18.Легализация на публични актове на други държави отнасящи се до законни права и интереси на български граждани в Република България

Естес­тве­ният ход на жи­во­та чес­то во­ди до настъпването на най-различни факти и събития с правно значение за конкретен български гражданин на територия на държава различна от Република България (раждане на дете, завършване на образование и получаване на диплом, сключ­ва­не на граж­дан­ски брак, откриване на наследство и т.н.). Пе­ри­о­дич­но се на­ла­га да се удос­то­ве­ря­ват и дру­ги фак­ти и об­сто­я­тел­ства с прав­но зна­че­ние. В то­зи сми­съл въз­ник­ва мно­го чес­то въп­ро­сът за ва­лид­нос­тта на чуж­дес­тран­ни пуб­лич­ни ак­то­ве, от­на­ся­щи се до фак­ти и съ­би­тия, свър­за­ни с граж­дан­ско­то със­то­я­ние, граж­дан­ска­та ре­гис­тра­ция на бъл­гар­ски граж­да­ни или бъл­га­ри, а съ­що та­ка и до приз­на­ва­не­то на бъл­гар­ски пуб­лич­ни ак­то­ве в чуж­би­на.

Изис­ква­не­то за пъл­но­та и ко­рек­тност на­ла­га да се по­со­чи, че прав­на­та уред­ба на за­вер­ки­те, ле­га­ли­за­ци­и­те и пре­во­ди­те към нас­то­я­щия мо­мент включ­ва Граж­дан­ския про­це­су­а­лен ко­декс, За­ко­на за но­та­ри­у­си­те и но­та­ри­ал­на­та дей­ност, Пра­вил­ни­ка за ле­га­ли­за­ци­и­те, за­вер­ки­те и пре­во­ди­те на до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа (по-на­та­тък за крат­кост ще бъ­де на­ри­чан са­мо Пра­вил­ник), За­ко­на за дър­жав­ни­те так­си и та­ри­фи­те към не­го, до­го­во­ри­те за прав­на по­мощ меж­ду Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и съ­от­вет­на­та стра­на, кон­сул­ски­те кон­вен­ции (там къ­де­то съ­щес­тву­ват) и Кон­вен­ци­я­та за пре­мах­ва­не на изис­ква­не­то за ле­га­ли­за­ция на чуж­дес­тран­ни пуб­лич­ни ак­то­ве.

Осно­вен нор­ма­ти­вен акт по те­зи въп­ро­си е Пра­вил­ни­кът за ле­га­ли­за­ци­и­те, за­вер­ки­те и пре­во­ди­те на до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа, кой­то мно­гок­рат­но е из­ме­нян и до­пъл­ван. Спо­ред Пра­вил­ни­ка ле­га­ли­зи­ра­не­то и за­ве­ря­ва­не­то на до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа в стра­на­та се из­вър­шва от МВнР, а в чуж­би­на – от дип­ло­ма­ти­чес­ки­те и кон­сул­ски пред­ста­ви­тел­ства на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Ми­нис­тер­ство­то на вън­шни­те ра­бо­ти ле­га­ли­зи­ра до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа, из­да­де­ни от уч­реж­де­ния, под­ве­дом­стве­ни на от­дел­но ми­нис­тер­ство или пря­ко на Ми­нис­тер­ския съ­вет, са­мо ако те са за­ве­ре­ни от пос­лед­ни­те.

До­ку­мен­ти, из­да­де­ни от об­щи­ни/ра­йо­ни/кмет­ства, нуж­да­е­щи се от пос­лед­ва­ща ле­га­ли­за­ция, тряб­ва да бъ­дат за­ве­ре­ни от длъж­нос­тно ли­це, оп­ре­де­ле­но със за­по­вед на кме­та, да бъ­де по­ло­жен „пра­во­ъ­гъ­лен щем­пел за чуж­би­на“ и кръ­гъл пе­чат за­ед­но с под­писа и фа­ми­лията на длъж­нос­тно­то ли­це, съ­от­вет­но оп­ра­во­мо­ще­но да из­вър­шва та­зи за­вер­ка.

Пре­пи­си от офи­ци­ал­ни до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа Мини­стерството на външните работи ле­га­ли­зи­ра ако са над­леж­но за­ве­ре­ни пър­во­на­чал­но от но­та­ри­ус и след то­ва от Ми­нис­тер­ство­то на пра­во­съ­ди­е­то. Общ прин­цип е след ле­га­ли­зи­ра­не от МВнР на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия до­ку­мен­тът да бъ­де за­ве­рен от дип­ло­ма­ти­чес­ко­то или кон­сул­ско пред­ста­ви­тел­ство на стра­на­та, за ко­я­то е пред­наз­на­чен.

До­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа, про­из­хож­да­щи от дру­га стра­на, МВнР ле­га­ли­зи­ра са­мо ако те са за­ве­ре­ни от на­ми­ра­що­то се в Бъл­га­рия дип­ло­ма­ти­чес­ко или кон­сул­ско пред­ста­ви­тел­ство на та­зи стра­на или от пред­ста­ви­тел­ство на тре­та стра­на, по­е­ла за­щи­та­та на ней­ни­те ин­те­ре­си в Бъл­га­рия. Ми­нис­тер­ство­то на вън­шни­те ра­бо­ти мо­же да ле­га­ли­зи­ра нап­ра­во та­ки­ва до­ку­мен­ти и кни­жа по из­клю­че­ние – са­мо ако те са за­ве­ре­ни от МВнР на стра­на­та, от ко­я­то про­из­хож­дат. Спо­ред чл. 13 от Пра­вил­ни­ка „Чуж­ди до­ку­мен­ти, ле­га­ли­зи­ра­ни от дип­ло­ма­ти­чес­ки­те и кон­сул­ски пред­ста­ви­тел­ства на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, не се нуж­да­ят от до­пъл­ни­тел­на за­вер­ка и са ва­лид­ни на те­ри­то­ри­я­та на стра­на­та.“. Не­за­ви­си­мо от за­вер­ка­та пре­во­дът мо­же да бъ­де при­ет са­мо ако е нап­ра­вен от упъл­но­мо­ще­ния със за­по­вед пре­во­дач в по­сол­ство­то. Пре­во­дът тряб­ва да бъ­де нап­ра­вен в Република Бъл­га­рия от фир­ма, ко­я­то е в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с Ди­рек­ция „Кон­сул­ски от­но­ше­ни­я“. След то­ва под­пи­сът на пре­во­да­ча след­ва да бъ­де за­ве­рен от МВнР на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Прин­цип­но по­ло­же­ние е под­пи­си­те на бъл­гар­ски и чуж­ди граж­да­ни да бъ­дат за­ве­ря­ва­ни са­мо след над­леж­но ус­та­но­вя­ва­не на са­мо­лич­нос­тта им. Под­пи­си­те на чуж­ди граж­да­ни се за­ве­ря­ват са­мо ако до­ку­мен­тът е пред­наз­на­чен да про­из­ве­де дей­стви­е­то си в Бъл­га­рия.

Ми­нис­тер­ство­то на вън­шни­те ра­бо­ти, дип­ло­ма­ти­чес­ки­те и кон­сул­ски пред­ста­ви­тел­ства на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и склю­чи­ли­те до­го­вор с МВнР пре­во­да­чес­ки фир­ми из­вър­шват пре­вод на до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа от бъл­гар­ски на чужд език и от чужд език на бъл­гар­ски са­мо ако те­зи до­ку­мен­ти са ле­га­ли­зи­ра­ни по ве­че по­со­че­ния по-го­ре ред. Ли­ца­та, ко­и­то из­вър­шват пре­во­ди­те, от­го­ва­рят за тях­на­та дос­то­вер­ност съг­лас­но за­ко­на.

При кон­ста­ти­ра­не на не­точ­нос­ти, греш­ки, пре­и­на­ча­ва­не на съ­дър­жа­ни­е­то на до­ку­мен­та в пре­во­да, МВнР не­за­бав­но тряб­ва да бъ­де уве­до­ме­но (вж. чл. 2а, ал. 3 от Пра­вил­ни­ка). Пре­во­ди от един чужд език на друг не се из­вър­шват нап­ра­во, а са­мо след ка­то до­ку­мен­тът бъ­де пре­ве­ден от еди­ния чужд език на бъл­гар­ски, а след то­ва от бъл­гар­ски на вто­рия чужд език. Естес­тве­но, в то­зи слу­чай се съ­би­рат так­си и за два­та пре­во­да.

