23.Актове на институциите. Класификация. Форма и юридическа сила

Актовете на институциите на ЕС са правни норми, създадени съгласно вече съществуващи разпоредби, които се наричат първично право, от които именно произтичат правомощията на институциите да създават вторични норми. Нормотворчеството на институциите не е конкретно уредено във вторичното право. В учр. договори не са предвидени общи правомощия за институциите. Последните не могат да осъществяват нормотворчество в области извън обхвата на договорите, нито да превишават правомощията, които са изрично формулирани в тях.
На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е норм. акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държ. членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учр. договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.
Директивите, приемане от ЕО и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юрид. сила. Директивите са задължителни за всяка държ. членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.
Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.
Актовете без юрид. сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за ЕО и др. учр. договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.

22.Актове на държ. членки. Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки

Актовете, които се приемат от държ. членки в качеството им на субекти на м/унар. право са Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки. Учр. актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕС. Те са перфектни м/унар. договори, в които е опр. срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учр. договори на ЕО и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учр. договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:
Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите
Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности
Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите
Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.
Допълнително към учр. договори се приемат разл. актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕС наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕС, Амстердамския договор и др.
Др. част от актове приемани от държ. членки са решенията приемани от представители на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държ. членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на межд. правоспособност на държ. членки да сключат межд. договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕС.