Вещни права върху чужда вещ. (сервитути)

Вещни права върху чужда вещ. (сервитути)


1) Лични сервитути
Правата върху чужда вещ били вещни права и техният притежател можел да разполага с един вещен иск, който можел да предяви срещу всеки, който нарушавал неговото право.

В последствие вещните права били ограничени по обем - те давали само възможността да се използва чужда вещ в определена насока. Според Юстиниановото право, личните сервитути били такива права върху чужда вещ, които били свързани с определено лице, а поземлените сервитути били такива, свързани с определен имот.

>> Видове лични сервитути
- Плодоползване
Право да се употребяват вещта на друг и да се използват нейните плодове, без да се засяга субстанцията й.
- Това право не е можело да се наследява;
- Плодоползвателят можел да отстъпва правото на ползване такова, каквото е неговото;
- Той нямал никакви задължения към собственика, но преторът предвидил в своя едикт, че собственикът можел да откаже да предостави вещта на плодоползвателя, ако вторият не се задължи да я ползва като добър домакин;
- Плодоползването не било владение над вещта, но било защитено с интердикти, изготвени по образец на тези за владение.
- При квазиплодоползването, когато между вещите, върху които е учредено плодоползване, имало и потребими вещи, плодоползвателят придобивал право на собственост върху тях, за да може да упражни своето право върху тях. След изтичането на плодоползването, той се задължавал да върне вещи в същия вид, количество и качество.

- Употребление
По неговата сила едно лице можело да ползва една чужда вещ, без да засяга субстанцията й, като не давало право върху плодовете на тази вещ. То не е можело да се отстъпва на трети лица.

- Обитаване
Не е обособен личен сервитут в римското право. Можело да се отстъпва на трето лице срещу заплащане (по Юстиниановото право).

- Работа на роб
Не е обособен личен сервитут в римското право. Можело да се отстъпва на трето лице срещу заплащане (по Юстиниановото право).

2) Поземлени сервитути
Вещно право, тежащо върху един недвижим имот, чрез което се обслужвал друг недвижим имот (например право на преминаване, на водоползване, на изглед и т.н.). Имотът, в полза на който се създава сервитутът, се нарича господстващ имот, а този, в тежест на който е той, се нарича служещ имот.

>> Видове
- полски - в полза на полски, незастроен имот;
- градски - в полза на градски застроен имот.

>> Учредяване и погасяване на поземлените сервитути
Учредяване:
- чрез манципация;
- чрез in iure cessio;
- чрез пакт и стипулация;
Погасяване:
- при изчезване на някое от условията за тяхното учредяване;
- отказ от страна на титуляра на сервитута (чрез in iure cessio или неформално по преторското право);
- чрез неупражнение (2 години по класическото право и 10/20 години по Юстиниановото право).

>> Защита
Чрез един вещен иск - ищецът трябвало да докаже, че сервитутът за който претендира, е негов и че той е собственик на господстващия имот.

>> Квазивладение на поземлените сервитути

Фактически действия по отношение на служещия имот е можело да упражнява и лице, което не е имало сервитутно право.

Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост

Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост


1) Същност на вторичните начини
Тези, при които правото на приобретателя се основава върху правото на собственост на отчуждителя. Тук действал основният принцип, че никой не може да прехвърли на друг повече права, отколкото сам има.
В класическия период са съществували три такива начина: прехвърляне чрез бронз и везни, съдебно отстъпване с участието на публичната власт и просто предаване на владението.

2) Видове вторични способи за придобиване на право на собственост

>> Манципация
- Ритуал пред петима свидетели и везномерец;
- Везномерецът премервал бронза или медта, която била продажната стойност при манципацията;
- Той се предавал на продавача;
- След въвеждането на монетите, това претегляне станало излишно, а продавачът получавал стойността (цената) на вещта.
- При манципацията прехвърляла правото на собственост от отчуждителя върху приобретателя, но първият трябвало да бъде собственик на вещта.
- Когато някой отчуждавал вещ, над която нямал право на собственост и истинският собственик предявявал иск за нея, това ставало чрез т.нар. съдебно отстраняване (еквиция).


>> In iure cessio
- По отношение както на res mancipi, така и на res nec mancipi;
- С участието на съдебен магистрат;
- Страните по сделката се явяват пред съдията и чрез разиграване на сцена, в която приобретателят упоменавал, че вече е собственик на вещта, а отчуждителят се съгласявал.


>> Традиция (просто предаване)
- Правото на собственост се прехвърля чрез прехвърляне на защитеното с интердикт владение;
- Предаването трябвало да стане на законно основание, като намерението на страните да отчуждаване и придобиване получавало израз в някаква правна сделка (покупко-продажба, обикновен заем, замяна и др.).