Промяна на страните на облигационното отношение
>> В Древното римско право облигационното отношение не е можело да се прехвърля. Изключение бил случаят с наследяването на задълженията.
1) Способи за прехвърляне на облигацията
>> новационна делегация
Кредиторът, който искал да прехвърли своето вземане, поканвал длъжника си да обещае дължимото на новия кредитор. Ако длъжникът не бил съгласен, тя не можела да се извърши.
>> прокурация за своя собствена работа
Кредиторът не възлагал на своя длъжник да се задължава към нов кредитор, а упълномощавал последния да събере вземането му по съдебен път. Ако случайно умре кредиторът, упълномощеният не можел да вземе дължимото.
>> полезен иск
Създаден по време на класическото право.
Съществувал успоредно с редовния иск на стария кредитор (продавача на наследството). При продажбите на наследства, при които страните често не знаели всички вземания, не е било нужно купувачът на наследството да бъде упълномощен, за да може да води иска срещу длъжниците на наследодателя.
>> цесия
Истинско прехвърляне на вземането - прехвърлянето се съобщавало на длъжника и той можел да плати валидно на стария кредитор, а след него - да плати на новия кредитор.
понеделник, ноември 16, 2009
Престация. Понятие и класифиционни критерии
Престация. Понятие и класифиционни критерии
Облигационното отношение имало за предмет дадено действие или бездействие на длъжника.
Означава се с термините:
- dare - прехвърлянето на собственост или на друго вещно право;
- facere - други дейности извън прехвърлянето;
- praestare - в най-общ смисъл означава всяко действие или бездействие; в по-тесен - поръчителстване.
Изисквания към престацията, за да бъде тя действителна:
>> Престацията преди всичко трябва да бъде възможна (Целз: "Недействително е задължението за невъзможни неща").
>> Тя трябвало да бъде още и определена или поне определяема - недействително било задължението да се построи къща, без да е указано къде и каква.
>> Изисквало се предметът на задължението да представлява оценим в пари интерес за кредитора.
>> Престацията трябвало да бъде позволена от правния ред.
Облигационното отношение имало за предмет дадено действие или бездействие на длъжника.
Означава се с термините:
- dare - прехвърлянето на собственост или на друго вещно право;
- facere - други дейности извън прехвърлянето;
- praestare - в най-общ смисъл означава всяко действие или бездействие; в по-тесен - поръчителстване.
Изисквания към престацията, за да бъде тя действителна:
>> Престацията преди всичко трябва да бъде възможна (Целз: "Недействително е задължението за невъзможни неща").
>> Тя трябвало да бъде още и определена или поне определяема - недействително било задължението да се построи къща, без да е указано къде и каква.
>> Изисквало се предметът на задължението да представлява оценим в пари интерес за кредитора.
>> Престацията трябвало да бъде позволена от правния ред.
Абонамент за:
Публикации (Atom)