                                                                                                          

Новости, произтичащи от ратификацията на Хагската конвенция

През 2001 г. за Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия вле­зе в си­ла Кон­вен­ци­я­та за пре­мах­ва­не на изис­ква­не­то за ле­га­ли­за­ция на чуж­дес­тран­ни пуб­лич­ни ак­то­ве. Ней­но­то ос­нов­но пред­наз­на­че­ние е пре­мах­ва­не на изис­ква­не­то за дип­ло­ма­ти­чес­ка или кон­сул­ска ле­га­ли­за­ция на чуж­дес­тран­ни пуб­лич­ни ак­то­ве, ко­и­то са из­гот­ве­ни на те­ри­то­ри­я­та на ед­на от до­го­ва­ря­щи­те се стра­ни и ще се при­ла­гат на те­ри­то­ри­я­та на дру­га до­го­ва­ря­ща се стра­на. По сми­съ­ла на чл. 1 от Кон­вен­ци­ята пуб­лич­ни ак­то­ве са:

1)            до­ку­мен­ти, из­да­ва­ни от ор­ган или длъж­нос­тно ли­це от пра­во­раз­да­ва­тел­на­та сис­те­ма;

2)            ад­ми­нис­тра­тив­ни до­ку­мен­ти (в то­ва по­ня­тие се включ­ва ця­ло­то мно­го­об­ра­зие от до­ку­мен­ти, из­да­ва­ни от дър­жав­на­та и об­щин­ска ад­ми­нис­тра­ция);

3)            но­та­ри­ал­ни ак­то­ве;

4)            офи­ци­ал­ни за­вер­ки (ка­то например за­пис­ва­ния в ре­гис­тър или удос­то­ве­ря­ва­не на да­та или под­пис вър­ху час­тен до­ку­мент).

Та­зи кон­вен­ция не се при­ла­га по от­но­ше­ние на до­ку­мен­ти, из­гот­ве­ни от дип­ло­ма­ти­чес­ки или кон­сул­ски слу­жи­те­ли, а съ­що та­ка и за ад­ми­нис­тра­тив­ни до­ку­мен­ти, пря­ко свър­за­ни с тър­гов­ска или мит­ни­чес­ка опе­ра­ция. Та­ки­ва до­ку­мен­ти мо­гат да бъ­дат удос­то­ве­ре­ни за пол­зва­не в чуж­би­на от МВнР, ко­га­то са офор­ме­ни по про­це­ду­ра­та, рег­ла­мен­ти­ра­на в Пра­вил­ни­ка – да бъ­дат за­ве­ре­ни с та­ка на­ре­че­ния „пра­во­ъ­гъ­лен щем­пел за чуж­би­на“ от из­да­ва­щия или от съ­от­вет­но вис­шес­то­я­щия ор­ган.

По сми­съ­ла на чл. 2 „Ле­га­ли­за­ция пред­став­ля­ват един­стве­но фор­мал­ни­те про­це­ду­ри, чрез ко­и­то дип­ло­ма­ти­чес­ки­те и кон­сул­ски слу­жи­те­ли на дър­жа­ва­та, на чи­я­то те­ри­то­рия тряб­ва да се пред­ста­ви до­ку­мен­тът, удос­то­ве­ря­ват ис­тин­ност­та на под­пи­са, ка­чес­тво­то, в ко­е­то е дей­ству­ва­ло ли­це­то, под­пи­са­ло до­ку­мен­та, и при не­об­хо­ди­мост – ав­тен­тич­нос­тта на пе­ча­та или мар­ка­та, пос­та­ве­ни вър­ху до­ку­мен­та“.

