вторник, януари 13, 2015

6.Пакт за граждански и политически права – факултативни протоколи Пакт за икономически, социални и културни права

Двата пакта са приети от Общото събрание на ООН на 16.12.1966 г. Влизат в сила десет години по-късно след като са ратифицирани от 35 държави (1976 г.) Към 2001 г. Международният пакт за гражданските и политически права /МПГПП/ е
ратифициран от 148 държави, а Международния пакт за икономически, социални и културни права /МПИСКП/ от 145 държави.България ратифицира двата пакта още през 1970 г., но са публикувани в Държавен вестник 6 години по-късно. Интересно е да се отбележи, че САЩ все още не е ратифицирала Международния пакт
за икономически, социални и културни права.Правата, закрепени в двата международни пакта възпроизвеждат правата, провъзгласени във всеобща декларация заправата на човека./ Право на труд в справедливи и благоприятни условия. Право на социална защита, на задоволително жизнено равнище и на възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве;Право на образование и на ползване на благата на културната свобода и научния прогрес; права като свобода на придвижването; равенство пред закона; право на справедлив съд и презумпция за невинност; свобода на мнението и изразяването; мирни събрания; свобода на сдружаването, участие в обществените работи и в избори; защита на правата на малцинствата, забранява се произволното лишаване от живот; мъченията и жестокото третиране или наказание; робството и принудителния труд; произволния арест или задържане и своеволната намеса в личния
живот; пропагандата на война и на расова или религиозна омраза.
Новите моменти тук са:
Чл. 1 от МПГПП е формулирано правото на народите за самоуправление
Чл. 2 създава за всяка държава, страна по пакта задължението „да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права”. Правото на живот е гарантирано с мерки,ограничаващи смъртното наказание.В Чл. 9 са дадени в разгърната форма правата, които гарантират личността срещу несправедлив наказателен процес,
включително и правото на обезщетение. Нови моменти се съдържат и в МПИСКП. Признато е правото на стачка, по-разгърнато са представени правото на здравеопазване, образование, на участие в културния живот.
Пактовете предвиждат механизми, чрез които трябва да се упражнява определен контрол за спазване на признатите с тях права. Заедно с Всеобщата декларация за правата на човека образуват Международната харта за правата на човека. Съставна част от Хартата са и двата факултативни протокола към Международния пакт за граждански и политически права. Първия предвижда правото на индивидуални жалби срещу нарушение правата на човека, а втория – премахването на смъртното наказание- в него участват 50 държави./15.12.1989 г./.

5.Хартата за правата на човека.Понятие и съд-е.Всеобща декларация пр на човека

Хартата за пр.на ч на ООН вкл-Всеобща декларация за пр. на ч.,пакт за гражд.и пол. права, пакт за и соц-ик. и култ.пр.,протоколите за забрана на см.наказание и за правото на индивид.жалба.
Съдържа 6 глави(достойнство,свобода,солидарност,равенство,гр-во,справедливост)Повечето от тези права се съд. и в др.документи ,но Хартата е 1я док-т,които вкл.вс.пр.--Всеобщата декларация за пр.на ч.,която е възприета като общо постижение на вс.народи -приета е на 10дек.1948 и от тогава до денднешен се отбелязва ,като Межд.ден на правата.на човека.Тя е преведена на поне375 езика и диалекти.Декларацията е приета без гласове против.От гласове са се въздърж.представители на 8д-Сауд.Ар-я,ЮАРи държ.от бившият соц.лагер.БГ не,защото е чл.на ООН от 1955г.Тя е 1ият всеобщ междуправен акт в обл.пр.на ч.,които е приет и провъзгласен от 1универс.межд.орг. Нейните 30чл.съдържат съдебни, гражд,културни,иконом,пол и соц.пр.,на които тр.да се радват вс.хора във вс.стр.ВДПРЧ не е договор,тя е приета като резолюция.Но гл. и цел е да осигури,една обща мярка за пр.на ч.и осн.св.и да служи като стандарт.Днес тя е вече акт с нормативен х-р.Самата декларация става символ на това ,което в межд.право се разбира,права на човека.Всеобщата декл.допълва устава на ООН ,като част от конст-стр--ра на св-общностВДПРЧ обвързва вс.д,а не само чл.на ООН.Всеобщи чов.пр.чл.;Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Декларацията закрепва множество основни права на човека.В чл.1 и чл.2 се прогласяват някои от основните принципи в системата на правата на
човека(принципът за всеобщност и принципът на равноправието) в следващите разпоредби се формулират самите права от така нареченото “първо поколение” /правото на живот, на свобода и лична сигурност, забрана за робство, забрана за жестоко отношение към човека, забрана за произволен арест, правото на справедлив наказателен процес, презумпцията за невиновност, закони, забрана
за намеса в личния живот на гражданите, правото на свободно придвижване, правото на гражданство, свобода на мисълта, съвеста и религията, свобода на убежденията, правото на събрания и сдружения и др./; права от “второ поколение”:правото на труд,правото на почивка, правото на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, правото на социална осигуреност,
правото на образованоие, правото на участие в културния живот на обществото.Декларацията не предлага никакви гаранции за спазването на прогласените права.Не се предвиждат никакви международноправни механизми за защита на признати, но нарушени права на човека.
Тази декларация , заедно с пакта за граждански и политически права и пакта за социални и икономически права са известнис понятието ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА