11.БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВНО НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО

Наследяването като акт и законна норма възниква и се формира заедно с частната собственост. Средновековното право регламентира наседяването чрез византийската и славянската еклога, Византийската еклога определя две форми – наследяване по завещание и по закон. Трябва още в начало ода отбележим, че в областта на наследяването виз. еклога следва римското право, а по римското право наследяване по завещание е приоритетно, т.е. към наследяване по закон се пристъпва ако няма по завещание. Виз. еклога казва, че завещаване може да извърши само душевно здраво пълнолетно лице. Извършва се писмено или устно, минимум при наличие на 7 свидетели, а ако е извън населено място и са достоверни – трима свидетели В противен случай завещанието е недействително. Има едно изключение – дава се право на тежко ранен войник по време на война да направи завещание пред двама свидетели, но тяхното твърдение трябва да се изследва и потвърди пред съдия, така че последната дума в това изключение има съдия. Законът изисква при писменото завещание свидетелите да се подпишат, в този случай те не знаят нито името на наследника, нито съдържанието, само се подписват под документа. Нямат право на завещание лудите, малолетните – мъжете под 15 години и жените под 13 години, намиращите се в плен, глухонемите по рождение, но този който в резултат на болест или друга причина, а е грамотен, има право да направи писмено завещание, т.е. да направи завещание, подписано саморъчно от него. Едновременно с това законът дава право на родителите да лишат децата си от право на наследство  в случай че са ги обиждали, държали са се непочтително, нещо повече ако законният наследник, не се  грижи за остарелите си родители, те могат да направят свой наследник друго лице. Има различни хипотези, които се развиват от закона, ако е направено завещание, някой го открадне, скрие и на тази основа той стане наследник, след намиране на завещанието, той се лишава от това . Законът изисква наследникът да изпълни завещанието в срок до една година. Ако не направи това, /наследникът е дете или внук на умрелия и не изпълни неговата воля/ в срок до 1 година, тогава той се лишава от завещанието и получава само своята законна част. Тя е 1/3 при  до 4 лица наследници и половината при 5 и повече лица. Ако лицето е сродник, се лишава напълно от наследството. Завещателят е ограничен от закона по отношение на обема на завещанието, той не може да завещае цялото си имущество. В случая законът защитава интересите на низходящите наследници – синове, дъщери и внуци. Законодателят предвижда т.нар. законна запазена част. Право на такава запазена част според виз. еклога имат децата и съпругата, размерът зависи от броя на лицата – до 4 – 1/3, повече – ½, съпругата има ¼ от наследството, а при … Когато няма оставено завещание, имуществото на починалото лице се разпределя по закон. Византийската еклога определя следните групи наследници в тази последователност : Първа група - низходящи наследници /деца или внуци/; Втора група  – възходящи – родители /майка, баща/; Трета група – пълнокръвни братя и сестри, дядото, бабата; Четвърта група – еднокръвни и едноутробни братя и сестри /общ баща, обща майка и т. н./; Пета група – съребрени роднини. В първа група наследството се разделя по равно от низходящите, т.е. няма разделение между половете /няма различие между братя и сестри/. Възприет е принципа, че по-близките по степен изключват по-далечните по степен, а вътре в самата група по-близките наследяват по равно. В пета група, когато казваме по-близките по степен имаме предвид – първите братовчеди изключват вторите и така нататък.

