19.Законодателен механизъм

Институциите на ЕС притежават компетентност в областта на законотворчеството. Тя обаче не е универсална, а е ограничена само в рамките на определена и допустима от държ. членки нормотворческа компетентност. В нормотв. д-ст се прилага принципа за паралелната конкурираща се компетентност за прилагането от институциите на ЕС на задължителни актове само в области, в които държ. членки са прехвърлили компетентността си. Правомощия за приемане на актове са предоставени на Съвета, Комисията и ЕП. Нормотв. се осъществява предимно от съвета. В ограничен обем се осъществява от Съвета и ЕП. На Комисията е предоставена ограничена нормотв. компетентност – само за приемането на актове в областта на изпълнителните мерки. Тя обаче има правото на законодателна инициатива. Най-голям обем нормотв. компетентност е предоставена на съвета. Той притежава окончателната власт за приемането на задължителните актове, съставляващи вторичното право.
Нормотв. компетентност на ЕП няма самостоятелен характер, а се осъществява само съвместно със Съвета. Комисията е институцията, която участва в нормотв. процес като монополен носител на нормотв. инициатива. Тя притежава правомощия относно приемането на определени НА. Нейната компетентност произтича от учр. договори, а също така и чрез пряко овластяване от Съвета. Институциите на ЕС са с различни компетенции вкл. в областта на нормотв. На практика е налице разделение на функциите между институциите на ЕС, като това разделение се проявява във вертикален и хоризонтален план. Вертикално е разделението м/у институциите и държ. членки, а хоризонтално м/у институциите на ЕС.
Завършващата фаза на нормотв. процес е вземането на решения във формата на актове, приети от институциите. Създадените в рамките на ЕС специални нормотв. процедури непрекъснато се изменят и усъвършенстват. Първонач. предвидената е тази, която Съветът приема актове по предложение на Комисията след изслушване на ЕП. Тук Комисията има законодат. инициатива, а ЕП – консултативна роля. Ако не се поиска мнението на ЕП, приетият акт може да бъде оспорен пред Съда. Това е процедура на консултиране, по която се приемат актове във важни области. Приетите по тази процедура актове се подписват от председателя на Съвета и се публикуват в “Офиц. Вестник на ЕС”. Бюджетната процедура е свързана с ежегодното финансиране на ЕС. Тя предвижда съвместна компетентност на ЕП и Съвета и включва следните етапи:
Комисията изготвя проекто-бюджет до 01.09 и го представя на Съвета
Съвета изготвя проект и сезира ЕП за първо четене не по-късно от 05.10
ЕП трябва в 45-дневен срок трябва да гласува и да го върне на Съвета
Съветът за 15 дни одобрява промените или ги отхвърля
ЕП може в 15-дневен срок да направи промени и да обяви бюджета за приет или да отхвърли проекта, след което процедурата започва от начало.
Съществува и т.нар. нова процедура за сътрудничество. Тук ролята на ЕП не е консултативна, а той действително участва в законодат. процес:
Комисията предлага на Съвета приемането на НА
Съветът изпраща предложението в ЕП
Съветът изготвя обща позиция, след като получи становището на ЕП
Позицията се предоставя на ЕП, който за 3 месеца трябва да я приеме, отхвърли или измени
Комисията в срок от 1 месец решава дали да приеме промените на ЕП
Пристъпва се към 2-ро четене на проекта
Ако Съветът не се произнесе до 3 мес. по допълненията на ЕП или по измененията предложени на Комисията, процесът се прекратява.
Институциите на ЕС прилагат над 20 различни процедури.

18.Комитет на регионите и други органи

Комитетът на регионите е най-новата институция на ЕС и започва своята дейност през 1994г. Една от главните задачи на Комитета е да формулира мнения по въпроси, отнасящи се до транспортните мрежи, здравеопазването, образоването, културата, икономическото сближаване и др. в различни региони на държави- членки. Местата на членовете на Комитета са 222 и са разделени както следва: Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Членовете на Комитета се назначават с единодушие от Съвета за срок от 4 год. и могат да бъдат преназначавани. Измежду членовете се избира председател и ръководство за срок от 2 год. Комитетът разработва и приема собствени процедурни правила, които се утвърждават от Съвета. Комитетът провежда пленарни сесии 4 или 5 пъти годишно. Дейността му е организирана в 8 комисии и 4 подкомисии. Комитетът на регионите заедно с Икономическия и социален комитет използват едно и също седалище и секретариат в Брюксел.
Европейската инвестиционна банка е създадена през 1958г. като институция и като банка. Капиталът и е над 62 милиарда евро. Банката се ръководи от УС, СД и Управителен комитет. УС се състои от министри, определени от държ. членки. Приема решенията си с мнозинство, но има право с единодушие да приема всякакви решения относно суспендиране на операции на банката или тяхното ликвидиране. СД се състои от 25 директори и 13 заместници. Директорите се назначават от УС за срок от 5 год. Решенията си СД взима с обикновено мнозинство. За да приеме решения с квалифицирано мнозинство се изисква 17 директори да са гласували “за”. Упр. Комитет се състои от председател и 6 зам. председателя, назначавани от УС по предложение на СД за срок от 6 год. Комитетът взема решения с мнозинство, когато дава мнения по предложения за вземане на заеми или предоставянето на кредити или гаранции. Заедно с ръководните органи ежегодно от УС се назначава комитет от 3 члена, който удостоверява, че операциите на банката са надлежно извършени.
Други нови органи на ЕС са: Централа за ветеринарна и растителна инспекция и контрол, със седалище Ирландия; Евр. агенция за опазване на околната среда, със седалище в Копенхаген; Евр. център за контрол на наркотиците, със седалище в Лисабон; Евр. агенция за оценка на медицинските продукти и др.