По силата на ограничеността на ресурсите, всяко конкретно производствено решение е съпроводено с отказ от използуване на наетите за него ресурси от други алтернативни приложения, което означава наличие на алтернативни разходи. В резултат на това възниква различие в счетоводното и икономическо начисляване на разходите. Възможно е предприемачът да третира като разходи на своята фирма паричните суми, които заплаща за заплатите, наемите, суровините и пр. Те действително са разходи, които икономистите наричат явни (explicit costs). Към тях се отнасят преките парични разходи за закупуване на услугите на производствените фактори. Наред с тях съществуват и неявните (implicit costs) - стойността на производствените ресурси, които предлага самият собственик. Следователно освен разходите свързани с наемането на труда, суровините, горивата и другите необходими за производството ресурси, икономическите разходи включват и стойността на ресурсите, предлагани от собственика. Ако собственикът на малка фирма притежава парцела и сградата, в които е разположена фирмата и ако той не заплаща месечен наем под формата на парично плащане за използването на земята и сградата, начислените разходи няма да отразят колко действително струва произведената продукция. Алтернативно, собственикът на земята и сградата би могъл да ги предостави под наем на други икономически агенти, при което ще получава съответен паричен доход. Точно този паричен доход икономистите ще считат за неявен разход и биха го прибавили към останалите парични плащания, т. е явните разходи, които този собственик прави. Основанието за това е, че използването на ограничени ресурси, в конкретния пример сградата и земята, е свързано с разходи за фирмата, по причина на тяхното отклоняване от друго, алтернативно приложение, което би формирало доходи.

Като част от общите разходи икономистите третират и нормалната печалба, която от гледна точка на предприемача представлява съвсем нормална издръжка за вложения капитал. Нормалната печалба (normal profit) е минималната компенсация за капитала на собствениците (инвеститорите) в съответния бизнес, която ги стимулира да упражняват конкретна дейност. Тя показва алтернативните разходи (пропуснатите ползи) от използването на собствения капитал във фирмената дейност. Ако дейността не носи на собственика нормална печалба, той следва да потърси друго алтернативно приложение на капитала си. Представяйки алтернативните разходи за капитала в даден отрасъл, нормалната печалба е част от общите икономически разходи. Ако фактически реализираната от фирмата печалба се доближава до нормалната, това означава, че общите приходи и общите разходи са равни и в този случай се говори за нулева икономическа печалба (economic profit).

Икономическа печалба = Общи приходи - Общи разходи (включително нормалната печалба)

Ако общите приходи надвишават общите разходи на фирмата, тя реализира икономическа печалба. Икономическата печалба е всичко, което фирмата получава над нормалната печалба и в условията на свободноконкурентни пазари, получаването й е по-скоро изключение, отколкото правило.

3. Производствена функция

Производствената функция определя максималното количество продукция, което може да бъде произведено от дадено количество производствени фактори. Продукцията от даден вид Х зависи, или е функция на входните ресурси в производствения процес. Производствената функция представя максималната възможна продукция на Х за всяка комбинация от входни ресурси. Производствената функция има вида:

Qx = f (F₁, F₂, ..., F_n),

където Qx е произведеното количество от продукт Х в продължение на определен период от време;

F₁, F₂, ..., F _n са използваните производствени фактори;

f е функционална зависимост.

Обикновено анализът на производството се основава на предположението, че за производството на стока Х се влагат два фактора на производството - капитал (К) и труд (L). В този случай се използва производствена функция от вида: Qx = f (K, L).

4. Краткосрочен и дългосрочен период в дейността на фирмата

В основата на разграничаването на времевите периоди е възможността на фирмата да променя вложенията на производствени фактори. Презкраткосрочния период (short-run) не всички факторни вложения са променливи; най-малко един от производствените фактори е неизменен, фиксиран. Нормално е това да е капиталът, защото ако за организацията би било сравнително лесно да варира с равнището на наетата работна ръка, то в краткосрочен период факторът капитал не може да бъде променен така лесно. Краткосрочният период продължава достатъчно дълго, за да успее производителят да разшири количеството на предлагането, но не прекалено много, защото производственият капацитет остава ограничен.