С уреждането на групите, византийската еклога търси едно цялостно и справедливо решаване на наследството, когато няма оставено завещание. Византийската еклога определя различни хипотези, при които се решават въпросите на наследството, когато има починал съпруг, съпруга, когато няма наследници, Ако починалият няма роднини, а има съпруга, тя получава половината, а другата част отива в съкровището. Славянската еклога, възприема по-хуманен начин – наследството отива в полза на държавата, църквата и бедните. Ако няма наследници, цялото наследство отива в държавата. Византийската еклога разглежда като цяло универсален и пълен наследник на наследодателя - това означава, че еклогата предвижда първо да бъдат удовлетворени кредиторите, при наличие на дългове от наследодателя, а след това наследникът да получи своето, както му се полага по закон. Законът предвижда наследството да бъде прието по опис или без опис. Този факт е много важен от гледна точка на интересите на наследниците. В случай че наследникът е знаел, че наследодателят има някакви дългове и в присъствието на свидетели направи опис на полученото наследство в този случай наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на наследството, т.е. /при дългове за 1000 лв., наследство 500 лв., опис на имуществото, с тези 500 лв. се разплаща с кредиторите и не носи повече отговорност за останалите дългове, това е само в случай на опис на наследството пред свидетели/, ако обаче няма такъв опис и то направен пред свидетели, в такъв случай наследникът трябва да търси спогодба и ако не се стигне до спогодба, отговаря неограничено за дълговете на наследодателя включително и със собственото си имущество. В еклогата се определят и причините, поради които децата се изключват от завещанието и се лишават от наследство, конкретно дефинирани – нанесен побой над родителите, ако са ги обидили, обвинили в престъпление, ако са конспирирали, ако се занимават с магьосничество /то се осъжда от християнската религия и е вкарано в закона/, ако децата не поръчителстват за затворените си родители, ако дъщерята въпреки волята на родителите, не желае да встъпи в законен брак с момчето избрано от тях /родителите/. Византийската еклога урежда и наследяването между съпрузите с деца или без деца от брака. Ако семейството няма деца при смърт на съпругата мъжът задържа ¼ от нейната зестра, а останалите са право на наследниците. Ако имат деца, мъжът става притежател на цялата зестра, но само я управлява. Ако встъпи във втори брак и децата са малолетни, той е длъжен да съхранява зестрата и да я управлява и когато станат пълнолетни да им я предаде /зестрата е право на наследство на децата/. Ако мъжът почине и няма деца, жената наследява цялата си зестра и ¼ от имотите на мъжа си, останалите ¾ преминават в неговите наследници. Ако имат деца майката наследява цялото имущество на мъжа си, своята зестра, като е длъжна да направи опис на това имущество и при встъпване във втори брак изискванията към нея по отношение на наследството на децата. Византийската еклога проявява в своите норми хуманизъм и загриженост по отношение на жената, нейната собственост и по отношение на децата.

10.БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВНО СЕМЕЙНО ПРАВО

Бракът и семейните отношения се регламентират от виз. еклога и Законът за съдене на людете /ЗСЛ/. Бракът е религиозно-християнски, той е единствено признат, задължителен и отделни елементи от него се регламентират от каноническото право. Бракът е обявен от християнската църква за тайнство, а църковният обред е задължителен. Чл. 1 от ЗСЛ санкционира и забранява езическите обреди. По закон бракът се предхожда от годеж, който се счита една подготовка, обещание за брак. Виз. еклога поставя следните изисквания за да бъде годежът действителен – християнско вероизповедание, възраст от 7 години нагоре, желание на сгодяващите се, съгласие на родителите и роднините им, младите не трябва да бъдат обвързани с предбрачни дарове дотогава, т.е. трябва да бъдат свободни /годежът може да бъде оформен чрез писмен или устен договор и в него се посочват брачните дарове/, развалянето на годежа е възможно, но носи съответни санкции и те са по-тежки за виновната страна. Ако годежът се развали по искане на страната на момчето, то губи дадените дарове, защото на годежа, по закон и традиция, мъжката страна дава дарове, ако се развали по искане на страната на момата, тя трябва да върне даровете в двоен размер. Византийската еклога предвижда при евентуален отказ след годежа да се сключи брак, родителите на момичето пред свидетели да поканят годеника, и ако той откаже, законът казва, че годежът е развален, момичето е свободно и може да се омъжи за когото си иска, но това трябва да стане с покана и то пред свидетели. Сираците имат право да развалят годежа направен им по внушение, след навършване на 15 години, ако годежът е направен на 14-тата година, то след