Основ­на­та цел на Кон­вен­ци­я­та е вся­ка до­го­ва­ря­ща дър­жа­ва да ос­во­бож­да­ва от ле­га­ли­за­ция пуб­лич­ни­те ак­то­ве, ко­и­то тряб­ва да се пред­ста­вят на ней­на те­ри­то­рия, със­та­ве­ни в дру­га стра­на по Кон­вен­ци­я­та, при по­ло­же­ние, че те са офор­ме­ни с апос­тил (apostille)/печат за специално удостоверение/. По сво­я­та същ­ност и съ­дър­жа­ние удос­то­ве­ря­ва­не­то с apostille пред­став­ля­ва ле­га­ли­зи­ра­не на до­ку­мен­та от ком­пе­тен­тен ор­ган в дър­жа­ва­та, къ­де­то той е из­да­ден. Това е уни­фи­ци­ра­на фор­ма за за­ве­ря­ва­не на до­ку­мен­ти за чуж­би­на – пос­та­вя се вър­ху са­мия до­ку­мент или в на­роч­но при­ло­же­ние към не­го и тряб­ва да съ­от­вет­ства на об­ра­зе­ца, при­ло­жен към та­зи кон­вен­ция. Удос­то­ве­ре­ни­е­то мо­же да бъ­де със­та­ве­но на офи­ци­ал­ния език на ор­га­на, кой­то го из­да­ва. Заг­ла­ви­е­то „Apostille“ тряб­ва да бъ­де на френ­ски език. Стан­дар­тни­те из­ра­зи, из­пол­зва­ни в не­го, мо­гат да бъ­дат и на вто­ри език. Удос­то­ве­ре­ни­е­то се из­да­ва по ис­ка­не на ли­це­то, под­пи­са­ло до­ку­мен­та, или по ис­ка­не на все­ки при­но­си­тел на до­ку­мен­та. То удос­то­ве­ря­ва ис­тин­нос­тта на под­пи­са, ка­чес­тво­то, в ко­е­то е дей­ства­ло ли­це­то, под­пи­са­ло до­ку­мен­та, а при не­об­хо­ди­мост – и ав­тен­тич­нос­тта на пе­ча­та или мар­ка­та, пос­та­ве­ни вър­ху до­ку­мен­та. Под­пи­сът, пе­ча­тът и мар­ка­та на удос­то­ве­ре­ни­е­то са ос­во­бо­де­ни от вся­как­ва пос­лед­ва­ща ле­га­ли­за­ция.

Вся­ка до­го­ва­ря­ща се дър­жа­ва оп­ре­де­ля ор­га­ни­те, ко­и­то в съ­от­вет­ствие със слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния са оп­ра­во­мо­ще­ни да по­ла­гат apostille. В Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия това са след­ни­те ор­га­ни:

             Ми­нис­тер­ство­то на пра­во­съ­ди­е­то – за ак­то­ве­те на съ­ди­ли­ща­та и но­та­ри­у­си­те;

             Ми­нис­тер­ство­то на вън­шни­те ра­бо­ти – за всич­ки ос­та­на­ли ак­то­ве.

Ко­га­то удос­то­ве­ре­ни­те от Ми­нис­тер­ство­то на пра­во­съ­ди­е­то до­ку­мен­ти ще тряб­ва да се пред­ста­вят в дър­жа­ви, ко­и­то не са стра­ни по Кон­вен­ци­я­та, те­зи до­ку­мен­ти тряб­ва да се вне­сат за пос­лед­ва­що ле­га­ли­зи­ра­не нап­ра­во в дип­ло­ма­ти­чес­ко­то пред­ста­ви­тел­ство на съ­от­вет­на­та дър­жа­ва.

С ог­лед пред­паз­ва­не от евен­ту­ал­ни ма­ни­пу­ла­ции с apostille, е изис­ква­не­то за въ­веж­да­не на ре­гис­тър или кар­то­те­ка на из­да­де­ни­те удос­то­ве­ре­ния, къ­де­то да се по­соч­ва:

             по­ре­ден но­мер и да­та на удос­то­ве­ре­ни­е­то;

             име­то на ли­це­то, под­пи­са­ло пуб­лич­ния акт, и ка­чест­во­то, в ко­е­то е дей­ства­ло, а за не­под­пи­са­ни­те до­ку­мен­ти – на­и­ме­но­ва­ние на ор­га­на, пос­та­вил пе­ча­та или мар­ка­та.

Офор­мя­не­то на до­ку­мен­ти с apostille оз­на­ча­ва, че в дър­жа­ва-стра­на по Кон­вен­ци­я­та те не се нуж­да­ят от пос­лед­ва­ща ле­га­ли­за­ция, а са­мо от пре­вод. Въз­мож­но е мес­тни­те ор­га­ни на съ­от­вет­на­та дър­жа­ва да при­е­мат и ко­пие от снаб­ден с apostille до­ку­мент, ко­га­то то­ва ко­пие е за­ве­ре­но от мес­тен но­та­ри­ус. То­ва оз­на­ча­ва, че е въз­мож­на мно­гок­рат­на упот­ре­ба на офор­мен с apostille до­ку­мент в раз­лич­ни дър­жа­ви-стра­ни по Кон­вен­ци­я­та.

