събота, януари 17, 2015

27.ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ



Въпросите на административното правосъдие намират своето решение едва през 1911 г., когато българският законодател приема Закона за административното правосъдие, обнародван през април 1912 г. До този период /от Освобождението до 1912 г./ тези проблеми остават встрани от вниманието на българското законодателство. Причините са различни и в основата им стои обстоятелството, че административното правосъдие е една много трудна материя и се решава по различен начин в различните страни – Франция, Германия. Има две основни системи – немската и френската и многобройни хибридни модели, които се прилагат в различните страни. Като предистория да кажем, че когато се приема ТК с идеята за Държавен съвет в нея и една от функциите на ДС е да изпълнява ролята на такъв орган, в резултат на политическата боба между младите и старите, ДС отпада по конституция и заедно с това и няма кой да изпълнява тази административна  функция. Още по-рано Временното руско гражданско управление създава такива функции, създават се и в Източна Румелия, но след Съединението вместо българският законодател да почерпи положителното, автоматично се налага законодателството на Княжество България и така тези наченки и практика на административно правосъдие у нас остават неуспешни. Работата по подготовката на закона е поверена на специална комисия и тази комисия изучава теорията на административното право, изучава опита на различните страни и създава един модел, който не прилича на никой от европейските, въпреки, че като цяло се основава на австрийската, защото самите създатели на проекта възприемат идеята че това е административен съд, но не може да бъде част от съдебната система, според тях това би противоречало на принципа на разделение на властите и Администртивният съд се разглежда като част от държавната администрация, като най-висшата част от висшата администрация, която има за цел да защитава интересите на тази администрация?  Законът не приема нито един от моделите. Можем да направим извода, че като цяло не съществува правен механизъм който да защитава интересите на гражданите от посегателство на държавните  служители и администрацията. Няма цялостен закон който да решава като такъв проблема. Административното право е точно правото, което дава, решава юридическите спорове между гражданите и държавата, които са възникнали в резултат на това, че определени държавни органи или длъжностни лица действат неправомерно, т.е. издадени са административни актове, които не отговарят на закона и засягат права и интереси на гражданите. Със закона се учредява един Върховен административен съд /ВАС/ със седалище в София, не се създават окръжни съдилища и по-долни нива, а законодателят приема, че този съд е достатъчен, казано образно на първо време, като се казва, че при необходимост ще се пристъпи и към създаване и на съдилища на по-долно равнище. ВАС е подчинен на МС /това е компромисът за който говорим/, но не е в рамките на МП /Министерство на правосъдието/ за да не се чувства администрацията поставена под контрола на съдебната система и за да не се смята, че в крайна сметка е подчинен и свързан с администрацията, не се поставя на подчинение на някакво ведомство, а се поставя под ведомството на  самия МС. ВАС е единственият орган, който е компетентен да правораздава по административни съдебни спорове.Едновременно с това, когато говорихме за гражданския процес казахме, че гражданските съдилища имат право да разглеждат дела за конфликт на интереси между граждани и администрация. Това се запазва, въпреки че се ощетява ВАС, запазва се това действащо дотогава отношение, т.е. определени административни спорове минават в ОС. ВАС има следното устройство и състав – 8 съдии, /председатели, подпредседатели и членове/, по ранг са приравнени със съдиите от ВКС, изисква се съдиите да бъдат професионални юристи, като половината от тях трябва да отговарят на конкретни изисквания по отношение на нивото  в тяхното професионално развитие, а останалите четирима трябва да бъдат в сферата на науката, висши държавни служители, т.е. непрофесионални съдии и възраст над 35 години, т.е. две квоти – професионална /съдийска/ и друга, в която могат да влизат различни лица, независимо че нямат юридическо образование, но законът предявява различни искания спрямо тях .