В дългосрочен период (long-run) всички влагани в производството фактори са променливи. Фирмата е в състояние да промени както труда, така и капитала също и останалите производствени фактори, които наема. Производителите имат на разположение достатъчно време, за променят мащаба на производството и използваните технологии. С течение на времето в отрасъла могат да навлизат нови производители, а тези, които търпят загуби ще напуснат. Силата, която доминира през дългосрочния период е предлагането.

5. Производството в краткосрочен период

Предполагаме, че постоянният фактор е количеството капитал, докато трудът и респективно продукцията варират. Ако равнището на технология е зададено и променливият фактор - труда - е хомогенен, т.е. всички работници притежават еднакви характеристики в качеството им на работна сила, като използваме таблица 5.1. можем да проследим какво става с производството, когато нарастващия променлив фактор се комбинира с точно определено количество от другия, постоянния фактор. За целите на анализа е необходимо да определим показателите общ, среден и пределен продукт.

Общият продукт (ТР) представя общото количество продукция, произведено от дадено количество производствени фактори. В таблица 5.1 се показва изменението в обема на произвежданата продукция с наемането на допълнителни работници, при условие, че факторът капитал е фиксиран. Общият продукт нараства постепенно, пропорционално на нарастването на фактора труд.

Таблица 5.1. Общ, пределен и среден продукт

Брой работници L	Общ продукт ТР	Пределен продукт МР	Среден продукт АР
1	20	20	20,0
2	45	25	22,5
3	80	35	26,7
4	130	50	32,5
5	160	30	32,0
6	180	20	30,0
7	190	10	27,1
8	185	-5	23,1

Най-висок е постигнатия резултат при 7 наети работника. След като работниците се увеличават с още един, до 8, обемът на производството намалява. Причина за това е, че при фиксиран капитал (например ограничен производствен капацитет на фабриката) струпването на прекалено много работници на една фиксирана площ намалява тяхната производителност.

Пределният продукт (МР) е количеството допълнителна продукция, което се получава при добавянето на една допълнителна единица от променливия фактор на производството (труда). Пределният продукт може да се определи като: МР = ΔТР/ΔL

Съгласно таблицата, максималната стойност на пределния продукт се постига при четирима наети работници. Наемането на четвъртия работник довежда до увеличение на общия продукт с 50 единици, след което пределният продукт започва да намалява. Тази намаляваща пределна производителност на променливия фактор се проявява при всяка краткосрочна производствена функция.

Средният продукт (АР) показва средната производителност на труда, т. е. количеството продукция, произведено от един работник. Изчислява се по формулата: АР = ТР/ L. Най-голям размер в нашия пример средният продукт достига при четири наети работника. По-нататъшното наемане на допълнителни работници е съпроводено с намаляване на средния продукт. Намалението на средния и пределния продукт от определен момент, независимо от добавянето на все повече единици от променливия фактор, при неизменно количество от останалите фактори означава, че фирмите в краткосрочен период се сблъскват със закона за намаляващата възвръщеамост. Законът за намаляващата възвръщеамост (the law of diminishing returns) гласи, че при увеличаване на единия и постоянно количество на всички други производствени фактори ще бъде достигнат момент, след който пределният физически продукт от променливия фактор ще започне да намалява. Този закон се проявява в краткосрочен период. Обемът на допълнителната продукция, който може да бъде произведен е ограничен физически от обема на фиксирания фактор. Графично функциите на общия, пределния и средния продукт са представени на фигура 5.1.

Фигура 5.1

Общ, пределен и среден продукт от труда

Общият продукт първоначално расте по-бързо, след определен момент (при L=4, т. е. след достигане на точката на намаляващата възвращаемост) продължава да расте, но забавено (петият, шестият и седмият работник, все още съдействат за нарастване на общия продукт), достига определена максимална величина и започва да спада (осмият работник фактически намалява общия продукт). Пределният продукт на труда първоначално расте с растежа на променливия фактор, достига своя максимум при четвъртия работник, след което започва да намалява, защото се проява действието на намаляващата се възвръщаемост от променливия фактор. Следователно най-ефективен е четвъртият работник, след него ефективността на всеки следващ работник намалява. В точката при която пределният продукт става равен на нула, общият продукт достига своя максимум.

