Видове владение. Правно значение. Защита на владението

Видове владение. Правно значение. Защита на владението


1) Видове владение и тяхната правна защита
В Юстиниановото право има двойно деление на владението:
>> цивилно владение;
>> естествено владение.

Относно защитата на владението, то се дели на защитено и незащитено владение:

>> От владелческа защита се ползвали следните владелци:
- собственикът, когато владее своята вещ;
- владеещият за себе си несобственик на вещта - този, който е завладял вещ без задължение да я върне;
- прекаристът;
- залогоприемателят, получил вещта като обезщетение;
- депозитарят по договор за секвестър;
- наемателят за дългосрочен наем;
- емфитветът;
- суперфицарят.

>> Не се позлвали с владелческа защита:
- обикновеният наемател;
- влогоприемателят;
- заемателят за послужване;
- мандатарят;
- плодоползвателят.

2) Защита на владението
>> Теорията на Savigny:
Защитено било само това владение, при което владелецът имал намерение да държи вещта като своя.
>> Теория на Ihering:
Владелецът не владее вещта с намерението да я държи като своя собствена, а с намерението да я държи въобще.

>> Защитата на владението се осъществявала чрез владелческия интердикт - заповед, с която преторът нареждал да се прекрати нарушаването на владението и да се възстанови нарушеното владение.

>> Видове владелчески интердикти:
- интердикти, насочени към запазване на съществуващото владение;
- интердикти за възвръщане на отнето владение.

Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението

Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението



1) Владение - същност и елементи (possessio)
>> Същност:
Фактическото господство над вещите. Фактическото обладаване на вещите се изразявало в надлежно отношение към предмета на владението.

>> Елементи:
- намерението да се владее (animus possidendi) - субективен елемент;
- действията, чрез които се осъществява animus (corpus possessionis) - обективен елемент.

Владението и право на собственост са били две съвсем отделни неща. В повечето случаи владелецът и собственикът бил едно и също лице, но не отсъствали случаи, в които едно лице е собственик на вещта, а съвсем друго я владеело.

2) Придобиване и изгубване на владението
>> Придобиване би могло да бъде налице, само при наличието на двата елемента на possessio - animus & corpus. Завладяването на вещта трябвало да бъде окончателно и да обезпечава фактическото господство върху нея. Не е било необходимо anumus и corpus да бъдат дадени едновременно - когато обаче вече и двата били налице, то е било налице и владението. Прехвърляне на недвижими вещи ставало със съгласието на предстоящия собственик на вещта и новият й такъв.
Придобиване на право на собственост можело да стане или от първо лице или чрез робите, или подвласните. В този случай обаче, трябва да е налице анимус не само при роба/подвластия, но и при неговия господар - "Владението придобиваме чрез animus и corpus - винаги с наш анимус и наш или чужд корпус".

>> Изгубване на владението се обуславяло от
- изгубване на анимусът;
- изгубване на корпусът на владението (изгубването на фактическото владение ставало не веднага, ами след определен период от време, в който при наличието на анимус, владелецът не е владеел фактически вещта).

3) Кратък исторически очерк на владението в Древен Рим*
- владението възниква в областта на недвижимите имоти, на земята;
- когато обработваемите земи били собственост на родовете, отделните фамилии получавали части от тези земи в свое временно владение;
- след като била създадена римската държава, тя продължила да дава във владение на частни лица земи;
- в класическото право вече владението било подробно разработен инситут, но разработено в две отделни области: цивилно владение (придобиване на вещ след определено време на владение) и интердиктно владение (фактическото състояние). По-късно въникнало и естественото владение (което не се ползвало с юридическа защита);
- в следкласическото право с този термин започнало да се нарича и правото на собственост.

4) Значение на владението*
>> В много случаи владението служело за основание за правна защита на владелеца;
>> Владението служело като основание за придобиване на право на собственост:
- завладелият една безстопанствена вещ по силата на самото завладяване ставал неин собственик (окупация);
- владелецът на една чужда вещ след изтичането на определен срок и при спазването на определени условия, ставал неин собственик;
- добросъвестният владелец ставал собственик на плодовете, произведени от вещта;
- владението давало на владелеца позицията на ответник в процес за собственост - той не трябвало да доказва основанията, на които владее вещта, а ищецът трябвало да докаже, че е неин собственик, ако не успеел, тя ставала собственост на владелеца-ответник.