Всички съдии се назначават с указ на  царя по постановление на МС и по представление на министър-председателя това говори за ранга на съда и същевременно, това е начинът да се избегне този конфликт между съд и администрация. Съдиите са несменяеми от деня на назначаването им. В това отношение са равни на съдиите от ВКС. Освен съдии във ВАС има и главен прокурор и прокурор на отделение. Към тях законът предявява същите изисквания. В структурно-организационно отношение съдът има две отделения – първото се ръководи от председателя на съда и в него влиза и главният прокурор. Второто се ръководи от подпредседателя и в него влиза прокурора на отделението. Съдът може да заседава по отделения, но може да  заседава и в Общо събрание , но и в двата случая задължително с участието на прокурор. Законът определя правомощията на ВАС а именно – върховен контрол по въззивен или касационен ред върху съдебните решения на административните юрисдикции, на второ място – отменяване на административните актове на публичната власт, които са незаконни, но само в случаите, ако няма определен друг законен начин за тяхната отмяна. ВАС се произнася  като първа и последна инстанция по тези именно жалби. Когато няма друг определен ред като апелативна инстанция по жалби по решения на социалните юрисдикции се допуща обжалване по същество и то именно във ВАС и като касационна инстанция по жалби против окончателни по същество на социалните юрисдикции, когато в закона изрично се допуска обжалване по същество пред ВАС. Въпреки, че са дефинирани правомощията, те не са конкретно развити, посочени са общите рамки и това поражда известни трудности, при прилагането на закона. В закона се посочват и причините, основанията за отмяна на административните актове. Първо - когато са издадени от некомпетентен орган, когато съответният държавен орган е превишил своите права,  когато с издадения административен акт се нарушава закона, или ако издаденият адм. акт не съответства на съществуващите законни форми, друга причина – изопачаването на фактите, върху които се основава административният акт. Освен това законът определя и кои актове не подлежат на обжалване пред ВАС: на първо място – когато  всички дела, които по действащите закони са подсъдни на общите окръжни съдилища  и това е регламентирано в чл. 2 в Закона за гражданското съдопроизводство; на второ място това са всички дисциплинарни дела, на трето място висшите правителствени актове и на последно място делата, чието решаване е предоставено от закона на свободното усмотрение на органите на властта. При обсъждането на закона най-големи спорове предизвиква формулировката кои са висшите съдебни актове – във външната или вътрешната политика, това е трудно обяснимо и по принцип се възприема, че практиката ще покаже. През  1915 г. е приета една поправка и за неподсъдни на ВАС са обявени всички актове по назначение, преместване, повишение, понижение, командировка и т. н. на лица от държавната и общинската администрация /още при обсъждането на закона Васил Радославов  директно заявява: „Приемате един закон и ще ни накарате като дойдем на власт да го отменим”. Не го отменят изцяло, но правят много важна съществена промяна, която търпи след това други промени, но като цяло с това решение на либералното правителство се стеснява компетентността на ВАС въпреки, че главната идея - постепенно с неговата дейност да се преразглеждат всички дела, предвидени в  специални закони, да се отменят или да се направят изменения и да се каже, че компетентността е на ВАС/ Решенията се вземат с абсолютно вишегласие, окончателни и имат силата на присъдено нещо между страните. Законът влиза в сила 1912 /04.11.1913 е открит ВАС/, през 1918 започва реално работа, причината за късното му откриване са войните, в които България участва. За да се види как политическите интереси влияят върху компетентността на съда през 1922 г., е изваден от ведомството на МС и поставен под контрола на МП по времето на правителството на Стамболийски, през 1934 г. /на 19.05./ отново е върнат на подчинение на МС. Независимо от тези слабости, за които стана дума, от преминаването от едно подчинение на друго, ВАС се утвърждава като един орган на нарушените права и интереси на гражданите, в него участват едни от най-видните български юристи, можем да кажем, че поуките от неговото създаване са най-добре отчетени в съвременното адм. право и в съвременния, днешния ВАС.