Средният продукт първоначално расте с нарастването на пределния продукт. Докато пределният продукт е над средния, средният продукт нараства. Когато пределният продукт е под средния, средният продукт намалява. На графиката своя максимум средният продукт достига в точката на пресичане на кривите на средния и пределния продукт, т. е. средният продукт е максимален, когато е равен на пределния. В краткосрочен период, поради наличието поне на един фиксиран фактор, нарастването на производството ще се сблъска със закона за намаляващата възвръщаемост. След достигането на определено съотношение между фиксирания и променливия фактор, използването на последния се влошава. Следователно фирмата трябва или да произвежда в участъка преди влизането в сила на закона за намаляващата възвръщаемост, или да прилага по-добра технология, за което е необходим по-дълъг период от време.

7. Теория за пределната полезност. Предпочитания на потребителя. Бюджетно ограничение. Потребителски избор.

В тази тема ще задълбочим нашите познания за търсенето, изучавайки потребителя и начина, по който той взема решения. Ще изградим стъпка по стъпка теоретичния модел на потребителския избор в условията на ограниченост на ресурсите. В основата на теорията за потребителското поведение е идеята за осъществяване на избор, максимизиращ полезността на рационалния потребител в условията на ограниченост на ресурсите. Потребителят има неограничени, непрекъснато развиващи се потребности, на това, което фактически може да консумира е ограничено от покупателната му способност.

1. Теория за пределната полезност

Теоретичните изследвания на потребителското поведение обикновено използват два главни подхода: концепция за полезността и пределната полезност и анализ чрез кривите на безразличие.

Полезността характеризира удовлетворението, което се получава в процеса на потребление на дадено икономическо благо. Полезността е свойството на едно благо да задоволява човешките потребности. Съществено за теорията на полезността е допускането, че полезността, получена от потреблението на благото може да бъде количествено измерена чрез специални единици - ютили. Тъй като този подход предполага използване на кардиналните числа за изразяване на полезността, той е известен като кардинален.

1.1. Обща и пределна полезност

Общата полезност е общото удовлетворение, получавано от консумацията на едно благо, за определен период от време. Общата полезност резултира от потреблението на цялото количество от дадено благо, от всички консумирани единици от благото. Пределната полезност е допълнителното удовлетворение, получавано от консумацията на всяка следваща единица от благото. Общата полезност, получавана от потреблението на дадено благо Х за определен период ще се увеличава, ако се увеличава потребяваното количество от благото (вж. Таблица 3.1).

Но всяка добавъчно консумирана единица, макар да увеличава общата полезност, я увеличава с намаляваща норма. Следователно данните от таблицата илюстрират един много важен принцип, или закон на потребителското поведение: колкото повече консумира потребителят от дадено благо, толкова по-ниска оценка получава потреблението на една допълнителна единица, т. е. допълнителното удовлетворение, или пределната полезност намалява с увеличаване на потреблението (таблица 3.1). Пределната полезност на всяко благо зависи от общото количество, с което разполага даден потребител. Последователното потребление на допълнителни части от едно благо довежда до намаляваща полезност за консуматора. При своя избор потребителят се ръководи от пределната полезност, получена при консумацията на всяка допълнителна единица от дадено благо.

Таблица 3.1

Обща и пределна полезност. Принцип за намаляваща пределна полезност

Количество консумирани единици от Х	Обща полезност (TU)	Пределна полезност (MU)
0	0	-
1	5	5
2	9	4
3	12	3
4	14	2
5	15	1
6	15	0

Потребителят има стремеж да получи максимално удовлетворение, или полезност от потреблението на благата. Но той разполага с ограничени ресурси за това, с ограничена покупателна способност, която се определя от равнището на доходите. Анализът на потребителското поведение има за цел да покаже от какви принципи се ръководи потребителят когато осъществява покупките на стоки и услуги, така, че в рамките на дохода, с който разполага да извлече максимално удовлетворение, или полезност от потреблението. Чрез анализа на полезността и пределната полезност може да се определят условията за оптимизация на потребителския избор между различни стоки и услуги, с оглед постигне на максимизация на полезността от използване на благата в рамките на ограничения доход.