 Пре­во­дът мо­же да бъ­де из­вър­шен как­то в стра­на­та, в ко­я­то до­ку­мен­тът е офор­мен с apostille, та­ка и във вся­ка ед­на тре­та дър­жа­ва-стра­на по Кон­вен­ци­я­та. Къ­де да бъ­де из­вър­шен пре­во­дът е въп­рос на лич­на пре­цен­ка, в за­ви­си­мост от раз­лич­ни фак­то­ри – вре­ме, фи­нан­си, край­на цел и т. н.

По от­но­ше­ние на до­ку­мен­ти­те, със­та­ве­ни в дър­жа­ва, ко­я­то не е стра­на по Кон­вен­ци­я­та, се при­ла­гат пра­ви­ла­та и про­из­вод­ства­та, рег­ла­мен­ти­ра­ни в Пра­вил­ни­ка за ле­га­ли­за­ци­и­те, за­вер­ки­те и пре­во­ди­те на до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа. Общи­те прин­цип­ни по­ло­же­ния се из­ра­зя­ват в след­но­то:

             чуж­ди­те до­ку­мен­ти да са удос­то­ве­ре­ни от МВнР на из­да­ва­ща­та дър­жа­ва;

             ле­га­ли­за­ция от бъл­гар­ско дип­ло­ма­ти­чес­ко или кон­сул­ско пред­ста­ви­тел­ство в та­зи дър­жа­ва или ак­ре­ди­ти­ра­но и за нея. При лип­са на го­ре­по­со­че­на­та въз­мож­ност та­ка­ва ле­га­ли­за­ция би мог­ла да бъ­де нап­ра­ве­на от дип­ло­ма­ти­чес­ко­то или кон­сул­ско­ пред­ста­ви­тел­ство на из­да­ва­ща­та стра­на, ак­ре­ди­ти­ра­но за Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия;

             за­вер­ка от Ди­рек­ция „Кон­сул­ски от­но­ше­ни­я“ при МВнР;

             пре­вод от фир­ма, ко­я­то е в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с МВнР, и за­вер­ка на под­пи­са на пре­во­да­ча;

             из­пол­зва­не по пред­наз­на­че­ние та­ка за­ве­ре­ния, ле­га­ли­зи­ран и в за­ве­рен пре­вод до­ку­мент в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Пре­во­ди­те тряб­ва да пре­да­ват дос­лов­но ви­да, ат­ри­бу­ти­те и пъл­но­то съ­дър­жа­ние на до­ку­мен­та. За­дъл­жи­тел­но се пре­веж­да ця­ло­то съ­дър­жа­ние и на всич­ки до­пъл­ни­тел­ни тек­сто­ве (ка­то нап­ри­мер удос­то­ве­ря­ва­ния, за­вер­ки и ле­га­ли­за­ции вър­ху до­ку­мента). Всич­ки стра­ни­ци се но­ме­ри­рат и се под­пис­ват от пре­во­да­ча, ка­то на вся­ка стра­ни­ца се по­ла­га и пе­чат на фир­ма­та, а в края се опис­ва ви­дът на пре­во­да – вид, но­мер, да­та на пре­веж­да­ния до­ку­мент, от ка­къв на ка­къв език, брой стра­ни­ци, три­те име­на и ЕГН на пре­во­да­ча и пе­чат на фир­ма­та.

В зак­лю­че­ние след 30 ап­рил 2001 г. дей­стват па­ра­лел­но и ста­ра­та сис­те­ма на ле­га­ли­за­ции, за­вер­ки и пре­во­ди, ос­но­ва­на на Пра­вил­ни­ка за ле­га­ли­за­ци­и­те, за­вер­ки­те и пре­во­ди­те на до­ку­мен­ти и дру­ги кни­жа и но­ва­та сис­те­ма – чрез по­ла­га­не на apostille.

17.Правна защита на българските общности зад граница

Необходима е промяна на политиката, на законовата уредба и на практиката по закрила на българските общности зад граница - цел съхраняване на българското самосъзнание и чувството за национална принадлежност.

Създаването, развитието и практическото реализиране на идеята за подпомагане на българските общности зад граница, за приобщаването им към Родината в различните му аспекти (духовно, икономическо, физическо присъствие и т.н.), е особено актуално за днешната ситуация в България.

Общата констатация при запознаване с правната уредба на отделни държави е липсата на ясно изразена специална правна уредба за решаване на разнообразните въпроси на общностите зад граница. Съществуват разпоредби в множество и различни по вид и по степен на задължителност нормативни актове, регламентиращи отделни видове обществени отношения.