навършване на 15-тата, могат да развалят годежа. Законът счита, че към тази възраст има една зрялост да се вземе решение. Бракът също се регламентира от еклогата, ЗСЛ, също има условия, които се припокриват с тези на годежа , момичето – над  да бъде над 13 години, момчето – над 15 години; да има съгласие между тях; да нямат непрекратен брак, да са венчани, особено важно е съгласието на родителите, това е традиция, влязла от обичайното право. Законът поставя като пречка за встъпване в брак духовното и кръвно родство, това е в съответствие с християнската религия -  кръвно родство по права линия във всички степени, по сребърна линия до 6-а степен. Осиновяването също е пречка за брак. Сватството също е пречка за брак – мъжът след смъртта на съпругата си не може да се жени за нейни роднини до втора степен. Всички тези изисквания са пренесени от християнските закони. Бракът може да бъде сключен писмено или устно и чрез писмен зестрен договор  - прави се пред свидетели /3 на брой/ и в този писмен зестрен договор мъжът заявява и гарантира, че ще пази непокътнато, ненакърнимо имуществото /зестрата/ на своята съпруга. Трябва да се отбележат санкциите – те са по-тежки във виз. еклога отколкото в ЗСЛ /той предвижда членовредително или епидемийно наказание за този, който се ожени за своята кума/ Еклогата урежда и въпросите за отношенията между съпрузите, родителите и децата, настойничеството. В съответствие с християнските норми законът утвърждава формалното равенство между мъжа и жената, но въпреки това мъжът е глава на семейството и както видяхме има по-големи права. Изрично законът подчертава, че той не може да разполага с нейната зестра – да взема с нея заем, да я залага, или ако иска да направи това трябва да има изричното писмено съгласие на съпругата/. Законът казва, че кредиторите и представителите на държавното съкровище могат да влязат в дома на задлъжнелия, след като съпругата вземе своето имущество, законът защитава не само от съпруга имуществото на съпругата, но и го защитава от евентуално вземане за дългове на съпруга от страна на държавата. Причините, поради които може да се разтрогне бракът – дефинирани са във византийската и славянската еклога и са обособени за всеки пол, а не са общи. Мъжът има право да поиска развод при следните причини: ако съпругата му извърши прелюбодеяние, ако конспирира против живота му, ако знае че други му готвят такава  конспирация и не му съобщи, ако е прокажена. Жената/съпругата/ има право да иска развод при същите условия, но без прелюбодеянието, това се смята, че е дело на жената. Като причина съпругата има право да иска развод и когато мъжът в рамките на 3 години след брака не може да встъпи в своите задължения, т.е. потентността се смята за причина, основание и право на съпругата за развод, но лудостта, получена след брака, не е основание и причина за развод. Подобни са и разпоредбите, които предвижда ЗСЛ. – той приема като основание, опитът за убийство, след като се докаже от съдиите.  Синтагмата на Матей Бластър допуска развод, ако съпругата ходи на конни състезания, пирува с мъже, ако съпругът злоупотребява с нейното целомъдрие /но канонът посочва 3 години отсъствие от дома на мъжа или жената/. Законът регламентира и отношенията между  родителите и децата, които се основават на доверие и отговорност. Родителската власт принадлежи на мъжа, тя е широка и неограничена - от правото на телесно наказание  до продажба на детето. Неправоспособността продължава до сключване на брак от децата. След смъртта на съпруга, родителската власт преминава в ръцете на съпругата. Уреждат се отношенията при смърт на единия, или другия съпруг, по отношение на децата или имуществото. Законът изрично казва, че никой от съпрузите не може да напусне децата без втори брак, ако те са малолетни. Регламентира се и настойничеството. В еклогата настойничеството се разглежда в два случая – първият – когато жената встъпва във втори брак и има малолетни деца, тогава законът изисква, назначаване на настойници на децата и след това жената да встъпи в брак и по този начин се гарантира наследството на децата върху имотите на бащата. Ако съпругата не направи така, а влезе във втори брак, то законът казва, че тя носи отговорност за наследството на децата със своето имущество и имуществото на втория съпруг, т.е. това е една санкция и принуда с цел да се назначат настойници. Вторият случай – когато и двамата родители са починали, законът предвижда родителите да определят преживе такъв, ако има такъв, той влиза в своите правомощия, ако обаче няма, за настойници на децата се определят благочестиви домове, сиропиталища, църквата, манастирите. Сираците имат право да получат своето наследство от настойниците след като навършат 20 години, или след като сключат брак. По този начин законът иска да гарантира и гарантира имуществените права на низходящите наследници при починал един или двама родители.