13. ПРАВО И ОБЩЕСТВО: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ОТНОСИТЕЛНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА ПРАВОТО.

Обществото представлява по своята същност, сложно организирана система, състояща се от няколко основни елемента- икономическият, политическият и духовният живот, които се намират в непрекъснато взаимодействие. На определен етап от развитието вътре във всяко общество се формират социални норми, чиято задача е да обезпечат функционирането на обществените отношения.Точно естеството на социалното и материално развитие на обществото определят основните цели и задачи на правното регулиране и съдържанието на правната уредба.
Взаимоотношенията “право и общество” имат две страни – предопределящата роля на обществото по отношение на правото, и от друга страна – относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото.
Относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото има различни форми.
1. На определен етап от развитието на обществото правото може да изостава от общественото развитие. Това изоставане предимно се проявява по отношение на писаното право; необходимо е време, за да може законодателят да осмисли потребността от необходимите промени в законодателството.
2. Наблюдава се и етап, когато правото изпреварва развитието на обществените отношения. Възможността на писаното право да изпревари развитието на социалната материя се дължи на това, човешкото съзнание да улавя тенденциите в развитието на обществените отношения, а от тук и да ги насочва в определена посока на развитие и усъвършенстване посредством правното регулиране. Това изпреварване на развитието на обществото се наблюдава главно при крупни промени в законодателството.
3. Много важна форма по отношение на относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото е проявлението на континюитета , т. нар. приемственост в правото. Приемствеността в правото се обуславя от факторите , които предопределят нейните прояви. Към факторите се отнасят:а) обективната необходимост за осъществяване на управление но обществото. Правото все повече се поставя в основата на социалното управление; б) общи условия за съществуването и функционирането на човешкото общество, свързани със задоволяването на общите и най- елементарни потребности на човешките индивиди; в) приемственост в духовния живот на обществото, в идеите , в целокупната духовна култура на обществото; г) по своята същност правото е ценностно – нормативно отражение на обществото.
4. Най- важното проявление на относителната самостоятелност на правото е неговото активно обратно въздействие по отношение на обществото, ролята му на ефективно средство за развитието и усъвършенстването на обществените отношения. Тук намира израз творческата роля на правото в живота на обществото.

12. ПРИЕМСТВЕНОСТ В ПРАВОТО.

ПРАВОТО В СИСТЕМАТА НА НОРМАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ
Правните норми се различават от другите социални норми по ред специфични белези:
а) по отношение на предмета си на регулиране (регулират най-съществените обществени отношения, а именно тези във връзка с общественото разделение на труда, свързаното с него размяна, отношенията на собственост, конституирането и функционирането на държавата);
б) по отношение на връзката си с държавата (тя ги създава, контролира, защита и обезпечава със своята принуда);
в) по отношение на своя обхват (отнасят се за цялото общество, за всички негови членове, те са равна мяра за всички членове на обществото);
г) по отношение на своята задължителност (всички членове на обществото са задължени да ги изпълняват, независимо от своето социално положение, религиозни, морални и пр. възгледи);
д) по отношение на начина си на създаване (създадат се разумно, преднамерено, волево, резултат са от конструктивната дейност на държавата);
е) по отношение на санкциите им (най-тежки в сравнение със санкциите на другите видове социални норми);
ж) по отношение на определяемостта им (писани, установими, ясни);
з) по отношение на динамиката им (могат бързо да се създават, изменят и отменят);
и) по отношение на своето съдържание (инкорпорират другите видове социални норми, намират се в генетични, функционални и други връзки с всички други видове социални норми);
й) по отношение на функциите им (интегрират обществото).
к) по отношение на своята цялостност, завършеност, структура и вътрешно допълване (правните норми са логически свързани, логически завършени, логически допълващи се);
специални органи за тяхното създаване, прилагане и защита);
м) по отношение на своята пълнота и завършеност (правните норми са завършени, цялостни правила за поведение, те не са просто принципи);
н) по отношение на своята установимост, яснота категоричност (правните норми са по-начало закрепени в писмени актове, обявени са публично, разясняват се от държавата по общозадължителен начин).
Тенденции в развитието на видовете нормативно регулиране на обществените отношения:
а) налице е сближаване на отделните видове социални норми около, чрез и в лицето на правните норми;
б) налице е последователно утвърждаван от държавата приоритет на правните норми спрямо другите видове социални норми.