Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението

Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението



1) Владение - същност и елементи (possessio)
>> Същност:
Фактическото господство над вещите. Фактическото обладаване на вещите се изразявало в надлежно отношение към предмета на владението.

>> Елементи:
- намерението да се владее (animus possidendi) - субективен елемент;
- действията, чрез които се осъществява animus (corpus possessionis) - обективен елемент.

Владението и право на собственост са били две съвсем отделни неща. В повечето случаи владелецът и собственикът бил едно и също лице, но не отсъствали случаи, в които едно лице е собственик на вещта, а съвсем друго я владеело.

2) Придобиване и изгубване на владението
>> Придобиване би могло да бъде налице, само при наличието на двата елемента на possessio - animus & corpus. Завладяването на вещта трябвало да бъде окончателно и да обезпечава фактическото господство върху нея. Не е било необходимо anumus и corpus да бъдат дадени едновременно - когато обаче вече и двата били налице, то е било налице и владението. Прехвърляне на недвижими вещи ставало със съгласието на предстоящия собственик на вещта и новият й такъв.
Придобиване на право на собственост можело да стане или от първо лице или чрез робите, или подвласните. В този случай обаче, трябва да е налице анимус не само при роба/подвластия, но и при неговия господар - "Владението придобиваме чрез animus и corpus - винаги с наш анимус и наш или чужд корпус".

>> Изгубване на владението се обуславяло от
- изгубване на анимусът;
- изгубване на корпусът на владението (изгубването на фактическото владение ставало не веднага, ами след определен период от време, в който при наличието на анимус, владелецът не е владеел фактически вещта).

3) Кратък исторически очерк на владението в Древен Рим*
- владението възниква в областта на недвижимите имоти, на земята;
- когато обработваемите земи били собственост на родовете, отделните фамилии получавали части от тези земи в свое временно владение;
- след като била създадена римската държава, тя продължила да дава във владение на частни лица земи;
- в класическото право вече владението било подробно разработен инситут, но разработено в две отделни области: цивилно владение (придобиване на вещ след определено време на владение) и интердиктно владение (фактическото състояние). По-късно въникнало и естественото владение (което не се ползвало с юридическа защита);
- в следкласическото право с този термин започнало да се нарича и правото на собственост.

4) Значение на владението*
>> В много случаи владението служело за основание за правна защита на владелеца;
>> Владението служело като основание за придобиване на право на собственост:
- завладелият една безстопанствена вещ по силата на самото завладяване ставал неин собственик (окупация);
- владелецът на една чужда вещ след изтичането на определен срок и при спазването на определени условия, ставал неин собственик;
- добросъвестният владелец ставал собственик на плодовете, произведени от вещта;
- владението давало на владелеца позицията на ответник в процес за собственост - той не трябвало да доказва основанията, на които владее вещта, а ищецът трябвало да докаже, че е неин собственик, ако не успеел, тя ставала собственост на владелеца-ответник.

Понятие за вещно право. Класификация на вещите

Понятие за вещно право. Класификация на вещите


1. Видове вещи според Институтите на Гай
а/ Телесни вещи ( res corporales) онези, до които моем да се докоснем ( земята, робът, облеклото, златото и т.н.) . Това вкл. и собствеността, тъй като тя се идентифицира със самата вещ.
б/Нетелесни вещи ( res incorporales) онези, до които не можем да се докоснем - облигациите, наследяването, плодоползването и др.
Делението на вещите според Институтите на Гай е едновременно деление на вещите и деление на имуществените права, имащи за предмет определена вещ.

2. Видове вещи според гражданскоро обръщение
А/ В гражданско обръщение ( res in commercio ) - res privatae
I. - res mancipi
Най-важните елементи от патримониума на древните римски селяни ( италийските земи, поземлените сервитути, съществуващи в полза на тези земи, робите, ездитните и впрегатни животни). Те били подчинени на усложнен режим на отчуждаване - mancipatio
- res nec mancipi
Домашните животни, които не са ездитни или впрегатни ( овце, кози, прасета и др). Непознатите на древните римляни товарни животни ( слонове, камили). Могли да се отчуждават само чрез предаване.
II. - движими ( res mobiles)
Вещите, които можели да бъдат местени, без това да наруши стойността им, както и вещите, които сами можели да се движат. Давност владение - 1г.
- недвижими ( res immobiles)
Поземлените имоти и всичко, което е посадено, засято или построено върху тях. Не е било възможно един да е собственик на земята, а друг - на постойките върху нея или плодовете й. Римското право обаче познавало правото на застройка, по силата на което едно лице можело да ДЪРЖИ своя сграда върху чужда земя. Давност на владение - 2г. Отчуждават се само с манципация в Италия.
III. - делими
Могт да се разделят, без това да повлияе отрицателно на стойността им ( поземлени имоти, вещи, които могат да се броят, мерят или теглят)
- неделими
IV. - Потребими
Вещи, които при първото си употребление се унищожават или отчуждават ( пари, храни, гориво).
- непотребими
Вещи, които макар и да се износват с времето, не се унищожават или отчуждават при първото си потребление ( дрехи, земеделски сечива и др).
V. - Единично определени
Когато се отнася до точно определени и конкретни вещи ( например до коня Арап, който е на 5г и е бял)
- Родово определени
Относно кои да е вещи, отговарящи на конкретно зададени характеристики ( например кой да е бял кон, който е на 5г )
VI. Плодове
- Естествени - органически произведения на 1 веч, които се получват редовно от експлоатацията на същата, без да се изменя нейното стопанско предназначение.
- Граждански - приходът, придобит от една вещ въз основа на една правна сделка.

Б/ Вещи вън от гражданско обръщение
I. Посветени на боговете вещи
- res sacrae - храмове, богослужебни принадлежности
- res religiosae - вещи, посветени на култа към мъртвите ( гробовете например)
- res sanctae - вещи под особената закрила на боговете ( градските стени)
II. Вещи на човешкото право
- вещи в общо позлване на всички хора - морският брях, течащата вода
- вещи, принадлежащи на римската република - театрите, пристанищата, обществените гимназии
- имущество на народа - парите, имотите на държавата, които се отдавали под наем ( тези имущества не били иззети от гражданско обръщение)