26.СЪЗДАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО



Важното е  да съумеете да видите същността, елементите на всеки един от процесите, общото и различното между тях. След Освобождението гражданското процесуално право се регулира от процесуалните разпоредби, включени във временните правила за съдебно устройство на България Те са съкратен вариант на руския Устав за гражданско съдопроизводство. Едновременно с действието на тези правила българският законодател приема и някои малки процесуални закони, които да ги допълват, макар и по-малки по обем. Гражданският процес се регулира от Закона за гражданското съдопроизводство от 1892? г., той е рецепция на руския Граждански процесуален закон и това е съвсем естествено, тъй като от една страна това е добър закон, от друга страна действащите временни съдебни правила са основани на него и в продължение на годините от Освобождението до 1892 г. дават добри резултати. Със закона се осигурява правна защита на нарушените и застрашени граждански права включително и от разпорежданията на правителствени учреждения и лица. Всеки български гражданин има право да търси и защитава пред съда своите права и интереси, с изключение на лицата, които се намират в настойничество или под законно ограничение на дееспособността. Законът изисква съдебните учреждения да решават делата в съответствие с точния разум на закона, когато законите са непълни или противоречиви да ги решават по общия смисъл на закона и когато и това се окаже недостатъчно да ги решават на основата на обичая и справедливостта, т.е. липсата на закони или тяхната непълнота, неяснота, противоречивост и пр. не са основание да се отказва решаването на делото. Чл. 11 разглежда подобни действия като „отказ от правосъдие”, с други думи законът не допуска отказ от правосъдие. Гражданският процес е изграден върху състезателното начало за страните – ищец и ответник. /делото започва само по искане на ищеца! и се развива пред съдебните органи/ Между съда и източниците на доказателства не трябва да има опосредстващо звено, съдът е този, който извършва проверка на доказателства. Съдът постановява своето решение изключително върху доказателствата, представени от двете страни. Законът приема като важни доказателствени средства свидетелските показания, писмените и веществени доказателства, самопризнанието и клетвата. Накратко ще се спра на клетвата, за да разберете нейния характер и значение – клетвата бива два вида – решителна и съдебна. Решителната клетва се предлага от едната страна на другата. Целта е да се постанови решение на делото въз основа на дадената клетва, т.е. законът задължава съда да приеме клетвата като неопровержимо доказателства и да постанови своето решение въз основа на нея дори да съществуват определени съмнения, дори да имат доказателства, които поставят под съмнение тази клетва. Решителната клетва, както и съдебното самопризнание има необратима доказателствена стойност. Тя има силата, качеството на една принудителна спогодба. Все пак законодателят отчита решителната клетва да бъде недостоверна и предвид на това противната страна, ако твърди, че клетвата е лъжовна, т. е. не е истинска има право да търси наказателна отговорност на лицето, положило  клетва и ако наказателният съд установи, че клетвата е лъжовна, тогава заинтересованата страна има право да иска преглед на гражданското решение. Самата практика показва, че решителната клетва в много случаи се явява една сериозна пречка за разкриване на материалните истини. Предвид на това, законодателят е предвидил конкретни случаи в закона /с цел да ограничи този недостатък/ законодателят определя и изброява случаите, при които не може да се полага решителна клетва. Става дума за дела, които се гледат от мировите съдии или от окръжния съд; дела за права на лично състояние;  дела във връзка с интереси на непълнолетни или такива намиращи се под настойничество;  дела, които се отнасят до интересите на държавата и др. Съдът е пристъпвал към решителна клетва по всяко време на делото. Законът установява 3 редовни инстанции, през които трябва да мине процесът – първа, въззивна /апелативна/ и касационна. На мировия съдия са подсъдни искове, които се отнасят  и имат граждански, търговски характер и чиято цена не надминава 1000 лева. Искове, които се отнасят до собственост /правото на собственост/ на недвижими имоти, също със стойност до 1000 лв. и искове за възстановяване на нарушено владение върху недвижим имот. Искът се предявява чрез подаване на молба, молбата може да бъде и устна. Страните и свидетелите се призовават в съда с призовка, делото се разглежда публично и устно, мировият съдия има право по закон да предложи на страните да се помирят, да прекратят делото с помирение и ако те приемат това, се съставя един протокол, в него се посочват основанията за помирението и условията и протоколът има силата на влязло в сила законно решение. Той не подлежи на обжалване и се изпълнява на общо основание. Всички решения на мировия съдия в тези 3 области са с цена над 100 лв. подлежат на обжалване по