1.2. Равновесие на потребителя

В опитите да максимизира удовлетворяването на своите потребности, потребителят достига състояние на равновесие.

·          Потребителското равновесие е такова състояние, в което при съществуващите цени потребителят закупува онези количества блага, от които получава най-голяма полезност, изразходвайки целия си доход.

Потребителят купува даден продукт поради допълнителното удовлетворение, което получава от всяка добавъчно консумирана единица. Когато решава дали за закупи продукта, потребителят сравнява удовлетворението от потреблението, или пределната полезност (MU), с цената на стоката (Р). Ако се върнем към познатата ни крива на търсене, можем да обясним низходящия й вид с факта, че поради намаляващата пределна полезност потребителят е готов да купи допълнителни единици от продукта само ако цената му се понижава.

Същевременно консуматорът сравнява пределната полезност, която получава от едно благо, с тази от други. Ако 1 лев, изразходван за благо Х доставя полезност за 1 лев, но същият лев изразходван за благо Y носи удовлетворение за 1,10 лева, то потребителят ще предпочете благо Y. Докога ще купува благо Y? Принципът за намаляващата пределна полезност твърди, че колкото повече единици от благо Y се купуват, толкова по-малко ценна е всяка следваща от тях. Потребителят ще продължи да купува благо Y докато удовлетворението от него се изравни с това от благо Х.

В състояние на равновесие пределната полезност на един лев, изразходван за стока Х трябва да е равна на пределната полезност на един лев, изразходван за стока Y, или:

MU_x/ Р_х = MU_Y/ Р_y, където: (1)

MU_x и MU_Y са пределните полезности съответно на благо Х и Y

/ Р_х и Р_y са цените съответно на благата Х и Y.

Защо това е така можем да обясним допускайки, че съотношението MU_x/ Р_х > MU_Y/ Р_y. В този случай потребителят може да увеличи полезността като изразходва допълнителни средства за благото Х. Колкото по-голямо количество от Х се потребява, извличаната обща полезност нараства, но с намаляваща норма, т. е. всяко следващо количество от Х ще донесе по-малка пределна полезност. Докато потреблението на Y намалява, а потреблението на Х се увеличава, пределната полезност на Yрасте, а на Х намалява. След първоначалното неравенство и промяната в потребителския избор ще се достигне до ново равенство в пределната полезност на двата продукта получавана за всеки изразходван лев.

Ако вземем предвид всички продукти, които потребителят консумира, равенство (1) ще има вида:

MU_x/ Р_x = MU_Y/ Р_y = MU_n/ Р_n

Когато тази ситуация е достигната, потребителят постига най-голямо равнище на удовлетворение, или максимум полезност. Общата полезност от потреблението не може да се увеличи по-нататък чрез промяна в структурата на разходите. Потребителят ще има стремеж максимално дълго да се задържи в тази ситуация, или условието за максимизация на полезността е условие за равновесието на потребителя. В процеса на потреблението отделният стопански субект решава да избере онази съвкупност от блага, която максимизира полезността и е достижима в рамките на ограниченията, налагани от пазарните цени на благата и формирания доход.

2. Предпочитания на потребителя

Ординалният подход към разкриване на потребителското поведение се основава на кривите на безразличие, предполагайки, че консуматорът може да подреди, да степенува различни комбинации от блага според тяхната способност да задоволяват неговите потребности. Потребителският избор има за обект различни стоки и услуги. Обикновено за опростяване на анализа, се приема, че на пазара се срещат само две стоки X и Y. Различните модели за потребление се представят чрез кошници от блага, съставени от различни количества X и Y стоки. Кошницата е група, комбинация от стоки. Разглеждаме кошници, всяка от които съдържа едни и същи стоки, но в различни съотношения. Консумацията на коя да е кошница от стоки носи определено равнище на удовлетворение на потребностите, или полезност (utility) за потребителя.

Начинът, по който потребителят подрежда своите предпочитания може да се представи графично чрез криви на безразличие. Кривата на безразличие представя комбинации от блага, всяка от които осигурява една и съща полезност на купувача. Потребителят е безразличен към комбинациите от стоки и услуги, представени чрез различните точки от кривата.