По­ра­ди не еднозначната упот­ре­ба на тер­ми­ни­те за на­и­ме­ну­ва­не на бъл­га­ри­те, жи­ве­е­щи от­въд дър­жав­ни­те гра­ни­ци на Бъл­га­рия в нормативната уредба през различните периоди авторът п­ра­ви историко-правен преглед, който има съществен приносен елемент.

Така например след 1878 г. се го­во­ри пре­и­му­щес­т­ве­но за „по­ро­бе­ни бъл­га­ри“ и ос­нов­на­та цел е тях­но­то ос­во­бож­да­ва­не и при­съ­е­ди­ня­ва­не към Бъл­га­рия. След Пър­ва­та све­тов­на вой­на се го­во­ри за „бъл­гар­с­ки мал­цин­с­т­ва“, чи­и­то пра­ва са за­щи­та­ва­ни въз ос­но­ва на спе­ци­ал­ни меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри. Тер­ми­нът „бъл­га­ри в чуж­би­на“ е въ­ве­ден в упот­ре­ба през 1982 г., ко­га­то се съз­да­ва Ко­ми­тет за бъл­га­ри­те в чуж­би­на. Съ­щев­ре­мен­но про­дъл­жа­ват да се из­пол­з­ват тер­ми­ни­те “задгранични българи”, “сънародници зад граница”, “българи извън България”, “българи в чужбина” „българска ди­ас­по­ра“, „българска е­миг­ра­ци­я“, „български об­щ­нос­ти зад граница“, но като че ли най-точно и всеобхватно е по­ня­тието „бъл­гар­с­ки об­щ­нос­ти зад гра­ни­ца“, ко­е­то ак­цен­ти­ра вър­ху об­щ­ност­та, като съвкупност от отделни индивиди – физически лица от български произход (традиционните исторически оформени български общности) и съвременната българска емиграция (български граждани – българи или лица от друг етнически произход, като турци, роми, евреи, арменци и др. зад граница и техните възходящи – деца, внуци).

Предмет на правото на българските общности зад граница са най-различни правоотношения, в които лицата встъпват при задоволяване на свои интереси и потребности, като се има предвид техния личен и социален статус в най-широк аспект – раждания, брак, смърт, документи за самоличност, трудови и осигурителни отношения,        правоотношения свързани със собственост, наследство и т.н. В тази връзка регулираните правоотношения могат да бъдат от сферата на различни правни отрасли – Конституционно, Административно, Гражданско, Семейно, Трудово, Осигурително, Търговско, Застрахователно Международно частно и други права. В конкретния случай става въпрос за правната система на държавата, в която живеят сънародниците ни, за правната система на Република България, за правните системи на трети държави, като при правоотношения с международноправен елемент, също така и за норми на международното право.

Понятийният апарат и правният подход при формулиране и разрешаване на проблемите на българските общности зад граница са обективно предопределени от историческите факти и обстоятелства, от развитието на вътрешно правната и международноправна уредба, а също така и от съвременните международни условия и тенденции, както и от международноправната уредба и практика на Съда по правата на човека в Страсбург.

В този смисъл е добре да се приеме, че понятието “български общности зад граница” е много по-широко по обхват и по съдържание от понятието “българите в чужбина”, което е използвано в Закона за българите в чужбина .

В този смисъл понятието „Български общности зад граница трябва да включва:

- исторически създалите се български общности на териториите на по-близки и по-далечни държави, включващи предимно „българи”, “българи по етнокултурен произход” и техните възходящи;

- лица, които са или били български граждани от български етнокултурен произход и техните възходящи;

- лица, които са или са били български граждани (но имат различен от българския етнокултурен произход – турци, арменци, евреи и т.н.) и техните възходящи.

Правото на българските общности зад граница е комплексно по своя характер. То съдържа норми от различни правни клонове, както в “приемащата държава”, така и в “държавата на произход”. Също така съдържа норми на международното право, както и на други, така наричаните „трети държави” с които лицата от български произход влизат в различни правоотношения. Източникът на това право не е само една национална правна система, а две или повече правни системи на съответни държави, в зависимост от сложността на взаимоотношенията с международен елемент – семейноправни, трудовоправни, осигурителни, наследствени, наказателноправни и т.н.

