Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация

Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация




1) Доминат - от края на III в. до 564 г.
За начало на Домината се приема управлението на Диоклетиан (293-305)
>> До Домината се стига след като започва:
- масово разоряване на свободните средни и дребни земевладелци;
- борби между претендентите за престола;
- анархия в римската държава;
- римската държава се превръща в абсолютна монархия (след Септими Север), която се опира на своята военна мощ и в чийто апарат проникват все повече представители на провинциалното робовладение.

>> По своя характер Доминатът е:
- открита робовладелска диктатура;
- неограничена робовладелска монархия с бюрократично управление.

>> Характерни особености и развитие на Домината:
- републиканските магистратури изчезват;
- сенатът запазва донякъде облика си, но не и реалната си власт;
- жителите на римската държава се делят на съсловия, които все повече се ограничават едно от друго;
- римският император се превръща в неограничен монарх-господар (dominus); облича се в златотъкани пурпурни одежди, носи диадема, особата му в езическо време е била обожествявана още приживе;
- начело на управлението стоят още: началникът на императорската канцелария (magister officiorum), императорският ковчежник (comes sacrarum largitionum), началникът на управлението на императорските имения (comes rerum privatarum), министърът на правосъдието (questor sacri palatii);
- начело на провинциалното управление са били поставени четирима преториански префекти (prafecti praetorio), които са оглавявали четирите префектури, на които е разделена Римската империя;
- по-малките административни поделения са били диоцезите, начело на които са поставяни викарии;
- диоцезите са се деляли на провинции, начело на които са стояли губернатори;
- Римската империя се разделя на две части: 1) Източна Римска империя и 2) Западна Римска империя, а императорската власт се е поделила между двама императори. Основните причини за това са икономически: източната част на империята е успяла да преодолее кризиса на робовладението и да просперира в следствие на успешните си стопански връзки и обмени и да се превърне в една успешна феодална държава, то западната част е загинала под ударите на външни врагове, тъй като не успява да преодолее кризиса и вътрешните си неуредици.

2) Следкласическото римско право
Както римската държавност, така и римското право бележи упадък в този период. Следкласическото римско право, такова каквото го намираме в съчиненията на следкласическите римски юристи и в императорските конституции от това време, стои много по-ниско от класическото. В него пронкват елементи на местните и далеч по-несъвършени правни системи, които довеждат до неговото вулгаризиране.

Затова Юстиниан (527-564) - последният представител на загиващата римска държава, в своята забележителна кодификация, известна под името Corpus iuris civilis, прави опит да възстанови блясъка на римското право чрез узаконяване разрешенията на класическата римска юриспруденция. Чрез Юстиниановата кодификация богатствата на римското класическо право са станали културно наследство на правните системи на голяма част от културното човечество.

3) Вулгаризация
>> Развитието и разцветът на римската икономика и на римския обществен и културен живот по времето на Късната Република и Принципата създали с помощта на преторското право и правото на народите предкласическото и класическото римско право, които се отличават с високо техническо съвършенство. Упадъкът на икономиката и обществения живот по времето на Домината са се свързали с процес на упадък и вулгаризиране на следкласическото римско право.

>> Деградацията на обществения и икономическия живот се е свързала с деградация на правните форми, в които се излива и регламентът на този живот. Диктатурата на Домината не оставяла никакво място за свободно юридическо творчество даже на представителите на собствената си класа. Юриспруденцията значително западнала. Голяма част от прилагащите правото не са могли да разбират сложните институти и разрешения на класическото римско право във всичките му тънкости.

>> Юриспруденцията започнала да дава разрешения, представляващи опростяване и даже израждане на разрешенията на класическото римско право. Стигнало се дори до смешение на стройно изградените правни институти като собственост и владение и др. Усвоявали се провинциални обичайноправни норми и концепции. В началото на следкласическия период вулгаризираното право, прилагано от римската юриспруденция, се е противопоставяло на създаваното чрез императорските конституции право, което не е било засегнато от вулгаризацията. Но в последствие нейни елементи започнали да проникват и там. По времето на Константин (312-337) вулгаризираното право възтържествувало и там.

>> Вулгаризацията на римското право е оставила следи върху развитието на някои известни частноправни институтии и институции. Например упадъкът на древната patria potestas поради ликвидирането на древната патриархална фамилия, е довел до разширяване на договорното представителство и до признаване имуществена правоспособност на подвластните.

>> В Източната римска империя деградацията в обществото не е била така цялостна и наред с вулганизирането на римското право се е проявила и тенденцията към запазване на класическото наследство, най-ярко сред представителите на Бейрутската юридическа школа. Завършена е в Юстиниановата кодификация.

Принципат. Класическо римско право

Принципат. Класическо римско право


>> Създаване на Принципата
Краят на Римската република се характеризира с:
- конфликти между робовладелците и робите;
- конфликти между различните прослойки от робовладелците;
- несъответствие между държавното устройство на Рим и нуждите на оргомните територии на държавата.
Въпреки това робовладелството все още не е изживяло своето време и тези конфликти не водят до неговия край. Принципатът се явява като компромис, появил се в резултат на класовите конфликти, а целта е да се укрепят позициите на римското робовладение.

При условията на римското робовладение с оглед на класовите интереси на различните прослойки, най-удачната форма на управление, способна да държи сметка за стремежите на робовладелците в Рим и провинциите, е била монархията. От друга страна обаче, римският нобилитет е бил все още силен, политическите традиции на Римската република също и не е било лесно те да се променят отведнъж. Така компромисът създава новата форма - Принципата.

>> Характерното за Принципата е:
- в началото му повечето от републиканските институции се запазват формално, но със съреодоточаването на някои от тях в ръцете на един човек (принцепса) добиват нов смисъл;
- в Рим принцепсът е пръв сенатор (princeps senatus);
- в провинциите обаче той е провъзгласяван за пръв господар на цялото културно човечество;
- сенатът (в началото на Принципата и народното събрание) запазва своето съществуване и поне формално своите функции;
- консулите загубват своето значение на върховни носители на държавната власт, остават носители на почетна длъжност;
- преторите запазват функциите си на магистрати, организиращи гражданския прцес, но се допуска обжалване на техните действия пред принцепса.

>> Развитие на Принципата:
Характезизира се с постепенно отпадане на републиканските институции и с развитието на нова държавна администрация.
- създават се нови, подчинени директно на принцепса служби (полицейските, пощенските и фискалните служби), които не били безплатни както републиканските;
- най-отговорните от тях се поверявани на лица от сенаторското съсловие или от съсловието на конниците;
- развивали се монархическите институции;
- принципатът се обособил като наследствена монархия;
- настъпва мир между съсловията;
- развива се стопанския обмен;
- взаимоотношенията се уреждали от римското право, или по-точно от римската юриспруденция, която достига до истински разцвет.

В периода на римското класическо право творят най-видните представители на римската юридическа мисъл: Лабеон, Салвий Юлиан, Целз, Папиниан, Паул, Улпиан. Тези юристи доразвиват и обогатяват с блестящи разрешения това, което предкласическото право е създало.