Кривите на безразличие имат няколко характерни особености: кривата на безразличие е низходяща, тя се спуска надолу, от ляво на дясно; кривата на безразличие е изпъкнала спрямо началото на координатните оси; кривите на безразличие не се пресичат. Премествайки се надолу по кривата на безразличие, потребителят е в състояние да се откаже от все по-малко количество от единия продукт като компенсация за придобиването на другия продукт. От тук следва, че наклонът на кривата на безразличие намалява, или тя е изпъкнала към началото на координатната система. Отношението, в което потребителят желае да замени едно благо за друго, като запази същото равнище на удовлетворение на потребностите се нарича пределна норма на заместване (marginal rate of substitution), или MRS. Наклонът на кривата на безразличието отразява величината на пределната норма на заместване.

Съществува множество от криви на безразличието, всяка от които съответства на различно равнище на полезност. Това множество наричаме карта на безразличието (фигура 3.1). Когато потребителят се движи по една от кривите на безразличие, общата полезност, която той получава от консумацията на стоките не се променя. При преместване от една към друга крива на безразличие, общата полезност търпи промяна. На всяка следваща крива, отстояща все по-далеч от началото на координатната система, съответства по-голямо равнище на обща полезност.

Фигура 3.1 Карта на безразличие

3. Бюджетно ограничение

В ситуация на избор потребителят се сблъсква с две ограничения: разполагаемия доход и цените на стоките и услугите на пазара. Паричната сума, която потребителят може да изразходва за даден период от време зависи от неговия доход (предполагаме, че потребителят има единствен източник на покупателна способност - дохода). Ако цените на благата са зададени и отделният потребител не може да повлияе върху тях, количеството стоки, което ще бъде закупено с наличния доход се определя от цените на стоките и услугите, които купувачът предпочита. Доходът и неговата покупателна способност опрделят бюджетното ограничение на потребителя. Нека даден потребител разполага с доход I, който той може да изразходва за две стоки в количества Х и Y, при цени Р_х и Р_y. Ако целият доход (I) се изразходва за закупуването на продукти Х и Y сумата на разходите за Х и Y (Р_xХ + Р_YY) ще бъде равна на дохода. От тук бюджетното ограничение е:

I = Р_xХ + Р_YY

Можем да преобразуване, за да изразим Y като функция на Х:

Y = I/ Р_Y - (Р_x/Р_Y)Х (2)

Получаваме уравнение на права линия (бюджетно ограничение), която пресича вертикалната ос в точка I/ Р_Y и има наклон - Р_x/Р_Y На нея се намират всички комбинации от блага, които може да придобие купувачът, използвайки изцяло своя доход. Следователно, тя разделя комбинациите от блага, които са достижими за потребителя, от тези, които той не може да придобие.

4. Потребителски избор

Анализът чрез кривите на безразличие показва, че рационалният потребител предпочита комбинация от блага, разположена върху възможно най-високата крива на безразличие, осигуряваща му най-висока степен на удовлетворение от потреблението (максимизация на полезността). Потребителят може да следва собствените си предпочитания, но не всяка комбинация от блага е достъпна за него, така, че той се стреми да придобие комбинацията, която е достъпна в рамките на ограничения доход и която позволява максимално удовлетворяване на потребностите. При съчетаване на бюджетната линия и подреждането на предпочитанията чрез системата от криви на безразличие решаваме проблема за избора на най-подходящата комбинация от блага.

Потребителят, който желае да максимизира равнището на удовлетворение ще избере най-високата възможна крива на безразличие, достижима в рамките на бюджетното му ограничение. Потребителят е в равновесие, т. е. постига най-голяма полезност в рамките на своя доход, в точката, в която бюджетната линия се допира до възможно най-високата крива на безразличие и в която точка наклонът на бюджетната линия (отразяващ съотношението на пазарните цени на благата) е равен на наклона на кривата на безразличие (пределната норма на заместване на благата). При зададено бюджетно ограничение максимизацията на общото удовлетворение се достига в точката, за която:

MRS = P_x/P_y