Правото на българските общности зад граница е тясно свързано с нормативната уредба по защита на правата на човека в най-общ план. Нещо повече, отделните правни уредби на разнообразните по вид и характеристики обществени отношения в тази област са свързани със защитата на правата на човека, в частност със защитата на правата на малцинствата.

Правни проблеми лицата от българските общности имат:

- основно на територията на съответната държава на фактическо пребиваване при упражняване на правото на труд, при съответните осигурителни правоотношения, както и при правоотношения от друг характер;

- по-малко на територията на Република България при правоотношения от различен характер (влизане, пребиваване, наследствени, осигурителни);

- много по-рядко, но все пак съществуват в практически аспект - правни проблеми на територията на една трета държава, която е различна от държавата на произход и от държавата на фактическото пребиваване (пример при смесени бракове, при временна трудова заетост на нейна територия, при извършване на административни нарушения, на престъпление и т.н.).

В заключението са посочени основните изводи и предложение за акценти на предлаганата  нова политика. Те могат да бъдат:

- разработване на Националната стратегия за работа с българите по света и приемането и от Народното събрание;

- преглед и промяна на нормативната уредба, която регламентира правното положение на българските общности зад граница;

- създаване на отделен фонд за българите в чужбина, който да финансира конкретни проекти и инициативи на техните организации;

- разработване на културно-образователни, информационни и подпомагащи програми за лица от българските общности в чужбина;

- разработване на програми за трайно привличане на българи, които живеят в чужбина, за заселване в България. Това може да включва издаване на "зелени карти" за облекчаване на визовия режим и за достъп до пазара на труда в България, както и на „синя карта за висококвалифицирани специалисти”;

- специален акцент трябва да се постави и върху българските студенти, обучаващи се в чужбина, които към 2009 г. са над 50 000;

- облекчени условия за влизане и пребиваване на територията на Република България; за придобиването на българско гражданство.

В Закона за българите, живеещи извън Република България, има определени пропуски. Той не може адекватно да регулира обществени отношения в тази област. В тази връзка има две възможности:

- да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, или

- да се изработи изцяло нов Закон за българските общности зад граница, както и да се създаде система от подзаконови нормативни актове относно взаимодействието между държавните институции, неправителствените организации, местната власт, и представителите на българските общности зад граница.

Правната уредба на всички тези обществени отношения не е систематизирана. Тя е разпръсната в множество закони, наредби и други подзаконови нормативни актове. Веселин

Според автора Веселин Цанков България има политика към българите в чужбина, но тя трябва да има нови акценти и нови форми. Прагматизмът очертава някои основни елементи на държавната политика - запазване на българското самосъзнание; създаване на подходящ социално-икономически климат в България; диференциран подход към всяка отделна общност, като се отчита нейната специфика; съобразяване с международноправните норми за защита на правата на човека и на основните свободи, както и с нормативната база за защита правата на малцинствата. През 2009 г. в НДК е представен проект на Нова държавна политика по въпросите на българските общности зад граница. Той аргументира необходимостта Народното събрание трябва да приеме Национална стратегия за работа с българите в чужбина, която да определя основните цели, приоритети, програми, инструменти и институционални механизми. На основата на тази Стратегия да се приемат нов Закон за българските общности зад граница, дългосрочни и годишни програми за работата с българските общности зад граница, които да ангажират съответните институции и ведомства. Да се създаде Комисия по миграция, интеграция и по въпросите на българските общности зад граница в Народното събрание. Да се създаде Съвет по миграция, интеграция и по въпросите на българските общности зад граница при МС.

Да се укрепи и подобри функционирането на Експертно-консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина.

Да се създадат и поддържат фондове за реализация на тези идеи.

Много важно е да бъдат формулирани по-прецизно и цялостно правата и задълженията на лицата от българските общности в държавата по пребиваване и в Република България. От съществено значение е закрепването в закон на системата от органи, компетентни по въпросите на българските общности зад граница на съответните нива – НС, МС, ДАБЧ, Национален консултативен експертен съвет при ДАБЧ, както и посочването на правните основания ДАБЧ да издава удостоверение за български произход.

Важен аспект на законопроекта е решението да се уредят в закон правните основания за съответните програми и фондове, които да провеждат държавната политика по отношение на българските общности зад граница. Особен акцент в законопроекта е правната уредба на възможностите за завръщане и за интеграция в Родината.