апелативен ред пред окръжните съдилища, решението на окръжния съд е окончателно и подлежи на изпълнение и в този случай окръжният съд се явява като втора /въззивна или апелативна/ инстанция. Окръжният съд действа и като първа инстанция и като първа инстанция на него са подсъдни всички граждански и търговски искове, които не подлежат на ведомството на мировия съдия и на другите особени съдилища. Всички с изключение, на тези на които има право мировият съдия и другите особени съдилища. Законът описва и самият процес. Заседанията са открити, устни, след като докладчикът разясни съществото на спора, се дава възможност първо на ищец, след това на ответника  да изложат, да защитят своите основания. Ищецът е длъжен да защити иска си, а ответникът да докаже своите основания. Постановлението на съда се отнася или до съществото на делото , или до частни въпроси, които възникват в хода на делото. В първият случай постановленията на съда се наричат решения /когато се отнасят до  съществото на спора/, във втория случай – определения /когато става въпрос за частни въпроси/. Решението се постановява с вишегласие на съдебния състав. По всяко решение на съда страните имат право на въззивна жалба, тя се подава в съда, постановил решението, в нея не могат да се заявяват нови искания, обаче могат да се предлагат /включват/ нови средства за защита. Апелативният съд решава всяко дело по същество, без да го връща на окръжния за ново връщане и решение. В неговото решение точно се упоменава дали утвърждава или не решението на окръжния съд и кои части утвърждава и кои отхвърля. Молбите за отмяна на окончателните решение на мировите съдии се разглеждат от окръжния, а решенията от окръжните и апелативните – във ВКС. Ако ВКС отмени обжалваното решение, тогава той праща делото за ново разглеждане в друг състав /не в този, който е взел решение/ или го праща в същия съд, който е взел решението, но със задължение делото да се гледа от друг състав. Когато ОС отмени обжалвано решение, той го праща за разглеждане, но от друг състав. Съдебното решение влиза в законна сила, когато е постановено от ОС и страните не са подали въззивна жалба в срока, постановен от закона и когато решението е постановено от съответния Апелативен съда. След като решението влезе в законна сила, то е задължително за страните по делото, за съда, който го постановява и за всички други съдебни места, длъжностни лица и пр. Освен това законът урежда и така нареченият помирителен съд. Този съд има за цел при възникнали спорове между лица, които свободно разполагат със своите имоти, собственост да ги реши по един справедлив начин. Този съд се състои от едно или повече лица помирители, които се избират със съгласието на двете страни. Техният брой е нечетно число, за да се вземе решение. Помирителният съд взема решение по съвест, не се ръководи от закона. По решението на помирителния съд, не се допуска право на жалба. Законът допуска решението на помирителния съд да се признае за недействително при определени условия, предвидени в него:  когато решението не е мотивирано, когато е постановено след изтичане на законния срок и др.  т.е. този помирителен съд /затова е и помирителен/ е съд от непрофесионални съдии, не решава делата по силата на закона, а по съвест и решението му се базира на това, че двете страни доброволно избират съдиите при него. Гражданският процес, така уреден от закона е бавен, скъп, делата се точат с години – 3, 5 и нагоре. Съдилищата се затрупват /образно казано/ от дела и в определен смисъл можем да кажем, че това отговаря на интересите на по-платежоспособните страни в делото и в същото време се явява една пречка за икономическото развитие на страната – развитие на търговията, производството и пр. Предвид на това българският законодател приема ускорена процедура за разглеждане на делата и това става с приемане на Закон за заповедното съдопроизводство. Предвидената процедура в този закон дава право на ищеца да се сдобие с изпълнителен титул, ако ищецът представи в съда Запис на заповед, то съдът веднага му издава такъв изпълнителен лист и изпраща призовка на длъжника за доброволно изпълнение /ПДИ/, длъжникът има право да поиска да продължи редовният исков процес, но за това трябва да представи определена гаранция в банката и да представи удостоверение в банката. Ако той не може да даде такава гаранция, не може да се възстанови старото дело  започнато по стария исков процес и той няма право на възражения. Има различни хипотези и пр. но по-важното е че този закон се създава именно в отговор на бавното и скъпо протичане на гражданския процес и има за цел да защити кредиторите, т.е. икономически по-силния в този спор. Макар и схематично това е съдържанието на гражданския процес. Няма съществени разлики в терминологията, организацията със съвременния. Гражданският процес е състезания между гражданите.
Углавните дела се гледат с участието на съдебни заседатели, при гражданският процес съдията решава спора, има елементи на сравнение, които дават възможност да се видят характеристиките на двата процеса.